№ 2023г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав на шести декември две хиляди
двадесет и втора година в публично
заседание в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело №1331 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/, вр. чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Д.Г.
*** срещу Решение № 9/31.03.2021 г. на гл. секретар на ВСС по заявление за
достъп до обществена информация с вх. № 9/23.02.2021г. на ВСС. Моли се съдът да
обяви за нищожно оспореното Решение № 9/31.03.2021г., с което е отказано
предоставянето на търсената информация. Твърди се пълна липса на компетентност
на гл. секретар на ВСС да се произнесе относно искане по заявление за достъп,
подадено от Г.Г., вместо министърa на правосъдието. Твърди се, че след като обжалваното
решение не носи подписа на г-жа А., следователно е нищожно.
Ответната страна- гл. секретар на ВСС , чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като
жалбоподателят не е посочил конкретни основания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, като взе предвид разпределението на
доказателствената тежест при оспорване на отказ и приложимите правни
разпоредби, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Жалбата е допустима. Предявена е от
процесуално легитимирано лице – подателя на заявлението с искане за
предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, при наличие на
правен интерес за оспорването на акта – срещу
Решение №9/31.03.2021г. на гл. секретар на ВСС, с което е отказано предоставяне
на информация по заявление за достъп до обществена информация с вх. №
9/23.02.2021г. на ВСС, който е подлежащия на съдебен контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство е започнало по заявление
за достъп до обществена информация с вх. № 9/23.02.2021г. на ВСС на Г.Д.Г. за
предоставяне на информация, свързана със съдия М.К.Т.Д., РС П..
На осн. чл.14 от Вътрешните правила за достъп до
обществена информация във ВСС и на осн. чл.31, ал.1 от ЗДОИ е поискано съгласие
от съдия Т.Д. за предоставяне на информацията. На 29.03.21г. е получено писмо
от съдия Д., с което не дава съгласие за предоставяне на исканата информация.
Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Правото да се търси и получава
информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
РБългария като това право обхваща и корелативното задължение на държавните
органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на нормативно
уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени
различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода,
съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е
регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република
България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда
определени в този закон освен ако в друг закон е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в
разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този
закон е дефинирана като всяка информация свързана с обществения живот в
РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е
регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите
и техните администрации е официална и служебна като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ
са
дадени легалните дефиниции на понятията "официална
обществена информация" и "служебна обществена информация" и е
определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по
ЗДОИ. По см. на чл. 10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.
11 от ЗДОИ "официална служебна информация" е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл. 3
от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до
обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление,
публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена
информация. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в
чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая с Решение № 9/31.03.2021г. на гл.
секретар на ВСС е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. №
9/23.02.2021г. на ВСС. Жалбоподателят Г. Г. оспорва единствено материалната
компетентност на органа, постановил отказ.
Съдът приема, че не следва да излиза извън търсената
защита, респ. следва да се провери
единствено твърдението за нищожност на акта. Съдебният исков процес е
организиран като система на процесуални действия на страните и съда с цел и
гаранция за ефективна защита на субективните материални права на физическите,
юридическите лица , държавата общините и други правни субекти, когато тези
права са застрашени или нарушени. Именно спорното материално субективно право -
претендираното или отричано от жалбоподателя, индивидуализирано от основанието
и петитума на жалбата, е предмет на делото. Правната квалификация на спорното
право се определя от съда, съобразно въведените от жалбоподателя твърдения в
рамката на заявената защита. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът се произнесе по предмет, за който не е бил сезиран; когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, когато дава защита не на търсеното , а на друго право, което
дадената защита е извън предметната рамка на спора, то постановеното съдебно
решението се приема за процесуално недопустимо.
За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част
на жалбата, фактически твърдения, които формират основанието на претенцията за
нищожност, поради липса на материална компетентност. Излизане извън пределите
на търсената защита от гл.т. на форма или съдържание, обуславя недопустимост на
съдебния акт по съществото на спора.
Жалбоподателят претендира нищожност на оспореното Решение
№ 9/31.03.2021г., с което е отказано предоставянето на търсената информация.
Твърди се пълна липса на компетентност на гл. секретар на ВСС да се произнесе
относно искане по заявление за достъп, подадено от Г.Г., вместо Министърa на
правосъдието.
Съдът приема, че жалбата е неоснователна. Решението е
издадено от компетентен орган. Обществените отношения свързани с достъпа до
обществена информация са уредени от ЗДОИ. Законът не посочва конкретен държавен
орган натоварен с функции по предоставяне на достъп до обществена информация. В
чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето
решение. Съгласно чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, респ. чл. 14 от Вътрешните
правила за достъп до обществена информация във ВСС – приети с протокол
№60/11.12.2014г. на ВСС, заявленията за достъп до обществена информация се
разглеждат от ВСС, от съответната комисия към ВСС или от главния секретар на
ВСС. Следователно Гл.секретар на ВСС е компетентния орган, който следва да се
произнесе и се е произнесъл по подаденото заявление.
Съдът в решаващия състав счита, че основания за
прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за
компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен
предмет, несъществуващ адресат и др. В конкретния случай и изискванията за
форма са спазени – обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма и
на правно основание.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен
орган.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Воден от изложеното, съдът на основание чл. 172, ал.2,
предл.2 от АПК, вр. чл.40 ал.2 ЗДОИ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г. *** срещу Решение № 9/31.03.2021 г. на
гл. секретар на ВСС по заявление за достъп до обществена информация с вх. №
9/23.02.2021г. на ВСС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: