№ 21337
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20251110102543 по описа за 2025 година
С искова молба вх. № 14079/16.01.2025г. ищецът Р. Д. К. е предявила против ******
осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично предявен иск от сумата от 80 лева,
представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за потребителски
кредит № 6003372 от 06.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.01.2025г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между ****** И. и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г., въз основа на който на ищеца е
предоставена сума в общ размер от 400 лева, със задължение да я върне на 6 месечни
вноски, без да е посочен размер на месечния лихвен процент по договора. Поддържа, че в
чл. 11 от договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение –
осигуряване на поръчител или застраховка в полза на кредитодателя за връщането на всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията,
посочено в договора. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не е посочен
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че при сключване на договора
ответникът е начислил неустойка в общ размер на 403,98 лева за непредставяне в
седемдневния срок на обезпечения- банкова гаранция или застраховка, посочени в договора.
Поддържа, че задължението по преценка кредитоспособността на длъжника е вменена на
кредитора, но въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение,
след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства. Излага, че
договорът е недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма на
основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. Намира, че е нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Поддържа, че с уговорената неустойка по чл. 11.4 и чл.11.3 от
договора се накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за
другата страна по договора. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК,
като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било
налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката
съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че
1
обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в
нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се посочвал процентът на
ГПР по кредита и липсвали компонентите, които са включени в него. Клаузата за неустойка
била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че от
сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатил всички
задължения по договора, като с оглед недействителността на договора за потребителски
кредит, сумата от 80 лева е получена от ответника без правно основание. Вземанията по
договора за кредит били прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.10.2024г., сключен между цедента ****** И., ЕГН ********** и
цесионера Р. Д. К., ЕГН **********, с който цедентът прехвърлил на цесионера вземането
си срещу ответника в размер на 80 лева – платена без основание сума по процесния договор
кредит, като ищецът счита, че исковата молба съставлява надлежно уведомление по смисъла
на чл. 99 ЗЗД относно извършеното прехвърляне на вземането. Предявява осъдителен иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 5 лева, частично
предявен иск от сумата от 80 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по
процесния нищожен договор за потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искания по чл. 190 ГПК,
за допускане на съдебно- счетоводна експертиза и за издаване на съдебно удостоверение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Поддържа,
че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания по
ЗПК, с което оспорва доводите на ищеца, като заявява, че оспорените клаузи от договора са
валидни. Твърди, че на 06.03.2023г. кредитополучателят е предоставена сумата по кредита,
както и че на 10.03.2023г. ******* И. е внесла сумата от 480,00 лева в офис на ответника,
без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за
предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит. Излага, че клаузата по чл. 11
от процесния договор определя седемдневен срок за изпълнение на условието за
представяне на обезпечение, но тъй като от сключването до прекратяването са изминали
само четири дни, не е начислявана и не е заплащана неустойка по т.11 от договора, с оглед на
което поддържа да е неоснователно твърдението на ищеца за приложение на чл.71 от ЗЗД
относно неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.99 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1./ че между ****** И., ЕГН ********** и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г. с твърдените в исковата молба клаузи, по
който е усвоена сумата от 400,00 лева; 2./ че на 10.03.2023 г. кредитополучателят ****** И. е
заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 480,00 лева за погасяване на вземания
2
по процесния договор за кредит.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже пълно и главно по делото, че на 06.03.2023г. ****** И. е сключила
с ответника процесния договор за потребителски кредит № 6003372; че кредитополучателят
е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника,
както и наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания по силата на който
ищецът да е придобил претендираното вземане.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидността на договора и оспорените клаузи, установяващи размер на ГПР и неустойка,
съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите са
равноправни и не излизат извън присъщите на неустойката функции.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще
бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Доказателствените искания на ищеца - за задължаване на ищеца да представи
намиращи се у него документи по реда на чл. 190 ГПК и за издаване на съдебно
удостоверение, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото с оглед липсата на
оспорване в отговора на исковата молба, същите не са необходими.
Доказателственото искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза е
основателно и следва да бъде уважено.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.06.2025г. от 10:45 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, да
3
отговори на формулираните въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит в размер на 350 лева, вносим от ищцата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4