РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 995 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост.
Образувано
е по жалба от „Д. ***, срещу Заповед № РД-17-7706-233/13.07.2017 г. на
Областния управител на област с административен център В., с която на основание
чл. 80, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост е наредено да се изземе
от дружеството недвижим имот, представляващ студентско общежитие с прилежаща
кафе-сладкарница, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ бл. 15, с обща застроена площ
10 302 кв.м.
В
жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, незаконосъобразна, издадена в противоречие
с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и немотивирана. По-конкретно жалбоподателят
твърди, че не е уведомен за инициираното производство и не е имал възможност да
участва в него, че липсва идентичност между имота, описан в заповедта, и имота,
предмет на договора за наем, че договорът за наем не е надлежно прекратен, а
дружеството е упражнило възражение за задържане. Моли заповедта да бъде
отменена и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът,
Областен управител на област с административен център В., счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че договорът за наем е прекратен поради виновно
неизпълнение от страна на наемателя, предвидено в раздел VІІ, чл. 17, т. 1 от
договора за наем, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и в полза на администрацията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна Технически университет – В. моли жалбата да бъде оставена без уважение,
тъй като към датата на издаване на обжалваната заповед са били налице всички
предпоставки за изземване на имота.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалването.
Във връзка със спазването на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК съдът констатира, че от представените в преписката доказателства не се установява дата на връчване на заповедта. Заповедта е изпратена по пощата с обратна разписка, и пратката е върната на подателя на 07.08.2017 г. с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. На основание чл. 61, ал. 3 от АПК административният орган е поставил съобщение за издадената заповед на таблото за обявления в сградата и на интернет страницата на Областна администрация. Съдът счита, че в случая не са били налице предпоставките за прилагане на тази разпоредба, тъй като отбелязването не удостоверява ненамирането на лицето на посочения от него адрес, а само неявяването му за получаване на препоръчаната пратка в съответната пощенска станция. Други опити за връчване на заповедта по способите на чл. 61, ал. 2 от АПК не се установяват, а твърдения, че адресът на дружеството е неизвестен не са наведени от страна на административния орган.
Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството за издаване на
обжалваната заповед е образувано по молба от Технически университет – В. до
Областния управител на област с административен център В. за издаване на
заповед за изземване по реда на чл. 80 от ЗДС на имот – държавна собственост от
„Д. ***. В молбата се посочва, че имотът представлява студентско общежитие с прилежаща кафе-сладкарница, находящ се в гр. В.,
ул. „Д.“ бл. 15, с обща застроена площ 10 302 кв.м, за който е съставен
Акт за държавна собственост № 1172/03.06.1998 г., съгласно който е предоставен
за ползване и управление на Технически университет – В.. Имотът е бил предмет
на договор за наем между университета и дружеството № 84/30.05.2016 г., като е
предаден на наемателя с протокол от 31.05.2016 г. Поради неизпълнение на
задължения по договора, наемодателят е прекратил договора за наем с едностранно
изявление, връчено чрез нотариална покана на 07.04.2017 г. В молбата се твърди
още, че към датата на подаването й, наемателят не е предал владението върху
имота.
Видно от представения Акт за частна държавна собственост № 1172/03.06.1998 г. имотът представлява общежитие със застроена площ 600 кв.м. на 17 етажа, построен върху държавна земя с адрес гр. В., ул. „Д.“, блок 15. Упражняването на правата върху имота е предоставено на Технически университет – В. със Заповед № 1350/10.12.1998 г. на Областен управител. От забележката в акта се установява, че имотът е публична държавна собственост на основание чл. 89 от ЗВО и Разпореждане № 3 от 09.05.2000 г. на Министерски съвет.
За имота е бил сключен договор за наем № 84/30.05.2016 г. между университета и „Д. “ ЕООД и предаването е извършено с приемо-предавателен протокол от 31.05.2016 г. Задължение на наемателя по договора е заплащане на наемната цена до 15-то число на месеца, за който се отнася, от датата на въвеждане в експлоатация на студентското общежитие, но не по-късно от началото на учебната 2016-2017 г. Разходите, свързани с ползването на общежитието, като такса смет, данък сгради, застраховки, електроенергия, топлоенергия, вода, телефон и други, също са за сметка на наемателя. С писма от 05.01.2017 г. наемодателят Технически университет кани дружеството да погаси задълженията си за вода и електроенергия по фактури, издадени до 31.12.2016 г., както и наемите за м. октомври, ноември и декември 2016 г. ведно с лихвите за забава. С нотариална покана, връчена на 13.04.2017 г. от нотариус с рег. № 116 на Нотариалната камара, дружеството е поканено да освободи наетия имот поради прекратяване на договора за наем, считано от 06.02.2017 г.
Съгласно констативен протокол на Нотариус рег. № 116 с район на действие ВРС, съставен на 27.04.2017 г., представител на дружеството „Д. “ ЕООД не се е явил на посочената в поканата дата, за да предаде ключовете на наетия обект поради прекратяване на договора за наем.
С писмо изх. № РД-17-9908-5(1) от 02.06.2017 г. дружеството е уведомено за образуваното производство за издаване на заповед за изземване. Това писмо е изпратено до дружеството с пощенска пратка с обратна разписка, от отбелязването върху която се установява, че пратката не е потърсена от адресата. Обявление за образуваното производство е оставено на таблото за съобщения на Областна управа и на интернет страницата й. На 13.07.2017 г. е издадена обжалваната заповед.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство бяха представени Указания за начина на ползване на обекта по договор за наем № 84/30.05.2016 г. и приложение към тях, молба-искане от дружеството до Технически университет за предоставяне на строителна документация за преустроени обекти в общежитието, кореспонденция между дружеството, техническия университет и Министерство на образованието и науката относно квартирните помощи за студентите, настанени в общежитието, писмо-предложение от наемателя от 09.09.2016 г. за удължаване на гратисния период за наема, писмо от 28.11.2016 г. от наемателя до Техническия университет за неизплатени комунални разходи и неплатен наем във връзка със скрити дефекти на обекта, заявление от 13.01.2017 г. във връзка с писмото от 05.01.2017 г., в което се претендира забава на кредитора поради неизпълнение на задълженията му по чл. 230, ал. 1 и 2 от ЗЗД, и се твърди недължимост на наемната цена, като се отказва изпълнение на задълженията на наемателя по договора за наем до изпълнение на задълженията на университета по чл. 230, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Представено е писмо от 14.02.2017 г. относно прехвърляне на измервателни уреди за комуналните услуги. Представена е и покана от „Д. “ ЕООД до Технически университет за заплащане на сума, представляваща разходи за привеждане на имота в годно за ползване състояние и обезщетение за пропуснати ползи. Представена е нотариална покана от дружеството до университета, връчена на 25.04.2017 г., в която се твърди, че кредиторът е в забава и е неизправна страна по договора, а договорът не е прекратен.
Съгласно дадените от съда указания, от страна на ответника е направено писмено изявление, че между държавата и жалбоподателя няма налице висящ или решен с влязло в сила решение гражданскоправен спор във връзка с прекратяването на наемните отношения на имота. На жалбоподателя е дадена двукратно възможност за представяне на доказателства за висящ или решен гражданскоправен спор във връзка с претенциите му за задържане по договора за наем срещу наемодателя. От страна на жалбоподателя доказателства и изявления не са постъпили.
Заинтересованата страна в съдебно заседание уточнява, че между жалбоподателя и Технически университет – В. не се водят дела във връзка с прекратяването на договора за наем, а във връзка с дължими суми за наем, консумативи и обезщетение за ползване на обекта. В същото производство е предявен насрещен иск от жалбоподателя за подобренията в имота.
В рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – областния управител, съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Заповедта е в законоустановената писмена форма и съдържа достатъчно мотиви, позволяващи съдебен контрол за законосъобразност.
Твърденията за допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта са свързани с липсата на уведомление и невъзможността за участие в започналото административно производство. Тези твърдения са неоснователни. Съобщението за започнало производство за издаване на обжалваната заповед е изпратено по пощата с обратна разписка, адресирано до дружеството на адреса на управление, съответстващ на адреса в жалбата до съда, но не е било потърсено. Обявление за започване на производството е поставено на таблото за обяви в Областна администрация и публикувано на интернет страницата на Областна администрация.
Чл. 26, ал. 1, изр. първо от АПК разпорежда за започване на производството да бъдат уведомени известните заинтересовани граждани и организации, и по-специално лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от издаването на административния акт. Нарушенията на процесуалните правила се преценява за същественост с оглед нарушаването на правото на защита на засегнатите лица и с оглед въпроса дали крайният резултат от производството би бил различен, ако това право на защита не беше нарушено. В случая, съдът приема, че макар да не се установява наличието на предпоставките по чл. 61, ал. 3, вр. чл. 26 от АПК, за да бъде прието за редовно уведомяването на дружеството чрез поставяне на съобщението на таблото в областната управа или на интернет страницата, допуснатото процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено. В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства, обосноваващи фактическа обстановка, различна от възприетата в обжалваната заповед, и съответно годни да доведат до различен по естеството си акт.
По материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира, че са доказани предпоставките по чл. 80, ал. 1, предл. първо от Закона за държавната собственост. Безспорно е установено, че имотът е държавна собственост, актуван с Акт за публична държавна собственост № 1172/03.06.1998 г. на Областен управител на област В., предоставен за ползване на Технически университет – В. със Заповед № 1350/10.12.1998 г. на Областен управител на област В.. Не се установява твърдяната липса на идентичност между предоставения под наем имот и имота, подлежащ на изземване с обжалваната заповед, като и в двата документа обектът е описан като Студентско общежитие в гр. В., ул. „Д.“, бл. 15, с прилежаща кафе-сладкарница.
Безспорно е установено и наличието на втората предпоставка, а именно, че към датата на издаване на обжалваната заповед имотът е бил предаден във фактическата власт на дружеството-жалбоподател на 31.05.2016 г. с приемо-предавателния протокол към договора за наем, и не е бил върнат, което се установява от нотариална покана, в която се заявява право на задържане на имота, подписана на 24.04.2017 г. и връчена на 25.04.2017 г. на представител на Техническия университет. В подкрепа на този извод е и фактът, че с протокол от 28.08.2017 г. на основание чл. 80а, ал. 3, изр. второ е извършено предварителното изпълнение на обжалваната заповед, а именно, имотът е иззет от дружеството.
Във връзка с третата предпоставка, а именно липсата на годно правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота от страна на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че въпреки индициите за взаимни претенции между дружеството и наемодателя – Технически университет – В., на когото е предоставен за ползване имотът – публична държавна собственост, жалбоподателят не може да упражнява надлежно право на задържане срещу държавата. Прекратяването като последица от неизпълнение на обвързано със срок задължение на наемателя повече от два месеца настъпва пряко по силата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от договора. От писмо вх. № 255/13.01.2017 г. (л. 52 и следващите от делото), изпратено от жалбоподателя до наемодателя, в отговор на писмо изх. № 48/05.01.2017 г., в което се претендират неизплатени месечни наеми за м. 10., 11. и 12.2016 г., се установява, че дружеството оспорва задължението и отказва да го изпълни до изпълнение на договорни задължения на наемодателя. Не са представени доказателства, че тези задължения са погасени преди настъпване на прекратяването, нито че претенциите на жалбоподателя към наемодателя във връзка с дефекти на вещта и за установяване на недължимост на наема са били предявени пред граждански съд, въпреки дадените от съда указания в този смисъл. Ето защо съдът счита, че прекратяването на договора за наем е настъпило вследствие неплащането на наемната цена за м. 10, 11 и 12 октомври 2016 г. съгласно чл. 17, ал. 1, т.1 от договора, при всяко положение преди датата на издаване на обжалваната заповед. Ето защо, след като договорът за наем е прекратен съгласно предвидените в него условия, държането на имота от жалбоподателя е било без правно основание, и обжалваната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 80 от ЗДС.
По изложените съображения, съдът намира, че не се установяват основания за незаконосъобразност на обжалваната заповед и жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството, направеното от ответника искане за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат уважено. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева. Претендираното от заинтересованата страна Технически университет – В. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно представена фактура не може да бъде присъдено, тъй като според фактурата възнаграждението се плаща по сметка, а не са представени доказателства плащането да е било извършено.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. ***, срещу Заповед № РД-17-7706-233/13.07.2017 г. на Областния управител на област с административен център В..
ОСЪЖДА „Д. ***, да заплати на Областна администрация – В. сумата 100 (Сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: