Определение по дело №1662/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1973
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20202100501662
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II-1973                                   13.07.2020 година                           град Бургас

                                            

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на  тринадесети  юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1662  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е  образувано по повод постъпилата въззивна жалба от ОД на МВР –Бургас, представлявана от Радослав Сотиров –директор, чрез пълномощник гл.юрисконсулт Гергана Владимирова, против решение № 83/02.06.2020г по гр.д.№114/2020г на районен съд –Айтос, с което е осъдена дирекцията да заплати на П.К.Д., ЕГН **********,*** сумата 1195,36 лв, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд  от общо 181,89 часа, получени след преизчисляване  с коефициент 1,143  на положения от него през периода от 01.01.2017г до 31.12.2019г нощен труд ,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба  на 04.02.2019г до окончателното й изплащане,  сумата 194,08лв –сбор от мораторните лихви върху стойността на неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд ,както и сумата 400лв разноски по делото. Жалбата е  подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК – решението е връчено на 05.06.2020г, а жалбата е  подадена на 08.06.2020г по пощата;от лице, имащо правен интерес да обжалва и съдържа реквизитите на чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК.Твърди се ,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон  и е необосновано.Счита, че по делото е доказано, че положеният от ищеца нощен труд е отчетен и заплатен  съобразно действащите подзаконови актове: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, заповед №8121з-791/28.10.2014г и заповед №8121з-1429/23.11.2017г, издадени от министъра на вътрешните работи. Заплатено е допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв за всеки отработен час през нощта.Оспорен като необоснован е изводът на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен нощен труд и положения от него, както и че тази разлика представлява извънреден труд, който следва да се заплати като такъв.За да обоснове този извод  съдът неправилно е приел, че е налице празнота в уредбата, касаеща служителите на МВР, която следва да бъде преодоляна с прилагане на НСОРЗ, като в противен случай те ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение. Въззивникът счита, че регламентацията на служебните правоотношения на полицейските служители е в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно прилагане на КТ и НСОРЗ. Съдът не  е обсъдил и възражението в отговора на исковата молба ,че не са налице кумулативните предпоставки за прилагане на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, а именно продължителността на нощното работно време да е по-малка от дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Освен това преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143 не води до кумулиране на  извънреден труд ,а е с цел работникът да получи трудово възнаграждение за 8 часа работа, при работно време от 7 часа през нощта. Извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.По отношение на присъдените разноски, съдът не е обсъдил възражението за намаляване на адв.хонорар поради прекомерност ,не се е съобразил с него и не е изложил мотиви, които да обосновават уважаване на претенцията за разноски в посочения размер.Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се  постанови друго,с което да се отхвърлят предявените искове.Прави евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,а също моли и да се измени обжалваното решение в частта,в която е присъдено адв.възнаграждение в полза на ищеца в размер на 400лв  и същото да се присъди в минимален размер.

             В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Солинков и адв.Б. ,процесуални представители на ищеца  П.К.Д. ,в който жалбата е оспорена като неоснователна.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.

             С оглед на  гореизложеното съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

             ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от ОД на МВР –Бургас, представлявана от Радослав Сотиров –директор, чрез пълномощник гл.юрисконсулт Гергана Владимирова против решение№ 83/02.06.2020г по гр.д.№114/2020г на районен съд –Айтос и отговора на адв.Солинков и адв.Б.,процесуални представители на  П.К.Д.,съобразно мотивите на настоящото определение.

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: