Решение по дело №2296/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1764
Дата: 26 ноември 2021 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20213100502296
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1764
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502296 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана
от Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, чрез процесуален
представител, срещу Решение №261612/14.05.2021г., постановено по гр.д.
№14924/2020г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което е осъден въззивника да
заплати на В. Ж. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, *************,
сумата от 10 000 лева, представляващи претърпени от последния
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес,
емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов капацитет от
претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
подбедрица, настъпили в следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00
часа в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул.
„Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул.
„Неделчо Кайков“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45
ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като
1
въпреки че ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на въпросната
шахта, съдът е направил необоснован извод, че такава е имало и нейната
поддръжка е била задължение на ответника. Твърди се, че съдът
неоснователно не е събрал служебно доказателства за установяване на
фактическата обстановка и възражението на ответника, че отговорност за
находящите се шахти носи трето за спора лице- „В и К“ гр. Варна. Твърди се,
че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е неоснователно
завишено, като липсват изложени от ВРС мотиви за това. Твърди се, че
вредите не е установено да са такива, каквито са твърдени в исковата молба,
тъй като функцията на крака е възстановена. Твърди се, че съдът не е отчел
близките родствени отношения и приятелски такива на ищеца със
свидетелите, обуславящи и необективност на показанията на последните.
Излага се, че съдът не е събрал доказателства- СПЕ, която да установи
влошеното психическо състояние на ищеца. Оспорва се и
законосъобразността на решението в частта, с която е присъдена и законна
лихва от момента на увредата до подаване на исковата молба. Моли
решението да бъде изцяло отменено и искът отхвърлен, в евентуалност да
бъде присъдено обезщетение в справедлив размер от 4 000 лв. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. Ж.
Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител, който оспорва жалбата
изцяло. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила
нито при доклада, нито при събиране на доказателствата. Ответникът не е
поискал събиране на доказателства в указаните срокове, поради което и
правилно такива не са допуснати, а задължение за служебно събиране на
такива съдът няма. Излага, че са събрани релевантни доказателства,
установяващи предпоставките за уважаване на претенцията. Излага, че е
настъпила преклузия за събиране на посочените във въззивната жалба
доказателства.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:

В исковата молба ищецът В. Ж. Р. сочи, че на 08.07.2016 г. около 22.00
2
часа в град Варна, в междублоковото пространство, в неосветен участък, пред
блока на ул. „Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото
разклонение на ул. „Неделчо Кайков“, пресичайки пътното платно пропаднал
с десния си крак в необезопасена и необозначена шахта, намираща се на
пътното платно. Почувствал силни и прерязващи болки в десния си крак.
Придружаващият го негов познат го отвел в дома му, тъй като в наранения
крак имал и предходно счупване през 1989 г. с последващи усложнения, като
се надявал, че болките ще отшумят. Прекарал нощта в тежки болки, които
дори аналгитиците не го успокоили. На сутринта бил откаран до личния му
лекар, който го насочил към ортопед, който констатирал счупване на дясна
подбедрица, в следствие на което бил гипсиран от средата на бедрото до
основата на пръстите. Болките, неудобствата и затрудненията станали
ежедневни. Прекарвал дните сам, изпитвайки тежки физически болки, както и
множество притеснения относно повторно тежко увреждане на същия крак и
последиците, които ще има в бъдеще. От предходното счупване чувствал, че
това му е слабото място и сега кошмарът с повторното счупване се повтарял.
За трите месеца на имобилизация, твърди, че жизненият му ритъм бил
нарушен – сънят му бил неспокоен; затруднения изпитвал при придвижването
и поддържането на ежедневната хигиена, както и изпитвал опасения, че няма
да се възстанови. Наложителната чужда помощ предизвикала у него чувство
на малоценност и безпомощност. Три месеца бил неработоспособен. След
инцидента не бил подходящ за работа като дограмист и от тогава бил в
невъзможност да си намери работа. Към настоящия момент изпитва болки в
десния крак като същият се е скъсил, не можел да вдига тежки предмети.
Кракът му е отслабнал и при влажно и студено време болките се засилват.
Твърди, че собственик на пътя, на който се намира шахтата е Община Варна,
която следва да управлява имотите- общинска собственост, да стопанисва
пътя и да го поддържа в изправно състояние, да го ремонтира и да
сигнализира незабавно за препятствията по него. Тези задължения не са
изпълнени от ответника, поради което и ищецът е предявил иск за заплащане
на сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически
стрес, емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов капацитет от
претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
подбедрица, настъпили в следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00
часа в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул.
„Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул.
„Неделчо Кайков“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г.
до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Община Варна. Последният оспорва исковата претенция по
основание и размер. Твърди, че процесната шахта не е конкретизирана и
индивидуализирана. Заявява, че поддържането и ремонтирането на мрежата е
3
задължение само и единствено на експлоатационното дружество, поради това
следва да се установи както кой е собственик на шахтата, така и дали същата
съществува. Не са наведени твърдения, които да обуславят невъзможност
ищецът да възприеме неравността, т.е. че капакът на шахтата липсва и да
предотврати попадането си в същата. Счита, че поведението на пешеходците
следва да бъде съобразено с особеностите на пътния участък. Моли исковата
претенция да се остави без уважение, а в условията на евентуалност да се
редуцира нейният размер, тъй като същият е прекомерно висок. Счита, че е
налице принос на ищеца относно настъпването на увреждането, именно
поради неспазване на дължимата грижа. Твърди, че началният момент, от
който се дължи законна лихва е датата на депозиране на исковата молба.
Моли за постановяване на решение, съобразно изложените обстоятелства в
отговора на исковата молба.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените по делото амбулаторни листи №
1898/11.07.2016 г. и № 2430/13.09.2016 г., издадени от доктор Чавдар Марков,
както и от копието от ЛК, че В. Ж. Р., е бил прегледан във връзка с получена
на 08.07.2016 г. травма и болки в областта на дясна подбедрица.
Приети като писмени доказателства са извършени изследвания от
11.07.2016 г., 12.07.2016 г. и 18.08.2016 г., а именно рентгенографии на дясна
подбедрица. От болнични листове от 19.08.2016 г. и от 13.09.2016 г. и личен
картон се установява, че В.Р. е във временна неработоспособност от
11.07.2016 г.
От амбулаторни листи №№ 2825/21.12.2016 г. и 2187/12.10.2016 г.,
издадени от проф. К., е видно, че В. Ж. Р. е с имобилизиран десен долен
крайник в гипсова имобилизация от средата на бедрото до основата на
пръстите, както и че на 25.10.2016 г. се е предложило сваляне на
имобилизацията и контролна снимка. Приложената етапна епикриза
установява същия факт.
От експертно решение № 509/01.02.2016 г., издадено от МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД е видно, че на Веселен Р. му е определена 50%
неработоспособност до 01.02.2019г. Като водеща диагноза е посочено
„Остеомиелит“. в резултат на ПТП от 1989 г., при което е получил счупване
на дясна подбедрица.
От заключението по назначената съдебно медицинска експертиза се
установява, че на 08.07.2016 г. В.Р. е получил счупване на костите на дясната
подбедрица, като вещото лице е направило извод, че травматичните
увреждания могат да бъдат получени по описания начин – пропадане на
десния долен крайник в шахта, както и че е налице причинно следствена
4
връзка между травматичното увреждане и механизма на получаване. Вещото
лице посочва, че е налице болка и нарушена функция на десния долен
крайник за период не по-малък от 4-5 месеца. Експертът е заявил, че имайки
предвид предходното счупване, развилият се остеомиелит, оформераната
лъжлива става, периодът на възстановяването може да бъде удължен, като
към настоящия момент са налице белези в областта на десния долен крайник
и накуцваща походка. Наличните предходни увреждания – лъжлива става и
остеомиелит способстват да по-лесно получаване на уврежданията от
08.07.2016 г. като включително и при внезапно, форсирано извиване на
крайника на фиксирано стъпало, под тежестта на тялото да се реализира
такова травматично увреждане. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че независимо от предходното счупване от 1989 г. при пропадане в шахта е
възможно да получи такова увреждане. Към настоящият момент ищецът не
използва помощни средства и функцията на крака е възстановена до степен
да се придвижва самостоятелно в пространството и да стои прав. Това е
основната функция на крайника, независимо че има накуцваща походка.
Последната не може да се каже дали се е засилила в резултат на второто
увреждане, тъй като той още след първия инцидент е имал накуцваща
походка. Вещото лице уточнява, че за настъпилото процесно увреждане е
предприето консервативно лечение чрез имобилизация.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на водене на страната на ищеца. От показанията на свидетеля Найден
Панайотов се установява, че познава ищецът от малък, тъй като са съседи и
живеят в един блок. Заявява, че в началото на месец юли 2016 г. излезли да се
разхождат в Морската градина и късно вечерта при прибиране към дома на
кръстовището на ул. „Неделчо Кайков“, точно където се разклонява пред
„Студентска“ бл.12, В.Р. пада и започва да стене. Уточнява, че кракът му бил
в шахта, точно до тротоара. Заявява, че същата е с размери 50 на 50 и около
половин метър дълбока. Посочва, че ясно я е видял, тъй като е помогнал на
Веселин да излезе от нея. Предположил, че бърза помощ няма да се отзоват и
викнал свой приятел, който му помогнал да го заведе до дома му като през
цялото време Р. стенел от болка. На следващата сутрин се обадила майка му с
молба да го заведе на доктор, тъй като ищецът не е спал от болка. След
извършения преглед се установило, че кракът е счупен, в резултат на което
бил гипсиран от бедрото до върха на пръстите. Ищецът е бил много
притеснен, тъй като не е знаел какво ще се случи, след като кракът му е
отново счупен. Свидетелят ходел след работа да му помага да ходи до
тоалетна, да се движи и да не се залежава. Твърди, че е бил в гипс повече от
три месеца като след това не се е възстановил веднага. И сега няма опората на
крака – изморява се бързо. Посочва, че след инцидента спрял да иска да
вижда когото и да било, станал избухлив и затворен в себе си. Разказва за
ден, в който влязъл в стаята му и го заварил отпуснат на леглото, брадясал, а
вътре - непроветрявано. Веселин преди инцидента се занимавал с монтаж и
демонтаж на дограми, но в последствие си изгубил работата. Твърди, че е
5
пробвал да се върне, но усещал слабост в крака. Твърди, че след първия
инцидент Веселин е имал една клатушкаща се походка, а след вторият вече си
куца по-явно.
От разпита на свидетелката В.В. Р.а, майка на ищеца, се установява, че
преди 30 години синът й е бил със счупен крак и през 2016 г. пак го е счупил.
Посочва, че нощта на 08.07 няма да я забрави, тъй като вечерта след 22 часа
две момчета довели синът й в дома им като последният й заявил, че си е
счупил крака след падане в шахта, която се намирала на тъмна, неосветена
улица. Посочва, че през нощта му е давала аналгитици, които не му
помогнали и затова на сутринта звъннала на Найден, който го завел в болница
и след като го върнал кракът на сина й бил гипсиран от бедрото до пръстите.
Твърди, че три месеца е бил в гипс и наложило да се премести в неговата стая
да спи, за да го обгрижва – да го обръща, да му помага за тоалет, за къпане. В
началото не е можел да става, затова е ходил до тоалетна с уринатор.
Изпаднал в дълбока депресия и не искал да вижда никого, не искал да се къпе.
Твърди, че три месеца е била при него неотлъчно Ползвал е шест месеца
отпуск по болест. В последствие решил да се върне на работа като дограмист,
но не се чувствал стабилен, тъй като кракът му бил отслабнал. Заявява, че към
момента не работи. Посочва, че след първия инцидент е накуцвал малко, а
след втория много.

При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:

С предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД ищецът ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Тази отговорност
произтича не от правото на собственост върху определеното отводнително
съоръжение- шахта, а от местонахождението на същата върху пътното
платно, което представлява публична общинска собственост и отговорността
за поддръжката на което е именно на ответника. Затова и по наведените в
жалбата възражения, че съдът не е събрал служебно и не е допуснал събиране
на доказателства чия е собствеността върху процесната шахта, са
неоснователни. Безспорно е, че пътят, върху който е била разположена
отводнителната шахта е общински, респективно е публична общинска
собственост на Община Варна. Показанията на св. Панайотов, че квадратна
шахта с размери около 0,50 м. и същата дълбочина е била разположена на
улицата, която се е намирала в град Варна, в междублоковото пространство
пред блока на ул. „Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото
разклонение на ул. „Неделчо Кайков“, съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани. Независимо че свидетелят е в близки приятелски отношения с
ищеца, то съдът намира, че няма данни за недостоверност или необективност
на показанията му. Впечатленията на свидетеля за преки и непосредствени,
тъй като той е присъствал на инцидента, както и е възприел мястото и начина,
6
по който се е случил, лично. Затова и само фактът, че свидетелят е приятел на
ищеца, не изключва качеството му на очевидец. Пътят, публична общинска
собственост, по силата на нормата на чл.5 ал.1 т.2 ЗП включва като основен
елемент пътните съоръжения. Дефиницията на «пътни съоръжения» е дадена
в §1 т.3 от ДР към ЗП и предвижда, че "Пътни съоръжения" са: водостоците;
мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните
съоръжения». Безспорно въпросната шахта, за която св. Панайотов сочи, че е била оточна,
представлява именно водоотвеждащо устройство, респективно е основен елемент на
общинския път. И доколкото съобразно нормата на чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а процесната шахта-
пътно съоръжение е била разполежана именно върху пътното платно, респективно е елемент
от него, то и поддръжката и ремонтът на същата се вменява в задължение на Община Варна.
Предвид това и неоснователни са възраженията, че е трето за спора лице- ВиК Варна носи
отговорност за поддръжката на въпросното отводнително съоръжение. Дори и да са налице
някакви споразумения за извършване на поддръжка на тези съоръжения, сключени между
Община Варна и «ВиК» Варна, същите са релевантни за вътрешните отношения между
съконтрахентите, но не изключват обезпечително-гаранционната отговорност на
собственика на пътя, върху който е разположено въпросното съоръжение- Община Варна.
Предвид горното и съставът приема, че именно в резултат на неизпълнение на задължението
на длъжностни лица, служители на ответника, да извършват ремонт и поддръжка на
общинския път, включващ и находящите се върху него пътни съоръжения, е настъпването
на неимуществените вреди за ищеца. Искът е доказан по основание.
По възраженията, наведени във въззивната жалба, във връзка
несъответствие на размера на присъденото обезщетение и претърпените
вреди:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди
следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта,
като следва да бъдат коментирани и взетите от съда факти и обстоятелства,
аргументирали го да определи именно конкретния размер. В рамките на
настоящото производство безспорно се установиха следните факти: ищецът е
получил средна телесна повреда, вследствие на която е търпял присъщите
болки и страдания, съпътстващи фрактурата на долен крайник; обездвижен е
бил с гипсов крачол от средата на бедрото до пръстите на крака в
продължение на три месеца /много повече от обичайното обездвижване/; през
този тримесечен период е търпял болки и страдания както от фрактурата, така
и такива, изразяващи се в чувство на неудобство, срам, притеснение,
обусловени от необходимостта да бъде обслужван и в най-обикновените и
същевременно интимни дейности /ползвал е уринатор с помощта на майка си,
впоследствие пак с нейна помощ е бил воден до тоалетна, къпан и т.н./; имал
е нужда да бъде придружаван по повод тежкото си придвижване от трети
лица при нужда; чувствал се е отчаян и обезверен, загубил е желанието да се
вижда с хора- както с най-близките си, така и с приятели, занемарил е личната
си хигиена и външния си вид; чувствал се е притеснен, че фрактурата е
отново на пострадалия през 1989г. крайник, който е имал и хронични
изменения; оздравителният период е продължил сравнително дълъг период от
7
време 5-6 месеца, през които ищецът е ползвал отпуск по болест; ищецът е
бил трудоустроен с 50% работоспособност за срок от три години вследствие
на рефрактурата; ищецът и след приключване ползването на отпуска поради
временна нетрудоспособност е бил в невъзможност да изпълнява трудовите
си задължения на монтажник на дограми, предвид характера им, което е
наложило и прекратяване на трудовото правоотношение. И на последно
място, но не и по важност съдът взе предвид, че пълно възстановяване на
ищеца вследствие на получената фрактура не е настъпило- същият и
понастоящем продължава да куца. Възраженията на въззивника, че дългият
възстановителен период се дължи на предходна тежка травма съдът намира за
неоснователни. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
ищецът и след травмата от 1989г. е имал леко клатушкаща походка, но след
процесния инцидент е започнал да куца осезаемо, което вече е
възпрепятствало и дългото ходене и изпълнението на трудовите му
задължения. Възраженията на въззивника, че функцията на крака е
възстановена, щом като ищецът може да стои прав и да се придвижва
самостоятелно, също са неоснователни. Като се има предвид възрастта на
ищеца- работоспособна възраст, предполагаща активна двигателна активност,
богат социален живот, необходимост от задължителна трудова заетост,
съставът намира, че възстановената възможност на ищеца да стои права и да
ходи категорично не удовлетворява нуждите му от нормален начин на живот.
Затова и съставът приема, че функциите на крайника не са напълно
възстановени. Като категорично и това обстоятелство е пряка и
непосредствена последица от претърпяната през 2016г. травма. Независимо
от предходната претърпяна през 1989г. травма, ищецът е можел да се движи,
да работи, като начинът му на живот не е бил променен по начина, по който е
към настоящия момент. Затова и съставът намира, че предхождащото
инцидента състояние на ищеца не е определящо за настъпилите
неимуществени вреди вследствие на инцидента през 2016г. Съдът намира, че
обезщетение в размер на 10 000 лв. в до известна степен би обезщетило
претърпените от ищеца болки и страдания, притеснения, неудобства и
емоционален и психически дискомфорт, ограничен жизнен и трудов
капацитет, настъпили като пряка и непосредствена последица от пропадането
на ищеца в необезопасена шахта на пътното платно, собственост на ответната
община. Сумата от 10 000 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва
от момента на деликта- 08.07.2016г., предвид нормата на чл.84 ал.3 ЗЗД.
Цитираното от въззивника в жалбата ТР №3/2005г. по т.д. №3/2004г. на
ОСГК на ВКС не намира приложение, доколкото също касае производства по
ЗОДВПГ, какъвто настоящия казус не е.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане и на основание чл.38 ЗА в полза на адв. Зл.
Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и защита. На осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде
8
определено възнаграждение в размер на 830 лв., което въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на адв. Й..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261612/14.05.2021г., постановено по гр.д.
№14924/2020г. по описа на ВРС, 47-ми с-в.

ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, с адрес град Варна, бул.
„Осми приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, да
заплати на адвокат Зл. Й., член на Адвокатска колегия – град Варна, адрес:
град Варна, ул. „Трепетлика“, бл.1, ап.13 сумата от 830 /осемстотин и
тридесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
предявената искова претенция, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв. вр. чл.78 ал.1
ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9