№ 68
гр. Севлиево, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101174 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от Л.Н.П.., с ЕГН **********, с адрес гр.
************************************ срещу "ПАНАЦЕЯ" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, п.к. 5400, ул. Зелениковец № 9,
представлявано от М.Б. - управител.
Ищцата твърди, че между ищцата и ответника е бил сключен трудов договор №
*********************., по силата на който ищцата е работила в ответното дружество на
длъжността "Техник, Агрономия" с шифър 31423001. На 29.07.2021 г. ищцата депозирала до
работодателя си заявление за прекратяване на трудовото правоотношение считано от
30.07.2021 г. поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя /на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от KT/. Заявлението било получено от ответника и
на база него била издадена заповед № 00289/30.07.2021 г., с която трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено на посоченото основание – чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата обаче, работодателят
дължал и не изплатил, както следва: на осн. чл. 242, вр. чл. 128 КТ - дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за април 2021 г. - неизплатена разлика в
размер на 1157,90 лв.; за май 2021 г. - неизплатена разлика в размер на 1157,90 лв.; за юни
2021 г. - неизплатена разлика в размер на 933,36 лв.; трудово възнаграждение за юли 2021 г.
- неизплатени 1900 лв.; общо неизплатено трудово възнаграждение в размер на 5 149,16 лв..
За посочените периоди трудово възнаграждение на ищцата било частично заплатено, като
останала неизплатена разлика, индивидуализирана по-горе по месеци. На осн. чл. 224, ал. 1
КТ вр. т. 2 от трудов договор № ********************* г. - обезщетение за неползван
1
платен годишен отпуск в размер на 25 дни за 2021 г. - общо в размер на 2262 лв.. На осн. чл
221, ал. 1 КТ вр. т. 3 от трудов договор № ********************* г. - обезщетение в размер
на 90 дни - общо в размер на 5700,00 лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ „при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. Обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ имало за цел да обезщети работника за
вреди, които са настъпили в резултат на поведението на работодателя, предвидено в
хипотезата на чл. 327, ал. 1, т 2 КТ и въпреки, че трудовото правоотношение се прекратява
едностранно от работника, обезщетението се дължало от работодателя. Критерии за
определяне на размера на обезщетението при безсрочно трудово правоотношение, каквото
било налице между страните в конкретната хипотеза било БТВ на работника за срока на
предизвестието. В конкретният случай предвиденото предизвестие договорено между
страните било със срок 90 дни /съгл. чл. 3 от Трудовия договор/. Със заявлението си за
прекратяване на трудовото си правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ищцата била
поканила работодателя си да изплати всички дължими суми, посочени по-горе, като
изрично посочила, че в тази си част заявлението следва да се счита като покана за
доброволно изпълнение на същите в срок до 20.08.2021 г., като в случай на липса на
престация - считано от посочената дата работодателят дължал и лихва за забава. Не била
изплатена нито една от посочените суми и на осн. чл. 84 ЗЗД ответника следвало да заплати
на ищцата и лихва за забава за периода от 20.08.2021 г. до 23.09.2021 г. в размер на 142,04
лв.. Ищцата иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, с който заявява неоснователност на исковете. Фактът от
който черпела право ищцата, за да поиска прекратяване на трудовото си правоотношение с
ответника и да обоснове заведените искове било получено частично, в сравнение с
уговореното в трудовия договор, възнаграждение от работодателя. До горното се стигнало,
след проведена среща между ръководството на „Панацея" ООД в лицето на Д. Б. и Л.Н. П.,
на която среща били коментирани системно ниските резултати и неефективността на
служителя. Горната среща била проведена в срока за изпитване предвиден в чл. 4 от
процесния трудов договор и за да не прекрати едностранно трудовия договор, работодателят
предложил на служителя, а последния приел - до повишаване на личните резултати на
служителя, заплащането му да бъде намалено. П. в продължение на 4 месеца след
привеждане в действие на гореописаната договорка продължавала да изпълнява
задълженията си по трудовия договор, което показвало изразеното от нея съгласие с
променените условия на договора. Непосредствено след проведения разговор, с оглед
изменение на трудовото правоотношение, ищцата била канена многократно да посети офиса
на работодателя, където да подпише анекс за изменение на трудовия договор. Последната
обаче така и не сторила това и отбягвала всяка инициирана от изпълняващия длъжността
2
ТРЗ среща, под предлог, че е много ангажирана в района си на действие - област Плевен.
Горната фактическа обстановка била плод на недобросъвестността на Л.Н. П., която
въпреки, че била известена и се съгласила с изменението на условията в трудовия договор,
умишлено избягвала подписването на изготвения за целта анекс. Горното П. направила
целенасочено, като елемент от механизъм за изнудване на работодатели прилаган не за
първи път от ищцата. Видно от записите в трудовата книжка на последната предходно
нейно правоотношение с работодател „Агромио" ООД било прекратено на същото
основание, а след проведен разговор с ръководството на фирмата се потвърждавал и
сценария. Настоящите искове се основавали изцяло на злоупотреба с право, каквато
безспорно била налице по отношение на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на служителя, и по отношение на основанието от което черпела
правен интерес от завеждане на исковете ищцата. Опитът на П. да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение и с това да накърнява права и интереси на други
правни субекти бил недопустим. В действащата Конституция от 1991 г. забраната за
злоупотреба с права - за тяхното упражняване, когато това накърнява права или законни
интереси на други, била изрично предвидена в чл. 57, ал. 2. А чл. 58, ал. 1, изр. второ от КРБ
въздигала в конституционно задължение на гражданите да зачитат правата и законните
интереси на другите. В гражданското законодателство злоупотребата с право се извеждала
преди всичко от чл. 8, ал. 2 ЗЗД, според който лицата се ползвали от правата си, за да
задоволяват своите интереси и не можели да упражняват тези права в противоречие с
интересите на обществото. Симетрично на него, в процеса било правилото на чл. 3 ГПК,
задължаващо участващите в съдебните производства под страх от отговорност за вреди да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. По отношение на размера на всяка от ищцовите претенции - оспорва всяка от
претендираните суми и по размер. Не били представени доказателства за начина на
изчисление на сумите, както и за това, защо се търси обезщетение за неползван годишен
отпуск в пълния размер от 25 дни, при условие, че видно от приложената към исковата
молба заповед № 00289/30.07.2021 г., трудовото правоотношение било прекратено считано
от 30.07.2021 г., като така размерът на полагаемия платен годишен отпуск, ако изобщо
следва същия да бъде обезщетяван следвало да отговаря на времето от календарната година,
в което е бил в сила трудовия договор. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител поддържа исковете,
по съображенията в исковата молба. Уточнява, че по иска по чл. 224, ал. 1 КТ, същият е
предявен за 15 дни, вместо посоченото в исковата молба 25 дни, поради техническа грешка.
Поискала е и съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, съобразно
представена от ищцата молба, като е постановено същите да се считат предявени за
следните суми: по иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 5063,04 лева, по иска по чл. 224, ал.
1 КТ за сумата от 1502,55 лева, по иска по чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 6611,22 лв. и по
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 144,44 лв.. В писмена защита излага подробни
съображения в подкрепа на доводите в исковата молба.
3
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете по изложените в отговора доводи. В писмена защита излага подробни съображения
в подкрепа на доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от трудов договор № ********************* г., че ищцата е работила
в ответното дружество, на длъжност „Техник, Агрономия ”, като ответника се е задължил да
заплаща на ищцата основно месечно трудово възнаграждение 2434,00 лв. и допълнително
възнаграждение 14,63 лв.. Срокът на предизвестието е определен на 90 дни и за двете страни
по договора, определен е и срок на изпитване - 6 месеца, в полза на работодателя.
От заявление от 29.07.2021 г., е видно, че ищцата е изпратила на работодателя си
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради забавяне изплащането на
трудовото възнаграждение от страна на работодателя, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от KT,
като със същото е претендирала заплащане и на вземанията предмет на настоящото
производство.
От заповед № 00289/30.07.2021 г., е видно, че трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, по заявление от работника.
От трудова книжка на ищцата е видно, че предходно нейно трудово правоотношение
с работодател „Агромио" ООД е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Представени са и други неотносими към правния спор по настоящото дело писмени
доказателства.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна
експертиза, следните обстоятелства: размерът на неизплатените суми при прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата са: разлика между договорено по трудов договор №
********************* г. нетно трудово възнаграждение и начислено по ведомост нетно
трудово възнаграждение за времето април 2021 г. до юли 2021 г., включително, общ размер
5063,04 лв.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 15 дни за 2021 година в размер на сумата 1502,55 лв.; на основание чл.
221, ал. 1 КТ – обезщетение в размер на 90 дни в размер на сумата 6611,22 лв.; лихва за
забава върху неизплатените суми за времето от 21.08.2021 г. до 23.09.2021 г., в размер на
сумата 144,44 лв..
От показанията на свидетеля А.С., се установява следното: свидетеля работи като
счетоводител и ТРЗ личен състав в ответното дружество от 10 години; след назначаването
на ищцата по време на изпитателния срок същата не показвала необходимите резултати и в
края на изпитателния срок решили да прекратят трудовите отношения с нея; при проведен
разговор между нея и Б., тя казала, че има лични и финансови проблеми, да не я
освобождават; разбрали се да й се намали заплатата и да й се даде шанс да остане на работа;
от януари 2021 г. заплатата й била намалена, като Б. я уведомил устно, че заплатата й ще е
намалена; свидетеля се свързал с нея и казал при първа възможност да дойде до Севлиево
4
да си подпише анексите, тъй като тя работела в Плевен; водили няколко разговора с нея,
като от 01.06.2021 г. била увеличена заплатата, с цел да я стимулират, но не идвала и не
подписвала следващите анекси; поканили я няколко пъти; през това време ищцата
продължавала да работи; не възразявала срещу намалянето на заплатата; свидетеля намалил
заплатата на ищцата въз основа на разговор между ищцата и Б., на който не присъствал, но
Б. му казал какво са си казали; разбрали се като дойде в Севлиево, да подпише; в края на
юли предвид, че резултатите не мърдали и работодателят решил да прекрати трудовите
отношения, поради което свидетеля поканил в гр. Севлиево ищцата да прекратят трудовите
отношения, като на следващия ден получили писмо за прекратяване от ищцата; свидетеля се
чувал с предходен работодател на ищцата август месец, след получаване на писмото, като
той казал, че я е освободил на същия член; били изготвили допълнително споразумение, но
не го връчили защото ищцата не се явила в Севлиево, нямало покана в писмена форма.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
За основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ следва ищеца да докаже
наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между него и ответника;
изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила от ищеца; а също и размера на
дължимото възнаграждение. От друга страна, работодателят следва да докаже, че е погасил
задълженията си за трудово възнаграждение.
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между ищцата
и ответника и изпълнението на задължението за предоставяне на работна сила от ищцата.
Същият извод следва и от приетите по делото трудов договор № ********************* г.,
заповед № 00289/30.07.2021 г. и трудова книжка на ищцата, от показанията на свидетеля и
от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза. Спорът по
делото е дали ответника дължи трудово възнаграждение на ищцата, в уговорения в
писмения трудов договор размер, с оглед твърдяната от ответника злоупотреба с право,
иразяваща се в прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищцата на
основанието посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ. По делото не се спори и по неизплащане на пълния уговорен в писмения
трудов договор размер на възнаграждението на ищцата за процесния период – от април 2021
г. до юли 2021 г., но ответника счита, че не дължи тези суми предвид устна договорка с
ищцата. Дори и да бе се установила такава договорка, същата би била без правно значение
доколкото не би била в изискуемата от закона писмена форма за действителност – чл. 119
КТ. На следващо място дори такава устна договорка, не се установява по делото нито от
писмените доказателства, нито от свидетелските показания, доколкото свидетеля А.С. не е
присъствал на описания от същия разговор между ищцата и представителя на ответното
дружество, а производните свидетелски показания за изявленията за договорката на
последния, като изгоден за ответника факт, са без доказателствено значение в настоящото
производство. Единствената последица, ако би могло да се приеме за основателно
възражението на ответника, че ищцата е злоупотребила с правото си по чл. 327 КТ е, че
5
трудовото правоотношение не би се прекратило на желаното от ищцата основание, но в
конкретния случай извод за основателност на възражението не следва единствено от
сходните факти – прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата с предходен
работодател на същото основание. Не може да се приеме, че е налице недобросъвестност от
страна на ищцата и с оглед неявяването на същата в гр. Севлиево при свидетеля Симеонов
да подпише анекс, за намаляване на трудовото й възнаграждение, в един продължителен
период от няколко месеца, доколкото в този период, включващ и изпитателен срок,
работодателя е имал достътъчно време и възможности да организира подписване на такъв
анекс от ищцата, на работното й място в гр. Плевен, а при отказ от нейна страна да прекрати
трудовото й правоотношение, на основание чл. 71 КТ или на друго основание, в случай на
наличие на такова. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.С., като служител на
ответника и заинтересован поради това в негова полза, в частта им, в която свидетеля
заявява, че непосредствено преди получаване на заявлението на ищцата за прекратяване на
трудовия й договор, същата е извикана за прекратяване на трудовото й правоотношение на
друго основание, след преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК, с оглед
на всички други данни по делото, предвид липсата на каквато и да било подкрепа на тези
изявления на свидетеля не само в останалите доказателства по делото, но и в твърденията на
ответника в отговора. С оглед гореизложеното следва да се приложи въведената с чл. 8, ал. 2
КТ презумпция, съобразно която добросъвестността на ищцата при осъществяване на
трудовите й права и задължения се предполага, като по настоящото дело не се установи
противното. Не се установи от писмените доказателства по делото и работодателя да е
предприел в изискуемата от закона писмена форма конкретни действия по прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата на друго основание, не само преди, но и след
получаване на заявлението от същата по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а такива обстоятелства не са
и твърдени в отговора, поради което не следва да се обсъжда прекратяване на
правоотношението между страните на различно основание от чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и
евентуалните последици от това.
С оглед изложеното се налага извод, че ответника е дължал за процесния период на
ищцата трудово възнаграждение, в уговорения в сключения между страните писмен трудов
договор размер, поради което предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е основателен в пълния му
предявен, след изменението, размер на сумата 5063,04 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение, за периода от април 2021 г. до юли 2021 г., установен от заключението на
вещото лице, като на основание чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Основателността на иска по чл. 221, ал. 1 КТ е обусловена от възприетото по -горе
при разглеждане иска по чл. 128, т. 2 КТ, доколкото се установи, че е настъпило
прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата без предизвестие и съответно на
последната са дължи обезщетение от работодателя по посочената норма, поради което и
този иск за сумата 6611,22 лева, установена от заключението на вещото лице, следва да се
6
уважи. На основание чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Налице са предпоставките за уважаване и на иска по чл. 224, ал. 1 КТ – наличие на
прекратено трудово правоотношение, неизползвани 15 работни дни платен годишен отпуск
и установен от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза
размер на обезщетението в размер на сумата 1502,55 лева. На основание чл. 86 ЗЗД, следва
да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед уважаването на главните искове следва да се уважи и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като съобразно установеното от заключението на вещото лице, следва да се
присъди на ищцата лихва за забава върху неизплатените суми за периода от 21.08.2021 г. до
23.09.2021 г. в размер на сумата 144,44 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение и
обезщетение.
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода по делото на ищцата следва да се
присъдят разноски, в размер на сумата от 1000,00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС –
Севлиево държавната такса в размер на 200,00 лева, от заплащането на която ищцата е
освободена, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200,00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПАНАЦЕЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, п.к. 5400, ул. Зелениковец № 9, представлявано от М.Б. – управител да заплати
на Л.Н.П.., с ЕГН **********, с адрес гр. ************************************,
следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата 5063,04 лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода от април 2021 г. до юли 2021 г.; на
основание чл. 221, ал. 1 КТ, сумата 6611,22 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие; на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата 1502,55 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск; ведно със законната
лихва върху посочените суми от подаване на исковата молба на 30.09.2021 г. до изплащане
на вземанията; а също и сумата 144,44 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатените суми за периода от 21.08.2021 г. до 23.09.2021 г..
7
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение и неизплатено обезщетение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ПАНАЦЕЯ" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, п.к. 5400, ул. Зелениковец № 9,
представлявано от М.Б. - управител да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево
държавната такса в размер на 200,00 лева, както и направените от бюджета на съда разноски
за възнаграждение на вещо лице в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА "ПАНАЦЕЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Севлиево, п.к. 5400, ул. Зелениковец № 9, представлявано от М.Б. - управител да заплати
на Л.Н.П.., с ЕГН **********, с адрес гр. ************************************, сумата
1000,00 лева за разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8