Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр.П., 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповският районен
съд, в открито заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,
като разгледа докладваното от с ъ д и я
т а АНД № 291 по описа за 2020
г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Р.Ц.С. ***.12. 2019 г.
издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което са
му наложени отделни административни наказания, както следва: 1.глоба в размер на 50 лв. на
осн.чл.181, т.1 от ЗДвП; 2.глоба в
размер на 10 лв. на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП; 3.глоба в размер на 10 лв. на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП; 4.глоба в размер на 50 лв. на
осн.чл.179,ал.6,т.1 от ЗДвП и 5.
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м.
за това, че „на 04.11.2019 г., в 19.55 ч., в с.С., общ.П.,
ул.“Д.“, управлява т.а.“ГАЗ 53 Д“ с рег.
№ Т **** АТ, собственост на Т. Д. П. от гр.П., като при проверката се установи,
че автомобила няма ГТП в определения срок; не носи СУМПС и контролен талон; не
носи СРМПС; технически неизправен – не светят задни габаритни светлини.
Автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП от 13.02.2019 г.
(без регистрация)” - нарушения по чл.147,ал.1;
чл.100,ал.1,т.1; чл.100,ал.1,т.2; чл.139,ал.1, т.1 и чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В бланкетната жалба
се оспорват изцяло извършените нарушения,
като жалбоподателя твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на
атакуваното НП. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява, не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по жалбата
РУ П. към ОДМВР Т., редовно призован, не изпраща процесуален представител, не
ангажира становище по жалбата. В придружително към жалбата писмо навежда довод
за евентуално намаляване на претендирано в процеса адвокатско възнаграждение до
възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.
Районна прокуратура
Т., уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят Р.Ц. С. бил правоспособен водач
по см. на чл.150 от ЗДвП за категории
„В“, „С“, „“А“, АМ“ и „ТкТ“ придобити преди повече от 20 години, като до настоящия
момент бил санкциониран многократно за различни по вид нарушения на правилата
за движение по пътищата /справка за нарушител, л.10-л.13/. На 04.11.2019 г. жалбоподателят управлявал
т.а. ГАЗ 53 Д“ с рег. № Т **** АТ, собственост на трето лице, когато в 19.55 ч.
при движение в с.С., общ.П., по ул.“Д.“ бил спрян за проверка от служители на
РУП П., които били на работа и осъществявали контролни функции спрямо водачите
на МПС. След като установил самоличността на водача и собствеността на
управляваното от него МПС, полицай С.Р. изискал да му бъдат представени СУМПС с
контролен талон към него, както и СРМПС
за управляваното МПС – документи, които С. не могъл да предостави. Било
констатирано също, че задните габарити на автомобила не светят, а след проверка
в информационната система на МВР се установило, че същото МПС е с прекратена
регистрация по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП. За констатираните при проверката
нарушения бил съставен АУАН /приложен л.7/, с който нарушителят се запознал и
подписал без възражения,като допълнителни такива не постъпили и в 3-дневния
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Предвид установената при проверката липса на
регистрация на управляваното МПС, материалите били докладвани в РП Т., като с
постановление от 13.11.2019 г. /приложено л.14/ започналото и водено БП №
414/2019 г. по описа на РУП П. било прекратено, като било прието, че от
субективна страна деянието се явява невиновно, тъй като не покрива субективните
признаци на състава на престъплението по чл.345,ал.2 от НК. При тези
обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000926/12.12.2019 г. на Началника на РУ ”Полиция” П. към ОДМВР Т., връчено
лично на нарушителя на 25.11.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните
в с.з. актосъставител С.Р. и св.Б.Б.,
които са логични,последователни и непротиворечиви, като напълно кореспондират и с писмените
доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра; както и от
приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като
същата не се оспорва от нарушителя видно от наведените в депозираната жалба.
При така установената
в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при ангажиране и реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила и материалния закон, които да доведат до
незаконосъобразност на издаденото НП. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган
и в съответствие с административнонаказателно процесуалните правила – предвид
приложената по делото /л.8/ Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с която на
Началника на РУ П. са предоставени правомощия на административнонаказващ орган
по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
за нарушението по чл.147,ал.1 от ЗДвП и
наложената за него санкция в размер на 50 лв. на осн.чл.181,т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6
от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което противоречи на установения ред, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо, поради което в административнонаказателното производство следва да
се установи има ли деяние, което да осъществява състав на административно
нарушение, извършено ли е това деяние от лицето, посочено като нарушител и дали
това лице е извършило деянието виновно. Следователно, за да бъде налице
административно нарушение, е необходимо да са налице всички елементи, визиращи конкретния нарушен състав,
като липсата на който и да било от тези елементи, означава липса на
административно нарушение, което би довело до отпадане на
административно-наказателната отговорност. След направеното принципно
уточнение, съдът намира за безспорно, че посоченият като нарушител в АУАН и НП Р.Ц.С.
не може да бъде годен субект на вмененото му нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП.
Видно от санкционната разпоредба на чл.181,т.1 от ЗДвП, се наказва с глоба 50
лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед. По делото е безспорно, че управляваното от С. е
собственост на лицето Т. Д. П., , което е достатъчно за отпадане отговорността
на Р.Ц.С., респ. отмяна на издаденото НП дори само на това основание. Само за
процесуална пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗДвП е бланкетна, което означава, че
попълването й следва да бъде с подзаконовия акт, който в случая съдържа
конкретно задължение за представяне на л.а. на ГТП. Нито в АУАН, нито в НП е
посочен конкретен срок, в който МПС е следвало да бъде представено за ГТП,
поради което не може да бъде направена и преценка за обществената опасност на
това деяние, респ. не е визиран и конкретният подзаконов нормативен акт вменяващ
задължение към нарушителя да представи управляваното МПС за ГТП.
за нарушенията по чл.100,ал.1,т.1 и
чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и наложените две отделни санкции всяка от които в
размер на 10 лв. на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.1,пр.2 и пр.3 от ЗДвП.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин и
извършването на нарушения по чл.100, ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП, за които и на
осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 и пр.3 ЗДвП жалбоподателят е бил наказан с две
отделни наказания глоба, всяко от които в размер на 10 лв. В момента на
извършената полицейска проверка е установено, че жалбоподателят е управлявал
т.а.“ГАЗ- 53 Д“ с рег.№ Т **** АТ. Инкриминираните нарушения вменяват
задължение на всеки водач /а не например на собственик или ползвател/ да носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон
към него /чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/ респ. да носи и СРМПС на МПС, което
управлява /чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП/. За извършването на такива формални нарушения
законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера
и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което и това наказание е
правилно определено. Размерът на налаганата санкция показва, че законодателят е
отчел по-ниската степен на нарушенията от този вид, поради което е и
неоснователно искането на защитата за допълнително смекчаване отговорността на
жалбоподателя чрез приложение на чл.28,б.“а“ от ЗАНН. Ето защо издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
за нарушението по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП и
наложената за него санкция в размер на 50 лв. на осн.чл.179,ал.6,т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на
чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни, т.е. същата е обща и бланкетна по своя
характер. Следователно, за да е
съставомерно едно нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, /което вече бе посочено
по-горе във връзка с нарушението по чл.147,ал.1 от ЗДвП/ то бланкетната му
диспозиция следва да бъде задължително попълнена посредством посочване на
конкретно нарушената разпоредба от подзаконовия нормативен акт – в случая
чл.101,ал.4 от ЗДвП /доколкото неизправностите очевидно са възникнали по време
на движение/, във връзка с наредбата по чл.147, ал. 1 от ЗДвП – в случая това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Именно в Приложенията към тази Наредба са посочени причините за неизправност на
съответния елемент от управлявания л.а. В случая нито при съставяне на акта,
нито при издаване на НП са били посочени визираните от съда подзаконови
разпоредби, с което е изискването по ТР
№2/2002 г. на ОСНК на ВКС – т.4.1, където изрично се посочва, че „в постановлението за привличане задължително
следва да се посочи и приложимата норма от особената част на НК, а когато наказателната норма е бланкетна
или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни
разпоредби”. С оглед на това е нарушено правото на защита, доколкото
наказаното лица не би могло да разбере в пълнота вменените му факти и правна
квалификация, по които да се защитава. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, изискваща
посочването на точна правна квалификация на вмененото административно
нарушение, вкл. и с посочване на бланкетните разпоредби на нарушението.
Обстоятелството, че това не е сторено от административно наказващият орган е
довело до неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
отмяна на издаденото НП в тази му част.
за нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП и
наложените за него санкции глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 м. на осн.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
В актуалната си редакция към инкриминираната
дата посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“. В хода на съдебното дирене и най-вече с оглед посоченото в
постановлението на РП Попово безспорно се установи, че през м.октомври 2019 г. Р.С.
е придобил т.а.“ГАЗ-53“ с рег.№ Т **** АТ, но сделката не била оформена по
съответния ред. В хода на БП било установено също, че С. не е сключил
застраховка „ГО“ за автомобила и регистрацията му била прекратена на 13.02.
2019 г. по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП, за което прекратяване С. не е знаел. Безспорно
е също така, че това наказателно производство водено по БП № 414/2019 г. по
описа на РУП П. е било прекратено от наблюдаващия прокурор с приложеното към делото
Постановление от 13.11.2019 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При така описаната хронология, съдът намира,
че процесното НП за нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП е издадено в нарушение
на принципа „Non
bis in idem“
(не два пъти за едно и също нещо), възведен с нормата на чл.24,ал.1,т.6 от НПК,
която по силата на чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно
приложима в административнонаказателното
производство. Съгласно цитираната правна норма не се образува наказателно
производство (в случая АНП), а образуваното се прекратява, когато спрямо същото
лице за същото престъпление (в случая
деяние) има незавършено наказателно производство с влязла в сила присъда, постановление
или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Спрямо жалбоподателя Р.С. понастоящем има влязло в сила постановление на РП Т.,
ТО П. за прекратяване на наказателното производство и то за абсолютно същата
деятелност като тази описана в наказателното постановление касаеща липсата на
регистрация на управлявания л.а. По тази причина с НП да се ангажира
отговорността на жалбоподателя за втори път и то за едно и също деяние (и това е така защото двете производства са
наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7, а предмет
на двете наказателни производство е едно и също деяние, тъй като е налице
фактическа идентичност от обективна и субективна страна, преценена с оглед на
идентични условия на време, място и обстановка на извършване на деянието), т.е. в нарушение на принципа „Non bis in
idem“, е правно недопустимо. С оглед
горепосоченото издаденото НП следва да
бъде отменено без да бъдат обсъждани по същество доводите за малозначителност
на деянието, развити от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000926/12.12.2019
г. издадено
от Началник РУП П., в частта, в която и на основание чл.181,т.1 ЗДвП, на осн.чл.179,ал.6,т.1 и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на Р.Ц.С. ***, ЕГН-**********, са наложени
отделни административни наказания,както следва: глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение по
чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 м. за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП №
19-0321-000926/12.12.2019 г. издадено от Началник
РУП П., в частта, в която и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2
и 3 от ЗДвП, на Р.Ц.С. ***, ЕГН-**********,
са наложени две отделни административни наказания глоба, всяко от които в
размер на 10 лв. за нарушения по чл.100,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: