Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2034 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 01.12.2020 г. по гр.д. №27787/2019 г. на
Софийския районен съд, 85 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу М.И.Г. и Д.И.Г. кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД за сумата от 2652,16 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2016 г. за аб. №150356, ведно със
законна лихва от 27.12.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №75740/2016 г. по описа на
СРС, 85 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, тъй като поради извършени процесуални
нарушения не е приел представено писмено доказателство, установяващо това
обстоятелство. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
М.И.Г. и Д.И.Г., чрез назначения им
особен представител, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите.
Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК са оспорили
обстоятелството, че са собственици или ползватели на процесния недвижим имот
през процесния период, а ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е
ангажирал никакви доказателства за установяване на това обстоятелство.
Неоснователни са твърденията на въззивника за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до неприемане на
представено писмено доказателство, установяващо правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. В проведеното на 26.11.2020 г. пред СРС, 85 състав,
о.с.з. се е явил процесуален представител на ищеца, който е заявил, че няма други
доказателствени искания, поради което в същото с.з. съдът е приключил съдебното
дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.
С молба от 30.11.2020 г. ищецът е посочил, че в проведеното на 26.11.2020 г.
о.с.з. не е докладвано писмо от СО във връзка с акт за собственост, поради
което моли в случай, че документът не се намира по делото, да бъде приет. В
конкретния случай, с оглед изявленията на страните и в съответствие с
разпоредбите на чл.148 и 149 ГПК, първоинстанционният съд правилно е приключил
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, и правилно е приел, че не
са налице предпоставките на чл.253 ГПК за отмяна на определението за
приключване на съдебното дирене.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
страните не са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, доколкото по делото не е доказано ответниците да са били нито
собственици, нито ползватели, на процесния топлоснабден имот през процесния
период, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №20265172 от 01.12.2020 г.,
постановено по гр.д. №27787/2019 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.