Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 25.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
20990 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.И.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 4лева, частичен иск от целият в
размер на 1400лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско», полица № 0306Х0415118 за претърпените имуществени
вреди на л.а «Ауди А3» с рег. № В 9696 ВН, настъпили на 27-28.08.2019г., докато
автомобилът е бил паркиран в гр. Варна пред бл. 142 в жк.
Младост и изразяващи се в увреждане на следните детайли: преден ляв калник,
предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 20.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че е собственик на л.а «Ауди А3» с рег.
№ В 9696 ВН. С ответника е сключен договор за имуществена застраховка «Каско», полица № 0306Х0415118, със срок на действие на
застрахователното покритие 09.09.2018г.- 08.09.2019г.
и размер на застрахователната сума 24200лева. Дължимата застрахователна премия
от 1684,69лева е следвало да бъде платена на четири равни вноски от по
421,17лева всяка, първата от които платена при сключване на договора. На
27.08.2019г. ищецът паркирал автомобила си към 19часа пред бл. 142 в жк Младост, гр. Варна. На сутринта констатирал увреждания
по преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел. На
30.08.2019г. уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета №
13019030106749 и изготвил опис- претенция. На 10.09.2019г. ищецът получил
плащане по банковата си сметка на сумата от 665,95лева с основание за плащане
13019030105555 и 13019030106749, при неяснота какъв е размерът на обезщетението
определен по всяка от претенциите. Твърди, че за възстановяване на увреждането
реално нужната стойност е 1400лева. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в размер на сумата действително необходима по възстановяване
автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен размер, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са обвързани от
твърдяното застрахователно правоотношение. Твърди, че с уведомление от
27.08.2019г. ищецът е отправил претенция за увреждане на задна броня и заден
десен външен сензор парктроник. По тази претенция е
образувана щета № 13019030106749, по която е определило и изплатило
застрахователно обезщетение от 348,68лева. Ищецът е поискал ликвидация по
експертна оценка. Ищецът не е представил фактури за извършен ремонт в сервиз,
поради което застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка
съгласно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени
на МПС по Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане. Ето защо,
ответникът счита, че е изпълнил задължението си по договора при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение съобразно ОУ. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Процесуалният
представител на ищеца е признал факта, че е получено плащане от ответника на
сумата от 317,72лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора по повод
определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- помежду им е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на л.а «Ауди А3» с рег. № В 9696 ВН, имуществена
застраховка «Каско», полица № 0306Х0415118;
- по повод
настъпило застрахователно събитие на 27/28.08.2019г. ответникът е образувал щета №
13019030106749 и е констатирал следните увреждания на
застрахованата вещ- преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и
заден ляв панел- за боядисване;
- по образуваната
щета № 13019030106749 застрахователят е определил и изплатил застрахователно
обезщетение от 348,68лева.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че на 28.08.2019г. ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото събитие. В уведомлението е декларирал, че на 28.08.2019г. е
констатирал увреждане на преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата
и заден ляв калник на паркирания си на 27.08.2019г. автомобил пред бл. 142 в жк. Младост. В уведомлението ищецът е направил избор на
начин на обезщетяване като е зачеркнато полето- по експертна оценка.
Следователно същият е спазил задължението си по уведомяване на застрахователя в
срока по чл. 403, ал.1 КЗ. Във връзка с това ответното дружество е образувало
щета и опис по претенция № 13019030106749/3.08.2019г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно ляв
калник, лява врата, задна лява врата и заден ляв панел- за боядисване. Въз
основа на извършена калкулация по претенцията от 30.08.2019г. застрахователят е
определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 348,68лева. Страните
не са спорили, а и видно от ангажираните доказателства е, че с платежно
нареждане от 10.09.2019г. застрахователят е извършил плащане на застрахования в
размер на общо 665,95лева, с основание на превода щети № 13019030105555 и
13019030106749.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид избрания от ищеца начин на обезщетяване
по експертна оценка.
В тази връзка, по делото бе изслушано и прието заключение на допусната
САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л.
с нужната компетентност, след запознаване с приложените по делото документи и
направата на нужните проучвания на пазара, бива кредитирано от съда в цялост,
ведно с разясненията дадени при изслушването му. Съобразно заключението на
в.лице, увредените детайли са преден ляв калник, предна лява врата, задна врата
и заден ляв панел. Нужната стойност на материалите и труда за отстраняване на увреждането
им изчислено по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 1150,80лева.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. В казуса застрахователят е определил обезщетение по експертна оценка в
размер на 348,68лева. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се
позовава на избрания от застрахования начин по експертна оценка. Въз основа на
този избор, застрахователят е определил обезщетението съгласно действащата си Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС по Наредба №
24 за задължителното застраховане от 08.03.2006г., тъй като застрахованият не е
представил фактура за извършен ремонт. От заключението на в.лице се установява,
че нужната пазарна стойност за възстановяване на вещта е в размер на 1150,80лева.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение
на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в
противоречие с посочените норми на закона. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.
Т.е това е сумата от 1150,80лева. От тази сума обаче следва да бъде приспадната
сумата от 348,68лева, представляваща размер на определено и платено от
застрахователя обезщетение. Или остатъкът на дължимото обезщетение е
802,12лева. Искът е заявен в частичен размер от 4лева, което обуславя извод за
неговото уважаване в цялост. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 50лева- платена
ДТ, 75лева- депозит на вещо лице и 300лева платено адв. възнаграждение,
съобразно представен договор за правна помощ от 12.06.2020г. или общо 425лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 4лева, частичен иск от целият в размер на
1400лева, представляваща дължим остатък от застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско»,
полица № 0306Х04515118 за претърпените имуществени вреди на л.а «Ауди А3» с
рег. № В 9696 ВН, настъпили на 27-28.08.2019г., докато автомобилът е бил
паркиран в гр. Варна пред бл. 142 в жк. Младост и
изразяващи се в увреждане на следните детайли: преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата и заден ляв панел, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 425лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: