ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260518 08.03.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: осми март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 2899 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т.П.Я. ***, против определение № 262364 от 16.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 5862/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК и е върната исковата молба на Т.П.Я. срещу Етажната собственост на вх.3, бл.5 в ж.к.“Славейков”, гр.Бургас, представлявана от професионален домоуправител „Акритос ТТ“ ООД чрез управителя Чавдар Трифонов, за отмяна на решенията на Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 30.05.2019 г., обективирани в протокол от същата дата. С определението Т.Я. е осъдена да заплати на Етажната собственост на вх.3, бл.5 в ж.к.“Славейков”, гр.Бургас сумата от 300 лв. за направените по делото разноски.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното определение, както същото се счита за недопустимо и неправилно. Според жалбоподателката, определението е недопустимо, тъй като с предходно свое определение предишният състав на съда е допуснал иска и е дал ход на делото, което се е провело в няколко съдебни заседания. Отделно се счита, че определението е неправилно, тъй като съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.40, вр. чл.16, ал.7 ЗУЕС, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПКе постъпил отговор на частната жалба от Етажната собственост на вх.3, бл.5 в ж.к.“Славейков”, гр.Бургас, представлявана от професионален домоуправител „Акритос ТТ“ ООД с управителя Чавдар Трифонов, подаден чрез пълномощника адв.Мариана Трифонова. Частната жалба е оспорена като неоснователна и са изложени съображения за подаване на исковата молба след преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, като обжалваното определение на БРС се счита за правилно и се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на направените разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба (наименувана „жалба“) на Т.П.Я., подадена на 16.07.2019 г., против Етажната собственост на вх.3, бл.5 в ж.к.“Славейков”, гр.Бургас, с която се иска от съда да отмени като незаконосъобразни решениятя, взети от Общото събрание на ЕС, проведено на 30.05.2019 г., обективирани в протокол от същата дата.
Ищцата е посочила, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост и има правен интерес от предявяване на настоящия иск за отмяна на взетите от ОС решения. Изложени са твърдения, че ОС не е било свикано по законоустановения ред; поканата не е била залепена в срок и не е била подписана от лицата, легитимирани да свикат събранието, като в съдържанието й липсват и задължителните по закон реквизити; не е спазена процедурата по чл.13 и сл. ЗУЕС; в протокола от събранието липсват задължителни реквизити; не е бил налице необходимия кворум за вземане на решенията. Твърди се, че не е било поставено съобщение за изготвянето на протокола от ОС и препис от същия, заверен „вярно с оригинала“ не е бил предоставян нито на ищцата, нито на друг от собственик, като се сочи, че ищцата се е сдобила със заверено копие на протокола на 20.06.2019 г., поради което обжалва решенията на ОС в срок.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ЕС, с който исковата молба е
оспорена като недопустима, поради депозирането й извън срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. По същество, предявеният иск е оспорен като неоснователен, като са
изложени съображения за законосъобразно провеждане на ОС и на взетите решения.
С обжалваното определение № 262364/16.11.2020 г., районният съд е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК и е върнал исковата молба на ищцата. Съдът е приел, че съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС следва да бъде подадена в преклузивния 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Прието е за безспорно установено, че процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС е изпълнена, като доказателство за това е съставения протокол от 04.06.2019 г. за поставяне на входа на сградата на съобщение за изготвения протокол от ОС, проведено на 30.05.2019 г. Поради това, районният съд е приел, че считано от 04.06.2019 г. за ищцата е възникнало правото да иска отмяна на оспорените решения в 30-дневен срок, който е изтекъл към датата на подаване на исковата молба. Прието е също, че ищцата не може да се ползва от изключението на презумпцията по ал.7 на чл.16 ЗУЕС, а напротив – спрямо нея следва да се прилага текстът, според който „в случаите на чл.13, ал.2, ако лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението“. По тези съображения, БРС е приел, че законоустановеният преклузивен срок е изтекъл преди предявяване на исковата молба, поради което е налице процесуална пречка за допустимостта на производството и същото следва да бъде прекратено, като са присъдени и разноски на ответната страна.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, като намира обжалваното определение за неправилно.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че след като предходния състав на БРС е допуснал иска и е дал ход на делото, то обжалваното определение било недопустимо. Тук следва да се има предвид, че за допустимостта на иска съдът е длъжен служебно да следи във всеки етап на производството и не е обвързан от преценката на предходния състав по този въпрос, поради което изложените в този смисъл възражения в жалбата са неоснователни.
Настоящата инстанция намира обаче за неправилни изводите на БРС за неспазване от ищцата на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В случая, по делото не се спори, че на 04.06.2019 г. е поставено съобщение за изготвения протокол от проведеното на 30.05.2019 г. ОС на ЕС, като това действие е обективирано в протокол за поставяне на съобщението на видно място – информационното табло във вход № 3 на сградата на бл.5, ж.к.“С.“, гр.Бургас. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗУЕС, молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС се подава в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Нормата на чл.16, ал.7 ЗУЕС предвижда, че копие от протокола от проведеното събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите и обитателите, а в случаите на чл.13, ал.2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Следователно, уредената фикция в чл.16, ал.7, изр.последно ЗУЕС, че протоколът е получен с поставяне на съобщението за изготвянето му на видно и общодостъпно място на входа на сградата, касае единствено случаите по чл.13, ал.2 ЗУЕС, при които собственикът не ползва самостоятелния си обект или отсъства повече от един месеци, но не е уведомил писмено управителя и не е посочил електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Само по отношения на тези лица и при посочените от закона случаи се смята, че те са уведомени с поставяне на съобщението за изготвения протокол от проведеното общо събрание. В подкрепа на тезата, че срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС тече от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7, са и измененията на закона – ако според предишната редакция на чл.40, ал.2 ЗУЕС (ДВ-бр.57/2011 г.) срокът тече от „оповестяване на решението“, то по сега действащата му редакция (ДВ-бр.26/2016 г.) този срок тече „от получаване на решението“, както и ако в предходната редакция на чл.16, ал.7 ЗУЕС се предвижда, че копие от протокола се предоставя „при поискване“, то при сегашната му редакция условието „при поискване“ е отпаднало. С оглед датата на провеждане на процесното ОС на ЕС – 30.05.2019 г., приложима за спора по делото е редакцията на закона в ДВ-бр.26/2016 г., поради което се налага извода, че срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС започва да тече от получаване от собствениците на копие от протокола, а не както неправилно е прието от БРС – „от оповестяване на решението“.
В настоящия случай, между страните по делото не се спори, че ищцата Т.Я. живее постоянно в жилището, представляващо апартамент № *, на ет.*, вх.*, ж.к.“С.“, т.е. същата постоянно обитава самостоятелния обект, находящ се в процесната Етажна собственост, поради което не е налице хипотезата на чл.13, ал.2 ЗУЕС, още повече, че по делото липсват и твърдения за наличието на посочената хипотеза. Ето защо, в конкретния случай нормата на чл.13, ал.2 ЗУЕС е неприложима, а приетите в обратния смисъл изводи от БРС са неправилни. Следователно, за да започне за ищцата да тече срока за атакуване на процесните решения на ОС е следвало протоколът от ОС да й бъде предоставен от управителя, в какъвто смисъл е и употребения в чл.40, ал.2 ЗУЕС израз „получаване на решението“. Целта на закона е чрез получаване на протокола, етажният собственик да се запознае с взетите решения и да прецени дали да ги атакува като незаконосъобразни. В случая, данните по делото сочат, че ищцата е узнала за съдържанието на протокола от процесното ОС на ЕС на 20.06.2019 г., когато е получила препис от същия, което е видно от отбелязването на датата на предоставяне на Я. на заверен препис от протокола. По делото липсват ангажирани от ответната ЕС доказателства за оборване на ищцовите твърдения, както и такива, от които да се установява протоколът от процесното ОС на ЕС да е бил получен от ищцата в по-ранен момент. При това положение, за Я. срокът за подаване на молбата за отмяна на решенията по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС е започнал да тече от 20.06.2019 г. и е изтекъл на 19.07.2019 г., а исковата й молба е подадена на 16.07.2019 г., т.е. в рамките на преклузивния срок и е допустима, поради което БРС неправилно е прекратил производството по делото.
Отделно от
горното, следва да се посочи, че в случая не е налице и надлежно изпълнение на
процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС, за което съдът също е длъжен да следи
служебно, доколкото спазването й е свързано с допустимостта на иска.
Разпоредбата изисква по императивен начин протоколът за залепяне на съобщението
за изготвения протокол от ОС да бъде съставен от председателя на УС
/управителя/ и един собственик, обитател или ползувател, като съставянето и
авторството на документа се удостоверява с подписване на документа от
посочените лица. Логиката на това изискване е ясна – само лице, което има право
по закон да управлява и представлява етажните собственици и разполага с
правомощията по чл.19 и чл.23 ЗУЕС да има право да прави официални изявления в
това си качество, в т.ч. да уведомява етажните собственици – в случая, че е
съставен протокола от проведеното ОС. В случая, от приложения към отговора на
исковата молба протокол от 04.06.2019 г. за поставяне на съобщението е видно,
че същият не е изготвен и подписан надлежно, тъй като е съставен и подписан от
лицето Златина Евтимова – технически секретар в „Акритос ТТ“ ООД, вместо
избраният управител на ЕС – „Акритос ТТ“ ООД чрез управителя на дружеството
Чавдар Трифонов. След като протоколът за поставяне на съобщението не е съставен
и подписан от управителя на процесната ЕС, не може да се приеме, че с него се
удостоверяват обстоятелствата по чл.16, ал.7 ЗУЕС от датата на поставянето му –
04.06.2019 г., поради което не може да се приеме и че от тази дата е започнал
да тече срока по чл.40 ЗУЕС.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
При този изход на делото, искането на ответната ЕС за присъждане на разноски е неоснователно, като за отхвърлянето му съдът не дължи изричен диспозитив.
На основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262364 от 16.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 5862/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК и е върната исковата молба на Т.П.Я. срещу Етажната собственост на вх.3, бл.5 в ж.к.“Славейков”, гр.Бургас, представлявана от професионален домоуправител „Акритос ТТ“ ООД чрез управителя Чавдар Трифонов, за отмяна на решенията на Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 30.05.2019 г., обективирани в протокол от същата дата, както и Т.Я. е осъдена да заплати на Етажната собственост на вх.3, бл.5 в ж.к.“Славейков”, гр.Бургас сумата от 300 лв. за направените по делото разноски.
ВРЪЩА делото на РС – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.