Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260319 04.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12469 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., чрез п. адв. Е. Т., е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от председателя на УС- Г. Терзийски, чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 262, 18 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ***, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД- клон Пловдив, ЕИК: 1313913690030 и управляван от В.И.И., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 04.12.2019 г., при движение по републикански път I- 8, от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, в участъка на 5- ти километър, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че 04.12.2019 г. при движение по републикански път I- 8, от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, в участъка на 5- ти километър, лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ***, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД- клон Пловдив, ЕИК: 1313913690030 и управляван от В.И.И., ЕГН: **********, преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което се увредили предната му лява гума и джанта. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „Каско Стандарт” при ищеца, сключена със ЗП № ***, със срок за покритие 05.12.2018 г.- 05.12.2019 г., като във връзка с валидното застрахователно правоотношение на 05.12.2019 г. при ищеца постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По този повод била образувана преписка по щета, а експерт извършил оглед и опис на щетите, като се констатирало увреждане на предна дясна гума „Гудрич“ 235/45/18 с 90 % остатъчна стойност, дот 3419 и по предна лява лята джанта. На основание представена от лизингополучателя на автомобила- „Томика метал“ АД фактура за отстраняване на щетите, застрахователят решил за настъпилото събитие да изплати обезщетение в размер на 262, 18 лева, като сумата била преведена по банков път на ползвателя на 08.01.2020 г. На основание чл. 410 ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното. Увреждането на автомобила настъпило в резултат на недостатък на републикански път, за поддържането и ремонта на който отговарял ответникът, носещ отговорност за щетите по застрахования автомобил. В тази връзка на 09.06.2020 г. ответникът, чрез ОПУ- Пловдив, бил уведомен за задължението си и поканен да го изпълни доброволно, но плащане не последвало. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Посочва, че с оглед нормата на чл. 187 от КЗ застрахователният договор влизал в сила след плащане на дължимата премия или съответна вноска при договорено разсрочено плащане, както било в случая, но към исковата молба липсвали доказателства за плащане на договорената застрахователна премия, поради което не се установявало правното действие на договора и валидността му към момента на застрахователното събитие. Липсата на валидно застрахователно правоотношение пък се явявала пречка за завеждане и разглеждане на щетата от страна на застрахователя, което пък се явявало съществен елемент от фактическия състав на регресната претенция. Оспорва се и факта на настъпилото ПТП така, както било описано в исковата молба, защото липсвал документ, удостоверяващ настъпването на събитието от страна на контролните органи, тъй като в случая не бил съставен протокол за ПТП. В този документ е следвало да се констатира при посещение на място размери на дупката и нейното точно местоположение. Твърди се, че реализирането на ПТП- то се дължало до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача, който не бил длъжен да съобразява нормите на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДв.П. Оспорват се всички описани от застрахователя вреди върху автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва се процесната стойност на вредите, както и размера на платеното застрахователно правоотношение. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите с оглед поведението на водача на автомобила, което давало предпоставка за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Оспорва се възникването на задължението на застрахователя да заплати обезщетение, поради липса на правна връзка между водача и застрахования собственик. Поетите между страните задължения имали силата на закон и с оглед изложеното, нито имало валидно застрахователно правоотношение, нито пък за застрахователя било възникнало правото той да се суброгира в правата на увредения, за да предявява настоящия иск. В този смисъл моли за отхвърляне на претенцията. Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От декларацията на водача на автомобила- В.И.И., подадена пред застрахователя, се установява, че на 04.12.2019 г. на пътя Пловдив- Пазарджик, около 5- ти километър, при движение в тъмната част на денонощието лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ***, попаднал в наводнена дупка на пътното платно, в резултат на което се повредили лява джанта и външна гума. Приложена е още и декларация на свидетел на събитието- спътник на водача, пътувал в този автомобил, отразяващата същите обстоятелства.
Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица на автомобила № *** „Каско стандарт“, с валидност от 05.12.2019 г.- 05.12.2019 г., общите условия по застраховката, заявление от собственика за изплащане на застрахователно обезщетение, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, опис на претенцията и снимки на увредените части на автомобила, възлагателно писмо, доклад по щета, фактура за ремонт, преводно нареждане за извършено плащане на собственика за сумата от 262, 18 на 09.01.2020 г., получена от ответника регресна покана.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, определени от вещото лице на стойност от 368 лева с ДДС, като наред с това на база събраните гласни и писмени по делото доказателства експертът прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила.
Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка е установило, че застраховката е платена на застрахователя на три вноски, в общ размер на 2 166, 94 лева, по банков път от собственика на автомобила, както и, че застрахователят е превел по банков път на 09.01.2020 г. за щетата по сметка на увреденото дружество сумата от 262, 18 лева.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 19.01.2021 г.). Св. В.И.И. посочва, че управлявал служебен автомобил, когато претърпял ПТП, изразяващо се в преминаване на колата през необозначена дупка на пътя, който се ремонтирал, но нямало сигнализация. Гумата се спукала, на място я сменил, уведомил застрахователя и подал декларация за щетите. Движел се със съобразена скорост, защото времето било дъждовно. Щетите били възстановени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, няма спор по обстоятелството, че съществува валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Налице е застрахователна полица, действаща между страните към датата на ПТП- то, която е покривала съответния риск. От заключението на ССчЕ е видно, че плащането на застрахователната премия е било уговорено разсрочено, на три вноски в общ размер на 2 166, 94 лева, като всички от тях са били платени по банков път. Оттук следва, че е имало действащ договор към датата на инцидента, а отделно от това и веднага след уведомлението за настъпването му застрахователят е образувал при себе си преписка по щета за събитието, поради което несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, като от разпитания свидетел се установи, че той е сигнализирал за инцидента единствено застрахователя си, а не и контролните държавни органи на МВР, като е без значение причината, поради която го е направил. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през дупка на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.
Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през дупка на платното, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото при удара на гумата в ръба на дупката, предна лява гума се е срязала и джантата се е деформирала. Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на дупка в своето платно за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.
Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП или пък да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането, е било преминаването на МПС- то през дупка в лентата му за движение, в резултат на което е последвал удар на гумата в насрещния ръб на дупката. Скоростта на автомобила е била в рамките на допустимото, водачът е съобразил пътната обстановка, а и вещото лице в заключението си не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от неспазени от управляващия автомобила правила за безопасност на движението, като в заключението си изрично посочва, че дори и при скорост от 20 км./ч. щетите по гумата биха се получили, защото гумите са нископрофилни.
Пътят, на който е станало ПТП- то, безспорно е част от републиканската пътна мрежа, като според нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗП той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган (чл. 30 ал. 1 от ЗП), като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка на пътната настилка представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност на движението. Доколкото мястото не е било обезопасено с нарочен пътен знак (което обстоятелство се установи от разпита на свидетеля), който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а не е имало каквато и да е друга указателна табела, сигнализация или дори маркировка за наличие на такава опасност, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответното ОПУ, като поделение в териториалната структура към АПИ. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, както и съгласно ОУ на същата. От представените такива по делото се установява, че според глава III, раздел I, т. 6.3 (лист 13 от делото) застрахователят изплаща обезщетение при повреда по гума в резултат на неравност на платното за движение дори само след писмена декларация на свидетел и без да е необходимо съставяне на протокол от КАТ. В тази хипотеза, напълно относима към конкретния случай, както вече по- горе беше обяснено, събитието се регистрира единствено въз основа на декларация на водача, което е било направено и това е напълно достатъчно, за да се заведе надлежно щетата.
От приетата ССчЕ безспорно пък е установява обстоятелството, че разходите за щетата са били заплатени по банков път на собственика на автомобила, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Размерът на щетите пък се установява от САТЕ, която ги определя, че възлизали на сумата от 368 лева- малко повече от претендираните разходи, но в случая е посочена действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, докато по делото се претендира само реално платеното от застрахователя. В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в търсения му размер от 262, 18 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са
налице доказателства, че такива са действително направени- държавна такса в
размер от 50 лева (л. 5), депозити за вещи лица по приетите две експертизи в общ
размер на 240 лева (л. 42) и за свидетел в размер на 20 лева (л. 42), ведно с
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 58- 60).
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от п. на УС- Г. Т., чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., сумата от 262, 18 (двеста шестдесет и два лева и осемнадесет стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ***, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД- клон Пловдив, ЕИК: 1313913690030 и управляван от В.И.И., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 04.12.2019 г., при движение по републикански път I- 8, от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, в участъка на 5- ти километър, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от п. на УС- Г. Т., чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., разноските по делото, както следва: държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, депозити за вещи лица в общ размер на 240 (двеста и четиридесет) лева и за разпит на свидетел в размер на 20 (двадесет), както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!ВГ