№ 13990
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря Д. И.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110121579
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника В. В. Т. за следните суми: 2934,96 лева, представляваща 5/6 от
цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. №
203448, 24,80 лева, представляваща 5/6 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
26.3.2021 г. до погасяване на задълженията, 415,03 лева, представляваща 5/6 от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. – 17.3.2021 г. и 4,51 лева, представляваща 5/6 от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.3.2018 г. – 17.3.2021 г., и срещу ответника А. И. Т. за
следните суми: 587,00 лева, представляваща 1/6 от цена на доставена топлинна енергия в
периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 203448, 4,96 лева, представляваща 1/6 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2018
г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 26.3.2021 г. до погасяване на задълженията,
83,01 лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 17.3.2021 г. и 4,96
лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.3.2018 г. –
1
17.3.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от А. И. Т. и след като
препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. В. Т. по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът А. И. Т. признава вземанията, като поддържа, че ги е погасил чрез
извършено в хода на процеса плащане. Моли съда да отхвърли исковете.
Ответникът В. В. Т. признава вземанията, като поддържа, че са разсрочени по силата
на сключена в хода на процеса спогодба, по която изпълнява точно. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съобразно направеното от ответниците признание, с определението от 15.9.2022 г.
съдът е обявил за безспорни между страните всички елементи от фактическите състави на
процесните вземания. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването
им за доказано.
Предвид признанието на ответника в молбата от 26.9.2022 г. с протоколно
определение от 22.11.2022 г. съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че с плащане от
15.8.2022 г. ответникът А. И. Т. е погасил всички задължения, предмет на предявените
срещу него искове, включително и претенцията за законна лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до погасяването. Ето защо исковете срещу ответника
А. И. Т. следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез плащане в хода на исковото
производство.
На 18.8.2022 г. между ищеца и ответника В. В. Т. е сключено споразумение
/представено по делото/, с което ответникът Т. е признал всички вземания по заповедта за
изпълнение, както и вземане за разноски за държавна такса по исковото и заповедното
производство в размер на 289,52 лева. Вземанията са разсрочени на 36 месечни вноски в
периода 18.8.2022 г. – 18.7.2025 г., като при неизпълнение за ищеца възниква правото да ги
претендира предсрочно, вкл. да иска законната лихва. Предвид изявлението на ищеца,
2
обективирано в молбата от 26.9.2022 г., съдът намира за доказано, че на 18.8.2022 г.
ответникът Т. е заплатил първата вноска в размер на 112,66 лева. Доколкото ответникът Т.
не оспори твърденията на ищеца относно прихващането на изпълнението с твърдение, че е
погасено нещо различно и предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за
доказано и че с това плащане са погасени вземанията на ищеца за разноски за държавна
такса /само те са предмет на спогодбата/, дължими от този ответник. Доколкото ответникът
В. Т. не доказа точно изпълнение на спогодбата или погасяване на задълженията,
предявените срещу него искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски както следва: 289,52 лева – за държавна такса в исковото и
заповедното производство и 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото и
заповедното производство – общо 439,52 лева.
Макар исковете срещу ответника А. Т. да са отхвърлени, към датата на завеждане на
делото 26.3.2021 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ последният е бил в забава
на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца,
включително за обезщетение забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на
исковото производство, поради което следва да се приеме, че този ответник е станал повод
за завеждане и на исковото, и на заповедното производство. Ето защо на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Предвид изложеното ответникът Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца 73,25
лева – разноски в исковото и заповедното производство. Възраженията му във връзка с
ползването на имота не е релевантно към процесния спор, доколкото обстоятелството кой от
съсобствениците ползва имота, респ. доставената в него топлинна енергия, не е релевантно
в отношенията по договора за продажба. Ето защо и това възражение не е
противопоставимо на ищеца. Следователно, дори и да не ползвал имота, спрямо ищеца
ответникът Т. е задължен да заплаща цена на енергията и такса за ДР, респ. за него възниква
задължение за разноски по съдебното за тях.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноските, сторени по исковете
срещу В. Т.. Те възлизат на 366,27 лева, като дължимата държавна такса от тях е 241,27
лева. От нея ответникът е заплатил 112,66 лева, поради което следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 128,61 лева и на 125 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. В. Т. , ЕГН **********, дължи на „***” ЕАД,
ЕИК *** следните суми: 2934,96 лева, представляваща 5/6 от цена на доставена топлинна
енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 203448, 24,80 лева,
представляваща 5/6 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 26.3.2021 г. до
погасяване на задълженията, 415,03 лева, представляваща 5/6 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.9.2018 г. – 17.3.2021 г., и 4,51 лева, представляваща 5/6 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.3.2018 г. – 17.3.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕАД, ЕИК *** срещу А. И. Т., ЕГН **********
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване на задължения за следните суми: 587,00 лева, представляваща 1/6
от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. №
203448, 4,96 лева, представляваща 1/6 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
26.3.2021 г. до погасяване на задълженията, 83,01 лева, представляваща 1/6 от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. – 17.3.2021 г. и 4,96 лева, представляваща 1/6 от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.3.2018 г. – 17.3.2021 г.
ОСЪЖДА В. В. Т. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 128,61 лева, представляваща разноски за държавна
такса в исковото и заповедното производство и 125 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА А. И. Т. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** сумата
73,25 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4