РЕШЕНИЕ
гр. София,…..……....2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на десети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Мумджиева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Костадинка Костадинова
2.
Габриела Лазарова
при участието на секретаря Татяна Шуманова, в присъствието на прокурора Митко Д., като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВАНД № 4915/2018г. по описа на СГС,
НО, 8-ми въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХI НПК.
С решение №
170363 гр. София, 12.07.2017г. постановено по
НАХД № 15470/20**г.
по описа на СРС, НО, 20 състав, обвиняемия М.Г.М. с ЕГН: ********** е признат за НЕВИНОВЕН
в това, че на 13.04.2012 г. в сградата на ДКЦ „Софиямед“,
находяща се в гр. София, бул. „Г. М. Д." № **,
в качеството си на лекар - общопрактикуващ лекар, регистриран в Столична
регионална здравна инспекция и вписан в регистъра на Столична лекарска колегия
на БЛС с per. карта № 4770/12.03.1999 г. УИН ******,
снабдил лицето Д.И.С., ЕГН: ********** с лъжливо свидетелство за състоянието на
здравето му - издал му медицинско направление изх. № 35/13.04.2012 г. с
диагноза „дискова херния" като няма данни към 13.04.2012г. г. пациентът Д.С.да е страдал от
неврологичното заболяване „дискова херния", когато не действа като
длъжностно лице, поради което и на основание чл. 304 от НПК обв. М. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.312 ал. 1 от НК.
Срещу постановеното решение е депозиран протест от прокурор при СРП. В протеста се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът незаконосъобразно е признал обвиняемия за невиновен и оправдал по повдигнатото му обвинение. В тази насока се посочва, че от показанията на св. С.К.и представените от нея документи за пациента св. С.се установява, че същият никога не е бил изследван и не му е била поставяна диагноза дискова херния. Посочва се още, че обв. М. без да изследва св. Д.С.и без същият да му е представил медицински документи и изследвания, му издал медицинско направление с изх. № 35/13.04.2012г. с диагноза „дискова херния“. В този смисъл в протеста е обсъдено заключението на изпълнената по делото експертиза, съгласно която предоставеният в направлението почти едногодишен срок за домашно лечение въз основа на един физикален преглед, без да бъдат извършени изследвания е в разрез с медицинската практика. Твърди се, че обв. М. е издал медицинско направление до КАТ, като е съзнавал, че този документ ще се използва пред КАТ /ОПП-СДВР/, а не пред компютърно аксиална томография. Предвид изложеното предлага отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което обв. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
откритото съдебно заседание, прокурорът поддържа протеста по изложените в него
доводи. Предлага решението
на СРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за
виновен, в извършаване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Обв.М.Г.М. - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б.Б. и молят решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че СРС е обсъдил събраните по делото доказателства, правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушение на процесуалните правила.
Излага доводи,че липсва сигурност относно
идентичността на копието приложено по делото с оригинала на мед. направление. Няма
доказателства, че копието, върху което е проведена експертиза е идентично с
оригиналното направление. Копието на
мед. направление е заверено от свид. С., който го е използвал, за да докаже в своя
полза обстоятелства по административното дело в PC, като същевременно не е установено къде се
намира оригинала на същото.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като на основание чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваният съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционното решение
е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на решението. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и
тези събрани в хода на въззивното производство, второинстанционният съд не намери основания за
промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обв. М.Г.М. е роден на *** г. в гр. Етрополе, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работи, жив. гр.
София, ж.к. „***** ************, ЕГН: **********
Обвиняемият М.Г.М.
работи като общопрактикуващ лекар и е регистриран в Столична регионална здравна
инспекция, вписан в регистъра на Столична лекарска колегия на Български
лекарски съюз с per. карта № 4770/12.03.1999 г. УИН **********. Съгласно
сключен договор за наем, към 2012 г. обвиняемият М. изпълнявал длъжността си в
ДКЦ „Софиямед", находящо се в гр. София, бул. „Г.М. Д." № **.
Свидетелят Д.И.С. имал
дългогодишни проблеми с кръста си и изпитвал болки и неразположение, във връзка
с които търсил помощ от своя личен лекар д-р С. К.. Въпреки неразположението
си, свидетелят не потърсил специализирана помощ, както и не извършил
необходимите за правилно диагностициране на състоянието му прегледи при
специалист, както и необходимите изследвания. Тъй като чул от свой близък, че в
„Софиямед“ има лекар, който разбира от проблеми с кръста, той решил да отиде на
консултация при него, без да проверява каква точно е специалността на същия.
Обвиняемият М.М. и
свидетеля Д.С.не се познавали и нямали отношения.
На 13.04.2012 г. в
сградата на ДКЦ „Софиямед", находяща се в гр. София, бул. „Г.М. Д." №
** макар да не бил негов пациент, на платен преглед при обвиняемия М. дошъл
свидетелят Д.И.С., ЕГН: **********. Свидетелят С. се оплакал на обвиняемия М.,
че има болки в кръста, провеждал е лечение без резултат, както и че не са му
правени изследвания от специалист. Обвиняемият М. получил анамнезни данни от
свидетеля С. и му извършил физикален преглед. Тъй като имал съмнения за наличие
на заболяване „Дискова херния", което обаче следвало да бъде установено
чрез компютърна аксиална томография, обвиняемият М. издал медицинско
направление с изх. номер 35/13.04.2012 г. с диагноза съмнение за „Дискова
херния" и го насочил към извършване именно на томографско изследване. В
медицинското направление обвиняемият М. предвид извършваната от Д.С.физическа
работа, отразил, че следва да бъде осъществяван щадящ режим като посочил като
период за такъв режим под формата на домашно лечение 13.04.2012 до 12.03.2013
г. Посоченият период не почивал на медицинска практика. Издаденото медицинско
направление било вписано в медицинския журнал на лечебното заведение.
След като се снабдил с
това направление № 35/13.04.2012 г., издадено му от обвиняемия М., вместо да
обърне внимание на здравословното си състояние, Д.С.представил копие от
направлението в Българския автомобилен съюз. Причина за това били няколко
наложени му глоби, които той обжалвал чрез процесуални представители на БАС.
Поради това и за целите на водените съдебни производства, С. представил
заверени от него копия на медицинското направление, които били приложени към
всички негови преписки. Едно от копията на медицинското направление било приложено
и по НАХД № 5282/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, което било образувано
по жалба на Д.И.С. срещу наказателно постановление, съставено от Началника на
АНД, отдел „Пътна полиция" при СДВР.
От заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че
понастоящем не са налични обективни физикални данни за поддържане на диагнозата
„дискова херния", както и няма обективни данни да се приеме, че към 13.04.2012г.
Д.С.е страдал от неврологичното
заболяване „дискова херния". Вещите лица сочат, че в представеното
медицинско направление № 35/13.04.2012 г., издадено от д-р М.М. се визира 11
месечен срок за домашно лечение, без посочване какво именно следва да бъде то,
какви са предписаните медикаменти, режим на тегло или продължителен покой,
оздравителни процедури и манипулации. Вещите лица сочат, че по своята същност
бланката може да се ползва само като насочваща за компютърна аксиална
томография /КАТ/.
От заключението на
приетата графическа експертиза на приложените по делото две копия на медицинско
направление с изх. № 35/13.04.2012 г., се установява, че ръкописните текстове в
графите са копия на написани от обвиняемия М.Г.М. текстове и подписът за лекар
е копие на подпис, положен от обвиняемия М.Г.М.. Експертизата сочи, че
подписите до печата „Вярно с оригинала" са положени от свидетеля Д.И.С..
Гореизложената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил след задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства показанията на свидетелите С. С. К.
и частично показанията на Д.И.С.,
обясненията на обвиняемия медицинска и графическа експертизи и др.писмени доказателства по делото.
В
съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите към решението са
изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на
други доказателства. По отношение на тази част
на съдебния акт към
първостепенния съд не могат да бъдат
отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на
обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието е очертана в
нужния обем. СГС напълно възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени в мотивите и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Първостепенният съд не е
допуснал нарушения при оценката на доказателствата по делото и формиране на
вътрешното си убеждение.
Правилна е оценката и анализа на първостепенният съд досежно
обясненията на обв. М.. Обясненията му изцяло
кореспондират с останалите доказателства и следва да бъдат кредитирани с доверие. От тях
се установява, с каква цел е изготвил
направлението, и тези му обяснения се
подкрепят изцяло от посоченото в експертизата, че то е с цел осъществяване на
томографско изследване. От тях, а и от
другите събрани доказателства се
установява, че проведената на 13.04.2012 г. среща между обв.М. и С. е била
първа, и че двамата нямат
взаимоотношения помежду си. Именно
поради това и обясненията на обвиняемия М. в случая са доказателствено
средство, а не средство за защита и следва да бъдат кредитирани, доколкото се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства.
Следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. К.
като последователни и непротиворечиви.
Правилно съдът е
подложил на внимателна преценка показанията на свид. С., за когото се установява, че е ползвал по
няколко съдебни производства описаното
по –горе медицинско направление, и в следствие на анализа на показанията му и
наличната заинтересованост на свид. С., съдът не им се е доверил изцяло.
Правилно
за преценка релевантни към предмета на делото обстоятелства съдът е кредитирал
и писмените доказателства по същото, както и заключенията на вещите лица, като
обективни и и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
На
базата на правилно установените фактически положения и въз основа на подробния анализ
на доказателствения материал, първоинстанционният съд напълно правилно и
законосъобразно е заключил, че липсват
категорични и несъмнени доказателства обвиняемият
М.
да е осъществил състава на вмененото му деяние, който извод въззивната
инстанция споделя изцяло.
На първо място правилно е оценено, че по делото не е приобщен оригинал на издаденото
и цитирано медицинско направление № 35/13.04.2012 г. /а две негови копия,
заверени от лицето, което се е ползвало от тях/, което препятства възможността
да се установи по несъмнен начин, както авторството на издадения медицински
документ, така и неговото съдържание в цялост и то към датата на издаването му. Вярно е отбелязаното от СРС, че обясненията
на обв. М., не се явяват опровергани от останалите доказателства по делото, и
то именно в частта в която, сочи, че е имал съмнение за дискова херния, и че
мед. направление е издадено до „КАТ“ което съгласно мястото на този реквизит и
отбелязаното под него означава „ здр. заведение, клиника, отделение, кабинет“, болнично
заведение“, в случая за специфично изследване компютърно аксионална томография.
Относно описаното като домашен режим
време от 11 месеца, следва да се отбележи, че
първата година в копието на направлението е неясна и същата може да бъде
отнесена успешно към 2011 г. Липсата на
оригиналния документ препятства адекватния анализ на посоченото доказателство,
доколкото технически в копията могат да бъдат нанесени всякакви промени, в тази
връзка основателни се явяват и доводите на
защитата относно цитираните по -горе реквизити. Същевременно неопровергано се явява заявеното от обв. М.,
че домашния режим / независимо за какъв срок е бил в действителност, с оглед
липсата на оригинала/ същия е записан с единствено за ползване от пациента при съблюдаване на физическата си активност.
Правилно е прието, че липсват доказателства,
обв. М. да е знаел, къде ще бъде
представен документа, доколкото той следва да послужи единствено за
осъществяване на последващо медицинско високотехнологично изследване, а не в
хода на съдебно производство и / или
ОПП-СДВР, каквото представяне е направил пациента – свид. С..
В обобщение се налага извод, че събраните по
делото доказателства не подкрепят изложеното в постановлението на СРП, с което
делото е внесено в СРС и не са налице основания за постановяване на осъдително решение по
внесеното предложение от СРП и решението
на СРС, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание
чл.334‚ т.6‚ вр. чл.338 от НПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170363 от
12.07.2017г. постановено
по НАХД № 15470/20**г.
по описа на СРС, НО, **
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.