РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2228
гр. Пловдив, 04 декември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1471 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № Ц 2153-15-45/11.06.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М., срещу Разпореждане
№ **********/Протокол № 2136-15-5/25.03.2020 г. (погрешно посочено в жалбата като издадено на 28.11.2019
г.) на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
Жалбоподателят
счита, че Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ гр. Пловдив са постановени
при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. В този
смисъл се иска отмяна на цитираните актове. Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Със заявление вх. № 2121-15-91 от
09.08.2019 г. М. е направил искане за изменение на основание чл. 99, ал. 1, т.
2, б. “д“ от КСО на отпуснатата му с предходно разпореждане (№ ********** № 15/протокол
№ N01191
от 22.05.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив – л. 55 по делото),
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като счита, че осигурителният му
стаж, положен в КВД „Модър“ с. Лилково от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. и в
„Лукови“ ООД от 01.01.1996 г. до 01.09.1999 г. на длъжност „тракторист“, следва
да бъде зачетен от втора категория труд. Към заявлението не са представени нови
доказателства по отношение на процесните периоди (л. 64 по делото).
6. В хода на административното
производство по отношение на така посочените осигурители, са извършени
проверки, както следва:
6.1.
С писмо изх. №
2121-15-91#2/25.09.2019
г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да извърши проверка в КВД
„Модър 91“ с. Лилково на изплащателните ведомости и други първични документи
относно осигурителния стаж на Д.М. за периода от 10.06.1992 г. до 28.12.1993 г.
по отношение на длъжността и условията, при които е полаган трудът.
Съгласно
доклад № 2121-15-91#11/19.11.2019
г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив по данни от Търговския регистър,
Кооперация „Модър-91“ с. Лилково е създадена по ф. дело № 50006/1991 г. с
участници в управлението А.И.К., Г.Т.В., С.В.К..
Изпратено
е писмо изх. № 2121-15-91#4/07.10.2019
г. до постоянен и настоящ адрес на А.К., като е поканен да се яви в ТП на НОИ –
Пловдив на 14.10.2019 г. и е изискано да представи за проверка разплащателни
ведомости за заплати на работниците и служителите за периода на дейност на фирмата,
както и трудови досиета на работниците. Писмото е получено лично от Караманов
на 10.10.2019 г. На 11.10.2019 г. същият се е свързал по телефона с ТП на НОИ –
Пловдив и в устен разговор е уведомил пенсионните органи, че не разполага с
разплащателните ведомости за заплати на работниците и служителите, като е
насочил вниманието към И.А. Р., тъй като същият е имал пряко отношение към
Кооперация „Модър-91“ с. Лилково.
Изпратени
са две писма до И.А. Р. на постоянен и настоящ адрес, които са върнати с клеймо
„непознат адрес“ в ТП на НОИ – Пловдив на 12.11.2019 г.
Изпратено
е писмо изх. № 2121-15-91#7/07.10.2019
г. до постоянен и настоящ адрес на Г.Т.В.. Писмото е получено от М.К.на
08.10.2019 г. – дъщеря на В., която в устен разговор е уведомила пенсионните
органи, че Г.В. е възрастен и не може да пътува, но е обяснил, че при него няма
съхранени разплащателни ведомости за заплати на Кооперация „Модър-91“, както и
че А.К. и С.К. са се занимавали с дейността на кооперацията.
Писмо
с изх. № 2121-15-91#3/07.10.2019
г. е изпратено и до постоянния и настоящ адрес на С.К., която се е явила на
14.10.2019 г. в сградата на ТП на НОИ – Пловдив и е представила собственоръчна
декларация, в която декларира, че при нея няма съхранени разплащателни
ведомости на Кооперация „Модър-91“, както и че не е наясно за местонахождението
им, а и с оглед продължителността във времето, повече от 27 години, няма
представа къде е архивът, който се е съхранявал в канцеларията на кооперацията.
При
това положение, е прието, че е невъзможно извършване на проверка относно
удостоверяване на осигурителния стаж на М. за търсения период по отношение
длъжността, която е заемал и условията на труд при осигурител Кооперация
„Модър-91“ с. Лилково, тъй като липсват съхранени разплащателни ведомости (л. 65-71 по делото).
6.2. С писмо изх. № 2121-15-91#1/25.09.2019 г. от отдел КПК при ТП на
НОИ – Пловдив е изискано да извърши проверка в „Лукови“ ООД на изплащателните
ведомости и други първични документи относно осигурителния стаж на Д.М. за
периода от 01.01.1996 г. до 01.04.1999 г. по отношение на длъжността и
условията, при които е полаган трудът.
Съгласно
доклад № 2121-15-91#9/22.11.2019
г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив по данни от Търговския регистър, с
Решение № 3690/07.06.2001 г. по ф. дело № 6204/1993 г. ПОС е вписал заличаване
на дружеството „Лукови“ ООД.
Изпратено
е писмо изх. № 2121-15-91#6/07.10.2019
г. до постоянния и настоящ адрес на бившия управител на дружеството - Л.П.Л.,
който е поканен да се яви в ТП на НОИ – Пловдив на 14.10.2019 г. и е изискано
да представи за проверка разплащателни ведомости за заплати на работниците и
служителите за периода на дейност на фирмата, както и трудови досиета на
работниците.
На
17.10.2019 г. Л.се е явил в сградата на ТП на НОИ – Пловдив и в качеството си
на бивш управител на „Лукови“ ООД е представил нотариално заверена декларация, в
която декларирал следните обстоятелства: „Лицето Д.С.М. е работил в
дружеството на длъжност „тракторист“ в „Лукови-Пловдив“ ООД в периода
01.01.1996 г. – 31.12.1999 г. Вследствие пороен дъжд, който наводни
помещението, счетоводните документи, в това число и разплащателни ведомости за
заплати на работни и служители, бяха тотално унищожени.“.
При
това положение, е прието, че е невъзможно извършване на проверка относно
удостоверяване на осигурителния стаж на М. за търсения период по отношение
длъжността, която е заемал и условията на труд при осигурител „Лукови“ ООД, тъй
като липсват съхранени разплащателни ведомости за заплати (л. 72-76 по делото).
7.
Като е прието, че
от извършените проверки на осигурителите не може категорично да се потвърди
длъжността и условията, при което е положен трудът, Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Пловдив е издал Разпореждане № **********/протокол №
2139-15-173/28.11.2019 г., с което е отказал изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “д“ от КСО (л. 77 по делото).
8.
Недоволен от така
постановеното разпореждане, М. го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, като към жалбата си е представил, както следва:
-
Заявление от Г.И.О.– бивш работник в „Лукови“ ООД и колега на жалбоподателя, в
което се посочва, че М. е работил като тракторист при въпросния осигурител от
1996 г. до 1999 г. и е управлявал трактор „ЮМЗ“, с който е обработвал
земеделска земя („..ореше,
фрезоваше, пръскане с отрова, косене, балиране, превоз на сел. стоп.
продукция.“);
-
Заявление от С.К.Б.– бивш работник в Кооперация „Модър“ с. Лилково и колега на
жалбоподателя, в което се посочва, че за времето от 1992 г. до края на 1993 г. М.
е управлявал трактор „Т-40 АН“, с който е обработвал земеделска земя, наета от
кооперацията („…като
извършваше операции като оране, фрезоване, балиране и транспорт на
селскостопанска продукция като картофи, сено, дърва и др.“).
Във
всяко едно от двете заявление е посочено също така и че всички колеги трактористи
са се пенсионирали при условията на Втора категория труд (л.78-80 по делото).
9. Със свое Решение №
2153-15-20/28.01.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил оспореното
пред него разпореждане, приемайки, че същото е неправилно като правно основание
за постановяване на отказа, а именно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “д“ от КСО, вместо
чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а“ от КСО. С това решение пенсионното досие е върнато
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне, съобразно мотивите
в решението (л.
82-83 по делото).
10.
В изпълнение на така
постановеното решение, е издадено и оспореното Разпореждане № **********/протокол
№ 2136-15-5/25.03.2020 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а“ от КСО е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.
(л. 85 по
делото).
11. Това разпореждане е обжалвано от М.
пред горестоящия в йерархията административен орган, с искане за зачитане на положения
стаж в КВД „Модър“ с. Лилково от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. и в „Лукови“
ООД от 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „тракторист“ за втора
категория труд (л.
87 по делото).
12. С Решение № Ц2153-15-45/11.06.2020 г., Директорът на ТП
на НОИ – Пловдив е оставил без уважение така подадената жалба. За да постанови
този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и
правна страна:
В трудова книжка № 211/15.09.1971 г.
на Д.С.М. има вписване за положен осигурителен стаж от 10.06.1992 г. до
27.12.1993 г. при осигурител КВД „Модър-91“ с. Лилково с вид дейност „селско
стопанство“ и длъжност „тракторист“ с продължителност 01 година 06 месеца и 04
дни.
В същата трудова книжка е направено
вписване от осигурител „Лукови“ ООД гр. Пловдив с вид дейност „селско
стопанство“ и длъжност „тракторист“ от 01.01.1996 г. до 01.04.1999 г. – 03
години и 03 месеца.
В регистъра на осигурените лица за
периода от 01.01.1997 г. до 31.03.1999 г. съществува информация за осигуряване
на Д.М. за трета категория труд, а в Търговския регистър осигурителят „Лукови“
ООД е вписан с вид дейност „търговия“.
Мотивирано е също така, че видно от
доклади № 2121-15-91#11/19.11.2019
г. и № 2121-15-91#9/22.11.2019
г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив, не е възможно извършване на проверка
на архивите и установяване на условията на труд в Кооперация „Модър-91“ с.
Лилково и в „Лукови“ ООД, поради което е неоснователно искането на М.
осигурителният стаж, придобит в периодите от 10.06.1992 г. до 28.12.1993 г. и
от 01.01.1996 г. до 01.04.1999 г. да бъде зачетен по условията на втора
категория труд, тъй като липсват данни длъжностите, които е заемал, да попадат
в обхвата на т. 52б от ПКТП (отм.).
Съгласно цитираната разпоредба, от
втора категория е трудът на работещите непосредствено в селското стопанство
като механизатори и бригадни механици. Списъкът на професиите и специалностите
в селското стопанство, включени в понятието „механизатори“ и „бригадни
механици“ включва: тракторист, (тракторист в ТКЗС, тракторист в свинекомплекс,
тракторист в животновъдството, помощник-тракторист), комбайнер и помощник
комбайнер, машинист и помощник-машинист на мелиоративни машини – багери,
автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други
селскостопански машини, водач (шофьор) на автомобил ИФА – селскостопански
вариант. Бригаден механик (механик на тракторна бригада), тракторен механик,
тракторен бригадир, механик по прегледите.
Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО,
категорията труд, както и дейността по чл. 69 и чл. 69а от КСО, не могат да се
доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на
заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му.
На основание чл. 104, ал. 10 от КСО,
представените заявления от Г.И.О., който твърди, че е работил с М. в „Лукови“
ООД и от С.К.Б., който твърди, че е работил с М. в Кооперация „Модър-91“ с. Лилково,
е прието, че не са основание за категоризиране осигурителния стаж за спорните
периоди от втора категория труд.
При това положение се посочва, че в
рамките на административното производство по заявление вх. №
2121-1591/09.08.2019 г. на М. не са събрани нови доказателства за осигурителен
стаж, придобит преди пенсионирането, които да обуславят изменение на
отпуснатата му пенсия.
С тези съображения е обоснован
крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за законосъобразност на
оспореното разпореждане.
13. В хода на съдебното производство е
разпитан свидетелят Г.И.О.. Същият заявява, че се познава с
жалбоподателя горе-долу от 1975 г., живеят в едно село, в село Коматево, сега
квартал на Пловдив. Първо са работили заедно в ТКЗС „Г.Димитров“ в село
Първенец. След това, ТКЗС-то е станало АПК и после НПК. След НПК-то са работили
с жалбоподателя в частна фирма „Лукови“ ООД от 1995 г. до 2004 г. „Лукови“ ООД са
имали три – четири трактора, свидетелят е карал единия, другият го е карал жалбоподателят.
Освен, че са карали тракторите, са извършвали и всякакви други манипулации като
окопаване, сеене, оран и всякакви други стопански дейности. Били са назначени
като трактористи, като основната им работа е била да карат тракторите, иначе са
правили каквото ги накара собственикът - като във всяка частна фирма.
Тракторите са имали различен прикачен инвентар, с който са се извършвали
различните манипулации - плуг, пръскачка, косачка, ремарке.
14. По делото е изготвена съдебна инженерно-техническа експертиза, оспорена от процесуалния
представител на ответника.
Вещото лице, след запознаване с
наличните по делото доказателства, на поставените въпроси, е дало следното
заключение:
В ПКТП (отм.) не е налице система,
сравнителен модел и/или набор от условия за диференциране и обособяване в
категории трудът по вредност и тежест, свързан с конкретна професионална
дейност, в конкретния случай „механизатор“ и „тракторист“.
Не са посочени технически критерии за
обосноваване на различна степен на натовареност, вредност, отговорност,
сложност и други технически особености за разделяне на една и съща
професионална дейност на категории на база обхват, брой и вид на изпълняваните
професионални дейности, функции и набор от операции.
Не са изведени обективни измерими
критерии, позволяващи въвеждането на видове категории, обосноваващи различна
степен на натовареност и вредност при упражняване на професионалните задължения
на длъжност „механизатор“ и „тракторист“.
Съобразно текста на чл. 52б се визира
видът на трудовата дейност като такава, като се отчита естеството на
извършваните трудови функции и дейности, и свързаните с това условия и тежест
на труда.
Експертът е на мнение, че в
проверените материали, не се откриват данни, въз основа на които да се
обосноват промени в характера на полагания труд в зависимост от мястото на
неговото полагане. Посочва, че може да се направи извод, че за периода, считано
от 10.06.1992 г. до 28.12.1993 г. с продължителност 01 година 06 месеца 04 дни
в КВД „Модър“, с. Лилково и от 01.01.1996 г. до 01.09.1999 г. с продължителност
03 години 09 месеца 0 дни в „Лукови“ ООД, гр. Пловдив, през които жалбоподателят
Д.С.М. е работил като „тракторист“, трудът му е със същата вредност и тежест,
както на работещите непосредствено в селскостопанското производство като
механизатори, визирани в т.52б от ПКТП (отм.).
Трудът на тракториста в ТКЗС (трудово
кооперативно земеделско стопанство), КЗС (клоново земеделско стопанство), МТС (машинно
тракторна станция) е еднакво вреден и тежък с труда на тракторист в Кооперация
„Модър-91“, с. Лилково от 10.06.1992 г. до 28.12.1993 г. и в „Лукови“ ООД, гр.
Пловдив от 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г.
На следващо място посочва, че вредните
въздействия на тракториста са идентични, независимо от земеделския регион, в
който се извършват и организационната форма на структурата (юридическо лице,
кооперация), която стопанисва или притежава земеделската земя.
Вредните въздействия върху тракториста
при работа с трактор и друга селскостопанска техника, като например вибрации,
шум, прах, работа на открито, при много високи и много ниски температури,
работа с отрови, горива и смазочни материали, не се различава в зависимост от
организационната форма на осигурителя - ТКЗС, КЗС, МТС, Кооперация „Модър-91“,
с. Лилково ООД, гр. Пловдив.
ІV.
За правото:
15. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално
компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 99
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
16. Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса като
каква категория следва да бъде зачетен положеният от М. труд на длъжност „тракторист“
в КВД „Модър“ с. Лилково
от 10.06.1992 г. до 27.12.1993 г. и в „Лукови“ ООД от 01.01.1996 г. до 01.04.1999
г.
17. По отношение
на положения стаж при осигурителите Кооперация „Модър-91“ с. Лилково и „Лукови“
ООД, както вече се посочи, от страна на М. се претендира приложение
разпоредбата на т. 52б от ПКТП (отм.), с която разпоредба, действаща до
31.12.1999 г. е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите на
посочените в текстовете отрасли и дейности, сред които са и работещите
непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните
механици (т. 52б), като в случая приложение следва да намери и разпоредбата на
т. 66и от ПКТП (отм.), включваща и труда на механизаторите в селското
стопанство.
Според чл. 16, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г.
при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление
№ 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране /обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г./, се счита
за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от
Първа категория; 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от Втора категория.
Предвидените в разпоредбата изисквания за пенсиониране за мъжете са 25 години
трудов стаж в съответния дейност и отрасъл, и възраст 57 години.
При тези текстови редакции в съдебната практика е
възприето тълкуването, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се
включват непосредствено заетите в производството на селскостопанска продукция
трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на
механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство
технически персонал. С други думи казано, всеки един тракторист, зает в
производството на селскостопанска продукция, без значение дали е работил в
ТКЗС, Кооперация или предприятие под друга правноорганизационна форма, следва
да се ползва от този преференциален режим, като положеният от него труд се зачете
за такъв от втора категория.
Изготвената по делото експертиза, поради липса на
съхранени документи и книжа в архивите на работодателите, касаещи жалбоподателя,
както и такива, налични в архивите на ТП на НОИ – Пловдив, е в подкрепа на
възприетите вече изводи от съда. В тази насока, вещото лице е посочило, че трудът
на тракториста в ТКЗС, КЗС, МТС е еднакво вреден и тежък с труда на
трактористите в предприятията, в които М. е полагал своя труд, както и че
вредните въздействия на трактористите (вибрации, шум,
прах, работа на открито, при много високи и много ниски температури, работа с
отрови, горива и смазочни материали) са идентични, независимо от земеделския регион, в
който се извършват. В този смисъл възраженията на ответника се явяват неоснователни.
18. Няма спор,
че жалбоподателят през процесните периоди е работил в Кооперация „Модър-91“ с.
Лилково и „Лукови“ ООД.
Не е спорно също така и че процесният стаж е отразен
в редовно оформената му трудова книжка като такъв в областта на селското стопанство
и на длъжност тракторист.
19. Вярно е, че
съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. В случая обаче, осигурителите Кооперация
„Модър-91“ с. Лилково и „Лукови“ ООД са с прекратена дейност и нямат
правоприемник, поради което на основание чл. 5, ал. 10 и 11 от КСО
разплащателните ведомости, ведно с трудовите договори, заповеди за
преназначаване, заповеди за ползване на неплатен отпуск, прекратяване на
трудови и служебни правоотношения, е следвало да бъдат предадени на съответното
ТП на НОИ.
Такова предаване няма данни да е било сторено, а и не
се установява пенсионните органи да са извършили проверка в съответния
„Обединен осигурителен архив“, обслужващ ТП на НОИ – Пловдив.
20. При
положение, че необходимите за извършване на проверка документи липсват и при
наличието на надлежно оформена трудова книжка, не е налице процесуална пречка
установяването на тези факти и обстоятелства да бъде извършено посредством
свидетелски показания.
В тази връзка по делото като свидетел е разпитан Г.И.О., чиито показания съдът възприема като непротиворечиви и
съответстващи на оскъдните данни по делото, от които се установява, че Д.М.
през спорния период действително е работил като тракторист, а според
заключението по приетата по делото съдебна
инженерно-техническа експертиза, както вече бе казано, вредните въздействия
върху тракториста при работа с трактор и друга селскостопанска техника (като например
вибрации, шум, прах, работа на открито, при много високи и много ниски
температури, работа с отрови, горива и смазочни материали), не се различава в зависимост от
организационната форма на осигурителя - ТКЗС, КЗС, МТС, Кооперация „Модър-91“,
с. Лилково ООД, гр. Пловдив.
В
показанията си, дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелят излага
своите лични възприятия от естеството на работата, извършвана от М., още
повече, че и той самият е изпълнявал същите трудови функции - окопаване, сеене,
оран и всякакви други селскостопански дейности.
21. Представените в хода на
административното производството нотариално заверена декларация от бившия
управител на „Лукови“ ООД и заявленията от Г.И.О.и С.К.Б., макар и събрани не
по установения в чл. 44 АПК ред, което
в процесуален аспект ги прави негодни доказателствени средства и като такива няма
как да бъдат ценени, все пак са индиция за съществуването на обективираните в
тях данни, а именно, че Д.М. през спорния период е работил като тракторист (посочен е още от Б.дори
управляваният от М. трактор - „Т-40 АН“, като конкретен модел трактор, с който
се твърди М. да е полагал своя труд в „Лукови“ ООД, е посочен и в заявлението
на Овчаров, а именно „ЮМЗ“).
22. С оглед възраженията на процесуалния
представител на ответника за недопустимост на свидетелските показания, следва
да бъде съобразено следното:
Действително, съгласно разпоредбата на
чл. 104, ал. 10 от КСО, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не
могат да се доказват със свидетелски показания, както и за установяване на
условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания,
когато не са представени писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, и по време на полагането му. В случая обаче, са налице писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, а именно трудовата книжка на Д.М., чиято материална
доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 от КТ, не бе
оборена и е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания,
от която безспорно се установява, че за спорния период същият е работил на
длъжността „тракторист“ в селското стопанство. Ето защо, възражението на
ответника във връзка с кредитирането и допускането на свидетелските показания,
изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, съдът намира за
неоснователно.
Впрочем
тук именно следва да се посочи, че поради липса на изложени мотиви в оспорения
акт и в потвърденото с него разпореждане, не става ясно защо, въпреки че според
цитирания по-горе чл. 347 от Кодекса на труда „трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в
нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя“,
представената от М. трудова книжка е игнорирана изцяло при преценката на органа
за наличието или липсата на основания за признаване на пенсионните му права.
Отделно от това, следва да се добави,
че чл. 104, ал. 10 от КСО не съдържа забрана за установяване на естеството на
изпълняваните трудови функции и на условията на труда в случая, особено, когато
не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго
регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства, а и
ответният административен орган не е извършил необходимите проверки.
23.
До извод в обратната
насока не водят, обективираните такива в доклади с №№ № 2121-15-91#11/19.11.2019 г. и № 2121-15-91#9/22.11.2019 г. от отдел КПК при ТП на
НОИ – Пловдив, доколкото същите са приключили със заключение, че „… е
невъзможно извършване на проверка, относно удостоверяване на осигурителен стаж
за лицето …., липсват съхранени разплащателни ведомости за заплати.“. До
идентичен извод, а именно, че „…липсват данни длъжностите, които е заемал да
попадат в обхвата на т. 52б от ПКТП (отм.)“, е достигнал и Директорът на ТП
на НОИ – Пловдив.
Нито в хода на административното
производство по издаване на процесното разпореждане, обаче, нито в хода на
неговото административно обжалване е изследван характерът и мястото на
извършваната от жалбоподателя трудова дейност през периодите от 10.06.1992 г.
до 28.12.1993 г. и от 01.01.1996 г. до 01.04.1999 г., отговаряща на заеманата
от него длъжност „тракторист“, с оглед
преценка на категорията на този труд – втора или трета. Това от своя страна
възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за правилното определяне на
категорията труд, което в случая е от съществено значение за разрешаване на
настоящия правен спор.
Тук е мястото да се посочи, че
търсената от административния орган документация не е била налична не по вина на жалбоподателя.
На
първо място, както вече бе казано, няма данни по делото да е било отправено
запитване до съответния „Обединен
осигурителен архив“, обслужващ ТП на НОИ – Пловдив, с което да е била изискана
информация по отношение на въпросните осигурители Кооперация „Модър-91“
с. Лилково и „Лукови“ ООД.
Няма
данни също така и каква е била причината при издирване на информацията, касаеща
Кооперация „Модър-91“ с. Лилково, искане за представяне на необходимите данни
да не е било отправено до А.Н.А., който също, наред с А.К., С.К. и Г.В. е
посочен като част от ликвидационния съвет на кооперацията в приложената справка
по отношение този осигурител (л. 66 по делото).
Все
в тази насока следва да се посочи още, че няма данни да е извършвана проверка и
в пенсионните досиета на лицата, за които от жалбоподателя са представени
заявления (Г.И.О.и
С.К.Б.), в които се сочи,
че същите са пенсионирани при условията на втора категория труд за положения
стаж в Кооперация „Модър-91“ с. Лилково и „Лукови“ ООД, относно наличието на
документи, които евентуално биха могли да допринесат за изясняване на спорните
обстоятелства. Наложителността от извършването на подобна проверка се
обосновава и от възведения в чл. 8, ал. 2 от АПК принципа на равенство, задължаващ
административния орган в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви
условия, да третира еднакво сходните случаи.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички
доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил
принципа за служебно начало, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Казано с други
думи, административният орган не е събрал всички доказателства (независимо от
обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Конкретно в тази
насока е необходимо да се посочи, че при липса на достатъчно данни (в следствие на наводнение
в помещението, в което е съхранявана документацията на „Лукови“ ООД и в
следствие на неизпълнено задължение по чл. 5, ал. 10 от КСО по отношение на
двамата осигурители)
органите на НОИ са имали възможността на основание чл. 44, ал. 1 от АПК да изискат сведения от неучастващи в
производството лица, доколкото това е било нужно за изясняване на съществени
факти и обстоятелства (относно
мястото и характера на извършваната от жалбоподателя трудова дейност през спорния
период, във връзка със заеманата от него длъжност „тракторист“) от значение за производството, които
не е могло да бъдат установени по друг начин, но очевидно не са сторили това.
Така
например, при представени от страна на жалбоподателя заявления от Г.И.О.и С.К.Б.,
органът е следвало да събере сведения от тях именно по реда на чл. 44 АПК (доколкото очевидно в
случая изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за производството
не могат да бъдат установени по друг начин). По този ред е следвало да бъдат събрани и подробни
сведения от бившия управител на „Лукови“ ООД. За пълнота е необходимо да се
обърне внимание, че за да бъде спазена процедурата по чл. 44 АПК, сведенията трябва
да бъдат дадени писмено, да са подписани от лицата, които са ги дали и
приподписани от административния орган или от определен от него служител, като
административният орган изрично следва да им разясни, че при оспорване на
административния акт пред съда, те (лицата дали писмени сведения) могат да бъдат разпитани като
свидетели.
Няма
пречка също така от ОД на МВР – Пловдив, съответно от Общинска служба
„Земеделие“ да бъде изискана информация за регистрираните от Кооперация
„Модър-91“ с. Лилково и „Лукови“ ООД пътни превозни средства и/или
селскостопанска техника, с оглед сравняване на предоставената от Овчаров и Б.информация
за управляваните от М. трактори. Няма пречка да бъде изискана информация и от
ТД на НАП – Пловдив за декларираните приходи от „Лукови“ ООД и налице ли са
такива от селскостопанска дейност, доколкото се навеждат твърдения, че
дейността на това дружество е търговия.
Пенсионният
орган е трябвало да съберат всички данни свързани с полагания от М. трудът за
спорния период, нещо което в случая не е сторено.
Действително,
в регистъра на осигурените лица за периода от 01.01.1997 г. до 31.03.1999 г. е
подадена информация за положен стаж по условията на трета категория труд, но
това е само една част от спорния период, като по отношение на останалата част,
липсва каквато и да било информация и то, както вече се посочи, не по вина на
жалбоподателя.
24. Не на последно място следва да се
отбележи, че от представената по делото административна преписка не се
установява на М. да е предоставена възможността по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от АПК
да прегледа документите по преписката, да участва в административното
производство, като изрази становище по събраните доказателства документи, както
и да направи писмени
искания и възражения. Допуснатото
от административния орган нарушение на чл. 34, ал. 1 и 2 от АПК е съществено
защото лишава жалбоподателя от защита пред една инстанция и го поставя в
невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи факти и
обстоятелства, които опровергават констатациите на административния орган.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 4 на чл. 34 АПК, според която
административният орган може да
не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи
отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят
важни държавни или обществени интереси като в мотивите на издадения акт изрично
се отразяват причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.
25. Изложеното
до тук не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело
до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното пред него
разпореждане.
26. Това има за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № Ц 2153-15-45/11.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2136-15-5/25.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив
за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
27. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 900 лв. - заплатени
депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-15-45/11.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2136-15-5/25.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение
на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт –
град София, да заплати на Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес,***, сумата от 900
лева, представляваща сторените от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: