№ 905
гр. Перник, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500706 по описа за 2021 година
С решение № 260862 / 13.7.2021г., постановено по гр.д. № 4415/2020 г.
по описа на Районен съд – Перник, Детска градина “Пролет” е осъдена да
заплати на М. М. С. сумата от 15 000,00лв., представляваща частичен иск за
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00лв. за
претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от
29.08.2017г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е
призната за трудова с Разпореждане №29/12.09.2017г. от ТП на НОИ-
гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането– 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Като
неоснователен е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен в
производството размер на иска от 20 000 лв., представляваща частичен иск за
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00 лв.
Със същото решение, Детска градина “Пролет” е осъдена да заплати на
М. М. С. и сумата от 4 963,32 лв., представляваща обезщетение за претърпяна
загуба и пропуснати ползи в резултат на трудова злополука от 29.08.2017 г.
при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за
трудова с Разпореждане № 29/12.09.2017 г. от ТП на НОИ- гр.Перник, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането–
29.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Като неоснователен е
отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 6 318,28 лв.
С оглед разпоредбата на чл.78 от ГПК Районен съд – Перник е възложил
в тежест на всяка от страните разноски, съобразно уважената част от
предявените искове.
В установения от закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК, Детска градина
„Пролет“, чрез адв.А.А., е обжалвала решението в осъдителната му част, в
която предявените искове са частично уважени, включително и в частта за
разноските. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд, в
1
противоречие със събраните по делото гласни доказателства, е приел за
неоснователно възражението за съпричиняване от страна на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат. Считат, че съдът е формирал
неправилен фактологичен и правен извод, че ищцата не е допуснала груба
небрежност, довела до настъпване на трудова злополука, тъй като не е
обсъдил посочената анамнеза в представения като доказателство по делото
Лист за преглед на пациент от 29.08.2017 г. Излагат се подробни доводи по
същество срещу формираните изводи от първоинстанционният съд. Твърди
се, че съдът не е съобразил размера на обезщетението с приноса на ищцата за
настъпване на вредите и е определил същия в противоречие с материалния
закон и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В заключение се иска
решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да
бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от М.С., чрез
адв. Т.Я.-С., като се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение като
правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
процесуалните правила, както и по същество на наведените възражения във
въззивната жалба. Твърди се, че възраженията, обективирани във въззивната
жалба са неоснователни, като съдът правилно е определил механизмът на
злополуката, който се потвърждава и от събраните гласни доказателства.
Отбелязва се, че съдът неправилно е приел , че ищцата не е следвало да
извършва дейности по поддръжка на помещението, при които е настъпил
инцидентът. За неоснователни се считат твърденията на въззивника, че
процесното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, като определеното обезщетение счита за занижено. Прави се искане за
отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК М.С., чрез адв. Т.Я.-С., е подала насрещна
въззивна жалба срещу решение № 260862 / 13.7.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4415/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която искът е
отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от
20 000,00 лв., а именно за сумата от 5 000,00 лв., както и в частта за
присъдените разноски в тежест на ищцата С.. Въззиваемата твърди, че
решението в обжалваната си част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и постановено при съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че при определяне размера на дължимото се обезщетение, съдът е
нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е присъдил обезщетение в занижен
размер. Излагат се доводи по същество като се анализират доказателствата по
делото. В заключение се иска уважаване на предявения частичен иск в пълен
размер, в едно с акцесорния такъв за лихви, както и да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски.
2
В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор по депозираната
насрещна въззивна жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба и насрещната такава са
допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото страните не представят и не сочат необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното
право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.01.2022 г.
от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3