РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Бургас, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100502235 по описа за 2022 година
С Решение № 2799/07.12.2022г., постановено по гр. дело №
5876/2022г. по описа на Районен съд- Бургас е осъдена Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на К. Н.
Ж. сумата от 641, 80 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
74, 36 часа извънреден труд, положен през периода 01.08.2019г. - 10.07.2020г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 159, 30 лева, представляваща сборна лихва за забава върху
отделните вземания, дължима за периода 01.11.2019г. – 12.09.202г., ведно със
законната лихва върху главницата от 641, 80 лева, считано от 13.09.2022г. до
окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР,
представлявана от ВПД Директор - Главен Комисар А. Д., чрез процесуален
представител - Главен юрисконсулт Татяна Стойкова. Въззивната страна
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
1
Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и е необосновано.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на съда за
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители,
назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Въззивната страна сочи, че с оглед
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не
са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете,
към които препращат.
В жалбата е направен подробен анализ и съпоставка на
нормативните актове, регламентиращи правилата за полагане на труд от
лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в
МВР. Излага се становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в
определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР.
В депозираната пред съда въззивна жалба, жалбоподателят заявява,
че през процесния период действат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР, съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се
предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент
1.143. Твърди, че съгласно нормативната уредба, действаща през процесния
период, държавните служители в МВР могат да полагат труд през нощта, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период. Подчертава, че положеният нощен труд с осемчасова
продължителност не се трансформира в дневен такъв, а се заплащал по 0, 25
лева на час. Посочва, че съотношението между дневен и нощен труд в
системата на МВР е с коефициент 1, за разлика от уредбата в КТ. Според
въззивната страна, целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по
реда на НСОРЗ, е работникът, който работи 7 часа през нощта, да получи
трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде
увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът
или служителят работи действително извън установеното работно време.
В жалбата се посочва, че необосновано и при липса на правен анализ,
2
първоинстанционният съд е приел, че следвало да се приложи НСОРЗ.
Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт
да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3
ЗМВР. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, се дължи заплащане като извънреден труд. Подчертава, че
въззиваемият претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в
рамките на 24- часовите му дежурства, положени по график.
Претендира се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител депозира писмена молба, в която сочи, че поддържа жалбата и
изразява становище по съществото на спора.
Ответната страна по въззивната жалба – К. Н. Ж. депозира по делото
писмен отговор чрез своя процесуален представител – адвокат Билянова -
БАК, като сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и
счита, че следва да бъде потвърдено. В депозирания пред съда писмен отговор
се твърди, че поради естеството на работата си, ищецът е полагал 24–часови
дежурства, които се отчитат на тримесечие. Посочва се, че съгласно чл. 176 от
ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
образува от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Навеждат се доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за
преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа-06.00часа) с коефициент
1.143, тази празнота в закона следва да се преодолее чрез субсидиарното
3
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Развиват се подробни съображения в тази насока,
подчертавайки, че определеното със заповед на Министъра на вътрешните
работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лева на
час, е с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство.
Посочват се аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
държавни служители.
Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на
Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено
преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д. № 606/2019г. Посочва се, че
съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.
,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща
нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния
сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня. Развиват се подробни
съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС. Заявява
се, че за процесния период нямало законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а празнотата в специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Претендира се от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция. Отправя се искане на въззиваемия да бъдат присъдени
направените по делото сторените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – К. Н. Ж.
чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, с което
оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъда
потвърдено.
Окръжен съд - Бургас като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството, образувано пред Окръжен съд – Бургас е
4
възобновено след като на 29.07.2024г. е постановен съдебен акт на Съда на
европейския съюз по делото С-435/2023г. по отправено преюдициално
запитване и е отпаднала пречката за движение на делото.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от К. Н. Ж.
от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител – адвокат Златина
Билянова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1 против
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР- София, с които
се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер
от 504 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд в размер на 72 часа, за периода от 01.08.2019г. до 10.07.2020г.
получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143,
ведно с мораторна лихва в размер на 30 лева за горепосочения период от
момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищецът през исковия
период е полагал труд на длъжност Командир на екип в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Приморско към Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, като при
естеството на своята работа полага 24 часови дежурства, които се отчитат на
тримесечие. Твърди се, че ищецът е със статут на държавен служител, като се
пояснява, че за положения извънреден труд от 72 часа, получени след
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.
В хода на производството, размерът на претенцията за
възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 641, 80 лева за 74,
36 часа извънреден труд. Увеличен е и размерът на претенцията за мораторна
лихва на 159, 30 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР (преди изменението с ДВ бр.60/2020г.).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната
страна е оспорила исковете като неоснователни.
5
Не се оспорва, че ищецът има статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но по отношение на него намират
приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия
нормативен акт.
През исковия период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г
и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на Министъра на вътрешните работи, които
уреждат еднаква материя с НСОРЗ и последната не следва да се прилага за
служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е налице празнота в
специалната уредба, която да бъде преодоляна със субсидиарно приложение
на КТ. Липсва и препращаща норма в този смисъл. В специалните законови и
подзаконови нормативни актове е посочено, че държавните служители в
МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период.
Дневното и нощното работно време за полицейските служители е с една и
съща продължителност – 8 часа. Претендира да се отхвърлят предявените
искове и да се присъдят разноски.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като
е изложил мотиви, че в подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законова делегация, липсва норма, уреждаща преобразуването на
часовете положен нощен труд в коефициент 1,143, което представлява
нормативна празнота. Това обаче не следва да се тълкува като законова
забрана за такова преобразуване, тъй като тя би била противоконституционна
и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и работещите по трудови правоотношения по
отношение на заплащане на допълнителни възнаграждения. При наличие на
непълнота на специалната нормативна уредба следва да намери приложение
общата НСОРЗ и по – конкретно чл. 9, ал. 2 от нея. В чл. 140, ал. 1 от КТ е
предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е
7 часа и приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1,143.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата. При извършената
служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
6
допустимо. По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението, съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Безспорно е
също така, че за периода от 01.08.2019г. до 10.07.2020г. е полагал труд на
смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като
нощният труд е 520 часа (в този смисъл заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза). Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с
коефициент 1,143, той възлиза на 594, 36 часа. Разликата между отчетения
нощен труд и преизчисления е 74, 36 часа, той не е заплатен, а дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в
размер на 641, 80 лева. Съобразно заключението на вещото лице, размерът на
мораторната лихва е 159, 30 лева.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат специалните правни норми в
ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда
за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на
НСОРЗ. Това възражение е основателно.
Съобразно даденото в ТР № 1/2020 от 15.03.2023г на ОСГК на ВКС
задължително за съдилищата тълкуване, при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими
разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата Наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите на посоченото решение е прието, че съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени
предпоставки - празнота в нормативен акт, да се касае за подобни случаи и
това да отговоря на целта на акта. Според касационната инстанция не са
7
налице тези три предпоставки. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в
брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР.
Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, „8 часа
дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза
от 22 часа до 06.00 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от
ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по –
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите
от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9
от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът
за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове – наредба и заповед. В издадените и
цитирани в жалбата наредби на министъра на вътрешните работи липсва
правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на
законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не е налице сходство в случая между ЗМВР и КТ.Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
се реализира за осъществяване на държавна власт. Прилагането на НСОРЗ
към служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел,
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал.
1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.
При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по - голям основен платен годишен отпуск
(чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно
8
правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР), липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 от КСО), пенсиониране
при условията на І категория труд (чл. 69 от КСО) и др.
В Тълкувателното решение са изложени и мотиви във връзка с
Решение на СЕС по дело С-262/20г, което е в подкрепа на възприетото в ТР
становище. Идентично по смисъл е и постановеното от СЕС Определение от
29.07.2024г., постановено по дело С-435/23, образувано по преюдициално
запитване от Окръжен съд – Смолян, поради което по изложените
съображения исковата претенция е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, съдът
намира, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи
не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в атакуваното
решение, поради което и счита, че същото следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските: С оглед изхода от настоящото производство, в тежест
на въззиваемия следва да се възложат направените разноски от въззивната
дирекция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Във въззивната жалба е направено
искане за възлагане на разноските за производството, като изрично се
претендира да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт. В
първоинстанционното производство също е направено искане да бъдат
присъдени направените по делото разноски – вкл. и възнаграждение за
юрисконсулт (лист 18 от първоинстанционното производство). При това
положение, съдът намира, че разноските за въззивната страна са платена
държавна такса за въззивната инстанция в размер на 50 лева и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на от по 100 лева за всяка една от инстанциите –
общо сума в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, към която цитираната
разпоредба препраща.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2799 от 07.12.2022г., постановено по
гражданско дело № 5846/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Н. Ж., ЕГН ********** от гр. ****,
ж.к. *****, бл. **, вх. **, ет. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 8, ет. 1 – адвокат Златина Билянова против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, представлявана от
Александър Джартов, с адрес за призоваване - гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 37Б – РДПБЗН – юрисконсулт Татяна Стойкова искове за
присъждане на сумата 641, 80 (шестстотин четиридесет и един лева и
осемдесет стотинки) лева – представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен от ищеца за периода от 01.08.2019г. до
10.07.2020г. за 74, 36 часа извънреден труд, получен след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2022г. до окончателното плащане и сумата от 159, 30
(сто петдесет и девет лева и тридесет стотинки) лева, представляваща сборна
лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до 12.09.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Н. Ж., ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. *****, бл. **,
вх. **, ет. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1 –
адвокат Златина Билянова да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, представлявана от Александър
Джартов, с адрес за призоваване - гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б
– РДПБЗН – юрисконсулт Татяна Стойкова сума в размер от 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща направените разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10