Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 01. 04. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 8620 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
въз основа на постъпила жалба от Д.Е.Н., ЕГН **********, адрес ***
(жалбоподател и длъжник в изпълнителното производство) чрез процесуалния
представител адвокат Н.Г.срещу отказ от 20. 07. 2020 г. на частния съдебен
изпълнител К.П., регистрационен номер 852, район на действие Софийския градски
съд, да прекрати изпълнително производство № 20208520400079 (обжалван отказ).
Длъжникът
твърди, че изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр. д. № 4029 по описа на Софийския градски съд, I-4 състав, за 2008 г. за
предаване на владението на апартамент 13, находящ се в гр. София, ул. „******.
Заявява, че е получил покана за доброволно изпълнение на 13. 07. 2020 г.
Поддържа, че в срока за доброволно изпълнение изрично е уведомил съдебния
изпълнител, че е предал владението на имота на взискателя преди близо девет
години, както и че Г.П.лично е предал имота на трето лице през 2011 г. Прави
извод, че липсва изпълняемо право (притезание) спрямо него, поради което делото
трябва да се прекрати. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалвания отказ
и да постанови определение, с което да укаже на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения („становище“) срещу жалбата от Г.Л.П.,
ЕГН **********, адрес *** (взискател). Твърди, че жалбата е недопустима поради
липса на активна процесуална легитимация. Поддържа, че в нито една от
хипотезите на чл. 433 ГПК не се съдържа твърдяното от длъжника основание „липса
на изпълняемо право (притезание)“. Ако жалбата бъде приета за разглеждане, иска
да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа, че упражняването на
фактическа власт от длъжника върху имота се установява с решение № 2091 от 03.
08. 2018 г. по гр. д. № 3425/2014 г. на САС, 8-и състав. То е влязло в сила на
01. 11. 2018 г. и въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист, който е
редовен и не е бил обезсилен. Оплаква се, че лицата, които владеят собствения
му (на взискателя) имот реализират паралелни действия с цел осуетяване на
правото му да влезе в имота си, като шиканират съдебните процеси, завеждат нови
производства и ползват правосъдната система за осъществяване на съставомерните
си деяния, насочени към отнемане и задържане на владението върху недвижимия му
имот. Позовава се на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. №
7 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК. Иска от Софийския градски съд
да остави жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, алтернативно –
да я остави без уважение като неоснователна. Претендира направените в
производството разноски.
По делото са
били представени и мотиви от частния съдебен изпълнител К.П.. Поддържа, че
жалбата е неоснователна, защото твърдяната от длъжника липса на изпълняемо
право (притезание) не попада в лимитативно посочените в чл. 433, ал. 1 ГПК
основания за прекратяване на изпълнението. Заявява, че в конкретния случай
длъжникът следва да се брани против твърдяната материална незаконосъобразност
на проведеното принудително изпълнение поради липса на изпълняемо право
посредством искова защита, а не чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител. Твърди, че длъжникът продължава да владее недвижимия имот. Иска от
Софийския градски съд да постанови решение, с което да остави жалбата без
уважение като неоснователна.
Софийският
градски съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя (длъжника), взискателя
и съдебния изпълнител, както и данните по делото, направи следните фактически и
правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице срещу
подлежащ на обжалване акт: отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. Представен е документ за внесена държавна такса в
необходимия размер. Следователно жалбата е редовна и допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна по следните съображения.
Взискателят е водил гражданско дело срещу длъжника по чл. 108 от Закона
за собствеността за установяване на правото на собственост и предаване на
владението на следния недвижим имот: апартамент № 13, находящ се в град София, сградата на ул. „******, сега „******,
на петия етаж, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, килер и
три антрета с изложение към бул. „******“, стълбище и тераса, с площ 97, 00 кв.
м., при съседи на жилището: бул. „******“, капитан И.В., стълбище и тераса,
наследници на д-р В.Б., заедно с избено помещение № 14 от 7, 50 кв. м. при
съседи: д-р М.Ш., коридор, Ц.М., М.М.и В.М., заедно с таванско помещение № 11
от 12, 00 кв. м. при съседи: ул. „****** I“, Х.Ф., коридор, жилище на партера, заедно със
170/4810 ид. части от общите части на сградата и дворното място, върху което е
построена сградата, находящо се в София, ул. „******, цялото от 360 кв. м.,
съставляващо по нотариален акт парцел 1-6 от кв. 206 по плана на град София,
при съседи на дворното място: ул. „******“, бул. „******“, наследници на д-р В.Б.
и А.Ф.Л.(процесен недвижим имот).
С решение № 2091 от 03. 08. 2018 г., постановено от Софийския апелативен
съд, 8-и състав, по в. гр. д. № 3425 по описа за 2014 г. искът по чл. 108 от
Закона за собствеността е бил уважен. Решението е влязло в сила на 01. 11. 2018
г. (л. 16 и сл. от настоящото частно дело). Въз основа на влязлото в сила
решение на 18. 02. 2019 г. Софийският градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, е издал изпълнителен лист в полза на взискателя
срещу длъжника за предаване на владението върху процесния недвижим имот.
По делото не е било приложено в цялост изпълнително дело № 20197810400021
по описа на частния съдебен изпълнител Г.Д., регистрационен номер 781, район на
действие Софийския градски съд. Въпреки това по делото има данни, че по
цитираното изпълнително дело е бил направен опит за въвод във владение на
взискателя в процесния недвижим имот. В протокола от въвода във владение от 27.
03. 2019 г. е записан следния четлив ръкописен текст:
„За насрочения въвод във владение днес Д.Н., редовно уведомен, не изпраща
представител. Взискателят, редовно уведомен, явява се лично. Апартаментът се
отвори от Н.А., който представи лична карта, предварителен договор за
покупко-продажба на процесния имот, съдебно решение /невлязло в сила/,
квитанции от фирма О., която има договор за управление на етажната собственост,
и докладва дължимите режийни разноски. На въвода присъства и съсед от долния
етаж под процесния имот – В.Ш., който съсед заяви, че процесният имот е в
ремонт и не може да каже от кого се обитава. Тъй като заварвам в процесния имот
3-то лице, давам 3-дневен срок на Н.А. да поиска от районния съд спиране, както
и да представи доказателства пред съдебния изпълнител за това. Насрочвам нова
дата на въвод във владение за 11. 04. 19 г. в 10. 00 часа, за която дата
страните и 3-то лице уведомени с настоящия протокол. Съседът Ш.заяви, че не е
виждал Н. А.в имота“.
По делото липсват данни да е бил проведен последващ въвод във владение на
взискателя. Върху изпълнителния лист е отбелязано, че частният съдебен
изпълнител Г.Д. прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително
дело № 84/2019 на 28. 11. 2019 г. (л. 3 от приложеното изпълнително дело). На
02. 12. 2019 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителния лист до частния съдебен изпълнител Р.В.регистрационен
номер 790, район на действие Софийския градски съд. С молба от 25. 02. 2020 г.
взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на частния
съдебен изпълнител М.П., регистрационен номер 851, район на действие Софийския
градски съд. С нова молба от 10. 03. 2020 г. взискателят е поискал
изпълнителното дело да бъде прехвърлено на частния съдебен изпълнител К.П.,
регистрационен номер 852, район на действие Софийския градски съд.
Съдебният изпълнител (частният съдебен изпълнител К.П.) е изготвил покана
за доброволно изпълнение на 12. 03. 2020 г., с която е насрочил въвод във
владение на процесния недвижим имот. На 09. 07. 2020 г. в хипотезата на чл. 430 ГПК е назначил особен представител на длъжника. На 10. 07. 2020 г. третото лице
Н.Х.А.е поискало отлагане на въвода във владение, като съдебният изпълнител е
отказал (л. 127 от приложеното изпълнително дело). На 16. 07. 2020 г. длъжникът
е поискал прекратяване на изпълнителното дело, във връзка с което съдебният
изпълнител е постановил обжалвания в настоящото производство отказ (л. 135 от
приложеното изпълнително дело). На 28. 07. 2020 г. по искане на третото лице Н.Х.А.с
приложена обезпечителна заповед за спиране на изпълнението частния съдебният
изпълнител е спрял изпълнителното производство (л. 140 от приложеното
изпълнително дело).
Софийският градски съд намира, че наличието на изпълняемо притезание е
предпоставка за материалната законосъобразност на изпълнителното производство. С
погасяването на изпълняемото право след издаването на изпълнителния лист изпълнителното
производство не следва да продължава да се развива. Така например при паричните
притезания законът предвижда основания за прекратяване на изпълнителното
производство, ако изпълняемото право е било погасено чрез плащане (чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК). Задължението на длъжника (жалбоподателя) да предаде владението
върху процесния недвижим имот обаче по правното си естество е непарично
притезание, изпълняемо посредством способа „въвод във владение“ (чл. 522 ГПК). При
това положение, дори и да можеше да се приеме, че взискателят вече е получил
владението върху процесния имот от длъжника, изпълнителното производство не би
могло да бъде прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК: текст, който се отнася
само до парични притезания. Ако непаричното притезание (в настоящия случай
предаване на владение) бъде изпълнено в хода на изпълнителното производство,
единственият способ за прекратяването на изпълнителния процес е по чл. 433, ал.
1, т. 2 (взискателят следва писмено да поиска прекратяване). В разглеждания казус
няма данни взискателят писмено да е поискал прекратяване на изпълнително дело №
20208520400079 по описа на частния съдебен изпълнител К.П., регистрационен
номер 852, район на действие Софийския градски съд. Ако взискателят въпреки
полученото доброволно изпълнение на непаричното притезание бездейства,
длъжникът разполага със защитата по чл. 439 ГПК.
В обобщение, Софийският градски съд приема, че не е налице твърдяното
основание по чл. 433, ал. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Обжалваният отказ е законосъобразен. Жалбата трябва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
В допълнение може да се посочи и следното. Дори и да можеше да се приеме,
че при доброволно изпълнение на притезанието за предаването на владението изпълнителното
производство трябва да бъде прекратено на някое от основанията по чл. 433, ал.
1 ГПК без писмено искане от взискателя, в настоящия случай между страните се
води спор дали владението върху процесния недвижим имот е било предадено на
взискателя. Противно на твърденията на длъжника, по делото не се установява по
категоричен начин владението върху процесния имот да е било предадено на
взискателя. Длъжникът (жалбоподателят) е представил незаверен препис от
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, в който
като страни са посочени взискателят и третото лице Н.Х.А.. Договорът е датиран
към 11. 02. 2011 г. и съгласно т. 5 взискателят предава владението върху имота
на Н.А. (л. 6 от настоящото частно дело). От друга страна, взискателят е
представил заверен препис от протокол за извършена тройна комплексна техническа
и графическа експертиза, като според вещите лица от Научноизследователския
институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи подписът на
взискателя върху предварителния договор е подправен (л. 23 и сл. от настоящото
частно дело). Макар и предполагаемата експертиза да е била изготвена по
различно дело, от представените от страните данни може да се направи извод, че
те спорят относно предаването на владението върху процесния недвижим
имот. От друга страна, основанията за прекратяването на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1 ГПК са безспорни между страните.
Съдебният изпълнител не може в рамките на изпълнителното производство да
осъществява проверка за автентичността на документ по чл. 193 ГПК. Щом страните
спорят за автентичността на предварителния договор, този спор следва да намери
разрешение в исковото производство (чл. 439 ГПК).
Предвид изхода на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на
взискателя. Доколкото обаче по делото няма данни взискателят да е сторил
каквито и да било разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата от Д.Е.Н.,
ЕГН **********, адрес ***, срещу отказа от 20. 07. 2020 г. на частния съдебен
изпълнител К.П., регистрационен номер 852, район на действие Софийския градски
съд, да прекрати изпълнително производство № 20208520400079.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.