Решение по дело №640/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 204
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20192150100640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 204                                       01.11.2019г.                           гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                         ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на девети октомври                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                          Председател: Й.М.И.

секретар А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Й.М.

Гражданско дело640 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.Д.Т. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.Н.Д. ***, с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № * против „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т..

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, по силата на сключен трудов договор № ЧР-01-1540/15.05.2018г. на длъжностСътрудник охрана“ с договорено основно месечно възнаграждение от 510лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% и за положен нощен труд в размер на 0,25лв. на час. Ищецът сочи, че е постъпил на работа на 15.05.2018г.. Трудовите правоотношения са били прекратени от работодателя считано от 05.07.2018г. със Заповед № 1217/05.07.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, без да му бъде изплатено нито едно месечно трудово възнаграждение, въпреки положения труд, нито обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни.

Уточнява се, че дължимите неплатени суми за трудови възнаграждения от общо 855,49лв. са формирани както следва: сумата от 279,68лв.-представляващи трудово възнаграждение за м.май 2018г. с падеж 31.07.2018г.; сума от 510лв.-трудово възнаграждение за м.юни 2018г. с падеж 31.08.2018г. и сума от 65,81лв.-трудово възнаграждение за м.юли 2018г. с падеж на 30.09.2018г..

Доколкото между страните е уговорено работодателят да изплаща трудовите възнаграждения  до края на втория месец, се претендира и обезщетение за забава на плащанията на дължимите трудови възнаграждения в общ размер от 71,26лв., формирани както следва: обезщетение за забава в размер на 25,10 лева за периода 01.08.2018г. - 19.06.2019г. за назаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Май 2018г. в размер на 279,68 лева, с падеж 31.07.2018г.; обезщетение за забава в размер на 41,37 лева за периода 01.09.2018г. - 19.06.2019г. за назаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юни 2018г. в размер на 510,00 лева, с падеж 31.08.2018г. и обезщетение за забава в размер на 4,79 лева за периода 01.10.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юли 2018г. в размер на 65,81 лева, с падеж 30.09.2018г..

Посочва се, че за времето през което ищецът е полагал труд по силата на възникналото трудово правоотношение  и до прекратяване на същото, ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, който за този период е в размер на 3 дни, и който не е обезщетен от работодателя. Поради горното се претендира и обезщетение в размер на 49,36лв. за 3 дни неползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за забава на плащането му. Тъй като сумата по чл.224 КТ е следвало да бъде заплатена в срок до 30.09.2018г., то се претендира  обезщетение за забава в размер на 3,59лв. за периода от 01.10.2018г. до 19.06.2019г..

Моли, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 855,49 лева, съставляващи незаплатени трудови възнаграждения за периода 15.05.2018г. до 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение за забава за периода от 01.08.2018г. до 19.06.2018г. в общ размер на 71,26 лева за незаплатените в срок трудови възнаграждения; обезщетение в размер на 49,36 лева на осн. чл. 224 от КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 3 дни, както и обезщетение за забава в размер на 3,59 лева за периода от 01.10.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение в размер на 49,36 лева, като се претендират и сторените съдебни разноски-възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Сочи доказателства.

Предявени са обективно съединени претенции по чл.128, т.2 от КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор  от ответника. След изтичане на едномесечния срок/изтекъл на 26.08.2019г./ е постъпило писмено становище вх.№ 6936/30.08.2019г. от управителя на ответното дружество, с което се моли исковата молба да бъде отхвърлена, тъй като всички парични възнаграждения, дължими от ответника за изплатени изцяло на ищеца. Представя платежни фишове за м.май, м.юни и м.юли 2018г., като в последния се сочи че е изплатено и обезщетение за отпуск на ищеца.

В с.з. на 01.10.2019г. ищецът, чрез своя процесуален представител по пълномощие потвърждава изплащането на ръка работните заплати и обезщетението за неползван отпуск, но поради липса на отразена дата на плащането в представените фишове сочи гласни доказателства.

В изпълнение указания на съда по чл.190, ал.1 ГПК с молба вх.№ 8116/04.10.2019г. ответникът чрез представляващия посочва, че изплащането на трудовите възнаграждения и обезщетението за отпуск е извършено след получаване на исковата молба по делото.

В с.з. на 09.10.2019г. е прието от съда сторено от ищеца изменение на претенциите, чрез намаляването им по реда на чл.214 ГПК, както следва:

- претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Май 2018г., с падеж 31.07.2018г., в размер на 237,46 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 279,68 лева, искът се оттегля;

- претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,07 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00 лева, искът се оттегля;

- претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Юли 2018г., с падеж 31.09.2018г., в размер на 53,96 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 65,81 лева, искът се оттегля.

Предвид на заявеното намаляване на иска за незаплатени главници, се уточнява и съответстващите им обезщетения за забава, както следва:

- обезщетение за забава в размер на 21,30 лева за периода 01.08.2018г. – 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Май 2018г. в размер на 237,46 лева, с падеж 31.07.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 25,10 лева, искът се оттегля;

- обезщетение за забава в размер на 32,86 лева за периода 01.09.2018г. – 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юни 2018г. в размер на 405,07 лева, с падеж 31.08.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 41,37 лева, искът се оттегля;

- обезщетение за забава в размер на 3,93 лева за периода 01.10.2018г. – 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юли 2018г. в размер на 53,96 лева, с падеж 30.09.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 4,79 лева, искът се оттегля.

Претендира се незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство и

- обезщетение в размер на 65,58 лева за 3 /три/ дни неизползван годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, молят да приемете увеличение на размера на този иск от заявеният с исковата молба размер от 49,36 лева. Същото е следвало да бъде заплатено до 30.09.2018г., поради което се претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на 4,78 лева за периода от 01.10.2018г.- 25.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение в размер на 65,58 лева.

В с.з. от 09.10.2019г. ищецът чрез своя процесуален представител потвърждава, че на 01.08.2019г. е получил заплащане на сумите по главниците за възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г. и на дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ в размерите, уточнени с молбата по чл.214 ГПК от 08.10.2019г..

След поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед становищата на страните и приетите писмени доказателства, съдът приема за безспорно по делото, че по силата на сключен трудов договор № ЧР-01-1540/15.05.2018г. на длъжностСътрудник охрана“ с договорено основно месечно възнаграждение от 510лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% и за положен нощен труд в размер на 0,25лв. на час, като съгласно чл.12 от договора работникът е постъпил на работа на 15.05.2018г./вж.л.4 по дело/.

Трудовите правоотношения са били прекратени от работодателя считано от 05.07.2018г. със Заповед № 1217/05.07.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ/вж.л.5 по дело/.

Страните не спорят също така, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът в качеството си на работодател не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г. и обезщетение за три дни неползван платен годишен отпуск.

Видно от писмено становище на ответника и представени фишове работните заплати и обезщетението за неползван отпуск са изплатени след връчване на исковата молба по делото. Тъй като сумите са изплатени на ръка и от представените фишове не може да се установи поради липса на вписване на датата на изплащането, а ответникът не посочва такава, по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.  Така от показанията на св.Т.С.се установява, че на обект на ответника „Бат секюрити“ в гр.Обзор, общ.Несебър са работили няколко охранители, сред които и ищеца по делото. Работодателят забавил изплащането на няколко заплати, прекратил трудовите правоотношения с всички охранители и обекта бил поет за охрана от друга фирма. След като охранителите на обекта наели адвокат и завели дела срещу бившия си работодател, всички до един получили телефонни обаждания през лятото на 2019г., че на 01.08.2019г. всички дължими суми ще им бъдат изплатени. Така действително на посочената дата в гр.Обзор пристигнал служител на „Бат секюрити“ и извършил плащане на ръка на всеки от бившите си работници на неплатените до този момент работни заплати и обезщетения за неползван платен годишен отпуск.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Ищецът по делото твърди отрицателен фактче не е получил трудовото си възнаграждение за посочения в исковата молба период, поради което съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на работодателя тежи задължението да докаже, че претендираното трудово възнаграждение е изплатено и не се дължи.

          По отношение претенцията по чл.224, ал.1 КТ -Кодексът на труда определя задължителен платен годишен отпуск, който не може да бъде компенсиран със заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

С оглед събраните по делото доказателства и съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, задължаваща съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, съдът констатира, че предявените главни искове към настоящият момент подлежат на отхвърляне като неоснователни поради извършеното погасяване на дължимите суми от ответника в хода на съдебното следствие и по точно на 01.08.2019г.. Така остават за разглеждане акцесорните претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетения за забавеното плащане на главниците.

По отношение искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане, както бе посочено по-горе законодалетя е уредил основанията за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, както и началния момент в който възниква задължението на работодателя за изплащането на задължението. При забавено плащане, изпадналият в забава дължи обезщетение в размер на законната лихва, известна още като мораторна лихва, която започва да тече от датата на забавата, до подаване на исковата молба пред съда, и съответно законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В конкретния случай безспорно е по делото че работните заплати са били дължими, но неизплатени от работодателя и след прекратяването на трудовите правоотношения до 01.08.2019г., когато е извършено погашението. Така работната заплата за м.май 2018г. е с настъпил падеж съгласно трудовия договор на 31.07.2017г., поради което и мораторни лихви върху това вземане текат от  следващият ден - 01.08.2018г.  до датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2019г., като аналогично се определят и сроковете за изплащането/настъпването на падежите за останалите трудови възнаграждения за месеците юни и юли 2018г., респ. началните и крайни дати на периода на мораторните лихви за тези главници. По пера дължимите обезщетения за забавено плащане на трудовите възнаграждения са както следва: обезщетение за забава в размер на 21,30 лева за периода 01.08.2018г. – 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Май 2018г. в размер на 237,46 лева, с падеж 31.07.2018г.; обезщетение за забава в размер на 32,86 лева за периода 01.09.2018г. – 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юни 2018г. в размер на 405,07 лева, с падеж 31.08.2018г.;  обезщетение за забава в размер на 3,93 лева за периода 01.10.2018г. – 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юли 2018г. в размер на 53,96 лева, с падеж 30.09.2018г., както и  обезщетение за забава в размер на 4,78 лева за периода от 01.10.2018г.- 25.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение в размер на 65,58 лева с падеж до 30.09.2018г..

Така   дължи се поради забава плащането на главниците, както следва: обезщетение за периода от 01.08.2018г. до 25.06.2018г. в общ размер на 58,09 лева за незаплатените в срок трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г., както и сумата от 4,78 лева -мораторна лихва обезщетение за периода от 01.10.2018г. - 25.06.2019г. върху главница в размер на 65,58 лева на осн. чл. 224 от КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 3 дни.

С оглед изхода по делото и стореното искане от ищцовата страна за определяне на минимално възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съдът намира следното: Видно от представено пълномощно и договор за правна помощ/л.23 по дело/ процесуалният представител на ищеца-адв.Д. *** е предоставила на осн.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ. При това положение, предвид изрично отправено искане и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.1, предл.последно, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя такова в минимален размер от 300лв. за адв.Д., което с оглед изхода по делото следва да се възложи на ответника и бъде заплатено по доверителна сметка на адвоката.

С оглед характера на производството, търсената защита и изхода по делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени дължимите държавни такси  в общ размер на 100лв., които следва да бъдат заплатени по с/ка на РС-Несебър.

Мотивиран от горното, съдът


  Р     Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.Т. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.Н.Д. ***, с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № * обективно съединени  искове по чл. по чл.128, т.2 от КТи по чл.224, ал.1 от КТ против „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. за заплащане на незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Май 2018г., с падеж 31.07.2018г., в размер на 237,46 лева; незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,07 лева; незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Юли 2018г., с падеж 31.09.2018г., в размер на 53,96 лева, както и обезщетение в размер на 65,58 лева за 3 /три/ дни неизползван годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, като неоснователен, поради извършено в хода на съдебното производство погасяване от страна на ответника.

ОСЪЖДА на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. да заплати на П.Д.Т. с ЕГН-********** ***, с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № * чрез посочена от пълномощника адв.Н.Д. ***,  доверителна клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***ния за забавено плащане на главниците, както следва: обезщетение за периода от 01.08.2018г. до 25.06.2018г. в общ размер на 58,09 лева за незаплатените в срок трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г., както и сумата от 4,78 лева -мораторна лихва обезщетение за периода от 01.10.2018г. - 25.06.2019г. върху главница по чл. 224 от КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 3 дни.

ОСЪЖДА на чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.1, предл.последно, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. да заплати адв.възнаграждение в размер на 300лв. за пълномощника на ищеца, чрез посочена от пълномощника адв.Н.Д. ***,  доверителна клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 от ГПК „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. да заплати по с/ка на РС-Несебър дължимите държавни такси в общ размер от 100лв. по делото.

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: