Решение по дело №388/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Г. Ю=, със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Т. А=” №41, . 2, в качеството й на процесуален представител на Д. И. С. и въззивна жалба от Н. М. К., с адрес: гр.Б., бул. “С.К. и М.” № 3, вх.А, .5, А., подадена чрез адв. Ел. П.със служ. адрес: гр. Б., ул. “В. М.” №32, . 1. Двете жалби са насочени срещу Решение №2308/16.03.2012г., постановено по гр.д. №1973/2011 г. на РС - гр. Б.. С посоченото решение, районния съд е конкретизирал част от режима на лични контакти между Н. М. К. и Д. му К.Н.К., определен с решение № 8042/08.11.2010 г., постановено по гр. д. № 3005/2010 г. на РС-гр. Б., влязло в сила на 08.11.2010 г., като е постановил срещите им през всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, във времето от 09.00 ч. до 18.00 ч., да се осъществяват в дома на бащата и без присъствието на тях на майката Д. И. С., като е отхвърлил претенцията на Д. С., бащата да се вижда със сина им само през първата и третата събота от месеца, само във времето от 10.00 до 12.00 ч. и само в нейно присъствие. С посоченото решение още, първоинстанционния съд е изменил размера на месечната парична издръжка, определена с решение № 8042/08.11.2010 г., която Н. К., следва да заплаща за Д. си, като е увеличил същия от 60 лв. на 90 лв., считано от 06.07.2011 г., до ново изменяне или до прекратяване на тази издръжка, заедно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като е отхвърлил претенцията в частта, касаеща разликата между присъдените 90 лв. и претендираните 100 лв.

Въззивната жалба на Д. С. е насочена срещу решението на районния съд в частта, с която е постановено провеждането на личните контакти между Д. и бащата да бъдат във времето от 09.00 ч. до 18.00 ч., в отсъствието на майката и в дома на бащата, през първата и четвърта събота и неделя от месеца, както и в часта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата- бащата да се вижда с Д. си само през първата и третата събота и неделя от месеца, само във времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт, с оглед на което се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се и разноски.

С въззивната жалба на Н. К. се обжалва решението на районния съд, в частта, с която е уважен иска за увеличаване размера на дължимата от жалбоподателя издръжка за Д., от 60 лв. на 90 лв. В жалбата се излагат подробни писмени съображения, като се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени определеният от 90 лв. размер на дължимата от бащата издръжка и постанови такъв в размер на 70 /седемдесет/ лв. месечно, считано от депозирането на исковата молба пред първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба от Д. С., насрещната страна по жалбата- Н. К., чрез процесуалния си представител е подал такъв, с който я оспорва, като претендира същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и писмен отговор от проц. представител на Д. С., по подадената от Н. К. въззивна жалба. В отговора се посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

В съдебно заседание страните се явяват лично, като чрез свойте процесуални представители поддържат подадените въззивни жалби. По делото е постъпило писмено становище от Н.К..

Във въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-гр. Б. е предявена искова молба от Д. С., против Н. К., с която ищцата твърди, че с Решение №6875/01.10.2010г., постановено по гр. д. №2278/2010 на РС- гр. Б. й е била осигурена З. по ЗЗДН. С посоченото решение, ответника бил задължен да се въздържа спрямо нея от актове на домашно насилие, като същия е бил отстранен от съвместното обитавано от страните жилище, за срок от 6 месеца, като му е било забранено да доближава жилището на ищцата, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих. С одобрено в с.з., проведено на 08.11.2010г. по гр.д. 3005/2010г. на РС-гр. Б. споразумение, е бил прекратен сключеният между страните граждански брак, като упражняването на родителските права и задължения върху роденото от брака малолетно дете- К. Н.К., са предоставени на майката, като законен негов представител, а бащата има право да вижда Д. си всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 9.00 ч. до 18.00 ч., както и за 20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съгласно сключеното споразумение, бащата се е задължил да заплаща на малолетното си дете, месечна издръжка в размер на 60 лв. Споразумението за прекратяване на брака е било одобрено с Решение №8042/08.11.2010г., като е влязло в сила от същата дата. Ищцата твърди, че ответника използва така подписаното споразумение, за да продължава да “тормози” ищцата, като срещите му с Д. не се отразяват добре на неговото развитие. Посочва, че по време на действие на ограничителната заповед, когато ответника е искал да се вижда с Д., майката или сестрата на ищцата са го водили, като срещите са се осъществявали винаги в кафе “Айсберг”, в кв. “. М.. Това място посочвал ответника, където той чакал Д., сядал и пиел кафе или нещо друго, през което време Д. си е играело, а майката на ищцата или сестра й са го изчаквали да каже, че е готов, след което са прибирали Д. в къщи. Продължителността на тези срещи не е била повече от час, час и половина. След 08.05.2011г. срещите започнали да се провеждат в друго квартално заведение в кв. Еленово – “Vips”, където и ищцата е водела Д., но ответника, както преди е сядал, почръчвал си е нещо и през цялото време не е обръщал внимание на Д., а ищцата е била тази, която го е гледала да не се нарани, да падне, докато ответника не се е занимавал с него, като родител и не се е заигравал с него. Същия не прегръщал Д., не го целувал, а просто седял и го наблюдавал. Имало случай, в който в присъствието на майката на ищцата, Д. поискало нещо от баща си, а последния не уважил желанието му за игра и го стиснал силно за ръката, вследствие на което Д. се разплакало. Ищцата твърди, че в нейно присъствие също е имало подобен случай, при който ответника се скарал на Д. и го стиснал силно зад врата, отзад и то се разплакало. Твърди се, че след всяка среща с баща си, Д. е силно разстроено. Нормалните изрази, които ответника използвал, при разговорите си с Д. били “ела тука, бе, разбрахме ли се с тебе, какво ме гледаш”. Твърди се още, че с оглед изминалия период от време, макар и недостатъчно дълъг, обстоятелствата и фактите, които са взети предвид, при подписване на споразумението за прекратяване на брака между страните, са се променили, поради което е налице и правен интерес за увеличаване на месечната издръжка. С оглед на всички тези обстоятелства се иска да бъде постановено решение, с което да бъде изменено Решение №8042/08.11.2010г., постановено по гр.д. №3005/2010г. на РС-гр. Б., в частта му с която на ответника да бъде определен режим на лични контакти с малолетното му дете, както следва: да има право да вижда Д. си всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00ч. до 12.00 ч., в присъствие на майката, както и да бъде увеличен размера на месечната издръжка от 60 лв. на 100 лв., считано от подаване на исковата молба.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответника Н. К. оспорва така предявения иск. Излага съображения за недопустимост на исковата претенция, като твърди, че с постановеното Решение №8042/08.11.2010г. по гр.д. №3005/2010г. на РС-гр. Б., съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо, относно постигнатото между страните споразумение, поради което предявеният по чл. 127 СК иск е недопустим. По основателността на иска, ответника оспорва същия, като твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Сочи, че в периода от 08.11.2010г. до 08.04.2011г. Д. е било довеждано на срещи с него, от сестрата и майката на ищцата и от момента на развода до месец април 2011г., не се е виждал с ищцата. В продължение на около 8 месеца, виждал Д. си по кафенета, тъй като многократно молил ищцата да му даде Д., за да го заведе на разходка при родителите на ответника, но тя категорично отказвала. Предвид това ответника депозирал жалба с правно основание чл. 182, ал. 2 НК, въз основа на която прокуратурата събрала достатъчно данни, за извършено от страна на ищцата престъпление и е образувала н.о.х.д. №1115/2011г. В отговора се твърди още, че твърденията на ищцата, че ответника не обръщал внимание на Д. не отговарят на истината, тъй като Д. щом го видело не се отделяло от него, ходели до магазина заедно, ответника го люлеел, играел си с него в пясъка. Посочва, че никога не е удрял или стискал Д., последното се разплаквало и разстройвало не от срещите с баща му, а при разделите с него. По време на срещите с Д., ответника полагал адекватни грижи за възпитанието, физическото и психическо развитие на Д.. Счита, че с оглед възрастта на Д., следва да се вижда с него не в квартални заведения, а да може да го взима, като го води в подходящи за деца места, на разходки, в къщи, при родителите му. По отношение на направеното искане за увеличаване размера на издръжката, ответника счита, че обстоятелствата за такъв кратък период не са се променили и определената издръжка е достатъчна за задоволяване на жизнените нужди на Д..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

Съгласно удостоверение за раждане от 09.03.2009г. К. Н. К., е роден на 05.03.2009, от майка Д. Ив. К. и баща Н. М. К..

С Решение 8042/08.11.2010г., постановено по гр.д. №5/2010г. по описа на РС- гр. Б., страните са прекратили сключения между тях брак, с развод по взаимно съгласие, съгласно постигнато споразумение. С последното упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- К. К. е предоставено на майката, като бащата има право да вижда Д. всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 9.00 ч. до 18.00 ч., както и по 20 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв.

Видно от приложеното гр.д. 2278/2010г. на РС- гр. Б., на 01.10.2010г. ответника е осъден по реда на Закона за защита от домашното насилие, за извършен от него на 17.07.2010 г. акт на такова насилие спрямо ищцата. По делото е издадена заповед, съгласно която на ответника се забранява да приближава ищцата, ползваното от нея жилище, както и местата за нейните соц. контакти и отдих, за срок от 6 месеца.

Съгласно сключен между Народно читалище „Виртуален свят” и ответника трудов договор, последния е назначен на длъжността „ел. техник”, считано от 01.07.2011г., с основно месечно трудово възнаграждение 307 лв. Съгласно служебна бележка от 12.08.2011г. на Народно читалище „Виртуален свят”, ответника е получавал за предходните месеци брутно тр. възнаграждение в размер на 307 лв.

С молба-сигнал от 04.08.2011г., ответника е сезирал Д.- гр. Б., за извършено от ищцата престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. По делото са представени от РП-гр. Б. копия от соц. доклад и обяснения, във връзка с водено досъдебно производство.

На зададени по реда на чл. 176 ГПК въпроси, ответника е заявил, че първата седмица, непосредствено след развода, когато му е бил определен деня за среща, е отишъл в кафе „Айсберг” в кв. Ален мак, където са му докарали Д.. Поискал, както е по съдебно решение да си отведе Д. в къщи, но му било отказано. В неделя пак отишъл в кафенето, като майката, бабата и лелята на Д. му казали, че ако иска да го види, трябва да отиде в кафенето. Така било и следващия път, след което пуснал жалба, че не се спазва съдебното решение. И до момента виждал Д. сутрин за час и половина и в същия ден следобяд, пак за час и половина, като предишната седмица срещата била в друго заведение- „Випс” в кв. Еленово.

На зададени по реда на чл. 176 ГПК въпроси, ищцата е заявила, че по времето на действие на ограничителната заповед, когато майка й и сестра й са карали Д. на срещите, бащата е седял на масата, пиел кафе, пушел, а сестра/майка й тичали по самото дете. Майка й й казала, че бащата непрекъснато я нападал, заяждал се и се държал грубо с нея. Така се държал и с ищцата, когато тя карала Д.. Държал се агресивно.

По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Р. С., Е.С., М. К. и Н. М.

Свидетелката Р. С., майка на ищцата, посоча че след развода срещите с Д. се осъществявали с нея и другата й дъщеря, тъй като ищцата имала ограничителна заповед и не се срещала с ответника. Тя предлагала друго заведение, но ответника отказал, защото в „Айсберг” имало камери, които да го снимат. Той предлагал срещите да се провеждат в заведение. По време на срещите, ответника се заяждал със свидетелката и се държал грубо. Нямал никаква отговорност към Д.. Понякога му купувал сок, като ако не го изпиел, на другия ден не му купувал. На два пъти стиснал „злобно” Д. за ръката, като втория път извикала майката.Д. заплакало. Когато Д. не се чувствало добре, ответника държал да се провеждат контакти, независимо, че е болно. В заведението „Айсберг” се пушело и срещите се осъществявали там, като това не притеснявало бащата. През седмицата не чувала Д. да плаче за баща си. Той не правел опити да води диалог с Д., а се обаждал само, когато трябвало да го види. На срещите, на които тя е присъствала, бащата си говорел по телефона и забравял, че Д. съществува, пиел бира и не осъществявал контакт с него. Родителите му и той никога не се обаждали по празници. Свидетелката посочва, че бащата бил агресивен, с променливо настроение, като поведението му ставало неприемливо, когато започвал да крещи. Бил осъден за домашно насилие спрямо ищцата, поради което последната имала страх от него. Плащал редовно издръжка всеки месец, но нищо повече.

Свидетелката Е.С., сестра на ищцата посочва, че по време на ограничителната заповед, от м. 08 до м. 05. 2012г., тя е присъствала на много от срещите в кафе „Айсберг”. Не помни кой е предложил срещите да се осъществяват там. Близки на ответника по време на срещите не е имало. Той сядал на масата, а за Д. се грижела свидетелката. Купувал сок на Д.. Ищцата не забранявала на ответника да се вижда с Д.. Д. не познавало родителите на ответника. Те не се обаждали да честитят празници, бащата не изпращал подаръци. Ищцата се страхувала от ответника. Свидетелката не знаела защо срещите се провеждат по този начин. В кафенето се пушело и било задимено. Ответника плащал издръжка, но средствата в голямата си част отивали за заплащане на детска ясла. Бащата и Д. се разбирали нормално- целувало го, но като било по-малко се дразнело, когато го гушкат, дори и когато майка му го гушкало, то се дърпало.

Свидетелката М. К., майка на ответника, посочва че ответника имал желание да вижда Д., но когато му определяла за това час ищцата. Споделял как е виждал Д. и къде го е водил на срещите. Звънял на ищцата, за да пита как е Д., но тя не му вдигала телефона. Свидетелката посочва, че има желание да вижда внука си, но нямала достъп до Д. и не го е виждала. Ходила 2 пъти да го вижда. Срещали се в кафенето, когато определи ищцата. Правел опити да го доведе, но ищцата му отказвала, защото той не можел да се грижи за него. Свидетелката посочва, че живеят заедно с ответника и могат да се грижат за Д., но не им било разрешено да го виждат. В апартамента имало условия, за да го гледат. Когато се разделяло с баща си, Д. плачело. Ответника редовно заплащал издръжка. Дори, когато е бил без работа, те са му помагали. Интересувал се от Д., искал да го вижда, да го разхожда, но нямал достъп. Не се държал агресивно с него, а когато свидетелката е присъствала на два пъти, той го взимал в скута си, поръчвал му храна, сок, играел си с него, гушкал го и след това си отивал. Винаги бил внимателен и грижовен към Д.. Искал да го вземе и през лятото, но не му го дали. Купувал му каквото поиска, ходил в магазина, пазарувал и давал чанта на майка му. В началото купувал памперси, като пращал други хора да ги носят. Свидетелката посочва, че имала 2-3 срещи с Д., преди развода.

Свидетеля Н. М.посочва, че познава ответника от 2г. Той му говорел почти всеки ден, че има син и че му било криво, че не го вижда. Когато минавали с колата по улицата и виждали Д., спирали, за да го види ответника. Около 10 пъти спирали, за да видят Д., когато са го срещали с майка му. Бащата отивал да го гушне и когато се разделяли с Д., то плачело. Ответника му казвал доста пъти, че искал да вземе Д. в къщи, но не му го давали. В жилището му имало перфектни условия за Д., имало и стая за него. Родителите на ответника му казвали, че също искат да виждат Д.. Ответника имал планове да го заведе на море, но не му го дали. Виждал ответника, с Д. в кафе „Айсберг”. В заведението „Випс” също ги виждал, като последно преди около половин месец ответника бил постоянно с Д. на люлките и катерушките, а майка му говорела по телефона и пушела. Никога не бил виждал ответника да се кара или вика на Д.. Веднъж присъствал на случайна среща, когато му купил нещо от магазина, но майка му не му го дала. След такива случайни срещи, ответника бил мълчалив и разстроен. Д. се радвало да види баща си и веднага тръгвало да го гушка.

Съгласно становището на социалния работник, по приложения по делото социален доклад от 14.11.2011г. на Д., гр. Б., няма основателни мотиви да не се спазва режима на лични контакти между бащата и Д., определен със съдебното решение, като О. „З. на Д.” счита, че не е подходящо срещите да се извършват в кафе-бар и единствено в присъствието на майката. Социалния работник посочва, че е необходимо срещите да се провеждат в подходяща за здравето и възрастта на Д. обстановка, в която да има възможност за пълноценно общуване с бащата и с разширения семеен кръг по бащина линия. Посочва се още, че бащата е силно емоционално привързан към Д., притежава правилни разбирания за неговото отглеждане и възпитание и е в състояние да осигури безопасна среда за сина си, по време на режима на лични контакти. Соц. работник дава заключение, че в интерес на Д. е да бъде определена издръжка, в размер, съобразен с потребностите на Д., като се вземе в предвид възможността на бащата да я изплаща. В съдебно заседание, социалния работник посочва, че между бащата и Д. има силна емоционална връзка, тъй като те са живели половин година заедно. Това, че бащата се интересува от Д., сочи че е привързан към него и иска да се вижда с него.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, от майката, с който последната иска промяна на режима на лични контакти на бащата, с малолетното му дете, както и увеличаване размера на присъдената издръжка, за което е постановено Решение №8042/08.11.2010г. по гр.д. №3005/2010г. на РС-гр. Б., по одобрено между страните споразумение по реда на чл. 51 СК, за развод по взаимно съгласие.

Така предявеният иск е допустим. Възражението на ответника за недопустимост е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 51, ал.4 СК, която предвижда, че при изменение на обстоятелствата, при които е постановен съдебният акт по реда на чл. 51 СК, могат да се предявят искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата. След като изрично е посочено, че при промяна може да се предяви иск за промяна в родителските права, следва да се приеме, че може да се предяви като самостоятелен и искът за промяна в режима на лични отношения. След като нормата на СК изрично разрешава промяна в упражняването на родителските права, няма пречка да се допусне и промяна в режима на лични отношения, когато е налице промяна в обстоятелствата, при които е бил определен този режим.

Макар и допустим, съдът намира предявения иск за неоснователен, по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се доказват твърденията на ищцата, че срещите на Д. с ответника, не се отразяват добре на неговото развитие. В подкрепа на това твърдение по делото са разпитани свидетелите Р. и Е. С. от чиито показания се установява, че страните по делото не са в добри взаимоотношения, като св. Роза С., посочва че ответника се държал грубо и със самата нея. Това несъмнено се отразява на дадените от нея показания, предвид родствената й връзка с ищцата, в частност посоченото от нея, че той не се грижел за Д. по време на срещите, не осъществявал контакти с него и нямал никаква отговорност, бил агресивен. Съобразявайки начина, по който са се провеждали срещите с Д.- в присъствието на майката и/или нейни близки роднини и предвид установените по делото обтегнати отношения между страните, следва да бъде отбелязано, че възможността на ответника да се грижи лично и сам за Д., е била частично ограничена. Твърденията на ищцата, че бащата не обръщал внимание на Д., не го пазел, не се занимавал с него, като родител, следва да бъдат обсъдени, вземайки в предвид факта, че по време на срещите, бащата никога не е бил сам с Д. и не е имал възможност да полага изцяло необходимите полагащи се грижи за него. Предвид това, по делото не може да бъде установено, че срещите на Д. с ответника, не му се отразяват добре и същите са в негова вреда, с оглед липсата на проявена отговорност и заинтересованост от страна на ответника. В тази връзка следва да бъде посочено, че от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че ответника е показвал желание да вижда сина си в определените му за това дни, идвал е на срещите, за да прекарва време с него, от което следва да бъде направен извод, че проявява интерес и загриженост към малолетното си дете. За това обстоятелство говори и редовното заплащане на ежемесечна издръжка. Факта, че по време на една или две от срещите със сина си, ответника го бил стиснал за ръката, след като не удовлетворил негово желание и Д. се разплакало, следва да бъде преценен, с оглед, доколкото това поведение на ответника е било свързано с възпитателна цел и съответната реакция на Д., предвид възрастта на последното. Твърденията на ищцата, че след всяка от срещите с баща си, Д. силно се разстройвало, се доказват, но в обратна на целената насока. Свидетелят Марковски посочва, че когато ответника се разделял с Д., то плачело, което налага извод на привързаност от страна на Д. към бащата. Същия свидетел посочва, че виждал ответника, с Д. в кафе „Айсберг”, както и в заведението „Випс”, като последния път ответника бил постоянно с Д. на люлките и катерушките.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не са налице обстоятелства, водещи до налагането на промяна на режима на личните контакти между бащата и Д., в частност тяхното ограничаване, съобразно претенцията на ищцата. Доколкото по делото се установява, че срещите между Д. и бащата се извършват само в присъствието на майката и/или нейни близки, следва да се отбележи, че този начин на режим на личен контакт на Д. с ответника е неприемлив, предвид обтегнатите взаимоотношения на страните. Обстоятелството, че страните по делото не са в добри отношения помежду си, безспорно не се отразява в положителна посока на развитието на Д.. Неприемливо е и срещите с Д. да се извършват в заведения, които не са подходящи за здравето и развитието му. В такава насока също е и заключението на социалния работник, съгласно приложения по делото социален доклад. С оглед на това съдът намира, че в интерес на Д., следва срещите му с ответника да бъдат извършвани в дома на последния, без присъствието на майката, съобразно постановеното с Решение №8042/08.11.2010г. по гр.д. №3005/2010г. на БлРС, като в тази му част съдебното решение следва да бъде допълнено /конкретизирано/.

По отношение на иска за увеличаване на присъдената издръжка, съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на 51, ал.4 СК, при които е било постановено бракоразводното решение. Задължението за издържане на Д. до навършването му на пълнолетие, възниква за родителите с факта на раждане на Д., като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката се определя според нуждите на Д. и възможностите на родителите, като в ал. 2 на същия член се посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 290 лв. или минималния размер за издръжка е в размер на 72,50 лв.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение от 2010г., където е определена месечната издръжка в размер на 60 лв. За изминалия период от почти две години, безспорно са се изменили С. - икономическите условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на Д. с оглед на възрастта, в която се намира в момента, поради което е и налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК. Предвид нуждите на Д. и възможностите на двамата родители, съдът намира, че общата издръжка следва да бъде определена на 160 лв. месечно. Доколкото Д. живее при майка си и тя поема непосредствените и ежедневни грижи за него, то това обстоятелство налага намаляването на дела от издръжката, който майката следва да поеме, като същата бъде определена в размер на 70 лв. Относно размера на издръжката, дължима от бащата, предвид възможностите на същия, съдът намира, че определянето на издръжка в размер на 90 лв. е справедлива, като същата е съобразена с имотното му и финансово състояние, доколкото по делото са налице данни, че същия работи по трудов договор, с основно месечно трудово възнаграждение от 307 лв. По тези съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 90 лв., като за над този размер, до претендирания с исковата молба, пълен такъв, следва да бъде отбелязано, че доколкото в тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила, същото се ползва със сила на пресъдено нещо.

До същите крайни правни изводи е стигнал и районния съд в обжалваното решение. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Подадените против него въззивни жалби са неоснователна и следва да се оставят без уважение, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и направените от двете страни искания за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, въззивния съд намира, че предвид неоснователността и на двете подадени въззивни жалби, разноски за това производство не следва да се присъждат.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2308/16.03.2012г., постановено по гр.д. №1973/2011г. по описа на РС - гр. Б..

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: