Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Постъпила е жалба от Й. Г. М., роден на [дата]., гражданин на РТурция, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, действащ чрез упълномощен адв. М. Д., АК - Шумен, съдебен адрес: гр. Шумен, ул. “Бачо Киро“ № 5, против Заповед № 330з-926 от 02.04.2024г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Разград за прилагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ по отношение на жалбоподателя. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се заповедта да бъде отменена.

Ответникът ВПД Директор на ОД на МВР – Разград, действащ чрез упълномощен гл. юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение за законосъобразност на оспорената заповед, като счита, че е издадена при наличие на фактически и правни основания за това, респ. жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За прецизност и точност на изложението, съдът приема, че имената Й. Г. М. и Г. М. Й., употребени в писмените материали и доказателства по делото, идентифицират едно и също лице – жалбоподателят, роден на [дата]., гражданин на РТурция притежаващ национален паспорт № U35876286, издаден на 26.05.2023г. от РТурция.

Същият е имал статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ („получил право на пенсия, съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполага е достатъчно средства за издръжка в страната“), за което обстоятелство му е издадено от българските власти Разрешение за пребиваване № 701261112, изд. на 19.05.2023г., със срок на административна валидност до 20.04.2024г.

В срока на така разрешения му статут е подал заявление за получаване на статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България по чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. След разглеждане на същото и съгласно решение № 1021448 от 04.09.2023г., издадено от Дирекция „Миграция“ – МВР-София, му е разрешено постоянно пребиваване за адрес: [населено място], [улица], вх.**, ап.**, на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ – пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване. Има издадено Разрешение за постоянно пребиваване № *********, издадено на 19.02.2024г. от МВР-София, със срок на административна валидност до 16.02.2029г.

В хода на работата по започнатото административно производство по ЗЧРБ е събрана информация по отношение на гражданина на Република Турция Y. G. M. (Й. Г. М.), роден на [дата]., както следва:

- Съгласно запитване по Писмо, рег. № 330000-1561 от 12.01.2024г. на ВПД Началник на Група „Миграция“ при ОД на МВР – Разград до Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Разград и получен отговор вх. № 330000-2620 от 22.01.2024г., е установено въз основа на извършените проверки в регистъра за трудови договори, поддържан от НАП и представени документи от работодател „Транс 4 Ю“ ЕООД, ЕИК **********, че Й. Г. М. е сключил с посочения работодател трудов договор № 21 от 09.06.2023г. за работа на длъжност „шофьор, товарен автомобил международни превози“. Постъпил е на работа на същата дата. В представените отчетни форми за явяване/неявяване за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2023г. било отразено, че лицето е полагало труд, за което му е начислено и изплатено трудово възнаграждение, видно от представените разчетно-платежни документи. На 11.01.2024г. е подадено уведомление от работодателя за прекратяване на трудовия договор с чуждия гражданин.

В същото писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ е обсъдено, въз основа на посочените горе факти, че от страна на работодателя „Транс 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, е допуснато нарушение на чл. 75а, ал. 5 във вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за което ще му бъде съставен АУАН за това, че е приел на работа гражданин на трета държава без да има право на достъп до пазара на труда, предвид притежаваното от него разрешение за пребиваване в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ (получил право на пенсия и разполагащ с достатъчно средства за издръжка в страната). В писмото е посочено също, че разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ предвижда и административни наказания за чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, какъвто бил случаят с Й. Г. М., гражданин на РТурция, предоставял работната си сила в полза и за сметка на „Транс 4 Ю“ ЕООД, без да има право на достъп до пазара на труда в РБългария. В писмото е заявено намерение, че след приключване на административното производство, ще бъдат представени протокол от извършената проверка, както и копия от образуваните административно-наказателни преписки;

- Съгласно друго Писмо, рег. № 330000-1562 от 12.01.2024г. на ВПД Началника на Група „Миграция“ при ОД на МВР – Разград до ТД на НАП-Варна, офис Разград и постъпил отговор по Писмо с вх. № 330000- 2325 от 19.01.2024г., е установено по отношение на чуждия гражданин (жалбоподателя), че има данни за осигуряване по КСО, вкл. за периодите от 22.11.2019г. до 05.06.2023г., когато е бил работник в „Самспед“ ООД, ЕИК ********* и от 09.06.2023г. до 05.01.2024г., когато е бил работник в „Транс 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********.

Въз основа на горните данни, с Уведомление рег.№ 330000-4634 от 03.02.2024г. на ВПД Директора на ОД на МВР-Разград, адресирано до жалбоподателя, същият е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство срещу него по отнемане правото на постоянно пребиваване чрез прилагане на ПАМ по реда на чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ поради установяване, че при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство в страната. Разяснени са му правата по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК с определен 7-дневен срок от уведомяването за запознаване с материалите по административната преписка и представяне на обяснения и допълнителни документи. Писмото е изпратено с Известие за доставяне (обр. 243 ) посредством лицензиран пощенски оператор, като е върнато на 26.02.2024 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. При тези обстоятелства и въз основа на справка в АИС-ГК, изготвена на 05.03.2024г., установяваща, че жалбоподателят е напуснал на 01.03.2024г. пределите на РБългария и няма регистрирано влизане в страната към момента на изготвяне на справката, е предприето връчване на Уведомлението по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК - чрез обявяване на 13.03.2024г. на негов препис на интернет страницата на ОД на МВР-Разград (съставен Протокол peг.№ 330р-7719 от 15.03.2024г.).

По утвърдено от Началник ВПД Директора на ОД на МВР – Разград Предложение, рег. № 330р-9351 от 29.03.2024г. и с Протокол, рег.№ 330р-9358 от същата дата, по реда на чл. 36, ал. 3 от АПК, са приобщени събраните писмени материали към започнатото административно производство и въз основа на обстоятелствата, които установяват, обсъдени по-горе, е издадена оспорената Заповед № 330з-926 от 02.04.2024г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Разград. Административният орган приел, че при предходното си пребиваване в страната, разрешено с решение № 987926/18.05.2023г., издадено от ОД на МВР-Разград, гражданинът на Република Турция Y. G. M. (Й. Г. М.), роден на ********г., притежаващ национален паспорт U35876286, е нарушил чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, поради което и в изпълнение на чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1, предл. 6 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя – на 02.04.2024г., удостоверено с подписа му върху Разписката за връчване, като на 09.04.2024г. същият е подал жалбата за оспорване на административния акт, сезирала настоящото съдебно производство.

В хода на делото е представено Наказателно постановление № 17-2400009 от 07.03.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Разград, с което на „Транс 4 Ю“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от К. Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „*****“ **, офис **, в качеството на работодател, за извършено от него нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ и на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 5 във вр. с ал. 2 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, за това, че на 09.06.2023г. е приел Г. М. Й., ЛЧН: **********, гражданин на Турция, с разрешение за пребиваване в Република България по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, получил право на пенсия, да предоставя работната си сила на длъжност „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“, по силата на трудов договор № 021/09.06.2023г., без да има право на достъп до пазара на труда. НП е връчено на представител на дружеството на 12.03.2024г., като няма отбелязване да е влязло в сила.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При дължимата по чл. 168 АПК проверка съдът приема, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 44, ал. 1, предл. 6 от ЗЧРБ, която оправомощава директорите на областни дирекции на МВР да издават ЗППАМ по чл. 39а ЗЧРБ.

Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за прилагане на конкретната ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

Заповедта, обаче, е издадена в нарушение на материалния закон, без да са доказани предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ за отнемане правото на пребиваване на жалбоподателя в Република България.

Съгласно цитираните разпоредби, приложени от административния орган, се отнема правото на пребиваване на чужденец в Република България, когато се установи, че при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчно законодателство на страната.

В хода на административното производство и съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК категорично са установени фактите от значение за случая, имащи отношение с оглед преценката за прилагане на процесната ПАМ:

- безспорно е установено, че жалбоподателят е чужденец - гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), а именно гражданин на РТурция, който преди да придобие статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец (считано от 04.09.2023г.) е имал предишно разрешение за продължително пребиваване, считано от 19.05.2023г., получено на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България („получил право на пенсия, съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполага е достатъчно средства за издръжка в страната“);

- в това си качество и на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ Й. Г. М. (Г. М. Й.) не е имал право на достъп до пазара на труда в Република България, като въведената от закона забрана е абсолютна и е обусловена именно от конкретното основание, даващо му правото на продължително пребиваване в страната в посочения горе период;

- в същия този период на предишно пребиваване е предоставял работна сила по трудово правоотношение с местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ (до 05.06.2023г. е бил работник в „Самспед“ ООД, ЕИК **********, а от 09.06.2023г. до 05.01.2024г. е бил работник в „Транс 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********), като му е предоставен достъп до пазара на труда в Република България, въпреки установената от закона забрана, докато е бил продължително пребиваващ чужденец.

С оглед на установените горе факти и въз основа на представените по делото доказателства се установи също, че единствено по отношение на работодателя „Транс 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, има установено нарушение на трудовото законодателство и образувано административнонаказателно производство от Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Разград за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, респ. и издадено НП за санкционирането му на основание чл. 75а, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗТМТМ.

По отношение на жалбоподателя, като гражданин на трета държава, нарушил забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ за достъп до пазара на труда, липсват доказателства за установено по надлежния ред закононарушение. Въпреки, че в хода на административното производство по прилагане на ПАМ е заявено намерение от инспектиращите органи на Дирекция „Инспекция по труда“ да бъдат представени доказателства за извършената проверка по случая, както и копия от образуваните административнонаказателни преписки, то такива липсват в преписката по издаване на оспорения акт, както и не са представени пред съда в хода на делото.

Разпоредбата на чл. 75а от ЗТМТМ регламентира различни хипотези на нарушения с оглед дееца, като съставите на чл. 75а, ал. 1 и ал. 2 от ЗТМТМ очертават елементите на административно нарушение, предвидено за деяние по предоставяне на работна сила/приемане на чужденци – граждани на трети държави, които имат право на достъп до пазара на труда, но без да е спазен съответния разрешителен или регистрационен режим. Съставът на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ препраща само по отношение на предвидените в ал. 1 и ал. 2 от същия закон административни наказания, като санкционира, в зависимост от субекта на отговорността, приемането или предоставянето на труд при установена забрана за достъп до пазара на труда (чл. 8, ал. 1 от същия закон), съответно чужденците - граждани на трети държави, които пребивават законно на територията на Република България, но нямат право на достъп до пазара на труда, така и работодателите, за които се предоставя или които приемат престиране на труд от чужденец без право на работа.

В конкретния случай Й. Г. М. (Г. М. Й.) попада в хипотезата на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ, доколкото е установено престиране на работна сила в периода, когато не е имал достъп до пазара на труда, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ като пребиваващ в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България, но по отношение на него липсват доказателства за констатирано административно нарушение, респ. и формулирано административно обвинение по установения в закона ред и от съответните компетентни органи. Нито има съставен акт за образуване на административнонаказателно производство по реда на чл. 36 и сл. от ЗАНН, нито има доказателства за ангажирана административнонаказателна отговорност по реда на чл. 53 и сл. от същия закон. Съответно не е доказано и извършено от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство.

В оспорената Заповед за прилагане на ПАМ административният орган единствено е констатирал факти по отношение на жалбоподателя, които покриват състав на евентуално административно нарушение, но това не е достатъчно, за да се приеме, че от страна на жалбоподателя е било извършено нарушение на трудовото законодателство в страната по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ.

При това положение липсва и материално правното основание на чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ за прилагане спрямо жалбоподателя на принудителната административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

Оспорената Заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, съобразно представения от представляващия го адвокат списък. Те включват заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева за образуване на делото, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева, с начислен ДДС, по Фактура № ********** от 21.06.2024г., определено в размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото е уговорено в минималния, регламентиран от Наредбата размер, поради което възражението за прекомерност, направено от ответната страна, се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград

ОТМЕНЯ Заповед № 330з-926 от 02.04.2024г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Разград за прилагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР - Разград ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. М. (Г. М. Й.), роден на [дата]., гражданин на РТурция притежаващ национален паспорт № U35876286, издаден на 26.05.2023г. от РТурция, сумата от 1 210.00 (хиляда двеста и десет) лева – направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.