РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. гр.Мадан, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100022 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Й.А. К. - Л. ЕГН ********** чрез адв. Н.К. - САК Съдебен
адрес: гр. С., ул. П. срещу: СУ „Свети свети Кирил и Методий“, гр. Р., ул. „Х. представлявано от
директора С. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено правото на ползване на платен годишен отпуск на ищцата за периода от 13.09.2019 г.
до 04.04.2021г. в размер на 87 работни дни.
В исковата молба се твърди, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност
„старши учител общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в СУ „Свети свети Кирил и
Методий“, гр. Р. от 12.08.1987 г. Със Заповед № *** г. и Заповед № ***г. на директора на
училището, трудовото й правоотношение било прекратено. Ищцата обжлалвала тази заповед и с
влязло в сила Решение № 28/10.02.2020 г. по гр.д. № ***по описа на Районен съд - Мадан за 2019
г. уволнението било признато за незаконно, а ищцата била възстановена на работа. Явила се на
работа в СУ „Свети свети Кирил и Методий“ на 05.04.2021 г. На 17.05.2021 г. ищцата подала до
директора на училището заявление за изплащане на полагаемият й се платен годишен отпуск от
13.09.2019 г. до 31.12.2020 г. на основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за
работното време. Подаден бил отговор на директора на СУ „Свети св. Кирил и Методий“ от
07.06.2021 г., с който на ищцата й било отказано изплащане на обезщетение по реда на чл. 224 от
КТ и работодателят заявил, че ищцата няма право на платен годишен отпуск за периода от
уволнението до възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като реално не
била полагала труд в училището. Работодателят признавал правото на платен годишен отпуск само
за периода след възстановяване на работа, като от 05.04.2021 г. до 31.12.2021 г. платеният годишен
отпуск бил в размер на 42 дни. Ищцата намира, че има право да използва платения годишен
отпуск, който й се следва за периода от 13.09.2019 г. до 04.04.2021 г. в размер на 87 дни. Позовава
се на член 7 параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО, съгласно която Държавите-членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от
най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на
такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика и че Минималният
период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при
прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че разпоредбите на първичното право на ЕС
и основните принципи, от които то се ръководи, имат директен ефект и са непосредствено
приложими при регулирането на обществените отношения в Република България, като имат
приоритет пред противоречащите им национални разпоредби. Съгласно чл. 633 от ЕПК същото
действие имали и решенията на Съда на Европейските общности по преюдициални запитвания,
1
като те са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Позовава се на
Решение на СЕС от 25.06.2020 г. по съединени дела С762/18 и С- 37/19. Твърди, че отказвайки
правото й на ползване на платен годишен отпуск на ищцата за периода от 13.09.2019 г. до
04.04.2021 г., ответникът бил допуснал нарушение на член 7 параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО.
Посочва, че на основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските ищцата има право на законоустановен удължен платен годишен отпуск в
размер 48 работни дни, а като член на синдикална организация този размер бил допълнително
увеличен на 56 работни дни годишно. Ищцата твърди, че от 01.05.2019 г. до настоящия момент е
член на Синдикат на българските учители към КНСБ и като такава се ползва от преференциите на
сключените колективни трудови договори. Полагаемият се на ищцата платен годишен отпуск за
периода от 13.09.2019 г. до 04.04.2021 г. възлизал на 87 работни дни. По изложените съображения
моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че съгласно нормата на чл.633
ГПК решенията на Съда на Европейския съюз са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България, но в разпоредба никъде не е посочено, че решението на СЕС по
преюдициални запитвания са задължителни. Позовава се на Реш. № 160/26.03.2010г., постановено
по гр.д. № 5153/2008г ВКС, I г.о., като посочва, че правото на реално ползуване на платения
годишен отпуск е обвързано от изискването да се полага реално труд, а при отмяна на уволнение
по съдебен ред и възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението работникът или
служителят може да ползва реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността. Позовава
се и на Реш. 564/05.10.2010г. по гр.д. № 100/2010г. на Трето г.о на ВКС . Твърди, че повод за
образуване на настоящето производство е заявлението вх. № 2494/17.05.2021г., подадено от
ищцата до Директора на Училището, в което моли да й бъде заплатен полагаемият й се годишен
отпуск от 13.09.2019г. до 31.12.2020 г. Директора на училището ни е основание е отказал да
удовлетвори сочената молба на ищцата освен по изложените съображения в отговора му изх. №
179/07.06.2021 г. и с оглед разпоредбата на чл.178 КТ , съгласно която се забранява
компенсирането на платения годишен отпуск е парични обезщетения. Тъй като ищцата не била
искала да й се разреши ползуването на полагаемия й се платен годишен отпуск и такова ползуване
до сега не й е отказано. Въвежда възражение за недопустимост на предявения иск. Освен това
счита, че за периода от 13.09.2019 г. до 31.12.2019г. на основание чл. 176а от КТ правото на
ползване на платения годишен отпуск от страна на ищеца е погасено по давност, тъй като били
изтекли повече от две години от края на 2019 г., за която платения годишен отпуск не се полагал.
Исковата молба постъпила в съда на 26.01.2022 г. след изтичането на повече от 2 години от края на
2019г., поради което за периода от 13.09.2019г. до 31.12.2019 г. за 16 календарни дни правото на
ползване на платения годишен отпуск е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено съобщение до ищцата Й. А. К., с което на осн. чл. 345, ал. 1 от КТ
е уведомена, че с Решение № 28/10.02.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на РС
Мадан е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Р., като е
предоставен двуседмичен срок от поучаване на съобщението да се яви на работа.
Представено е заявление до Директора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Р., с което Й.
А. К. уведомява, че ще се яви на работа на 05.04.2021 г. от 8.00 часа. Със заявление вх. № 2494 от
17.05.2021г. до Директора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ Й. А. К. е поискала да й бъде изплатен
полагаемият се платен годишен отпуск от 13.09.2019г. до 31.12.2020г. на основание чл. 155, ал. 5
от КТ и чл. 24, ал.1 от Наредбата за работното време, полагаемите суми за представително облекло
от 13.09.2019г. до 31.12.2019г., за 2020 и 2021 год. на основание Раздел 8 чл.24, ал.1 от
Вътрешните правила за организация на работната заплата, както и на основание чл. 32 от КТД и
Раздел 5, чл. 10, ал.1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата и чл. 20 (2) т.2
от Наредба 4, трите плащания - за 24 май, 15 септември и Коледа: за 2019 год. - за 15 септември и
Коледа; за 2020год. - за 24 май, 15 септември и Коледа и 2021 год. - за 24 май.
Представен е отговор от С. Д. К.- Директор на Средно училище „Свети свети Кирил и
Методий“ - град Р., с който Й. А. К. е уведомена, че няма право на платен годишен отпуск, както и
на обезщетение по реда на чл.224 от КТ при последващо прекратяване на трудовото
правоотношение, доколкото в периода от уволнението, признато за незаконно с влязло в сила
решение на съда, до възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност реално не бил
полаган труд от ищцата в Средно училище „Свети свети Кирил и Методий“ - град Р., както и че с
Решение №28 / 10.02.2020 г. на РС - Мадан, Решение №206 / 13.08.2020 г. на ОС - Смолян и
2
Определение на ВКС с №229 / 29.03.2021 г. са определени всички дължими обезщетения, при
възстановяването Ви на заеманата преди уволнението длъжност, които вече са изплатени, а
претендираните суми не фигурират в нито един от посочените съдебни актове.
Видно от представената служебна бележка от 16.12.2021г. от Синдикат на българските
учители Й.А. К. - Л. до м.април 2019 г. е била член на НУС (Независим учителски синдикат към
КНСБ), а от 01.05.2019г. до момента на издаване на служебната бележка е член на СБУ (Синдикат
на българските учители към КНСБ).
Видно от представеното уведомление от С. Д. К.- Директор на Средно училище „Свети
свети Кирил и Методий“ - град Р. от 20.12.2021г. Й. А. К. е уведомена, че за периода от 05.04.2021
г до 31.12.2021 г. последната има право на 42 дни платен годишен отпуск.
С Решение № 28/10.02.2020 г. по гр.д. № ***/2019 г. по описа на РС Мадан е признато за
незаконно уволнението на ищцата по Заповед № 2535/12.09,2019 г. и по Заповед № 6/17.09.2019 г.
на директора на Средно училище „Свети свети Кирил и Методий“ - град Р., като посочените
заповеди са отменени, а ищцата е възстановена на заеманата уволнението й длъжност „Старши
учител общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в Средно училище „Св.св. Кирил и
Методий“-гр. Р.. Решението на РС Мадан е потвърдено с решение № 206/13.08.2020 г. по гр.д. №
276/2020 г. по описа на ОС Смолян, като с Определение № 229/29.03.2021 г. делото не е допуснато
до касационно обжалване, поради което решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Видно от представения трудов договор от 12.08.1987 г. и допълнително споразумение към
него от 13.04.2021 г. е видно, че ищцата работи при ответника на длъжност старши учител
общообразов. предмет - прогимназиален етап при ответника, като считано от 05.04.2021 г.
основната месечна заплата била определена в размер на 1 409.54 лв, при допълнителни
възнаграждения: за придобит трудов стаж и професионален опит 39 г. в размер на 39 на сто към
основното възнаграждение по предходната точка или 549.72 лв. и ПКС -I в размер на 90.00 лв.,
като в тази връзка е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления от 13.04.2021 г. до
НАП.
По делото са представени Заповед № 2535/12.09.2019г. и Заповед № 6/17.09.2019г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата и прекратяване на трудовото й
правоотношение.
По делото са представени Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 11.06.2018г., Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 08.06.2020г., Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020г. Съобразно чл. 40, чл. 1,
т. 3 от КТД размерът на удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските за педагогическите специалисти се определя
общо на 56 работни дни.
В о.с.з. от 18.04.2022 г. е представена трудовата книжка в оригинал от ищцата, видно от
която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на 17.09.2019 г., като впоследствие в
трудовата книжка е вписано, че със съдебно решение № 28/10.02.2020 г. на Районен съд Мадан
прекратяването е отменено. Следващото отбелязване в трудовата книжка е от 05.04.2021г., видно
от което ищцата е постъпила на работа при ответника от посочената дата.
С оглед приетите по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност „старши учител
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в СУ „Свети свети Кирил и Методий“, гр. Р.
от 12.08.1987 г. Със Заповед № 2535/12.09.2019 г. и Заповед № 6/17.09.2019г. на директора на
училището, трудовото й правоотношение било прекратено. Ищцата обжалвала посочените
заповеди и с влязло в сила Решение № 28/10.02.2020 г. по гр.д. № ***/2019 по описа на Районен
съд - Мадан уволнението било признато за незаконно, а ищцата била възстановена на работа на
05.04.2021 г. Спорен между страните е правният въпрос дали ищцата има право на ползване на
платен годишен отпуск от дата на прекратяване на трудовото правоотношение до възстановяването
й на работа.
С Решение на СЕС /първи състав/ от 25 юни 2020 г., по преюдициално запитване "Защита
на безопасността и здравето на работниците - Директива 2003/88/ЕО - чл.7 Незаконно уволнен
работник, възстановен на работа със съдебно решение - Изключване на правото на платен годишен
отпуск, неизползван през периода от уволнението до възстановяването - Липса на право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за същия период при последващо
прекратяване на трудовото право отношение ", по съединени дела С - 762/18 и С - 37/2019 г. с
предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание чл. 267 ДФЕС от Районен съд
3
Хасково (България С 762-18) и от Corte suprema di cassazione ( Върховен касационен съд Италия -
С 37/19) с актове от 26 ноември и 27 ноември 2018 г., постъпили в Съда съответно на 4 декември
2018 и на 21 януари 2019 ,съдът е взел следното Решение: 1) Член 7, параграф 1 от Директива 2003
/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно а по късно е
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата
на уволнението до датата на възстановяването му на работа , поради това, че през този период не е
полагал действително труд за работодател; 2) Член 7 , параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при
последващо прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е бил уволнен
незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното законодателство
вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа "
Според настоящия съдебен състав практиката на ЕС, считано от 25 -ти юни 2020 г. следва
задължително да бъде съобразявана в казуси като настоящия. На първо място следва да се посочи,
че СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична
зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално
предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична
форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му
цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на
ЕС. Именно чрез постановените преюдициални заключения Съдът влияе върху развитието на
правото на Съюза и респективно върху националните правни системи. Заключението на Съда по
конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване,
защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция -
постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение.
Съгласно чл.91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОВ на ЕС, бр. L 265 от 29.09.2012 г.),
съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а определението – от
деня на неговото връчване. Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите (за ЕС
и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС) възлагат на Съда разглеждането на
определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на
ЕС, на националните правораздавателни органи. Нормите на правото на ЕС следва да се прилагат
от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява
постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за
ангажиране на извъндоговорна отговорност на държави-членки.
В мотивите на СЕС в цитираното решение е пояснено, че задължение на работодателя е да
осигури възможност на работника да упражни правото си на годишен отпуск (препращайки към
Решение от 6 ноември 2018 г. Kreuziger , C -619/16 ЕU :C : 2018: 872 ,т.51 от цитираната съдебна
практика), като се приема че работодателят, който не дава възможност на работника за упражни
своето право на платен годишен отпуск, трябва да понесе свързаните с това последици ( Решение
от 29 ноември 2017 г. King C - 214/16, ЕU :C : 2017 : 914 , т. 63),извеждайки и основния правен
извод, че работник който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с
националното право в следствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право
да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. На база
Решението на СЕС /първи състав/ от 25.06.2020 г. по съединени дела С - 762 /18 и С -37/2019 г.
съдът намира, че е признато правото на ползване на платен годишен отпуск на ищцата от дата на
прекратяване на трудовото правоотношение до възстановяването й на работа, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
Ответникът е въвел възражение, че за периода от 13.09.2019г. до 31.12.2019г. правото на
ползване на платен годишен отпуск от страна на ищцата е погасено по давност, тъй като от края на
2019г., за която платеният годишен отпуск се полагал до датата на предявяване на исковата молба
– 26.01.2022 г. били изтекли повече от 2 години. Съобразно разпоредбата на чл. 176а КТ когато
платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на
годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се
погасява по давност. В ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че когато платеният годишен
отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на
ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е
4
отпаднала причината за неползването му. В настоящия случай обаче в периода от уволнението –
13.09.2019г. до датата на възстановяване на ищцата на работа 05.04.2021г. е било обективно
невъзможно нито ползването на платен годишен отпуск от страна на работника, нито отлагането
му по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, поради което не би могло да се приеме, че давностния срок по
чл. 176а КТ е започнал да тече от 01.01.2020 г., предвид наличието на висящ спор относно
законосъобразността на наложеното с Заповед № 2535/12.09.2019 г. дисциплинарно наказание
уволнение /по арг. от чл. 115, б „ж“ ЗЗД/. Ето защо съдът намира, че двугодишния давностен срок
по чл. 176а КТ е започнал да тече от 05.04.2021г., като към момента на подаване на исковата молба
не е изтекъл, с оглед на което въведеното в отговора на исковата молба възражение е
неоснователно.
По отношение на възражението на ответника, че за ищцата липсва правен интерес от
предявяване на иска, с оглед обстоятелството, че преди датата на образуване на делото ищцата е
искала да й бъде заплатен полагаемият й се платен годишен отпуск, а не да й се разреши
ползването му, както и твърденията, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото съдът
намира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай признание на иска от ответника липсва – с отговора на исковата молба
ответникът е оспорил като неоснователен предявения иск по изложените в писмения отговор
съображения, което от една страна изключва приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а от друга
обуславя и правния интерес на ищцата от предявяването на настоящия иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК, доколкото между страните е налице спор относно съществуването на правото на ищеца да
ползва платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. Още преди образуване на настоящото производство с
подадения отговор изх. № 729/07.06.2021 г. от Директора на СУ Св. св. Кирил и Методий гр. Р. е
застъпено, че Й. А. К. няма право на платен годишен отпуск за периода от уволнението до
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, нито право на обезщетение по чл. 224
от КТ, поради което и доколкото към настоящия момент трудовото правоотношение е действащо
между страните и предвид забраната на чл. 178 от КТ ищцата не разполага с друг иск за защита на
правата си. С оглед изложеното съдът намира, че е налице правен интерес в полза на ищцата,
поради което предявеният иск е допустим.
По отношение на размера на годишния отпуск за претендирания период съдът намира
следното: по делото е установено, че ищцата Й. А. К. е член на синдикална организация- Синдикат
на българските учители към КНСБ, поради което приложение намира чл. 39, т. 3 от КТД за
системата на предучилищното и училищното образование Д01-197/17.08.2020г. и размерът на
удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските за педагогическите специалисти се определя общо на 56 дни
годишно. При извършване на служебно изчисление от съда по реда на чл. 162 от ГПК се
установява, че за периода от 13.09.2019г. до 04.04.2021 г размерът на платения годишен отпуск на
ищцата възлиза на 87 дни (570 календарни дни х 56/365), поради което предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който ищцата
претендира разноски в размер на 400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за изготвяне на
искова молба и 852 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът е въвел възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, въвежда две кумулативно свързани
предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и
правна сложност на спора/ и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на
претендираните разноски. Размерът на възнаграждението следва да е справедлив, обоснован и
съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък
от предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че делото не е нито с
голяма фактическа, нито с голяма правна сложност. Производството по делото е приключило в
едно съдебно заседание, събрани са единствено писмени доказателства в неголям обем. Предвид
това, съдът намира, че следва да уважи като основателно възражението на ответника за
прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на общо 1252 лева, като
същото бъде намалено до сумата от 660 лева с вкл. ДДС, съобразно предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 за МРАВ минимум. На осн. чл. 76, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС Мадан държавна такса в размер от 80 лева на осн. чл. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
5
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й.А. К. - Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. С., ул. П., и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р., ул. „Х. представлявано от
директора С. К., че Й.А. К. – Л. има право на ползване на платен годишен отпуск за периода от
13.09.2019 г. до 04.04.2021г. в размер на 87 работни дни.
ОСЪЖДА СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р., ул. „Х. представлявано от директора С. К.
да заплати на Й.А. К. - Л., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ул. П. сумата от 660 лева
(шестстотин и шестдесет лева) с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р., ул. „Х. представлявано от директора С. К.
да заплати в полза на Районен съд Мадан сумата от 80 лева (осемдесет лева) държавна такса на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6