Р Е Ш Е Н И Е № _____
Град Ловеч........................2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при секретаря Христина Христова, в
присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВЧНД № 469 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :
С Определение № *** от **** г. по ЧНД № ***/*** г. по описа на Троянският районен съд е заменил
постановената с Определение № *** от ***** г., постановено по ЧНД № ***/*** г.
на Районен съд гр. Троян, влязло в законна сила на **** г., принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б.„а“ от НК по отношение на Г.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** във връзка със заболяването му -
Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, като е
постановил прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК -
принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение, а именно
Държавна психиатрична болница гр. Ловеч.
Пред настоящата
инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. С.С. ***, в качеството му на служебен
защитник на Г.М.Г., с която изразява, че майката на доверителя му К.Г.М.желае да се грижи за сина си, защото нейните грижи ще имат
по-благоприятен резултат за сина й, отколкото лечението в Държавна психиатрична
болница – Ловеч. Посочва, че с Определение № ******г. по отношение на Г. е
постановена принудителна административна мярка по чл. 89, б. „а” от НК,
изразяваща се в предаване на майката К.М.с поемане на задължение за лекуване
под наблюдение в ДПБ- Ловеч. Твърди, че през този период от година и четири
месеца майката се е справила с поетите
задължения и счита, че може да продължи да го прави и за в
бъдеще и не се налага промяна на мярката
в по-тежка. Моли от името на майката за отвод на съдиите Йовка Казанджиева,
Емил Давидов, Иван Иванов, Магдалена Станчевска и Васил Анастасов. Излага, че в
съдебно заседание ще представят и други доказателства в подкрепа на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адвокат С.С., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено определението на
първата инстанция.
Майката на жалбоподателя К.Г.М., заявява, че ще се грижи
за сина си, ще осъществи срещи с лекар-психиатър и ще контролира лечението му,
като моли тя да се грижи за него, както до този момент.
Жалбоподателят Г.Г. моли да бъде отменено определението,
заявява, че желае да се учи, както и че ще се лекува и осъзнава заболяването
си.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч, прокурор
Светла Иванова, моли да бъде постановено
определение, с което да се потвърди съдебния акт на първата инстанция. Счита,
че предвид заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза и
останалите доказателства по делото, жалбоподателят е опасен за себе си и
обществото, поради което и счита, че майката не би се справила с лечението и
контрола върху жалбоподателя.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По време на провежданото лечение съгласно
постановената принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „а“ от НК, психичното
състояние на Г.М.Г. се е влошило.
Както е приел и
РС – Троян, така и въззивната инстанция счита, че са налице безспорни
доказателства за влошеното психично състояние на жалбоподателя. По делото са
събрани гласни доказателства, от които определено следва извод, че Г. проявявал агресия спрямо своите майка и баба,
отправял заплахи за самоубийство, системно злоупотребявал с алкохол и
наркотични вещества. Все в тази връзка са и приложените докладни записки,
изготвени от служители на РУ гр. Троян, сведения и жалби на жители на гр.
Троян, както и жалба от майката на Г. – К.М., които налагат извода за обостряне
на психичното заболяване на Г.М.Г. и за извършване на престъпни деяния от него.
Налични са и гласни доказателства, че същият многократно посещавал различни
търговски обекти в гр. Троян, искал от продавачите да му дават стоки без да
плаща и при отказ от тяхна страна, вземал съответната стока и бягал. От
подадената до полицията жалба от Д.Р.Л.– продавач-консултант в магазин „****“ в
гр. Троян се установява, че Г. системно посещава магазина, държи се арогантно,
неадекватно, говори несвързано и извършва кражби на стоки от магазина. В
приложеното сведение от М.Н.В.– продавач-консултант в магазин „****“ в гр.
Троян е отразено, че на **** г., около 06.00 часа, в магазина влязъл Г.М.Г.,
започнал да говори несвързано, пеел, викал, правил лицеви опори на пода, което
предизвикало страх у В. След като тя го помолила да напусне търговския обект, Г.
легнал на пътното платно пред магазина и започнал да се търкаля по пешеходната
пътека. От приложеното сведение от Ю.В.И., също продавач-консултант в магазин „****“
в гр. Троян, се установява, че на **** г., около **** часа, в магазина влязъл Г.Г.
и поискал алкохол без да го заплаща. След като И. отказала да му даде алкохол
без същият да бъде заплатен, Г. казал, че ще се самоубие, след което отворил
хладилната витрина, откъдето взел бутилка бира от
От заключението на съдебно психиатричната експертиза
се установява, че Г.Г. страда от остро полиморфно психотично разстройство с
шизофренни симптоми /F23.1/. Видно от заключението е, че към момента е
налице влошаване на психичното състояние на Г., като в клиничната картина
доминират качествени промени на мисленето /налудни изживявания/, както и
разстройство в подтиците и инстинктите, емоциите, волята и поведението. Както е
посочило вещото лице, д-р Велков в заключението си, Г. не разбира смисъла и
необходимостта от провежданите принудителни медицински мерки и с поведението си
същият продължава да представлява висока степен на обществена опасност, поради
което предлага лечението на Г. да продължи при условията на чл. 89, б. „б“ от НК в ДПБ-гр. Ловеч. Вещото лице категорично е отхвърлило възможността за
лечение на Г.М.Г. при амбулаторен режим, тъй като същият няма съзнание за
заболяването си, приема алкохол и наркотични вещества, които влошават
психичното му състояние и неговата майка не съдейства за провеждане на лечение
в домашни условия.
В тази връзка, въпреки заявеното от К.Г.М.,
че ще се грижи за жалбоподателя, настоящата инстанция намира това заявление
като нейна защитна реакция и стремеж лечението на сина й да продължи по досегашния ред, но
предвид заключението на вещото лице, че именно неефективността на провежданото
до момента амбулаторно лечение е довела до влошаване на психичното състояние на
Г., съдът намира това искане за неоснователно. С оглед на това, обоснован и законосъобразен
е изводът на РС – Троян, че същият следва да бъде лекуван стационарно, с
постановена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК.
Така установената фактическа обстановка
от първата инстанция изцяло се споделя от въззивния съд, като кореспондираща от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Пред въззивната инстанция не са
направени искания за назначаване на повторна експертиза, а и не са налице
основанията на чл. 153 от
НПК за допускането й. От приетото заключение може да бъде направен категоричен
извод за заболяването на Г., за опасността, която той представлява за близките,
за околните, за обществото и за неговото собствено здраве, както и за
необходимостта от специализирано лечение.
Колкото до представеното писмено
доказателство, а именно, Заявление от Г.М.Г. до Висше училище за агробизнес и
развитие на регионите и заявеното в тази връзка от негова страна, че желае да
се учи, въззивната инстанция, счита че на този етап и при така влошеното здравословно
състояние, не следва да се удовлетворява, тъй като, както вече се посочи
по-горе, а и както е посочило вещото лице, д-р Велков в съдебно заседание, с
оглед на заболяването, здравословното състояние на Г. се влошава в следствие
употребата на наркотици и алкохол. Вещото лице е посочило, че в следствие на
това възникват качествени промени в мисленето с налудности в отношенията и в
следствие на налудната продукция, Г. извършва обществено опасни деяния.(вж.
лист 43 от ЧНД №***/*** г.)
Наличието на общо влошено здравословно
състояние на Г. не променя направения извод от първата инстанция, който изцяло
се споделя от настоящия състав, че са налице
предпоставките за задължително настаняване на жалбоподателя и лечение в
специализирано заведение.
С оглед всичко
гореизложено, въззивната инстанция да
счита, че следва да бъде потвърдено Определение № *** от ***/*** г. по ЧНД № ***
по описа за **** год. на Троянския районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 431, ал. 2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № ***
от ***/*** г. по ЧНД № *** по описа за **** год. на Троянския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на страните в процеса и ДПБ-гр. Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.