Р Е
Ш Е Н
И Е
1199/10.8.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 05.08.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 2018 по описа за
2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба от
ЕТ“Верони - Верони Страшников“ против НП № 03-011967/20.11.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл.
415в ал.1 от КТ на едноличния търговец е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на
300 лева, за нарушение на чл.128 т.2 , във вр.
с чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ .
В подадената до
съда жалба се твърди, че
издаденото НП е незаконосъобразно
и необосновано. Иска се
НП да бъде отменено.
В хода
на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява
от юк Николов,
който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание
по същество пледира НП да бъде
потвърдено и да се присъди заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 18.10.2019 г., служители на ДИТ – Варна – св. К.Д.
и М* Д* повод получен сигнал от работник извършили
проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект „Старата къща“, находящ се на
ул. Преслав № 31 в гр. Варна, стопанисван
от ЕТ„Верони – Верони Страшников“. В хода на проверката е установено, че между дружеството-жалбоподател
и работника Ева Костадинова имало сключен трудов договор с основно месечно трудово възнаграждение от 510. В хода на проверката
въз основа на представената разчетно-плагежна ведомост за месец юни 2019 г. е установено,
че дружеството-жалбоподател
не е изпълнило задължението си по трудовия договор
да заплати уговореното трудово възнаграждение на лицето за извършената
работа през мес. юни
2019 г. Съставен е протокол
№ 1934202/14.11.2019 г. за резултатите
от извършената проверка, с който е дадено задължително указание на дружеството
– жалбоподател да изплати на уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа през месец юни 2019 г. съгласно
чл. 128 т.2 от
КТ, във вр. с чл. 270 ал.2 и
ал.3 от КТ. на основание чл. 224 ал.1 вр.
с чл. 128т.1
и т.2 от Кодекса на труда, с посочен
срок за изпълнение
08.03.2018 г.
При така
установените факти е съставен АУАН на дружеството-жалбоподател, въз основа на който
е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Административно наказателното
производство е образувано в
срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна, , видно от заверено копие
на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“
от 12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
По делото не са налице данни,
които да сочат, че възнаграждението
на К* за месец юни 2019 г., е било изплатено
по някой от възможните регламентирани
начини, удостоверяващи плащането на трудовото
възнаграждение, посочени в разпоредбата на чл. 270, ал.3 от
КТ.
Поради изложените съображения правилно е прието, че нарушението е извършено след изтичане на срока,
за заплащане на дължимото възнаграждение
за мес. юни 2019 г. , а именно – на 27.07.2019 г.
Поради тази причина, съдът намира, че
правилно и законосъобразно
административно – наказващия
орган е ангажирал отговорността на въззивника за нарушение
на чл. 128 т.2 във
вр. с чл.
270 ал.2 и ал.3 от КТ.
В случая безспорно нарушението е осъществено в предхождащ проверката и постъпилия сигнал момент, с оглед на което са засегнати интересите на конкретния работник,
поради което случаят не следва
да са квалифицира
като маловажен по смисъла на
чл. 28 от
ЗАНН.
Правилно е приложена и привилегированата санкционна разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ, доколкото видно от събраните по
делото гласни доказателства, нарушението е било отстранено веднага след установяването
му.
В
тази връзка, съдът оцени като
неоснователни доводите на въззивника за
несъставомерност на деянието, доколкото заплащането впоследствие на дължимото трудово
възнаграждение не води до отпадане
на административно-наказателната
отговорност на работодателя, когато същото не е изплатено
в съответния срок, каквато е хипотезата в случая.
Съдът намира, че АНО неправилно е наложил административното наказание в размер, различен от минималния поради
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства, съотв. поради отсъствие
на данни за имущественото състояние на юридическото
лице.
С
оглед на горното, съдът счита че НП следва
да бъде изменено,
като административното наказание се наложи
в минималния, предвиден в закона размер.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК
, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът