Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 26.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО,
в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 5 726 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл.
435 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от „Н.П.К.“
ЕООД жалба срещу действията на ЧСИ, рег. № 856 на Камарата на ЧСИ – Б.Б.,
изразяващи се в насочване на изпълнението към вземания в размер на 26 540,
72 лв., представляващи вземания на парични средства с произход субсидии,
отпуснати от европейските фондове по програмите на ЕС.. Предвид което се иска
от съда да отмени действията на ЧСИ по отношение наложените запори върху същите.
По делото е депозирано
възражение от страна на взискателя в изпълнителното производство – ЕТ „ДМ - Д.М.“
, в което се сочат твърдения за неоснователност на жалбата.
Депозирани са и мотиви на ЧСИ
на основание чл. 436 ал.3 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено
следното:
Изпълнителното производство е
образувано въз основа на молба от 11.11.2020 г. и депозирани с нея четири броя изпълнителни
листи, издадени от СРС в производство по реда на чл. 417 от ГПК.
На 04.12.2020 г., ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение до настоящия жалбоподател, в което му
е указал, че въз основа на издадени срещу него изпълнителни листи са наложени
запори върху банковите му сметки в „ПИБ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и
„Уникредит Булбанк“ АД, както и че е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на дружеството - длъжник.
Поканата е връчена на жалбоподателя
на 08.12.2020 г., видно от стореното отбелязване върху него /стр.109 в изп.
дело/.
С молба от 30.12.2020 г.,
отправена до ЧСИ, длъжникът е посочил,
че по сметката му в „ПИБ“ АД, банката е
изпълнила частичен запор за сумата от 9 600 лв., която сума представлява
несеквестируема такава. Заявени са твърдения, че същата представлява целево
предоставени плащания от държавния бюджет по ЗПФ, ЗПЗП и ЗДБ за 2020 г. с
искане наложения запор да бъде вдигнат.
Към молбата са представени
извлечения от банковата сметка, по която е наложен запора, договори,
установяващи основание за плащане на сумите по сметката, платежни нареждания.
Видно от данните по
изпълнителното дело, ЧСИ е отправил запитване до СО, ДФ „Земеделие“ и различни
училища на територията на СО досежно основанието за плащане, извършено на
длъжника.
На 24.03.2021 г. е съставен
протокол от ЧСИ, в който е отразено, че към налагане на запора сметката на
длъжника е със салдо от 12 565, 40 лв. и след като е приспаднал сумата от
9 600 лв., съставляващи несеквестируеми суми е разпоредил от преведената
по запора сума от 9 600 лв. да се възстанови на длъжника сумата над
2 965, 40 лв. като е оставено без уважение искането на длъжника за вдигане
на наложения запор върху банковата му сметка в „ПИБ“ АД.
Съобщението за постановения
от ЧСИ акт е съобщено на длъжника на 25.03.2021 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, редовна е по
форма, съдържание, изпълнена е процедурата по
чл. 436 ал.3 от ГПК и следва да се разгледа по същество като процесуално
допустима.
Нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК предоставя на длъжника
в изпълнителното производство правната възможност да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР
2/2015 г. принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с факта на налагане на запор или възбрана върху този обект. Изпълнителните действия, изразяващи се в налагане на
запор респ. възбрана не подлежат на обжалване. Предмет на право на жалба е
насочване на изпълнението върху имущество, притежаващо характеристиките на
несеквестируемо такова. В настоящата хипотеза длъжникът в изпълнителното
производство твърди, че изпълнителните действия са насочени върху банкова
сметка, ***, отпуснати от европейските фондове по програми на ЕС.
Съобразно чл. 96 ал.1 от ЗДБ за 2020 г., целево
предоставяните средства от
държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват
за обезпечения. По арг. на
ал.2 от същата разпоредба, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване
на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Аналогично, съобразно чл. 17а от ЗПЗП,
средствата, отпускани по европейски програми са публични. Дефинитивната разпоредба на т. 50 §1 от
ДР на ЗПЗП определя публичното финансиране като средства, предоставени от държавния бюджет
и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
Съгласно разпоредбата на чл. 446а, ал.1 от ГПК, несеквестируемостта
на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, се запазва
и ако са постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора.
Съгласно т.
13 от ТР 2/26.06.2015 г. по
тълк. Дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируеми са
вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само
плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска
принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията
от несеквестируеми вземания и вземания, по
които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други
секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е
недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.
При очертаната законова рамка, съблюдаване
на задължителната съдебна практика и с оглед приложените материали по
изпълнителното дело, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
На първо място, видно от извлечението на процесната банкова сметка ***, предмет
на запор от страна ЧСИ, същата не служи само и единствено за получаване на
плащания на длъжника по европейски програми, каквито твърдения са заявени в
жалбата му. В това извлечение са отразени три превода с посочено основание
„заем“ с наредител – търговско дружество на обща стойност 5 300 лв. респ.
множество плащания по системата „food coupons“, които не попадат в приложното поле на закрилата,
предоставена от разпоредбата на чл. 446а ал.1 от ГПК.
Видно от материалите по изпълнителното
дело, ЧСИ е проявил активност, с оглед разпоредбата на чл. 446а ал.5 от ГПК и в
срока, указан в същата, като е събрал информация от търговската банка, респ. ДФ
„Земеделие“, СО и т.н. за източника на
постъпленията респ. техния размер, съобразно задължителните указания, дадени с
цитираното по-горе ТР на ВКС. В резултат на тези действия, ЧСИ е разпоредил да
се възстановят запорираните суми, представляващи несеквестируеми плащания,
което е и сторено.
По изложените съображения
жалбата като неоснователна, следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СГС
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ
– Б.Б., с рег.
№ 856 и район на действие - СГС, по изп.дело 2255/2020 г.,
изразяващи се в насочване на изпълнението
към несеквестируеми суми, получени по банкова сметка ***.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.