Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 29.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет е парва година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Я., като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 414 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от К.В.Ц.
против С.В.Т., И.Г.Т. и В.К.Ц.
В исковата молба се сочи, че
ищецът бил законен наследник на Т. Ц., бивш жител ***, починала на 23.12.2017г.
(неин син).
На 22.02.2017г. В.Ц. (баща на
ищеца), действащ лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си Т. Ц.,
сключил договор с ответницата Т. (сестра на ищеца) за покупко-продажба на
следния недвижим имот: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се
от сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на
строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра,
находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил,представляващ УПИ XIV-438
квартал 13 действащия дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед
№1030/29.03.1963 година при съседи по нотариален акт:улица от две страни, Л. С. К. и В.
Г. К. и при граници и съседи на имота по скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437, УПИ ХХГУ-423 и
ХХУ-422 -всички в кв.13 по действащия план на село Соволяно,
община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на
строеж върху гореописания недвижим имот.
Ответницата
С.Т. придобила имота, предмет на разпоредителната сделка, в режим на СИО с
втория ответник И.Т..
Сделката
била обективирана в Нотариален акт №38 том I, рег.№939 дело №32 от 2017година.
Продавачът
по посочената сделка (трети ответник в настоящото), В.Ц., бил снабден с
пълномощно
с нотариална заверка на подпис с рег.№335 от 08.02.2017год.
и нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год.
по описа на Нотариус В.Я. *** действие - Районен съд – гр. Перник, вписан под
№331 в регистъра на Нотариалната камара, упълномощител по което пълномощно била
Т. Ц.. Последната, към момента на съставяне на процесното пълномощно, се
намирала в изключително тежко здравословно състояние. Прекарала била няколко на
брой исхемични мозъчни инсулта като имала и съпътстващи заболявания. Ето защо
не могло да се приеме, че упълномощителката формирала валидна воля, както и че
съзнавала съдържанието на едностранната сделка. Същата била в състояние на
зависимост от близките си и поради това състоянието й се характеризирало с
повишена внушаемост от хората от близкия й семеен кръг. По тази причина,
ответницата Т., възползвайки се от състоянието
на майка си, я мотивирала и умишлено въвела в заблуждение, да изготви
процесното пълномощно, въз основа на което да се извърши и разпоредителната
сделка. С.Т. убедила родителите си, че сделката следва да бъде извършена
възможно най-скоро с оглед на това да осуетят опита на банките да разпродадат имуществото им заради влошеното
финансово състояние на ищеца.
Упълномощителната
сделка, освен това, била недействителна и поради противоречие със закона и
добрите нрави, както и заобикаляне на закона.
Отделно,
липсата на еквивалентност на насрещните престации също водело до накърняване на
добрите нрави, като в случая насрещна престация въобще липсвала.
Недействителна
била и разпоредителната сделка, а именно – договорът за покупко-продажба на
процесния имот на осн. чл. 42, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът,
като законен наследник на Т. Ц. притежавал 1/3 ид.ч. от наследственото
имущество на същата. Това е и което обуславяло правния му интерес от
предявяване на настоящите искове.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което
да се ПРОГЛАСИ, на основание член 26 ал. 2 предл. 2-ро от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 42 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на пълномощно с
нотариална заверка на подпис с рег.№335 от 08.02.2017год.
и нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на
Нотариус В.Я. *** действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под
№331 в регистъра на Нотариалната камара с упълномощител Т.А. Ц., починала на 23.12.2017год. и
пълномощник В.К.Ц., ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ - НЕВЪЗМОЖНОСТ НА УПЪЛНОМОЩИТЕЛЯ
ДА РАЗБИРА И РЪКОВОДИ ДЕЙСТВИЯТА СИ.
При условията
на евентуалност (ако не бъде
уважен така предявеният иск) се иска да бъде постановено решение, с което да се ПРОГЛАСИ, на осн. член 26
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 44 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 42 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на пълномощно с нотариална заверка на подпис с
рег. №335 от 08.02.2017год. и нотариално
заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на Нотариус с район на действие
-района на Районен Съд – град Перник, вписан
под №331 в регистъра на Нотариалната камара с упълномощител Т. А. Ц., починала
на 23.12.2017 год. и пълномощник В.К.Ц.,
поради ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА.
Отново в
условията на евентуалност, ако не бъде уважен горния иск, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се ПРОГЛАСИ, на основание чл. 26 ал.1 предл. 2 от ЗЗД, във връзка с член
44 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД,
НИЩОЖНОСТТА на пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег. №335 от 08.02.20 год. и
нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от
08.02.2017год. по описа на Нотариус с район на действие - района на Районен Съд
–гр. Перник, вписан под №331 в регистъра на Нотариалната камара с упълномощител
Татяна Александрова Цуцуранова, починала на
23.12.2017год. и пълномощник В.К.Ц.,
поради ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА.
Също в
условията на евентуалност се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се ПРОГЛАСИ,
на осн. чл. 26 ал.
1 предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал.1 от ЗЗД, във вр. с член 42 от ЗЗД,
НИЩОЖНОСТТА на пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег. №335 от 08.02.2017год. и
нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от
08.02.2017година по описа на Нотариус с район на действие - района на Районен
Съд - град Перник, вписан под №331 в
регистъра на Нотариалната камара с упълномощител Т. А. Ц., починала на 23.12.2017год.
и пълномощник В.К.Ц., ПОРАДИ
НАКЪРНЯВАНЕ НА ДОБРИТЕ НРАВИ.
В случай, че не
бъде уважен искът на преходните основания се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците С.Т. и И.Т., на
осн. чл. 29 от ЗЗД, че упълномощаването с нотариално заверено съдържание, с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на Нотариус с район на действие -
района на Районен Съд - град Перник, вписан
под №331 в регистъра на Нотариалната камара, с упълномощител Т. А. Ц., починала на 23.12.2017 год. и пълномощник В.К.Ц., е НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, КАТО ИЗВЪРШЕНО ПОРАДИ ИЗМАМА.
Моли се да бъде
постановено решение, с което да
бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
член 42 ал.2 от ЗЗД, спрямо страните по делото,
че Договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от 2017год. по
описа на Нотариус и с
предмет: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван,
построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра,
находяща се в село С., община Кюстендил, област Кюстендил,представляващ УПИ XIV -438 квартал 13 действащия
дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година
при съседи по нотариален акт: улица от
две страни, Л. С. К. и В. Г. К. и при граници и съседи на имота по скица: улица
с ок 132 -135 и улица с о.т. 135-137, УПИ XV -437, УПИ ХХIV-423 и ХХV-422 - всички в кв. 13 по действащия план на село С., община
Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, с продавачи:В.К.Ц.
и Т. А. Ц. и
купувач С.В.Т., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в частта му за ½ ид.ч. - една втора
идеална част, като сключен от В.К.Ц.
БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ /ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ/.
Поради това, че С. и И.Т. владеели имота, позовавайки се
на права въз основа на процесната сделка, като оспорват наследствените такива
на ищеца, се иска, на
основание член 108 от ЗС да бъде постановено решение, с което да се ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо С.В.Т., И.Г.Т. И В.К.Ц.,
че К.В.Ц., като наследник на Т. А. Ц.
е СОБСТВЕНИК на 1/6 /една шеста/
идеална част от следния недвижими имот: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен
имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община
Кюстендил, област Кюстендил,представляващ
УПИ XIV - 438 квартал
13 действащия дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963
година при съседи по нотариален акт: улица от две страни, Л. С. К. и В. Г. К. и при граници и съседи на имота по скица:
улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ XXIV-423 и XXV-422 - всички в
кв.13 по действащия план на село С., община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, КАТО БЪДАТ
ОСЪДЕНИ С.В.Т., И.Г.Т. И В.К.Ц. да предадат на ищеца владението върху имота.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията
на ответника:
Ответниците, в срока по чл.
131 от ГПК, са депозирали писмен отговор. Оспорват основателността на
предявените против тях искове, както и всички фактически и правни доводи, на
които последните се основават.
Исковете за обявяване на процесната
упълномощителна сделка за нищожна поради липса на съгласие, противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, били
неоснователни с оглед дееспособността на упълномощителката. Последната не била
поставена под запрещение нито пък било инициирано такова производство. За Т. Ц.
грижи полагала единствено ответницата Т., а продавачите по разпоредителната
сделка си запазили правото на ползване върху процесния имот.
Без основание било и
твърдението, че по тази сделка липсвала насрещна престация, доколкото от
посочения нотариален акт било видно, че за имота била заплатена цена от 5600,00
лв.
Досежно иска с правно основание чл. 29, ал.2 ЗЗД, ищецът по него не бил активно легитимиран, доколкото такъв иск могла да
предяви единствено измамената страна.
Искът за обявяване на
нищожността на разпоредителната сделка за ½ ид. част от собствеността
върху недвижимия имот също бил неоснователен предвид действителността на
упълномощителната сделка. Освен това над наследствената си квота от 1/6 ид.ч.
ищецът не могъл да претендира обявяване на недействителността й.
Функционално обусловена от
неоснователността на горните искове, претенцията с правно основание чл. 108 ЗС
също била неоснователна.
Предвид изложеното се иска постановяване на
съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу ответниците
искове.
Претендират се и сторените
от тях разноски, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗА.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от
ответната страна.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е наследник по закон на Татяна Цуцуранова, починала на 21.12.2017
г. – неин син, ответницата С.Т. е нейна дъщеря, а ответникът В.Ц. – преживял
съпруг - спр. удостоверение на л. 17 от делото
По делото не е спорно, че към
22.02.2017 г., а и понастоящем, ответниците С. и И.Т. са съпрузи по силата на
сключен граждански брак.
По силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от 2017год. В.К.Ц. и Т. А. Ц. продали на С.В.Т. следния имот: ЕДНОФАМИЛНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван, построена на
основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра,
находяща се в село С., община Кюстендил, област Кюстендил,представляващ УПИ XIV-438 квартал 13 действащия
дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година
при съседи по нотариален акт: улица от
две страни, Л. С. К. и В. Г. К. и при граници и съседи на имота по скица: улица
с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437, УПИ ХХГУ-423 и ХХУ-422 - всички в
кв. 13 по действащия
план на село С., община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим
имот.
При
сключването на посочената сделка Т. А. Ц. действала чрез пълномощника си В.Ц. по силата на
пълномощно с нотариална заверка на подпис с
рег.№335 от 08.02.2017год. и нотариално
заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на
Нотариус В.Я. *** действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под
№331 в регистъра на Нотариалната камара. Пълномощното е приложено по делото и е
подписано от упълномощителя по реда на чл. 279, ал. 2 от ГПК вр. чл. 189 ГПК.
Имотът
понастоящем се владее от ответниците, като това обстоятелство е обявено за
безспорно по тяхно искане.
Той представлява УПИ XIV-438 в квартал 13 действащия
дворищно-регулационен план на село Соволяно, одобрен със Заповед
№1030/29.03.1963, видно от приложената Скица № 15-277599-29.03.2019 г.
Неговата данъчна оценка е в размер на
5115,40 лв., видно от приложеното Удостоверение от 07.07.2020 г.
Приети са медицински книжа досежно
здравословното състояние на Т. Ц., издадени от МБАЛ-Кюстендил, както и
приложение към ЕР № 1860/13.07.2015 г., изпратени от МЗ, РЗИ-Кюстендил, РКМЕ.
Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля М. М..
Приобщено към доказателствата по
делото е и заключение по допусната съдебно-психиатрична експертиза, според
което към 08.02.2017 г. освидетелстваното лице Т. А. Ц. е било с ограничена дееспособност,
като не е могло в пълна степен да разбира значението на своите действия.
Останалите писмени документи не променят крайните
изводи на съда, поради което не се налага подробната им оценка.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
По реда на чл. 210, ал. 1 ГПК в условията на
първоначално обективно и субективно съединяване с една искова молба са
предявени предпочитани искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 44, ал.1 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 108 ЗС, а при
условията на евентуалност: чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 44, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 42 ЗЗД; чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 44, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 42 ЗЗД; чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД, вр. с чл. 44, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 42 ЗЗД; чл. 29, ал.2 ЗЗД, с предмет на предпочетените
искове искане за прогласяване на нищожността на упълномощителната
сделка от 08.02.2017 г. поради липсата на съгласие (чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД) и в следствие
на това – прогласяване недействителността на договора от 22.02.2017 г., като
сключен без представителна власт (чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), като макар и
непрецизно, евентуално е наведено и основанието поради липса на съгласие
(съобразно наведените твърдения за възползване от страна на приобретателя от
уязвимото и зависимо от него състояние на прехвърлителя с оглед здравословното
му състояние, което го лишава от възможността да формира свободно воля за
постигане на съгласието). Предмет на делото е и иск за собственост на 1/6 ид. ч
от процесния имот, като се иска предаване на владението върху него (чл. 108 от
ЗС).
Разглеждането на евентуалните претенции е
поставено под условие – неоснователност на главните такива.
При така
поддържаните искове следва да се поясни, че съдебната практика застъпва
становището, че исковете за недействителност на сделка, претендирана на повече
от едно основание, независимо от поредността и съотношението, които е посочил
ищецът, се считат предявени в условията на евентуалност - ако сделката е
нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на
друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
нищожност според тежестта на порока - от най-тежкия (противоречие със закона
или заобикалянето му) и ако отхвърли този иск да премине към следващите по-леки
пороци (липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
пр.).
С оглед на това
предявените при условията на евентуално съединяване искове следва да се
разгледат по същество и то в посочената по-горе поредност, тъй като тя е
обусловена от тежестта на порока, от който се твърди да страда атакуваната
сделка, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба. Когато
съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното
условие под което са предявените останалите евентуално съединени искове,
основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си
по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало,
а ако постанови решение по тези искове то би подлежало на обезсилване като
недопустимо – така Решение № 97 от 08.02.2013 г. по т.
д. № 196/2011 г., І т. о., Решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016
г. IV г. о., Решение № 106 от 1.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г., IV г. о.,
Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о. и
мн.др.
Изхождайки от
горното съдът приема, че следва да разгледа първо
основанието по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, т.к. най-тежкият порок - Противоречие на
закона, е посочен именно там.
По правилата на чл. 36 и сл. ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД упълномощаването съставлява
едностранна сделка. Тя съдържа волеизявлението на само един правен субект
(упълномощителя), но което поражда права (не и задължения) за още един такъв
(пълномощника). Само и единствено тези лица са страни по сделката. Ето защо с
оглед относителния характер на облигационните отношения страните по оспорената
сделка са задължителни необходими другари (Решение
№ 799/21.02.2011 г. по гр. дело№ 305/2009 г. - IV г. о. ВКС). С оглед на това и
след указания на съда като страна в производството е бил посочен и
пълномощникът В.Ц..
Претенцията в
т.см. е да бъде
постановено решение, с което да се
ПРОГЛАСИ, на осн. член 26 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 42 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на пълномощно с
нотариална заверка на подпис с рег. №335 от 08.02.2017
год. и нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017 год. по описа на Нотариус с район на действие
-района на Районен Съд – град Перник, вписан
под №331 в регистъра на Нотариалната камара с упълномощител Т. А. Ц., починала
на 23.12.2017 год. и пълномощник В.К.Ц.,
поради ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА.
В практиката соченият порок се възприема като несъобразяване с
предписанията на императивни правни норми. Заобикалянето на закона пък се
възприема като частен случай на противоречие на закона. Тук обаче, не се сочат
като нарушени конкретни правни норми, като служебното дирене в т.см. не
установи конкретно такова. По тези причини този иск се възприема за недоказан и
ще бъде оставен без уважение, което налага изследването на следващия сочен
порок-липса на съгласие, поради невъзможност на упълномощителя да разбира
значението на постъпките си.
По иска да бъде
постановено решение, с което да се ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА
на пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.№335 от 08.02.2017год. и нотариално заверено съдържание с
рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на Нотариус В.Я. ***
действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под №331 в регистъра на
Нотариалната камара с упълномощител Т.
А. Ц., починала на 23.12.2017год. и пълномощник В.К.Ц., поради липса на
съгласие:
В нормата на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че са нищожни и договорите, при които липсва
съгласие.
Липсата на съгласие като основание за нищожност
е допустимо и при едностранните сделки, защото въпреки че формално е извършена
едностранната сделка, воля може да отсъства. В тази насока и в трайната практика на ВКС, споделена и в Решение от 16.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3209/2017 г., III г. о. и Решение от 31.05.2012г. по
гр.д.№1677/2010г., ІV г.о.о на ВКС, се приема, че едностранните сделки може да
страдат от същите пороци, както договорите (двустранните сделки), това е една
от причините законодателят в чл.44 ЗЗД да уреди съответната приложимост на правилата относно договорите
и към едностранните сделки.
Посочените в исковата молба фактически твърдения, от
които се извличат доводите за порок на упълномощаването, са следните: влошено
здравословно състояние на упълномощителя,
довело до неспособност за валидно волеобразуване. Тежкото здравословно
състояние поставяло болния в състояние на пълна зависимост от хората, които са
му осигурявали системни грижи за хигиената, храненето и лечението, което
състояние изключвало възможността наследодателят свободно да е изразил и
реализирал воля при сключване на упълномощителната
сделка.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД е налице,
когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по причини, недължащи се на някое от
посочените в чл. 31, ал. 1 от ЗЗД заболявания -
малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка
интоксикация и др. (спр. Решение № 813 от 07.09.2011 г. на ВКС по гр.д. №
256/2010 г., IV ГО). При липсата на съгласие страната осъзнава, че външно прави
изявления, които формално осъществяват фактическия състав на сделката, но без
намерение за обвързване. Липсва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко
насилие, в следствие на което волеизявлението не отразява волята на автора,
респ. няма воля да се създаде или измени дадено правоотношение.
При това и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следваше да докаже наличието на
фактическите твърдения, обосноваващи предпоставките за нищожност на сделката
поради липса на съгласие /воля/ на упълномощителя.
В конкретния случай по делото се установи от събраните
доказателства - гласни, писмени и приетите заключения на експертите по
комплексната съдебна психиатрична и неврологична експертиза, че след изхемичен
инсулт Т. Ц. е с прогресино влошаване на общото състояние още от месец март
2015 г., като състоянието й е довело до тежка инвалидизация за пожизнен срок и
с чужда помощ. Към момента на упълномощителната
сделка тя се е намирала в тежко здравословно състояние – неврологично
разстройство и психичнипоследици с регистрирани органични агностични
разстройства (мултиинфарктна енцефалопатия, сензомоторна афазия, психоорганичен
синдром със съдова генеза и органично разстройство на личността, настъпили в
резултат на мозъчна увреда – мозъчен инфаркт, с десностранна хемиплегия
епилепсия, протекли без възможност за възстановяване, поради органичния си
характер, причинили тежки по степен речеви разстройства, свързани с нарушена
моторика – артикулация и сензорна афазия – нарушена способност за разбиране на
речта, съобусловени с вложено физическо здраве с имобилация, липсващ контрол на
тазови резервоари с невъзможност за самостоятелно придвижване, довели до
смъртта й в последствие. Не е спорно, че всичко това е довело и до поставянето
й във физическа и психологическа зависимост от хората, които е било необходимо
да я обгрижват в продължение на години.
Експертите сочат още, че към времето на упълномощителната сделка освидетелстваният не е
притежавал психична годност да формира и отстои свободно волеизявление, не е
бил в състояние да разбира и ръководи действията и постъпките си. Този извод не
се разколебава от показанията на св. М..
Той сочи, че две-три години упълномощителката била в безпомощно състояние,
заради това била обгрижвана непрекъснато от съпруга си й дъщеря си. Имала
намерение да прехвърли своята част от имота си именно на нея, като това
станало, но свидетелят не знае кога е извършена такава сделка. Всичко това не
може внесе повече яснота досежно психичното й състояние към този момент, т.к.
макар и да твърди, че тя разбирала действията си, сочи за пълната й зависимост
от трети лица, поради заболяването си. Сочи още, че се опитвала да говори, но
нищо не й се разбирало. Комуникирала със знаци и кимане на глава, но разбирала
и съзнанието й било нормално. Тези му впечатления обаче са с неясна давност,
т.к. сочи, че посещенията му при нея са били редки, като основно пресъздава данни,
казани му от ответните страни. Ето защо показанията му не могат се ценят като
обективни и непосредствени в частта, че Т. Ц. към датата на процесната
едностранна сделка е имала възможност да осъзнава постъпките и действията си.
От изложеното следва еднозначен и категоричен извод,
че към релевантния момент – 08.02.2017 г., заболяването на упълномощителя и получените в следствие на него
увреждания, са рефлектирали по такъв начин върху интелектуалните й и волеви
способности, че тя е загубила напълно способността да изрази свободно правно
валидна воля за разпореждане със свои права.
Липсата на воля води до нищожност на
упълномощаването, доколкото и изразената от упълномощителя
воля при извършването на упълномощителната сделка не е била свободно
формирана.
С това искът за прогласяване на нищожността на процесната
едностранна по упълномощаването на ответника В.Ц. за разпореждане с права от
името и за сметка на упълномощителя Т. Ц., поради липса воля се възприема за
основателен и ще бъде уважен.
За прецизност, въпреки липсата на спор по въведената
от съда правна квалификация, следва да отбележи, че на съдебния състав е
известно противоречието в практиката на ВКС досежно това дали при твърдения за
сключване на договора или извършване на едностранната сделка от дееспособно
лице, ако то при сключването им е било в състояние на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си, сделките са нищожни поради липса на
съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД или унищожаеми
на осн. чл. 31 от ЗЗД, поради което е образувано и
е висящо Тълкувателно дело № 5/20 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая е прието основанието на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, т.к. ищецът се
е позовал на нищожност на едностранната сделка поради липсата на воля при
упълномощаването, което да се дължи на здравословното състояние на
упълномощителя, което е непреходно и без данни да е краткорвеременно, а липсата
на възможност към момента за саниране на сочения порок, поради настъпилата
смърт на упълномощителя в последствие, предполага именно състава на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, не се налага произнасяне по
евентуалните претенции, досежно нищожността на упълномощителната сделка на
следващите посочени основания.
По иска
за прогласяване
недействителност на договора, поради сключването му за продавача Т. Ц. от лице
без представителна власт, като липсата на представителна власт произтича от
нищожността на упълномощителната сделка, по силата на която съпругът й В.Ц. действал
от нейно име при сключването му:
Принципно е
разбирането, че процесуално легитимиран да предяви иск за оспорване на
сключения чрез представител договор е упълномощителят (в неговата правна сфера
се претендира да са възникнали последиците от договора), респ. правоприемниците
му, но до размера на наследствената си част. Процесуално легитимиран като
ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника
(последиците на договора засягат и неговата правна сфера). Пълномощникът също може
да участва като страна по делото, тъй като се оспорва представителна власт,
която е упражнил и неговата правна сфера може да бъде накърнена, доколкото ще
отговаря било пред третото лице, с което е договарял (чл. 42, ал. 1), било пред
упълномощителя, ако той се окаже обвързан против волята му.
В
допълнение на това е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
273/25.08.2014 г. по гр. дело № 506/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което е
прието, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност
на договор, страните по него са необходими другари.
С
оглед тези постановки в случая са конституирани всички надлежни страни по
сделката, като участието на ответника И.Т. е обусловено от това, че процесната
сделка е била сключена от съпругата му по време на брака им, с което е
възникнала и семейна имуществена общност досежно имотът, неин предмет.
Пълномощникът също се възприема за надлежна страна по този иск, при посочените
по-горе съображения.
Ищецът
поддържа искане да се прогласи
за недействителен процесния договор в частта му за ½ ид.ч. - една втора
идеална част. Така заявена претенцията е недопустима в нейната цялост. Действително
наследодателят
е притежавал 1/2 ид. части от собствеността, която част е прехвърлена с
договора по силата на учредената представителна власт. Тази именно част е
подлежала на наследяване след неговата смърт, като правото да се заяви
недействителността относно това прехвърляне при основанията на чл. 42, ал.2 ЗЗД,
доколкото също се наследява, както е разяснено в ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г
ОСГТК на ВКС, е в полза на всеки наследник, който може да упражни самостоятелно
правото в този смисъл, но до размера на своята наследствена част. Правилото
очертава предела, в който следва да се признае правен интерес за ищеца тук, респ.
като правоприемник на упълномощителя той може да предяви иска до размера на
наследствената си част, а тя, по правилата на чл. 5, ал. 1, а и чл. 9, ал. 1 от Закона за
наследството, е в размер на 1/6 ид.ч., доколкото съпругът –
ответникът В.Ц. и децата – ищецът К.Ц. и ответницата С.Т., наследяват по равно
притежаваната от наследодателя част.
При
тези доводи искът над посочената част се възприема за недопустим, като предявен
в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК и производството по
него ще бъде оставено без разглеждане.
В
останалата част претенцията е допустима и ще бъде разгледана по същество.
Както вече се
посочи по-горе нищожността на договора представлява засягането му от най-тежък
порок, поради което той е напълно негоден да породи желаните от страните правни
последици. Режимът на нищожността се определя от закона, а не от волята на
страните (Решение от 26.01.1999 г. по в.а.д. № 25/1998 г., АС БТПП; Решение от
24.01.1995 г по м.а.д. № 57/1993 г., АС БТПП).
Тук са наведени доводи от ищеца и за това, че
сделката, която се атакува, е сключена от Т. Ц., чрез пълномощника й, но без
представителна власт, поради нищожността на упълномощаването, а това състояние
на сделката е посочено и като такова, осъществено при липса на съгласие.
Позоваването на
недействителността при договора, сключен въз основа на нищожна упълномощителна
сделка, чрез мним представител, без представителна власт, е съгласно нормата на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, включително когато
възможността договорът да бъде потвърден е вече изключена, било поради изразена
от представлявания воля, или поради друг последващ факт, от който
невъзможността следва единствено за него: обявена недееспособност, представляваният
е починал след сключването на договора и пр. В тази хипотеза според задължителната
практика на ВКС ТР 5/2014г. на ОСГТК на ВКС се касае за иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване на недействителност на сделката като сключена при липса на
представителна власт. Относно вида на тази недействителност следва да
се имат предвид разясненията, дадени в т ІІ.1-3 от ТР № 5/2016г по т.д №
5/2014г ОСГТК.
При това и вече
анализираните гласни доказателствени средства и заключението по приетата
съдебно-психиатрична експертиза, и доколкото може да се приеме, че след като
упълномощителят е страдала от заболяване, което я е поставило в трайна
невъзможност да разбира и да ръководи действията по извършената упълномощителна
сделка, а състоянието й не е временно, с краткотраен характер, сделката е
нищожна. Тя не е породила правни последици, доколкото упълномощителната сделка,
по силата на която пълномощникът е сключил този договор, бе прогласена за
нищожна, респ. учредената представителна власт за сключването на договора
следва да се приеме за отпаднала с обратна сила. Договорът по Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от
2017год. ответникът
В.Ц. е сключил като пълномощник на съпругата си за притежаваната от нея 1/2
ид.ч., но без да разполага с надлежна представителна власт за това. Липсата на
представителна власт за лице, което действа от чуждо име, е равна на липса на
предпоставка за сключване на сделката, за това тя е нищожна. В този смисъл е и
съдебната практика на ВС и ВКС на РБ -Решение на ВС, ІІ г. о. № 238/1991 г.; Решение
на ВКС на РБ, ІІг. о. № 245/29.03.1999 г. по гр. д. № 643/98 г.
Следователно процесният договор, материализиран
в Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от
2017год. не
е породил вещно-правно действие и е нищожен, но до размера на наследствените
права на ищеца, които в случая възлизат на 1/6 ид. ч. от разпоредените приживе
от неговата майка права, респ. в тази част искът е доказан и подлежи на
уважаване - (в този смисъл са и разясненията, дадени в Решение № 223/19.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1006/2012 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева, така и Решение № 143/16.12.2019 г. на ВКС, III г.о. на ВКС, по гр.д. № 2729 по
описа за 2018 г. и мн. др.).
Въпреки този извод и с оглед задължителните
указания по прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение №
3/29.11.2012г. на ОСГК на ВКС, според които на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2
от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, не
се налага служебна отмяна на сочения акт.
Досежно иска на основание член 108 от ЗС - да бъде постановено решение, с което
да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.В.Т., И.Г.Т. И В.К.Ц., че К.В.Ц., като наследник на Т. А. Ц. е СОБСТВЕНИК на 1/6 /една шеста/ идеална
част от следния недвижими имот: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от
сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж
върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село С.,
община Кюстендил, област Кюстендил,представляващ
УПИ XIV - 438 квартал
13 действащия дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед
№1030/29.03.1963 година при съседи по нотариален акт: улица от две страни, Л. С. К. и В. Г. К. и при граници и съседи на имота по скица:
улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ XXIV-423 и XXV-422 - всички в
кв.13 по действащия план на село С., община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, КАТО БЪДАТ
ОСЪДЕНИ С.В.Т., И.Г.Т. И В.К.Ц. да предадат на ищеца владението върху имота.
Този състав на съда възприема становището, че иск
по 108 от ЗС е допустим между съсобственици за съответна идеална част, каквато
е и претенцията тук. Практиката в тази насока приема, че съсобственикът може да търси защита чрез иска
по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху
имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по
отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй
като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право. (в т. см. Решение № 15 от 02.08.2012 г. по гр. д. № 1299/2010 г. на ВКС,
Решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г. I ГО на ВКС, Решение №
351 от 14.10.2011 г. гр. д. № 1179/2010 г., I ГО на ВКС и др.).
При посочените съображения претенцията в тази й
част е допустима. Разгледана по същество се възприема за основателна в
установителната й част поради следното:
Основателността на ревандикационната претенция
се предопределя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, която се намира във владение или държане на ответника и
последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за
това. Поддържащия ревандикационното искане следва да установи с
доказателствената си активност, че е титуляр на правото на собственост върху процесния
материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен
придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл. 77 от ЗС/.
При така разпределената доказателствена тежест тук
са събрани множество писмени доказателства, от съвкупния анализ на които се
налага извод, че претенцията в установителната й част е основателна до размера
на претендираните права. Това следва и от приетото, че договорът, сключен с Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от
2017год. бе признат за
недействителен за 1/6 ид.ч., поради сключването му без съгласието на
упълномощителя, от лице, действащо без представителна власт, респ. ответникът С.Т.,
заедно със съпруга си, не е могла да придобие в режим на съпружеска имуществена
общност собствеността върху целия имот, защото този договор не е произвел
вещно-транслативен ефект за 1/6 ид.ч. Респ. първата предпоставка за основателността
на този иск е налице, а ищецът следва да бъде признат за собственик на 1/6
ид.ч. от процесния имот.
Наличието на следващата предпоставка – владение
от страна на ответните страни, също е установена, като това обстоятелство е
било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Досежно това дали установеното владение е
осъществено и осъществявано при налично основание, следва да се приеме, при
вече посочените мотиви, че за посочената част – 1/6 то е без правно основание.
Въпреки горното и колебанията в съдебната
практика, довели до образуването на Тълкувателно дело № 3/2020 г., този състав
застъпва преобладаващото становище, че собственикът на част от имот не може да
претендира владението нито държането от собственика на другата част от имота,
като неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната част и
изцяло неоснователен в осъдителната, тъй като другият съсобственик също има
правата по чл.31, ал.1 ЗС. По отношение на другите съсобственици собственикът
на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл.32 ЗС
- така Решение №774 от 10.02.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК от
тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№643/2009г. Решение по гр. д. №
4974/2013 г. на І гр. отделение, Решение № 4/25.04.2014 г. по гражданско дело N
4974/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение и т.н., като изпълнението
на съдебно решение, с което е уважен искът следва да става чрез съставяне на
протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота.
При тези доводи ревандикационният иск в
установителната му част ще бъде приет за основателен, а в осъдителната – за
неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се следват
деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искане за
присъждане на такива обаче, не е поддържано, заради което и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не следва да се произнася в
сочения смисъл.
По правилото по чл. 78, ал. 4 ГПК досежно
възприетата за недопустима част от иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД в полза на
ответите страни също се следват разноски, като искане за присъждане такива е
било заявено в съдебно заседание. В практиката се приема, че нормата е
отражение на общия принцип, върху който е основана уредбата на отговорността за
съдебните разноски, а именно че същите следва да се понесат от страната, която
неоснователно е предизвикала исковия процес. В общия случай на прекратяване на
производството това е ищецът, доколкото същият носи тежестта преди завеждане на
делото да осигури наличието на съответните процесуални предпоставки или да
съобрази решението си да предяви иска с наличието или отсъствието на
предпоставките извън негов контрол, респ. да упражни правото си на иск по
начин, че да са налице предпоставките за надлежното упражняване на правото на
иск. Именно несъобразяването на ищеца с тези изисквания е основанието да се
възложат в негова тежест направените за недопустимото производство разноски. В
случая са ангажирани доказателства, че е заплатено адвокатско възнаграждение от
ответните страни С. и И.Т. в размер на 1000 лв., а досежно ответника В.Ц.
представителството е по реда на чл. 38 от ЗА, заради което се иска и неговото
присъждане в полза на адвоката. Липсата на разграничение на сумата, заплатена
на адвоката от ответниците Т. по всеки от исковете, налага тя да бъде
разпределена от съда по равно за всеки от главните искове, а с оглед
възприетата за допустима част от този иск на ответниците се следват деловодни
разноски в размер на 55,00 лв.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, в полза на адвокат Г. М. същото се следва
възнаграждение в размер на 100,00 лв., за осъщественото процесуално
представителство на ответника В.Ц..
В полза на ответниците не се следват разноски
досежно ревандикационния иск, въпреки отхвърлянето на осъдителната част от
претенцията по чл. 108 от ЗС, т.к. макар и да съдържа две искания за правна
защита, отправени до съда, се касае до един предявен иск, който единствено в
установителната му част се възприе за основателен.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА на К.В.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, против В.К.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ на нищожността на извършеното на 08.02.2017
г. писменото упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на
подпис с рег.№335 от 08.02.2017год. и
нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на
Нотариус В.Я. *** действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под
№331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което упълномощителя Т. А. Ц., починала на
23.12.2017год., притежавала ЕГН **********, упълномощила съпруга си В.К.Ц., с
ЕГН **********, да се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания
в него имот, ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА.
ПРОГЛАСЯВА
за нищожно
по иска на К.В.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, против В.К.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***,
извършеното на 08.02.2017
г. писменото упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на
подпис с рег.№335 от 08.02.2017год. и
нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на
Нотариус В.Я. *** действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под
№331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което упълномощителя Т. А. Ц., починала на
23.12.2017год., притежавала ЕГН **********, упълномощила съпруга си В.К.Ц., с
ЕГН **********, да се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания
в него имот, КАТО ИЗВЪРШЕНО ПРИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на К.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, против С.В.Т.,
с ЕГН **********, И.Г.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, и В.К.Ц. с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, ДОГОВОР за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от 2017год. по
описа на Нотариус и с
предмет: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван,
построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра,
находяща се в село С., община Кюстендил, област Кюстендил, представляващ УПИ XIV-438 квартал 13 действащия
дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година
при съседи по нотариален акт: улица от
две страни, Л. С. К. и В. Г. К. и при граници и съседи на имота по скица: улица
с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ ХХГУ-423 и ХХУ-422 - всички в
кв. 13 по действащия
план на село С., община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим
имот, в частта му за 1/6 идеална
част от него, като над тази част до
½ ид.ч., както е бил предявен иска, ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията като недопустима.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС, по отношение на С.В.Т., с ЕГН **********, И.Г.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** и В.К.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, че К.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на наследник на Т. А. Ц., е собственик на 1/6 (една шеста) идеална част от
следния недвижими имот: ЕДНОФАМИЛНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван, построена
на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541
квадратни метра, находяща се в село С., община Кюстендил, област Кюстендил, представляващ УПИ XIV – 438 в квартал 13 от действащия
дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година
при съседи по нотариален акт: улица от
две страни, Л. С. К. и В. Г.К.и при граници и съседи на имота по скица: улица с ок 132 -135
и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ XXIV-423 и XXV-422 - всички в
кв.13 по действащия план на село С., община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, КАТО
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
в частта й, в която се иска да БЪДАТ осъдени С.В.Т., И.Г.Т. И В.К.Ц., да
предадат на ищеца владението върху този имот, като неоснователна инедоказана.
ОСЪЖДА
К.В.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т., с ЕГН ********** и И.Г.Т. с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 55,00 лв. (петдесет и пет
лева и нула стотинки), припадащата се част от сторените деловодни разноски с
оглед изхода на спора.
ОСЪЖДА
К.В.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на адвокат Г.М.,***, с адрес на
упражняване на дейността гр. Кюстендил, пл. Демокрация №1, ет. 5, офис 12,
сумата от 100,00 лв. (сто лева и нула стотинки) възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на В.К.Ц. с
ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_____________