№ 391
гр. Велико Търново , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200664 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново, представляван по пълномощие
от адв. Я.Т. от ВТАК, против Наказателно постановление № 21-1275-000503 от 12.03.2021 г.
на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл.
23, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 и чл. 175, ал. 1, т. 5
от с.з. са му наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200.00 лева
и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от един месец. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си,
като претендира и разноски. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по
нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 371085 от
15.02.2021 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство,
служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения на
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени според тях от
жалбоподателя и изразяващи се в това, че на посочената в акта дата – 15.02.2021 г., в 10:00
часа, в гр. Велико Търново, на ул. „Мармарлийска“, до № 1А, управлявал собствения си
товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“ цвят червен, с регистрационен номер ВТ
23 37 КС, като при извършване на маневра да излезе от реда на паркирани МПС блъснал
паркирания лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4 Авант“, цвят син, с регистрационен
номер ВТ 40 53 КК реализирайки ПТП с материални щети.След допускане на ПТП не спрял,
за да установи какви са последиците.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
жалбоподателя и е оформен при отказ да бъде подписан, удостоверено с подпис на свидетел.
Последвали са писмени възражения срещу АУАН в законоустановения тридневен срок,
които са обсъдени, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, приел е, че са нарушени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, които е подвел под санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 2, пр. 2 и чл. 175, ал. 1, т.
5 от с.з., налагайки на жалбоподателя административни наказания съответно глоба в размер
на 200.00 лева и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един месец.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико
Търново, е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От представения по делото снимков материал и протокол за ПТП не могат да бъдат
изведени конкретни фактически констатации, поради което съдът ги игнорира.
От показанията на разпитаните по делото полицейски служител става ясно, че те не
са преки очевидци на процесните събития. Те са посетили мястото на инцидента след като
са получили сигнал от другия участник в ПТП-то. Пристигайки на място те не са заварили
жалбоподателя и неговия автомобил, като са снели обяснения от пострадалия водач, който
също се установява, че не е пряк очевидец. По-късно е установен и жалбоподателя, който се
държал грубо и отричал участието си в ПТП. На същия е съставен АУАН, въз основа на
който се е развило административно наказателното производство. Липсват данни да са
разпитани независими свидетели очевидци, освен другия участник в ПТП-то.
2
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя. Административното обвинение е недоказано.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН както в акта, така и в НП, следва
да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е необходимо
да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в
акта, и тази, отразена в НП. В конкретния случаи обаче в акта, съставен на жалбоподателя,
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща задължение
за водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, докато в НП фигурира разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща съвсем различна забрана – водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
каквато констатация изобщо липсва в административнонаказателната преписка.
Посочването на различни разпореди в акта и наказателното постановление създава неяснота
относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. От една страна, е
налице несъответствие между цифровата квалификация на нарушението в акта и НП, а от
друга - е налице несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в
НП. В самото наказателно постановление е налице вътрешно противоречие, като текстово се
поддържа, че жалбоподателят при извършване на маневра да излезе от реда на паркирани
МПС блъснал паркиран лек автомобил, докато в правните си изводи наказващият орган е
приел, че не е изпълнил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. По този начин е накърнено правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е
извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на
3
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Същото е
неотстранимо в настоящото съдебно производство и обуславя решаващия извод на
настоящия съдебен състав да отмени НП в тази му част, като незаконосъобразно.
Що се отнася до съществото на спора, съдът намира, че вменените във вина на
жалбоподателя административни нарушения са недоказани. В тази връзка следва да се имат
предвид, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща за съда доказателствена сила и подлежат на доказване на общо основание, с
допустимите от закона доказателства и доказателствени средства. Такова безспорно
доказване в настоящото производство не беше проведено. Не е установено, както от
актосъставителя, така и от наказващия орган, каква е била действителната причина за
настъпилото ПТП. Не става ясно каква точно маневра е била предприета от жалбоподателя.
Не е обсъден въпроса относно субективния елемент на нарушението /в НП липсва дори едно
изречение в тази насока/, а именно – могъл ли е жалбоподателят да предвиди и предотврати
настъпването на ПТП. Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или случайно
деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 15 от НК.
Във всички случаи обаче следва да се съберат безспорни доказателства за тази
обстоятелства. Това не е сторено, не са разпитани независими свидетели очевидци, мястото
на ПТП-то не е било запазено. Взети са предвид единствено обясненията на другия участник
в ПТП, което е недопустимо, тъй като той безспорно е заинтересован от изхода на
административнонаказателното производство. Още повече, че и самият той не пряк
очевидец на процесните събития.
След като по делото не се установява по несъмнен начин участието на жалбоподателя
в процесното ПТП, то за него не е съществувало и задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП - без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Доказването на първото нарушение – реализирано от
жалбоподателя ПТП с материални щети е необходима и безусловна предпоставка, за да е
осъществен състава на второто нарушение – неспиране и неустановяване на последиците от
ПТП.
Като окончателен се налага изводът, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане,
основано на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
от ГПК на същия следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни
критерии в каква степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока
за това следва да се вземе от текста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно който
4
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив. Под
понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат фактите от обективната
действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното дирене като
необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За правната сложност значение
имат относимите и значими за правилното решаване на спора нормативни актове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния
казус и други. Фактическите и правни възражения на страните не всякога са критерии за
сложност, а само в случай на тяхната относимост, състоятелност и основателност.
Съобразно тези критерии съдът намира, че фактическата сложност на настоящото дело е
относително ниска за този род дела, предвид предмета на спора, видът и обемът на
събраните по делото доказателства – обичайно приложимите и относими такива, спорните в
хода на настоящото производство обстоятелства и извършените от страните процесуални
действия. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на
казуса в случая също се явява относително ниска, като делото реално приключи в едно
съдебно заседание. Изхождайки от горното и при своевременно заявеното възражение на
въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., съдът намира, че същото действително се явява
прекомерно и едно възнаграждение към минимума по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300.00 лева, би
покрило критериите за обоснованост и справедливост.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-000503 от 12.03.2021 г. на Началника на
Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН
**********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200.00 лева и
глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от един месец, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на *** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
5
пред Административен съд гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6