№ 2659
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110131098 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Н., срещу „О.З.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 7000,00 лв., представляваща частична претенция иск от иск
в размер от 10000,00 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие ПТП, настъпило на 09.01.2024 г. в гр.С., в района на /адрес/, със
застрахован при ответника л.а. „Р.М.“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, както
и сумата от 324,00 лв., предствляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2024г. до
29.05.2024 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2024 г., около 14.45 ч. в гр.С., в района на
/адрес/, е настъпило ПТП, със застрахован при ответника л.а. „Р.М.“ с рег.№ ********, който
предприел маневра за движение на заден ход и блъснал в гръб преминаващата зад
автомобила Р. Г., след което напуснал местопроизшествието.
Ищеца сочи, че от ПТП получила множесвто наранявания, като непосредсвтено след
инцидента, поради остро главоболие, гадене, повръщане, световъртеж и болки е откарана в
УМБАЛСМ „П.“ , където е поставена диагноза „Счупване на четвърти и пети пръст на лява
ръка- закрито и открита рана, както и неуточнена травма на гръдния кош“. Твърди се, че в
продължение на два месеца е трянвало да ходи за промИ.е на раните, като същевременно са
се появили и болки в областта на гръбначния стълб, каквито по-рано е нямала, което
наложило изследвания. Сочи, че все още не е възстановена функцията на лявата ръка
напълно. Излага подробни съображения за претърпени неимуществени вреди, които оценява
на сумата от 10000 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати обещстетение, но последния
му предложил сумата от 750 лв., която според ищеца е несправедливо занижена.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
1
предявените искове по основание и размер за сумата над 750 лв. Оспорва механизмът на
настъпване на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между последното и
настъпилателесни травми на ищцата. Навеждат се доводи за съпричиняване на пострадалата.
Излага съображения, че претенцията на ищеца е прекомерно завишен и не отговаря на
претрпените болки и страдания.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №К-15/09.01.2024 г., съставен от служител при сектор „Пътна полиция”
при СДВР, е видно, че на 09.01.2024 г., в /адрес/, МПС Р.М., с рег. №********, се движи с
посока от /адрес/, поради неподсигурена маневра движение назад, реализра ПТП с
намиращата се зад него пешеходка Р. Г., след което напуска мяастото на ПТП. На водача С.К.
е съставен АУАН №АД240530.
По делото са предствени лист за преглед на пациент №175352/23.08.18г. ,
Амбулаторен лист №6651/09.01.2024г., 2 бр. образна диагностика от 09.01.2024г.,
Амбулаторен лист от 12.01.2024 г., Амбулаторен лист от 15.01.2024 г., Амбулаторен лист от
22.01.2024 г., Амбулаторен лист от 24.01.2024 г., Амбулаторен лист от 28.0.2024 г.,
Амбулаторен лист от 28.05.2024 г., Амбулаторен лист от 31.05.2024 г.
Съгласно справка за сключена застраховка ГО, към 09.01.2024 г. л.а. с ДКН ********
има активна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество.
От претенция до ответника вх. №15-108/31.01.24г., е видно, че от страна на ищеца е
заведена претенция в ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение,
като съгласно писмо до ищеца от 15.05.2024г., ответното дружество е определило
обезщетение в размер на 750 лв.
По делото са разпитани като свидетели Д.Р.П. и И. П. С..
Свидетелят П. посочва, че на 09 януари ищцата й се обадила, като я помолила да я
вземе от /адрес/. Била много разстроена, плачела, казала, че я е бутнала кола. Казала, че
човека, който я е бутнал я закарал до болницата, след което я оставил и си тръгнал.
Свидетелката посочва, че закарала ищцата в МБАЛСМ „П.“. Била много стресирана,
повръщала, било й лошо, болели я ръце, кръст, имала и наранявания по главата. В „П.“ й
сложили шина, дали й болкоуспокояващи. Не я приели и свидетелката я закарала в къщи.
След това близо 3 месеца я карала, за да й сменят превръзките и на прегледи, защото ищцата
я било страх да излиза, не искала да пресича улици. Свидетелката й готвела, пазарувала,
носела й храна, помагала й да се облича и обслужва. Имала психически травми, не била
уверена, както преди, нямала самочувствие. Преди била много усмихната, жизнерадостна,
спортувала, а след това се променила. Лявата й ръка не била възстановена, като и сега не
можела да държи предмети с нея, изпускала ги.
Свидетелят С. посочва, че карайки назад, леко ударил една жена. Улицата била тясна,
асфалтирана. Тръгнал назад, карал бавно, защото от другата страна били паркирани коли и
чул леко тупване на задната врата. Веднага спрял, отишъл отзад и видял, че е ударил жена.
Жената била на колене и на ръце. Буса се движел по средата, назад и нямало как да види
жената в страничните огледала. След това не бил местил автомобила напред. От средно
огледало към задната част на автомобила нямал видимост. Буса нямал звуков сигнал за
движение назад, само светлинен. Там, където ударил жената, нямало пешеходна пътека. От
едната страна имало голям блок, а от другата страна имало насип от пръст и пътя бил
мястото, където вървят пешеходци. Вляво или вдясно на пътя имало обособено място за
2
предвижване на пешеходци.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при ПТП
ищцата е получила счупване на четвърти пръст на лява ръка, разкъсаноконтузна рана на 3-ти
и 4-ти пръст на лява ръка, контузия на гръдния кош, като счупването на 4-ти пръст и
поставената гипсова имобилизация е признак за трайно затруднение на движенията на лява
ръка, за срок, повече от 30 дни, а разкъсаноконтузната рана на 3 и 4ти пръст са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице дава заключение, че
през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 15 дни, болките
са били с по-голям интензитет. Според заключ3ениет периодът на възстановяване е около 35
дни, но в настоящия случай периода се е удължил. Поради инфекция на раните.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че времето
необходимо на водача на МПС да приведе двигателя в работен режим и да тръгне е около 4
секунди, като при нормално слухово възприятие, пешеходецът е имал техническа
възможност да възприеме задействане на двигателя в работен режим. Според вещото лице,
пешеходеца е имал техническа възможност да възприеме автомобила, както и да го
пропусне автомобила в страни от пътното платно.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство искове са с правно основание чл.432, ал.1,
вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно
предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна
процедура пред застрахователя. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че
увреденото лице (настоящ ищец) не е съгласно с размера на определеното му обезщетение.
Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на
правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима.
За да бъде уважен главния иск, следва да бъде установено наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то,
управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от
застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и
размера на последните.
По делото не е спорно, че между ответното дружество и собственика на л.а. с ДКН
********, е налице валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на процесното ПТП, както и
че на 09.01.2024 г. е настъпило ПТП с процесния автомобил. Последното се установява и от
приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №К-15/09.01.2024 г., съставен от служител при сектор „Пътна полиция” при СДВР,
като видно от посоченото в същия, на виновното лице е бил съставен АУАН
№429119/23.08.2018г., който факт не се оспорва от ответника.
С оглед на това съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
По отношение петърпяните от ищеца неимуществени вреди, следва да се посочи, че
същите се установяват от една страна от разпита на водения от ищеца свидетел, а от друга
страна от заключението по съдебно-медицинската експертиза.
При определяне конкретия размер на причинените неимуществени вреди, съдът
следва да се ръководи от въведения в чл.52 ЗЗД критерий справедливост. В случая,
преценявайки конкретно получените от ищеца увреждания, които не са
животозастрашаващи, времето, през което е търпял болки и страдания във връзка с самите
увреждания, периодът на възстановяването му, които е в рамките на около 45 дни, липсата
на данни за настъпили усложнения или трайни увреждания, както и конкретно причинените
му социално-битови неудобства, намира, че справедливият размер на обезщетението, което
му дължи ответното дружество е 4000,00 лв.
По възраженето за съпричиняване:
Възражението на ответника за съпричиняване, съдът намира за частично основателно,
поради следните съображения:
От събраните по делото гласни доказателства, както и от констативен протокол за
3
ПТП, се установява по безспорен начин, че ищцата е била ударена, тъй като се е намирала
зад микробуса. От приложената към заключението по САТЕ снимка на
местопроизшествието(стр. 86), както и от самото заключение, се установява, че участъка от
пътното платно е прав, двупосочен, с обща ширина около 4,5 метра, като няма тротоар.
Съгласно чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, когато няма тротоар, пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В настоящия случай, независимо
дали ищцата се е движела или е била спряла, същата не се е намирала в близост до
границата на противоположното на посоката на движението на автомобила платно. Същата
е била посредата на пътя, с което е нарушила тази разпоредба на закона. До този извод съда
достигна, след като взе предвид твърденията в исковата молба, че ищцата е паднала „под
буса“ и предвид, че по делото няма данни същата да е била прегазена от гумите на
автомобила. С оглед на това, следва да бъде направен извод, че същата не се е движила
съобразно нормативното установените правила, а се е намирала в средата на пътя, като е
нарушила чл. 108, ал. 2 ЗДвП. От друга страна, с оглед заключението на вещото лице, че
времето необходимо на водача на МПС да приведе двигателя в работен режим и да тръгне е
около 4 секунди, то съдът намира, че ищцата е имала достатъчно време да възприеме
тръгващия автомобил и да се премести в лявата част на платното, за да избегне
произшествието, още повече, че според вещото лице, пешеходеца е имал техническа
възможност да възприеме автомобила, както и да го пропусне.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде намалено на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Съдът намира, че застрахователят в конкретния случай и с оглед изложеното по-горе,
е доказал при условията на пълно и главно доказване, направеното от същия възражение
за съпричиняване до размер от 1/4, като съобразно установеното участие на пострадалата в
причиненото увреждане, обезщетението й следва да се определи на 3/4 от общата сума на
обезщетението и същото следва да се приспадне до сума в размер на 3000 лв.
Предвид гореизложеното, искът за имуществените вреди ще се уважи до размер от
3000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер от
7000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Върху приетия за основателен размер на иска за главница-3000, ответникът дължи
обезщетение за забава от датата на настъпване на увреждането – 09.01.2024 г., респ.
31.01.2024г. до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024 г.,
която сума съобразно служебните изчисления на съда възлиза на сумата от 137,90 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 324,00 лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски, каквото
искане изрично са направили. Предвид това и съобразно с уважената част от исковите
претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 384,29 лв.,
представляващи направени по делото разноски, от които сумата от 170 лв. за внесена
държавна такса и 214,29 лв. депозит за вещо лице. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. Н., сумата от 600,00 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Съобразно с отхвърлената част от иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 515,61 лв., представляващи направени по делото разноски, от които
сумата от 401,03 лв. за депозит за вещо лице и свидетел и 114,58 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на база 200 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 3000,00 лева (три хиляда
лева), представляваща претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие
ПТП, настъпило на 09.01.2024 г. в гр.С., в района на /адрес/, със застрахован при ответника
л.а. „Р.М.“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 137,90 лева (сто
тридесет и седем лева и 90 стотинки), предствляваща обезщетение за забава за периода от
31.01.2024г. до 29.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница разликата над уважения
размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 7000,00 лв., представляваща частична
претенция иск от иск в размер от 10000,00 лв. и иска за обезщетение за забава за разликата
над уважения размер от 137,90 лв. до пълния предявен размер от 324,00 лв.
ОСЪЖДА „О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 384,29 лева (триста
осемдесет и четири лева и 29 стотинки), представляваща направени по делото разноски, от
които сумата от 170,00 лв. за внесена държавна такса, 214,29 лв. за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. Б. Н.-Т. от САК, личен
№**********, с адрес /адрес/, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Р. Г. Г..
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „О.З.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 515,61 лева (петстотин и
петнадесет лева и 61 стотинки), представляваща направени по делото разноски, от които
сумата от 401,03 лв. за депозит за вещо лице и свидетел, а сумата от 114,58 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5