№ 286
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 396 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Кооперация „Капитал“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Карловска“ №36, ет.2, ап.4, чрез пълномощника й адв. С.Х. против
Определение №10068 от 29.11.2021г., постановено по гр. д.
№20215330115444 по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр. състав, с което
е била оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на
предявените против ответниците Я.-Е.В.П., ЕГН **********, и Е.И.П.
ЕГН **********, искове за заплащане от всеки от ответниците на сума
от по 5500 лв., представляваща неустойка по т.2.2 от сключено между
страните споразумение от 01.12.2020г. чрез налагане на възбрана върху
недвижими имоти на ответниците. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
уважаване на подадената молба за допускане на обезпечение на
предявените искове.
Съдът, като провери обжалваното определение, представените
доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирана
страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран молба на Кооперация
1
„Капитал“ за допускане на обезпечение на предявените против
ответниците Я.-Е.В.П., ЕГН **********, и Е.И.П. ЕГН **********,
искове за заплащане от всеки от ответниците на сума от по 5500 лв.,
представляваща неустойка по т.3.1 от сключено между страните
споразумение от 01.12.2020г. чрез налагане на възбрана върху
недвижими имоти на ответниците. За да остави без уважение молбата за
допускане на обезпечение, първоинстанционният съд е приел, че
споразумението, в което е уговорено задължението за заплащане на
претендираните с исковата молба неустойки, е нищожно поради
противоречието му със закона, тъй като е изцяло в интерес само на една
от страните по него, която придобива само права, докато за другата
страна възникват само задължения.
Определението е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение
на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена
гаранция. В случая с оглед представените по делото писмени
доказателства според настоящия съдебен състав не би могъл да се
направи извод за вероятната основателност на предявените искове, което
е пречка за допускане на поисканото обезпечение. Видно от сключеното
между ищеца Кооперация „Капитал“, като заемодател, и ответниците Я.-
Е.В.П., като заемополучател, и Е.И.П. като съдлъжник, споразумение от
01.12.2020г., в същото е уговорено задължение за ответниците в срок до
22.12.2020г. да заплатят на кооперацията сумата от 55000 лв. за
погасяване на задълженията им по изпълнително дело №368/2020г. по
описа на ЧСИ М.О., срещу което тя да подаде молба за вдигане на
наложения по изпълнителното дело запор на трудовото възнаграждение на
заемополучателя и да не подава нови молба за изпълнителни действия, а
след заплащане на сума да подаде и молба за прекратяване на
изпълнителното дело. Съгласно т.3.1 от споразумението при
неизпълнение на задълженията им по него страните си дължат неустойка
в размер на една пета от сумата от 55000 лв. Според настоящия съдебен
състав така сключеното между страните споразумение и клаузата на т.3.1
от същата, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, са
2
нищожни поради противоречието им с добрите нрави. Видно от
описаните в споразумението задължения на ответниците спрямо ищцовата
кооперация същите са в размер на 30000 лв.- главница по договор за
заем, 8200 лв.- законна лихва за периода от 22.02.2018г. до датата на
подписване на споразумението, 1829,68 лв.- разноски по заповедното
производство, 1800 лв.- разноски по изпълнителното дело. В т.1.1.1.1.4 от
споразумението се споменава за задължения за лихви и неустойки по
договора за заем, но същите не са индивидуализирани с посочване на
основанието и размера им, поради което и не може да се приеме, че са
включени в сумата от 55000 лв. Предвид горното следва да се приеме, че
общото задължение на длъжниците е 41829,68 лв., като съгласно
т.1.1.1.1.3 от споразумението по изпълнителното дело е постъпила и
предстои да бъде разпределена сума от 2800 лв. От изложеното дотук се
налага изводът, че срещу временното /за срок от около 20 дни/
преустановяване на действията по принудително изпълнение спрямо
длъжниците те са поели задължението да заплатят на ищцовата
кооперация сума с около 15000 лв. по- голяма от задължението им по
изпълнителното дело, а при неплащането на същата са се задължили да
заплатят и неустойка в размер на общо 11000 лв. Така сключеното
споразумение е в противоречие с принципите на добросъвестността и
справедливостта в гражданските и търговските отношения, тъй като е
налице значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по него, и се създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Ето защо същото е нищожно на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, включително уговорената в него неустойка, която
отделно от това противоречи на добрите нрави и на самостоятелно
основание, тъй като предвижда необосновано високо обезщетение за
заемодателя и излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. По така изложените съображения
следва да се приеме, че в полза на ищеца не са възникнали
претендираните вземания за неустойка срещу ответниците, поради което
искането за обезпечаването им следва да се остави без уважение.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10068 от 29.11.2021г., постановено по
гр. д. №20215330115444 по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4