Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретар Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7447 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и
обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 103 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба и уточнителни молби от 03.11.2014 г. и 18.11.2014 г. ищцата
твърди, че с ответника Р.Л.С. подписала предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 02.03.2005 г., по който заплатила задатък
в размер на 1500 евро, след което бил подписан анекс за увеличаване на задатъка до размер на 100 000 евро. Ищцата имала
сериозни инвестиционни намерения, полагала сериозни усилия да събере
необходимите документи, включително да получи кредит за покупката, но на
уговорената с ответника среща при нотариус на 06.04.2005 г. ищецът не се явил.
Ищцата сочи, че още при подготовката на документите узнала за претенциите на
трето лице – наемател на ответника, към недвижимия имот, като получавала и
телефонни заплахи да се откаже от имота. Решила да се откаже от сделката, за
което уведомила ищеца с нотариална покана от 11.04.2005 г. По-късно се срещнала
с ответника по други поводи, той и заявил, че ще задържи платения задатък, с
което счита нещата между тях за уредени и тя се съгласила. След около три
години обаче Р.С. променил решението си и образувал срещу ищцата 21 брая дела
във връзка с предварителния договор от 03.02.2005 г., като по 10 от тях се
сдобил с изпълнителни листове, а 11 броя били отхвърлени от съда. В уточнителната й молба от 18.11.2014 г. са посочени следните
граждански дела, образувани във връзка с предварителния договор: гр.д. №
28093/2007 г. на СРС, 65 състав; гр.д. № 6465/2008 г. на СРС, 66 състав; гр.д.
№ 5675/2008 г. на СРС, 52 състав; гр.д. № 8446/2008 г. на СРС, 77 състав; гр.д.
№ 24874/2007 г. на СРС, 73 състав; гр.д. № 25320/2007 г. на СРС, 66 състав;
гр.д. № 19779/2007 г. на СРС, 64 състав; гр.д. № 17860/2007 г. на СРС, 56
състав; гр.д. № 17270/2007 г. на СРС, 52 състав; гр.д. № 22022/2007 г. на СРС,
74 състав; гр. д. № 6280/2008 г. на СРС, 73 състав; гр.д. № 20018/2007 г. на СРС, 67 състав; гр.д. № 5437/2008 г. на СРС,
76 състав; гр.д. № 17866/2007 г. на СРС, 62 състав.; гр.д. № 23409/2007 г. на СРС,
58 състав; гр.д. № 19780/2007 г. на СРС, 63 състав; гр.д. № 27163/2007 г. на
СРС, 61 състав; гр.д. № 17511/2007 г. на СРС, 70 състав; гр.д. № 29170/2007 г.
на СРС, 70 състав; гр.д. № 27873/2007 г. на СРС, 70 състав и гр.д. № 5437/2008
г. на СРС, 76 състав. (В уточнителната молба са
посочени още четири дела под №№ 2-5, които обаче е посочено, че са свързани с
издаден от ищцата запис на заповед, за който в исковата молба липсват каквито и
да е фактически твърдения, поради което тези четири дела съдът не приема да са въведени
допустимо като част от предмета на спора).
А.М. поддържа, че ответникът
завел посочените дела при осъществена злоупотреба с право, стремял се само да
урони името и авторитета й, да я унижи пред съда, без да било налице правно
основание или вземане, което да съществува реално. Поведението му било с
користни цели, противоправността му се изразявала в многократно повтарящи се
неправомерни действия, чрез които са образувани множество дела, по които е
проявено очевидно бездействие. Р.С. бил недобросъвестна страна по
предварителния договор, тъй като укрил от нея за наличието на съдебни спорове и
претенции на третото лице – Б.Т., поради което нямал вземане срещу нея по
договора. Ответникът имал единствена цел да я унижи и набеди пред съда и да се опита да се
обогати неоснователно за нейна сметка. Нейните права били ограничени за период
от 6 години (били наложени възбрани върху нейни недвижими имоти във връзка с
делата). Депозирал през 2010 г. и жалба до Прокуратурата, в която я набеждавал
в престъпление, което не била извършила и която жалба била отхвърлена.
Именно заведените дела
станали причина и за разрив в семейните отношения на ищцата и до развод със
съпруга й, който не могъл да понесе множеството съдебни процеси срещу ищцата,
които й станали известни през 2011 г. (л. 109). Претърпените от нея неимуществени
вреди се изразявали в преживян стрес, напрежение, притеснение, емоционална
нестабилност и несигурност, унижение, разбит брак и душевни травми, уронване на
доброто й име и достойнство, същите довели и до влошаване на здравословното й
състояние ( развила хипертония и претърпяла болезнена операция). Имуществото й
било възбранено по издадените на ответника 10 броя
изпълнителни листове, поради което ищцата не могла да се разпорежда с него, а
тъй като в периода на възбраната овехтяло и се обезценило, през 2008 г. могла
да продаде жилището си в кв. Г.М. за 180 000 лева, а към 2014 г. – за
около 146 000 лева, като пропуснала да реализира полза от поне 32 000
лева, въпреки че имало потенциални купувачи.
Ищцата А.Б.М. иск да й бъде
заплатено от ответника обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати
ползи) в размер на 32 000 лева и неимуществени вреди в размер на
44 450 лева от неправомерно (недобросъвестно) заведените 21 съдебни дела
от ответника срещу ищцата във връзка с Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.03.2005 г., както и недобросъветстно
депозиране на жалба до Прокуратурата през 2010 г. Претенцията за неимуществени вреди включва 38 450
лева за неправомерно образуваните срещу нея 21 дела и 6000 лева – от клеветническа жалба
до Прокуратурата през 2010 г.,
Ищцата претендира и законната
лихва върху главниците за периода от 09.07.2008 г. до подаване на исковата
молба в общ размер на 42 047.62 лева, като върху сумата от 6000 лева
претенцията е за 2 100 лева; върху сумата от 38 450 лева лева претенцията е за 22 386 лева; и върху сумата от
32 000 лева претенцията е в размер на 18 669 лева (молба от
03.11.2014 г.)
Ответникът Р.Л.С. е депозира
отговор на исковата молба чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, в който оспорва иска, като твърди, че липсва увреждане в
причинна връзка с някакво противоправно поведение на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.03.2007 г.,
сключен между Р.Л.С. – продавач и А.Б.М. – купувач, за продажбата на
апаратамент, находящ се в гр. ***, за цена от 250 000 евро. Уговорено е
заплащане на задатък в размер на 15 000 евро, от които 1500 евро е посочено,
че са заплатени от купувача. Определен е срок за заплащане на остатъка от
уговорения задатък – 15.05.2005 г. В т. 5 от договора страните са уговорили, че
при неплащане на задатъка в срок, купувачът губи право да иска обявяване на
договора за окончателен. Уговорен е още срок за прехвърляне на собствеността –
до 15.05.2005 г. при нотариус Д.Т., а остатъкът от продажната цена е уговорено
да бъде заплатено в деня на сключване на окончателния договор. Продавачът е
декларирал, че е единствен собственик на имота и за него няма каквито и да било
спорове (включително извънсъдебни).
С документ, озаглавен „нотариална
покана“ от 11.04.2005 г. ищцата е заявила, че поканила Р.С. да се яви при
нотариуса на 06.04.2005 г. за сключване на окончателен договор, но той не се
явил, с което й попречил да получи кредит от банка, с която имала уговорка. Заявила
е също, че посоченото в т. VII от предварителния договор противоречи на истината,
тъй като имало намеса на трети лица. На тези основания моли продавача договорът
да бъде прекратен, считано „от днес” и иска връщане на платеното капаро по
договора в двоен размер. Липсват данни тази нотариална покана да е връчвана.
С решение от 17.02.2014 г.
по гр.д. № 5947/2011 г. на СГС, IIа състав (влязло в сила на 15.05.2014 г.) е отменено решението по
гр.д. № 29926/2008 г. на СРС, 39 състав и вместо него е постановено друго, с
което е прието за установено по отношение на Р.Л.С., че А.Б.М. не дължи сумата
от 8 760 евро, представляваща част от уговорения задатък по Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижгим имот от 02.03.2005 г., както и други
суми (мораторна лихва и разноски), удостоверени в изпълнителни листове както
следва: гр.д. № 28093/2007 г. на СРС, 65 състав за 1000 евро;гр.д. № 6465/2008
г. на СРС, 66 състав за 1000 евро; гр.д. № 5675/2008 г. на СРС, 52 състав;
гр.д. № 8446/2008 г. на СРС, 77 състав за 1000 евро; гр.д. № 24874/2007 г. на
СРС, 73 състав за 1000 евро; гр.д. № 25320/2007 г. на СРС, 66 състав за 1000 евро;
гр.д. № 19779/2007 г. на СРС, 64 състав за 500 евро; гр.д. № 17860/2007 г. на
СРС, 56 състав за 130 евро; гр.д. № 17270/2007 г. на СРС, 52 състав за 130 евро
и гр.д. № 22022/2007 г. на СРС, 74 състав за 1000 евро. От мотивите на решението се установява, че
процесните изпълнителни листове са издадени в производство по чл. 237 ГПК
(отм.), като Р.С. е основававал претенцията си на фактически твърдения, че
купувачът по предварителния договор не е изпълнил поето договорно задължение –
да се яви пред нотариус на уговорената дата за сключване на окончателен
договор, което му нанесло вреди в размер на 98 500 евро. Съдът е приел, че
след като сумата от 98 500 евро (част от уговорен задатък в общ размер на
100 000 евро) не е предадена на продавача, в случай, че той е бил изправна
страна по договора е могъл да задържи получения задатък в размер на 1 500
евро и да развали договора, но не и да търси неполучената част от задатъка в
размер на 98 500 евро, представляващи част от продажната цена), особено
след като не предлага реално изпълнение на насрещното си задължение за
прехвърляне на собствеността. При посочените мотиви е прието, че за него не е
възникнало изпълняемо право, предмет на допуснатото принудително изпълнение.
Представени са десет броя
определения по различни дела на СРС, с които са оставени без уважение молби на Р.С.
за издаване на изпълнителен лист по предварителния договор за покупко-продажба
от 02.03.2005 г.– определение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 20018–2007 г. на 67 състав
за 500 евро (за част от договорен задатък); определение
от 21.03.2008 г. по гр.д. № 5437/2008 г. на 76 състав; определение от
16.08.2007 г. по гр.д. № 17866/2007 г. на 2007 г. (за неустойка за забавено
изпълнение на задължение за плащане на задатк); определение от 16.11.2007 г. по
гр.д. № 23409/2007 г. на 58 състав (за част от договорен задатък);
определение от 22.10.2007 г. по гр.д. № 19780/2007 г. на 63 състав (за част от
неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на задатък);
определение от 21.12.2007 г. по гр.д. № 27163/2007 г. на 61 състав (за част от
дължима сума); определение от 27.07.2007 г. по гр.д. № 17511/2007 г. (за част
от неплатен задатък); определение от 14.12.2007 г. по гр.д. № 29170/2007 г. (за
част от договорения задатък); определение от 07.12.2007 г. по гр.д. №
27873/2007 г. на 70 състав (за част от договорен задатък) и определение от
21.03.2008 г. по гр.д. № 5437/2008 г. на 76 състав (л. 157)
С Постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 20.05.2010 г. на СРП е постановен отказ
по жалба на Р.С. против А.М. за нейни незаконосъобразни действия. Видно от
мотивите му, Р.С. е твърдял, че ищцата не изпълнява свое задължение по съдебен
акт по изп.д. № 2008*0400153. Констатирано е, че
между страните са висящи граждански дела по повдигнатия спор. Отказът е
постановен поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление.
С постановление от
09.07.2008 г. на ЧСИ К.П. с рег. № * по изп.д. № 2008*0400153
е наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в гр. *****,
заедно с подземен гараж № *, притежаван в режим на СИО от А.М. и нейният съпруг
М.М.. С друго постановление по същото изпълнително
дело е наложена възбрана върху Гараж № *, находящ се
в сградата на ул. „****, м. „Г.М.4.
С Постановление от
21.07.2014 г. на ЧСИ К.П. с рег. № * по изп.д. № 2008*0400153,
изпълнителното производство е прекратено.
Представено е удостоверение
за данъчна оценка от 25.11.2010 г. на апартамент №* ва
улица „**** за 2010 г., видно от която същата е в размер на 283 436.90
лева.
Представено е удостоверение
за данъчна оценка от 01.09.2014 г. на апартамент № * на улица „***** и гараж,
видно от която същата е в размер на 259 409.70 лева за апартамента и
18 301.20 лева за гаража.
Представена е Епикриза от м.
юни 2007 г. от АГ Болница за активно лечение „Ш.” ЕАД, видно то която ищцата е
била оперирана от киста на яйчника.
А.М. е издала запис на
заповед в полза на Р.С. за сумата от 85 000 евро, с падеж 01.04.2005 г.
Върху него има отбелязване, че е издаден изпълнителен лист за сумата по гр.д. №
7812/2008 г. Представено е и определение от 03.04.2008 г. на СРС, 57 състав, с
което е осъдена ищцата да заплати посочената сума по записа на заповед.
По делото е представено
решение от 06.10.2010 г. на СРС 87 състав по гр.д. № 10186/2010 г., с което,
след като е прието, че М.М. упражнява физически и психически тормоз над съпругата си А.М., съдът
го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие над нея, М.М. е отстранен от обитаване на семейното жилище на ул. „*****
за срок от 6 месеца и му е забранено да я доближава на по-малко от 100 метра за
същия срок. Издадена е заповед за защита въз основа на решението.
По делото е представена и
извадка от съдебно решение, с което е прекратен с развод брака между М.Й.М. и А.Б.М.
по вина и на двамата съпрузи. Решението е влязло в сила на 22.02.2011 г., видно
от поставения правоъгълен печат с удотоверително изявление, печат на съда и
подпис.
При преглед на ищцата на
11.07.2008 г. са открити мтожество рани на дясна предмишница и ръка, видно от
представено медицинско направление от МБАЛСМ „Пирогов”. От друго медицинско
направление, издадено на 14.03.2012 г. се установява, че при медицински преглед
А.М. се оплаквала от силно главоболие и световъртеж от 5-6 часа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
За да бъдат основателни
исковете на ищцата за обезвреда на претърпените от нея имуществени и неимуществени
вреди, следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно
от деликвента противоправно деяние, от което в причинно - следствена връзка да
са настъпили вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер.
Единствено за наличие на вината законът въвежда оборима презумция с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По делото се претендират
неимуществени и имуществени вреди претърпени в причинна връзка с поведение на
ответника, свързано със злоумишлено образуване на множество дела против ищцата
без основание, с единствена цел за нейното злепоставяне и набедяване, и
неоснователно обогатяване.
Съдебната
практика приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право
обаче е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно
- за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), или в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Задължението за добросъвестно упражняване на
процесуални права нормативно е закрепено в чл. 3 ГПК и неизпълнението му е
скрепено с отговорност за вреди. Добросъвестността е налице, когато
процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма
злоупотреба с право тогава, ако страната подава искова молба със съзнанието, че
защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата
защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно
право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или
неизвинителна. Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. (така Решение №
257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 758 от 11.02.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV
г. о., ГК, Решение № 1347 от 18.12.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II
г. о.).
Когато упражненото
процесуално право е правото на иск или право да се иска друг вид защита от
съда( включително издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, каквито са и нотариално заверени договор или запис на
заповед), не е достатъчно претенцията на ищеца да е била отхвърлена като
неоснователна с влязъл в законна сила съдебен акт, за да се приеме наличие на
злоупотреба с право, а е необходимо ищецът да докаже главно и пълно, че
ответникът е съзнавал, че претендираното
материално право не съществува, но въпреки това е сезирал съда с искане
за защита, като е целял единствено да увреди насрещната страна. В този случай
злоупотребилият с процесуалното право отговаря спрямо насрещната страна за
вредите, които тя е претърпяла от това действие.
В настоящия случай се
установи, че действително през 2007 г. и през 2008 г. ответникът е депозирал
пред СРС общо 21 искания по реда на чл. 237 ГПК (отм.) за частично присъждане
на суми въз основа на нотариално заверен предварителен договор за
покупко-продажба на имот от 02.03.2005 г., сключен с ищцата, с което са
предявявани основно части от вземане за уговорен задатък по договора, както и неустока
за забавеното му плащане. Установи се още, че 10 от тях съдът е отхвърлил или
защото молителят не отстранил в срок установени от съда нередовности на
молбите, или защото съдът е приел, че не се установява съществуване на
претендираните вземания с оглед уговорките на страните в предварителния
договор. Други 11 от исканията обаче на обща стойност 8 960 евро, са
уважени и СРС е издал изпълнителни листове, въз основа на които е образувано
изпълнително дело, по което са наложени възбрани върху недвижими имоти на
ищцата. Впоследствие, с решение от 17.02.2014 г. по гр.д. № 5947/2011 г. на
СГС, IIа състав (влязло в сила на
15.05.2014 г.) е прието за
установено по отношение на Р.Л.С., че А.Б.М. не дължи тази сума.
Не се събраха никакви
доказателства, които да установяват, че ответникът е бил наясно, че
претендираните вземания не съществуват, но въпреки това, с единствена цел да
увреди ищцата, е депозирал в съда множество искания. Не се твърди, нито доказва
от ищцата тя да е изплатила уговорения в предварителния договор задатък в размер на 10 000 евро, в неговата цялост.
Ответникът е претендирал именно неговото плащане, както и неустойка за забавеното
му плащане. Логично е той да е имал убеждението, че уговореното му се дължи без
да може да прецени правилно от правна страна какви са последиците от уговорката
по т. 5 от предварителния договор, че при забава в плащането на задатъка,
купувачът не може да иска сключване на окончателен договор и че тази уговорка
ще го лиши да търси задатъка в цялост, без да може да го задържи в обезщетение
на вредите от неизпълнението на купувача. Това е правен въпрос, който, както е
видно от представените определения на СРС, е бил решаван противоречиво и от
съда.
Ищцата не доказа и
твърденията си, че с ответника са били постигнали споразумение той да задържи
платената част от задатъка в размер на 1 500
евро, с което отношенията им по предварителния договор ще се считат за уредени,
в който случай действително би могло да се обсъжда дали ответникът не е упражнил
по-късно процеуалните си права превратно, въпреки съзнанието за вече уреден
спор.
Не може да се приеме за
злоупотреба с право само по себе си и обстоятелството, че ищецът е образувал 21
дела – по всяко от тях е предявявал част от претенцията, което поведение е
възможно да бъде продиктувано и от невъзможност за плащане на държавната такса
за цялото вземане наведнъж например.
Не се установи злоупотреба с
право на ответника и при подаване на жалба в прокуратурата. Такава той е
депозирал, защото въпреки издадените в негова полза изпълнителни листове срещу
ищцата, тя не е плащала задълженията по тях доброволно. Не се установи ответникът
да е съзнавал, че тя не е длъжна да плаща, след като ги е оспорила, още повече,
че чрез тях той е образувал изпълнително дело, а по него са извършвани
изпълнителни действия за събиране на вземанията. Не се установи и знание у
ответника, че инкриминирано е само неизпълнението на влязло в сила съдебно
решение, не и неплащането по несъдебно изпълнително основание, което не е стабилизирано.
На следващо място, отказът на Прокуратурата да образува досъдебно производство
по жалбата се дължи на липсата на данни за инкриминирано деяние, а не защото
посоченото в нея е невярно. Липсата на плащания по изплнителните листове не се
оспорва и от ищцата, този спор обаче е бил от компетентността на гражданския
съд, а не на Прокуратурата.
Горното обосновава извод, че
по делото не е доказано никакво противоправно
поведение на ответника при образуването на процесните
21 съдебни производства за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително осонвание.
Ищцата не е представила
никакви доказателства и за твърдените от нея неимуществени вреди. За делата, по
които исканията на ответника са отхвърлени, самата ищца твърди, че е узнала случайно
по време на развода й, делото за който пък е било през 2010 г. и началото на
2011 г.след като са приключили. Следователно, тя не може да е претърпяла
някакви вреди от тези дела, за които изобщо не е знаела и които са едностранни
производства, и които, като са приключили с отхвърляне на искането, изобщо не
са се развили по начин, годен да засегне ищцата.
Във връзка с останалите
дела, по които са издадени изпълнителни листове, може да с епредполага, че
ищцата е търпяла известни неимуществени вреди (притеснение, стрес, унижение),
но както бе посочено по-горе, при правомерно упражняване правото за защита на
материални права, тези вреди не подлежат на обезвреда, дори съдебните
производства да приключат с отхвърляне на претенцията на насрещната страна.
Същото се отнася и за депозираната жалба до прокуратурата.
Не се установи причинна
връзка и между процесните дела и развода на ищцата,
още повече, че съдът е постановил развода по вина и на двете страни. Установи
се от представеното решение на СРС по гр.д. № 10186/2010 г., че съпругът на
ищцата е упражнявал спрямо нея физически и психически тормоз, което е
по-вероятната причина за развода.
Липсват доказателства както
да е настъпило твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата, така
и такова да е във връзка с делата срещу нея.
По отношение претендираните
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, също следва да бъде
отбелязано, че по делото не са събрани никакви доказателства. Липсват сигурни
данни, че ищцата е възнамерявала да продаде възбранените имоти и само поради
наложените върху тях възбрани по изпълнителното дело, образувано от ответника,
тя не е могла да го стори, а след вдигането на възбраните цената им е паднала
поради овехтяване на имотите и пазарен срив. Съгласно тълк. р. № 3/12.12.2012
г. на ОСГТК при предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага. Макар посоченото разрешение да касае
пропуснати ползи от договорно неизпълнение, същото е от принципен характер, тъй
като на вредите имат една и съща
характеристика, както когато са с източник договор, така и при деликта.
Пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличение имуществото на
едно лице. Това увеличение обаче не може да се предполага, а следва да бъде
доказано като едно сигурно събитие, при липса на увреждащото действие или
бездействие. В случая няма никакви доказателства, че ищцата е възнамерявала да
продава недвижимите си имоти, върху които е имало възбрана в периода от 2008 г.
до 2014 г., нито че е имала сигурен купувач при определена цена, който е бил
отблъснат само поради факта на възбраната. Липсват данни и за сегашно намерение
на ищцата за такава продажба, нито за уговорена конкретна и по-ниска цена на
имотите, при която да се направи извод, че ищцата да е пропуснала да претърпи
увеличаване на имуществото си с по-високата тогава цена. При липса на данни за
договаряни конкретни сделки с имотите,
не може да се разсъждава и дали т.нар. овехтяване на имотите през периода 2008
г. – 2014 г. е в причинна връзка с цената, доколкото същата се определя
най-вече от търсенето и предлагането на пазара, като посоченото овехтяване има
второстепенно значение.
Всичко изложено налага
извод, че предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, съотв. – неоснователни са и акцесорните искове за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът има право на сторените разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива ответникът няма доказателства да е направил.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.Б.М., ЕГН
**********,*** обективно съединени искове с пр. основание чл. 45 ЗЗД вр.
чл. 3 ГПК, против Р.Л.С., ЕГН **********,***,
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди (пропуснати ползи) в размер на 32 000 (тридесет и две хиляди) лева
и неимуществени вреди в размер на
44 450 (четиридесет и четири хиляди четиристотин и петдесет) лева от
неправомерно (недобросъвестно) заведени от ответника 21 съдебни дела срещу
ищцата във връзка с Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 02.03.2005 г., а именно: гр.д. № 28093/2007 г. на СРС, 65 състав; гр.д. №
6465/2008 г. на СРС, 66 състав; гр.д. № 5675/2008 г. на СРС, 52 състав; гр.д. №
8446/2008 г. на СРС, 77 състав; гр.д. № 24874/2007 г. на СРС, 73 състав; гр.д.
№ 25320/2007 г. на СРС, 66 състав; гр.д. № 19779/2007 г. на СРС, 64 състав;
гр.д. № 17860/2007 г. на СРС, 56 състав; гр.д. № 17270/2007 г. на СРС, 52
състав; гр.д. № 22022/2007 г. на СРС, 74 състав; гр. д. № 6280/2008 г. на СРС,
73 състав; гр.д. № 20018/2007 г. на
СРС, 67 състав; гр.д. № 5437/2008 г. на СРС, 76 състав; гр.д. № 17866/2007 г.
на СРС, 62 състав.; гр.д. № 23409/2007 г. на СРС, 58 състав; гр.д. № 19780/2007
г. на СРС, 63 състав; гр.д. № 27163/2007 г. на СРС, 61 състав; гр.д. №
17511/2007 г. на СРС, 70 състав; гр.д. № 29170/2007 г. на СРС, 70 състав; гр.д.
№ 27873/2007 г. на СРС, 70 състав и гр.д. № 5437/2008 г. на СРС, 76 състав, както
и от недобросъвестно депозиране на жалба до Прокуратурата през 2010 г., ведно с акцесорния
иск за заплащане на мораторна лихва върху главниците в размер на 42 047.62 лева
(четиридесет и две хиляди четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки, за
периода от 09.07.2008 г. до подаване на
исковата молба (29.05.2014 г.), с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :