№ 4163
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110110284 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.144 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Ж. Ж.
С. ЕГН **********, срещу ответника Ж. С. С. ЕГН **********, осъдителен иск с правно
основание чл. 144 от СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищцата, в качеството
на негова пълнолетна дъщеря и като редовно учеща в средно учебно заведение, месечна
издръжка в размер на 1200,00лв., считано от датата на образуване на производството по
настоящата искова молба в съда–29.08.2025г., до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, за предвидения срок до завършване на редовното
обучение в Национално училище по изкуство „Д. Х.“-В., с падеж първо число на месеца, за
който тя се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска до окончателното й
изплащане.
Ищцата обосновава правния си интерес от провеждане на осъдителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: Излага се от ищцата, че е
пълнолетна, учаща се редовна форма на обучение в Национално училище по изкуство „Д.
Х.“-В.. Според ищцата, същата се нуждае от средства за храна, дрехи, обувки, учебни
материали, транспорт, застраховка и винетка на ползван автомобил, джобни парични
средство, средства за лична хигиена, за телефон, интернет, за извънкласни дейности. Сочи,
че ответникът не се включва в осигуряване на необходимата й издръжка, като неин баща. За
ответника сочи, че работи като международен шофьор в И. и има доходи, които му
позволяват да участва в издръжката й. Счита, че ответникът следва да й заплаща месечно по
1200лв. издръжка и претендира това да стане от деня на завеждане на исковата молба.
С оглед на гореизложеното, се сезира съда с искане да се постанови съдебно
решение, по силата на което да уважи в цялост предявената искова претенция, както и да й
бъдат присъдени сторените разноски по делото.
Ответникът Ж. С. С. ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. "О. П." №**,
съдебен адрес: гр. В., ул. "Ф. Ш." №*, ет. *, чрез адв. Т. В. от ВАК, адв. № ***, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявения с
исковата молба искова претенция с правно основание чл.144 от СК, е допустима, но оспорва
същата като неоснователна. Не се оспорва, че в момента ищцата е ученичка в 12-ти клас в
Национално училище по изкуства " Д. Х.", гр. В.. Счита се, че не са налице обстоятелства,
обуславящи плащането на издръжка от бащата на пълнолетното му дете, тъй като даването й
би го затруднило особено. Не оспорва, че живее към момента в И., но излага, че
1
положението му не е толкова цветущо, колкото си мисли ищцата. Сочи, че не е
висококвалифициран, а напротив. Работите, които осъществява са по-често временни и са
каквото намери, за да може да се издържа и да помага на дъщеря си максимално. Към
момента на подаване на исковата молба, ответникът излага, че е освободен от работа.
Същият живее и на квартира, за която заплаща 390 (триста и деветдесет) евро месечно.
Въпреки, че е останал без работа към момента, сочи, че не е спирал да изпраща пари на
дъщеря си всеки месец, включително и до момента. Сочи, че това в настоящия момент за
него представлява изключителна трудност и му коства доста лишения. Всяко начало на
месеца се изпращат пари, като минимумът винаги е 150 (сто и петдесет) евро. Има месеци, в
които е пращал повече, съответно според възможностите си. Пращал е пари и подаръци, и
по майка си и сестра си, за Ж.. Сочи, че е предоставил пари и за шофьорските курсове на Ж..
Настоява, че сумата, която иска Ж. за издръжка е непосилна за него.
Поради изложеното, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена,
като недоказана по основание и размер. Сочи, че задължението на родителите, според
разпоредбата на чл. 144 от СК не е безусловно. Претендира се за присъждане на сторените
разноски в настоящото производство.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на
своите пълнолетни деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно
и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, при условие, че издръжката не
съставлява особено затруднение за родителя. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК
предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Относно предпоставките на иска с правно основание чл. 144 от СК, при които
възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато
продължават образованието си е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
Решение № 170 от 24.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012г., III ГО, ГК и цитираното в
него ППВС № 5/1970г. Съгласно даденото в същите разрешение в хипотезата на чл. 144 от
СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Прието е, че пълна безусловност на задължението в случая не е
налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения
за родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и
зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
С оглед горното разрешение, ищецът, чиято е доказателствената тежест
съгласно чл. 154 от ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните
предпоставки: че ответникът е негов родител; нуждите си от издръжка за релевантния
период; че учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение и че не
е навършил 20, съответно 25 години, и материалните възможности на ответника да дава
издръжка в претендирания размер за релевантния период.
По делото е установено, че ищцата е на 18 години и е пълнолетно дете на
ответника. От представените по делото служебни бележк , се установява,че през
претендирания в исковата молба период ищцата е ученичка в в 12-ти клас в Национално
училище по изкуства " Д. Х.", гр. В..
Следователно, въпреки навършеното пълнолетие, ищцата е ученичка –редовна
форма, като продължава своето обучение за придобиване на средно образование. В тази
връзка следва да се име предвид, че придобиването на средно образование, макар и не
задължително, е право на всеки български гражданин, гарантирано от Конституцията на РБ.
2
Възрастта на ищцата и редовното й обучение в средно учебно заведение в посочения
период предполагат нужда от средства, както за задоволяване на присъщите на всеки човек
биологични потребности, така и за специалните потребности, продиктувани от обучението й
в средното учебно заведение. Същевременно на ищцата й предстои завършване на средното
образование, абитуриентски бал, свързан с много разходи , както и кандидатстване след
завършване на училище, с оглед бъдещата й професионална реализация. Липсват в същото
време данни, ищцата да реализира собствени доходи и да притежава в собственост вещи, от
ползването на които да осигурява средства за издръжката си.
По отношение на възможностите на бащата да заплаща издръжка в полза на
ищцата, се установява, че ответникът, като работник със срочна сезонна заетост в кампания
на цитрусови плодове, по приложено удостоверение на л.40, от Г. М. Р. СЛУ/предприятие в
И./, е уведомен, че от 21.07.2025г. ще преустанови присъствието си на работното място,
целите на приключване на съответната кампания, без това да засяга последващото му
възобновяване на работа, съгласно установеното по закон и в колективния трудов договор.
Видно от приложено на л.63 споразумение за дейност от дата 04.08.2025г. е със
статут на лице, активно търсещо работа, съгласно разпоредбите на чл.45 от Кралски указ
№438/30.04.2024г., с който се развива обща карта на услугите на Националната система по
заетост и гарантираните услуги в Закон №3/2023 от 28 февруари за заетостта, в
нормативното развитие на чл.3 F от закон 3/2023 от 28 февруари.
Видно от представен на л.68 сертификат за удържани данъци и авансови
вноски по Данък върху доходите на физически лица, отв.Ж. С. С. за данъчната 2024г. е
получил от Г. М. Р. СЛУ/предприятието в И./, от трудови доходи общо брутно заплатена
сума 6608,62 евро, като размера на разходите е отбелязан – 427,58 евро. Изплатената сума с
дневни за командировки и необходими доходи, суми за пътни разходи и размери, освободени
от облагане по данъка върху доходите на ФЛ, е посочена в размер на 4638,50 евро.
Видно от приложен на л.72 договор за наем от 27.10.2025, отв.Ж. С. С.
заплаща на наемодател за жилище в град Л.Р. наемна месечна цена – 550 евро.
В отговора си по чл.131 ГПК, отв.Ж. С. С. сам е посочил, че за наем заплаща
390 евро месечно, като този отговор е депозиран също през м.октомври 2025г. – на
06.10.2025г.
Горното противоречие при отразяване сумите, заплащани за месечен наем,
съдът възприема, че поставя под съмнение достоверността на приложен на л.72 договор за
наем от 27.10.2025г. в размер 550 евро месечно, като съставен с оглед и единствено с целите
на настоящото производство.
Същевременно сам с отговора си по чл.131 ГПК, отв.Ж. С. С. е представил
платежни нареждания за всеки от месеците, считано от м.01.2025г. до м.09.2025г. вкл.,
удостоверяващи заплащане в полза на ищцата, негова дъщеря на суми от 150 евро, 200 евро,
250 евро и 500 евро, вкл. и по време на посочения период, в който е бил освободен от
работа.
Характерно за издръжката, претендирана на основание чл. 144 от СК е, че
същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания.
Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно лице, което поначало
е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му
дава такава само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. “Особено затруднение”
по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на
елементарните конкретни нужди на самия родител. Издръжката по чл. 144 от СК не е
безусловна и при присъждането й на пълнолетно учащо се дете, следва да се направи
преценка на обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за
родителя. Не е спорно, че бащата на ищеца няма задължение за издръжка към други лица.
По делото не се установи обаче пълния размер на получавания месечен доход от ответника.
Към настоящия момент, действително няма данни ответникът да работи и да
получава трудово възнаграждение от работодател, но както се признава в отговора по
чл.131 ГПК, същия макар да е невисококвалифициран осъществява в И. временни работи, за
да помага и на дъщеря си.
Действително ответникът и сам е представил платежни нареждания за
изплащане от началото на 2025г., за всеки месец от тази година, вкл. и септември 2025г., на
парични средства в полза на ищцата, за нейна издръжка, от която най-малката сума е в
3
размер на 150 евро.
Същевременно съдът отчита, че задължението за издръжка не е само тежест на
единия родител, като в издръжката на пълнолетната-учаща следва да вземе участие и
нейната майка. Отчитайки нуждите на ищцата, като се имат предвид обичайните нужди на
лице на 18 години, което е редовна ученичка, както и нуждите от купуване на учебници и
учебни помагала и подготовка за завършване на образование, съдът счита, че същата се
нуждае от месечна издръжка от поне 600лв. месечно. Тази издръжка следва да се поеме
поравно и от двамата родители на ищцата.
В случая, съобразявайки и възможностите на бащата-ответник, който
очевидно работи на временна, сезонна заетост, съдът счита, че заплащането на издръжка в
размер 300лв. месечно, не съставлява особено затруднение за ответника, съобразявайки и
приложеното удостоверение на л.40, от Г. М. Р. СЛУ/предприятие в И., в което е работил
ответника на сезонна работа/, и изричното уведомяване, че макар от 21.07.2025г. да е
преустановил присъствието си на работното място, целите на приключване на съответната
кампания, това няма да засегне последващото му възобновяване на работа, съгласно
установеното по закон и в колективния трудов договор.
В подкрепа на извода, че след изплащане издръжка от 300лв., разполага с
достатъчно средства за покриване на собствените си нужди, се взема предвид и направеното
с отговора по чл.131 ГПК признание, че заплаща месечно определени суми за издръжка на
дъщеря си, видно и от представени от него платежни нареждания за всеки от месеците,
считано от м.01.2025г. до м.09.2025г. вкл., удостоверяващи заплащане в полза на ищцата,
негова дъщеря на суми от 150 евро, 200 евро, 250 евро и 500 евро.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявената искова претенция е
частично основателна до размер от 300лв., като до този размер следва да бъде уважена.
Уважаване на претенцията над 300лв. до претендирания размер от 1200 лева, е
неоснователно, доколкото в производството безспорно се доказа, че ищеца работи сезонно,
и не е спирал плащането доброволно на издръжка за дъщеря си, дори и след
преустановяване на сезонната му работа, но издръжка над сумата от 300лв., каквато е най-
ниската плащана от него издръжка, би била непосилна за него, предвид
нискоквалифицирания труд, за който има доказателства, че полага в И..
Издръжката следва да се дължи от 01.10.2025г., предвид наличието на данни за
заплатена издръжка в периода до края на м.09.2025г.
По разноските:
В полза на ищцата, при претендирани разноски за адв.възнаграждение от
700лв./списък по чл.80 ГПК – л.79/, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, се следват за присъждане разноски в редуциран размер от 175лв.
В полза на ответната страна, при претендирани разноски за
адв.възнаграждение от 1000лв./списък по чл.80 ГПК – л.81/, съразмерно на отхвърлената
част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, се следват за присъждане разноски в
редуциран размер от 750лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК, Ж. С. С. ЕГН **********, с
адрес: с. К., ул. "О. П." №**, ДА ЗАПЛАЩА В ПОЛЗА НА Ж. Ж. С. ЕГН **********, с
адрес: с. К., ул."Ц. А."№ *, общ.В., месечна издръжка в размер на 300.00лв./триста лева/,
считано от дата 01.10.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
претендирания размер на издръжка до горницата от 1200.00лв. и за периода от 29.08.2025г.
до 01.10.2025г.
4
Банкова сметка, по която могат да бъдат превеждани претендираните от
ищеца суми за издръжка, е както следва: Банка: *** АД IBAN: ***; Титуляр: Ж. Ж. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок , считано от получаване на съобщението за същото, на
основание чл.316 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5