Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 07.02.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 2780 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Л.И.М. ***, ЕГН: ********** против Л.М.М., с адрес ***, ЕГН: **********, с която е предявен иск по чл. 49 от Семейния кодекс за развод и искане, сключеният граждански брак между страните да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината. Предявени са обективно съединени искове относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, за определяне местоживеенето на роденото от брака непълнолетно дете при майката, която да упражнява и родителските права с режим на лични отношения с ответника и баща на детето, както и относно издръжката. В исковата молба се твърди, че ищецът била сключила с ответника граждански брак на 16.12.2001 г., в град Хасково, като от брака имали родено едно непълнолетно към момента дете – Михаил Любомиров М., роден на *** ***, ЕГН: **********. В началото брачното им съжителство протичало нормално, но през по – голямата част от времето ответникът не работел, поради което тя издържала финансово семейството, а съпругът не поемал съответната част от задълженията си и проявявал агресия към нея и сина им. Живеели разделено, след решението на ищцата да напусне, заедно с детето, семейното жилище и да закупи собствено такова през 2015 г., като ответникът не се интересувал от нея и от сина им. Бракът им бил изчерпан от необходимото съдържание и моли, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, същият да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Претендира предоставянето упражняването на родителските права в нейна полза с посочен режим на лични отношения с другия родител, който да бъде осъден да заплаща за детето по 180 лева на месец. Заявява желание да запази брачното си фамилно име.
Ответникът Л.М.М. *** депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок след връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията, с който не оспорва, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и единственото възможно решение в тази връзка било това съдът да постанови решение, с което той да бъде прекратен, като това било и неговото желание. Твърди, че във връзка с подадената искова молба за развод се бил срещнал с ищцата при нейния адвокат, където без да бил запознат с правата и задълженията си и малко прибързано подписал споразумение по чл.51 от СК, като с настоящия писмен отговор заявявам, че се отказва от подписаното споразумение и моли делото да продължи по общия ред по чл.49 от СК. Сочи, че в действителност той и ищцата били във фактическа раздяла, но това било единствено по еднолично желание и решение на ищцата, което изцяло бил уважил, въпреки неговото нежелание да се разделят с нея и детето си Михаил М., което много обичал и към което бил силно привързан. Оспорва твърденията, че аз през по голям част от съвместния живот с ищцата не бил работил, не бил се грижил за семейството си и не бил осигурявал финансови средства за задоволяване на социално - битовите нужди на семейството, както и твърденията за проявявана агресия към ищцата и към детето си в продължение на 12-13 години, като излага подробни твърдения във връзка със съвместния им живот и развитието на личните отношения, след настъпване на фактическата раздяла. Освен, изложеното от ищцата, че бил агресивен, ответникът оспорва и твърденията, че не се бил грижил за семейството си и не бил поемал отговорност като баща и съпруг, че не бил работил и не е имал финансов принос за издръжката на семейство, както и че имал връзка с друга жена от 2015г. започнала след раздялата ни. Изразява несъгласие относно режима на личен контакт поискан с исковата молба, макар да имало по-малко от година до навършване на пълнолетие детето им и моли за определяне на следния утвърден в практика режим на личен контакт: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. сутринта в събота до 18.00ч. в неделя с преспиваме, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, със задължението да връща детето при майката след изтичане на определеното време; през дните на Коледните празници - 24 - ти. 25 - ти и 26 - ти декември, всяка четна година, от 09.00ч. на 24.12. до 19.00ч. на 26.12. с две преспивания; през Новогодишните празници - 30 - ти декември, 31 - ви декември, всяка нечетна година, и 1 - ви януари на следващата четна година, от 09.00ч. на 30.12. до 19.00ч. на 01.01 с две преспивания: през Великденските празници - всяка четна година от 09.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на първия ден след Великден с две преспивания. Относно посочения в исковата молба размер на исканата издръжка за детето Михаил М. от 180 лева на месец, съзнавайки задължението за плащане на издръжка, моли съда такава да бъде присъдена в минимален размер от 140 лева, с оглед възможностите да предоставя такава и да остави без уважение и искането за заплащане на издръжка една година назад от дата на завеждане на иска.
Ищецът Л.И.М. ***, в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв. Веселина Динева от АК – Хасково, като поддържа иска и в хода на устните състезания излага доводи за основателност на претенцията и моли да бъде уважена така, както е заявена.
Ответникът Л.М.М., в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, като не представя доказателства за наличие на уважителни причини за това, каквито съществуват за процесуалния му представител в лицето на адв. Тома Найденов от АК - Хасково.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за сключен граждански брак, серия ВР, № 0005589, издадено на 16.12.2001 г. от Община Хасково въз основа на Акт за граждански брак № 389 от 16.12.2001 г. съставен от Община Хасково, се установява, че страните по делото – Л.И.М. ***, ЕГН: ********** и Л.М.М., ЕГН: ********** са сключили граждански брак на 16.12.2001 година в град Хасково, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име М..
Видно от представеното и прието като писмено доказателство Удостоверение за раждане, дубликат, издадено от Община Хасково на 31.10.2016 г., през време на брака, сключен между страните Л.И.М. ***, ЕГН: ********** и Л.М.М., ЕГН: **********, на 13.10.2002 г. е родено детето Михаил Любомиров М., ЕГН: **********.
Първоначално, след сключване на гражданския брак, ищецът Л.И.М. и ответникът Л.М.М. заживели в дома на родителите на последния, където се бил родил и синът им, но след като семейният живот между съпрузите започнал нормално, скоро настъпила промяна в отношенията им, като през 2015 г., ищцата закупила жилище в град Хасково, където се преместила заедно със сина си, от който момент настъпила и фактическата раздяла между съпрузите. Във връзка с този факт, на 17.03.2015 г. съпрузите попълнили Обща декларация по реда и условията на чл. 9, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от Семейния кодекс, с нотариално заверени на 17.03.2015 г. от Нотариус, рег. № 081 по Регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие РС – Хасково, с която е избран нов режим на имуществените отношения, който да действа занапред, а именно законов режим на имуществена разделност, като законовият режим на общност е прекратен.
Видно от Удостоверение, изх. № 6 от 11.09.2019 г., ищцата Л.И.М. работи като медицинска сестра в АПМП „Медикус I – ва поликлиника“ ООД, град Хасково и за периода от 01.09.2018 г. до 31.08.2019 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер общо на 3 529.78 лева.
От представената Служебна бележка, изх. № 60-09-15-52677/19.11.2019 г., издадена от Агенция по заетостта се установява, че за периодите посочени в нея, както и към 19.11.2019 г. ответникът Л.М.М. е регистриран като търсещо работа лице.
Обитаваното от ищцата, заедно с непълнолетното дете Михаил Любимиров М. жилище се състои от три стри и кухня, като детето ползва една от стаите самостоятелно. Понастоящем детето е ученик в 11 – ти клас на ПМГ „Боян Петканчин“, град Хасково.
В изготвения социален доклад от ДСП – Хасково социалният работник също е изразил констатация, че детето понастоящем живее при майката, която е основният обгрижващ и мнение, че същата разпознава неговите потребности и ги задоволява по подходящ начин. Пред социалния работник, същата е заявила, че работи в „МБАЛ – Хасково“ АД, град Хасково като медицинска сестра и в практиката на общопрактикуващ лекар и реализира доходи общо в размер на 1300 лева на месец. Детето имало избран личен лекар, който проследявал здравословното му състояние. Посочено от социалния работник е, че между детето и майката съществува емоционална връзка на привързаност и доверие, като детето проявявало нежелание за контакт с бащата, но поддържало контакти с бабата по бащина линия. Според изразеното мнение от социалния работник, в интерес на детето било да поддържа контакт и с двамата родители, като за целта и с оглед осигуряване на неговия психически комфорт и благополучие , било необходимо осъществяването на комуникация между родителите.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приложения социален доклад на ДСП – Хасково, а така също и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели в хода на съдебното дирене.
На първо място, съдът приема като достоверни показанията на свид. Стоянка Йорданова Ангелова относно фактите, за които всяка от тях разполага с лични, преки и непосредствени впечатления, респ. опосредени такива, а именно за начина на протичане на съвместни живот между страните по делото, след сключване на брака, за мястото на което са заживели, за обгрижването на детето и за осигуряването на издръжка от ищцата след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите и за помощта, която е получавал при обгрижването на детето от свид. Ангелова при даване на нощни дежурства. Показанията по делото на тези свидетели съставляват годно доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на съдебното дирене доказателствен материал. Поради тези съображения, доколкото са логически последователни, настоящият съдебен състав кредитира същите в посочената по – горе част, като безпротиворечиви с приобщените по делото писмени доказателства и ги възприема за достоверни за събитията, за които е добила възприятия, Нещо повече, показанията на този свидетел, въпреки индицията за възможна нейна заинтерисованост от изхода на делото, поради приятелска връзка със страна в процеса, са обосновани и логически последователни и се приемат като съответни на обективната истина, включително и в аспекта на отношението на детето с ответника по делото и негов баща, сведения в каквато насока се съдържат и в изготвения по делото социален доклад.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В настоящия случай, в хода на съдебното производство не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между страните. Между тях е налице фактическа раздяла, от почти пет години и нежелание и у двамата брачните отношения да продължат да съществуват, макар и не особено ясно изразено от ответника, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Към момента липсват отношения на близост, без значение дали двамата или само единият от съпрузите не споделя живота на другия и неговите чувства. Нагласата, при това непоколебима, формирана и у ищеца, и у ответника за прекратяване на брака, се е отразило крайно неблагоприятно върху брачната им връзка и я е разрушило. Тя съществува към момента само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да положат усилия за това, категорично заявено и демонстрирано от него. В този смисъл продължаването на брачния им съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, респ. за малолетното им дете, нито за обществото.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това и за разлика от чл. 99, ал. 2 СК /отм./ не следва служебно да разглежда и да взема отношение по този въпрос. В случая е налице такава хипотеза, а именно двете страни да са се възползвали от новата уредба, поради ясно изразената воля от ищеца по иска, при прекратяване на брака, съдът да не се произнася въпроса за вината и липсата на изявление от ответника по този въпрос. Поради това, не е и необходимо съдът да обсъжда въпроса за вината, изхождайки от установените обстоятелства, свързани с поведението на страните по делото и преценени като причини за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Съгласно чл. 59, ал. 2 и ал. 4 СК, когато съпрузите не постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, относно мерките на упражняване на тези права, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката, тези въпроси се решават от съда служебно, като се вземат предвид всички обстоятелства, имащи значение за случая, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че се касае за момче на 17 години, което след раздялата на родителите си е отглеждало от ищцата и негова майка, а ответникът не е представил доказателства, че се старае да не прекъсва връзката си с него, а данните сочат по – скоро на обратното, поради което налице е и нежелание от непълнолетното дете да осъществява лични контакти с баща си. На следващо място, от изискания социален доклад може да се направи извод, че майката притежава в достатъчна степен добър родителски капацитет, разполага с подходящи материално-битови условия за отглеждането на дете и подкрепата на разширения семеен кръг, като има желание да продължи да обгрижва сина си, както до момента. Ето защо, съдът счита, че в интерес на детето е именно не неговата майка и негов законен представител да бъде предоставено упражняването на родителските права. Всъщност, водещият интерес на детето налага към момента то да не бъде откъсвано от средата, в която е отглеждано от неговата майка, разполагаща с достатъчен, а и определено по – висок родителски капацитет да задоволява неговите потребности.
Съгласно чл. 126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. С оглед липсата на такива причини, налагащи детето Михаил Любомиров М. да живее отделно от майка си, местоживеенето му да се определи при нея на адрес: град Хасково, ул. „Александър Стамболийски“, № 3А, ет. 3, ап. 6.
При това положение на ищеца е необходимо да се определи режим на лични отношения с детето. Той трябва да бъде съобразен както с възрастта и пола му, така и с необходимостта не само да не се прекъсва, а и да се укрепи и разшири емоционалната връзка родител – дете. В тази връзка съдът счита за уместен следния режим, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца да вижда и взема детето от 9 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване в събота срещу неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовния си платен годишен отпуск. В тази връзка, безпредметно е произнасянето на съда относно режима на лични отношения между бащата и детето на Коледните и Новогодишните празници, тъй като при тяхното настъпване през настоящата 2020 г., детето ще е навършило пълнолетие, а през Великденските празни през настоящата години следва да бъде прието да бъде при своята майка. Този режим се доближава до обичайно възприеманият в практиката от една страна, а друга, същият е подчинен на извода, че съществува необходимост от укрепване на връзката между ответника по делото и неговия син, а и ищцата по иска не се противопоставя. Освен това, редовното общуване не детето с всеки един от родителите спомага за правилното му развитие и възпитание.
На следващо място, съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за тяхната издръжка е безусловно и неотменимо, като в чл. 142, ал. 1 от СК е предвидено, че размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на този, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е 610 лв.
Предвид обстоятелството, че ответницата ще упражнява родителските права по отношение на малолетното дете, ищецът е необходим да участва в издръжката му. Както бе посочено по – горе, касае се за момче на 17 години, което е свързано с необходимостта от средства за задоволяване на негови текущи разходи като храна, дрехи, обувки, учебни пособия и материали, както и за покриване на общи разходи във връзка с домакинството на майката, където се отглежда - като ток, вода, отопление, произтичащи от самия факт на биологичното му съществуване. Към момента то посещава учебни занятия, като предстои и завършване на средното му образование. Следва да се съобрази и че задължението за издръжка на непълнолетно дете, тежи и върху двамата родители. Установява се, че към момента ответникът е безработен, но е трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да намалява работоспособността му. От друга страна, не се твърди, а и не са ангажирани убедителни и обективни доказателства ответникът да има задължения за издръжка към други лица, или пък да съществуват някакви други обстоятелства, свързани с извършването на допълнителни разходи от негова страна, освен тези за жилище и обичайните за храна и консумативи. Тук е необходимо да се отбележи и че детето ще живее при майката и тя полага ежедневни лични грижи по отглеждането и възпитанието му, а това задължително се взема предвид при определяне размера на издръжката – т. 7 от Постановление № 5 от 1970 г. на Пленума на ВС. Предвид изложеното, съдът счита, че заплащането на месечна издръжка в размер на 160 лв. би бил адекватен както на установените и обосновани нужди и потребности на детето, така и на възможностите на страните. Тя се дължи считано от 25.09.2018 г. до 24.09.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 149 от Семейния кодекс, доколкото липсват доказателства бащата да е изпълнявал това свое задължение в този период, и за в бъдеще, след предявяване на иска за нейното присъждане и след влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на падежа до окончателното изплащане
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище, но такова искане не е отправено от никоя от страните и не е установено по делото страните да разполагат след фактическата им раздяла със семейно жилище.
По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по - различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. Съгласно цитираната разпоредба след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От друга страна, в СК от 2009 г. не са възпроизведени разпоредбите на чл. 103 СК от 1985 г. /отм./. От логическото и сравнителноправно тълкуване на действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване на брака е приел фамилното име на другия или го е добавил към своето, разполага с правната възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака. При това положение, съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име е без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на негова промяна, са основни субективни и лична права на всяко физическо лице, поради което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на другиго, а релевантна трябва да е само волята на лицето, което променя или не името си. /вж. така Цанкова Ц., Марков М., Станева А., Тодорова В., Коментар на новия Семеен кодекс, изд. ”Труд и право” 2009 г. стр. 188 – 189/ Задължителната съдебна практика също приема, че новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а зависи изцяло от изключителната преценка на другия съпруг. В този смисъл е Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, доколкото в случая е налице изрично искане от страна на ответницата за запазване на брачното й фамилно име, с оглед факти и обстоятелства от живота ѝ, обосноваващи формиране на такава воля, съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи брачното си фамилното име М..
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса за решаване на делото в размер на 50 лв., която с оглед неговия
изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК той следва да заплати по сметка на РС-Хасково и
сумата от 307.20 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения
размер на предявения иск за издръжка
на детето, в това число и за претенцията за минал период. Искания за присъждане
на разноски в полза на страните не е отправено от която и да е от тях и поради
това, съдът на дължи произнасяне
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 16.12.2001 г. в град Хасково граждански брак между Л.И.М., ЕГН: ********** и Л.М.М., ЕГН: **********, за което е съставен Акт за граждански брак № 389 от 16.12.2001 г. от Община Хасково, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Михаил Любомиров М., ЕГН: ********** на майката Л.И.М., ЕГН: ********** , с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете Михаил Любомиров М., ЕГН: ********** при майката Л.И.М., ЕГН: ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л.М.М., с адрес: ***, ЕГН: **********, с роденото от брака дете Михаил Любомиров М., ЕГН: **********, както следва: бащата има право всяка първа и трета събота и неделя от месеца да вижда и взема детето от 9:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване в събота срещу неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовния си платен годишен отпуск, като бащата ще има задължението да взема детето от местоживеенето му и да го връща там в определеното време.
ОСЪЖДА Л.М.М., с адрес: ***, ЕГН: ********** да заплаща на детето Михаил Любомиров М., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и представител по закон Л.И.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 160.00 лв., считано считано от 25.09.2018 г. до 24.09.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 149 от Семейния кодекс, и от 25.09.2019 г. за в бъдеще до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на падежа до окончателното изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Л.И.М., ЕГН: ********** , да продължи да носи брачното си фамилно име – М..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Л.М.М., с адрес: ***, ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата общо в размер на 357.20 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: