Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
Гр.Попово,26.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА С.
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 274 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. С., твърди, че на
30.10.2016г. между „П.Ф.Б." ООД, ЕИК ***, като кредитодател и М.Л.К., в качеството му на кредитополучател
бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. При условията на Договора за
потребителски кредит, кредитодателят се задължил да
предостави на кредитополучателя
потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000.00лв., като сумата била предоставена от страна на
кредитен консултант, в брой по местоживеенето на кредитополучателя. Твърди се,
че страните постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 197.25 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на
1197.25 лв., които следвало да се
заплаща на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
19.95лв. Първата погасителна вноска била платима на 08.11.2016г., а последната
погасителна вноска била с падеж 26.12.2017г.
С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят
изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, в размер на 50.00 лв., която такса била
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,83 лв., които били
платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди се още, че кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора
услуга „К.". Тази такса, която била дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на кредитополучателя била в размер на 255.89лв., и също била разделена на 60 броя равни вноски,
всяка в размер на 4,26 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Останалата част от таксата „К.", която била в размер на 597.08лв. била
свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя и била дължима през срока на
кредита, също включена в седмичните
вноски, всяка в размер на 9,95 лв., платими на падежните дати на погасителните
вноски. Описаните такси „К." били посочени като обща сума в договора за
кредит-852.97лв.
Предвид изложеното общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя
при сключване на договора за кредит била в размер на 2100.22 лв. Съгласно
клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35.01лв. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита изтекъл на 26.12.2017г., предвид което вземанията, произтичащи
от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.
На 01.07.2017г. бил
сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „И.А.М." АД, ЕИК ***
и „Ф.Б." ЕООД, ЕИК *** (с предишно наименование „П.Ф.Б." ООД), по силата
на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/30.10.2016г.,
било прехвърлено в полза на „И.А.М." АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 01.06.2018г. било подписано Приложение № 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД (понастоящем „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД), по силата на което „И.А.М." АД прехвърлило в полза на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ ***/30.10.2016г.
В качеството си на
пълномощник на „Ф.Б." ЕООД и „И.А.М." АД, „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД изпратило
уведомителни писма до кредитополучателя М.Л.К., за прехвърляне на вземанията,
както и размера на задължението. Писмото, съдържащо посочените уведомления, се
е върнало с отбелязване „непотърсена", и в тази връзка към ИМ е приложено
уведомително писмо.
Освен това на
кредитополучателя, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 05.04.2017г. до
датата на входиране на заявлението в съда, в общ размер
от 99.05 лв.
Твърди се, че
кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия
паричен заем. Сумата, която била погасена до момента била в размер на
750.20лв., с която били погасени, както следва: такса услуга „К." за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 93.72лв.,
такса услуга „К." за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: 218.90лв., такса за оценка на досие: 18.42 лв., договорна
лихва: 109.69 лв., главница: 309.47 лв. Остатъка от сумата не била заплатена.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр
дело №105/2019г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника М.Л.К., който в законоустановения срок
възразил, което обусловило и предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното,
дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, общо сумата 1449.07лв. -дължима по
Договор за потребителски кредит № ***/30.10.2016г., от които: главница:
690.53лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението,
договорна лихва: 87.56лв. за периода от 04.04.2017г.
до 26.12.2017г., такса за оценка на досие: 31.58лв. за периода 11.04.2017г. до
26.12.2017г., такса за услуга „К." за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя: 162.17лв. за периода 04.04.2017г.
до 26.12.2017г., такса за услуга „К." за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя: 378.18лв.
за периода 11.04.2017г. до 26.12.2017г. и обезщетение за забава:
99.05лв., за периода от 05.04.2017г. до
датата на подаването на заявлението в съда,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №105/2019г.
по описа на ПпРС. Претендират се и
разноски както по заповедното производство, така и за направените
разноски по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответникът М.Л.К.,***,
не представя доказателства, не прави доказателствени
искания. Редовно призован за с.з., ответника не се явява, не
изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №105/2019г на
ПпРС, по подадено
от дружеството- ищец
заявление по чл.410 от
ГПК срещу ответника била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№ 77/04.02.2019г. за заплащане на следните суми: 690.53лв.-главница по
Договор за потребителски кредит № ***/30.10.2016г. с „П.Ф.Б." ООД;
87.56лв. - договорна лихва, за периода от 04.04.2017г.
до 26.12.2017г.; 31.58лв.- такса за оценка на досие, за периода 11.04.2017г. до
26.12.2017г.; 162.17лв. - такса за услуга „К." за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучателя,
за периода 04.04.2017г. до 26.12.2017г.;
378.18лв. - такса за услуга „К." за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за
периода 11.04.2017г. до 26.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 99.05лв.,
за периода от 05.04.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Срещу така издадената заповед,
длъжника е възразил, в срока по чл.414 от ГПК, посочвайки възражения срещу недължимостта
на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на
30.10.2016г. е сключен договор за потребителски кредит № *** между „П.Ф.Б." ООД, гр.С., като кредитодател и М.Л.К. като кридитопучател.
Видно от договора, параметрите на същия са следните: общ рзмер на кредита-1000.00лв.;такса оценка за досие-50.00лв.;
общ размер на фиксирана лихва 197.25лв., представляваща 31.82% годишно, или
общо такса и фиксирана лихва-247.25лв.,
равняваща се на 48% ГПР. Уговорено е, че клиентът избрал услуга „К.“, в размер
на 852.97лв. Така общия размер на дължимата сума, според договора била в размер
на 2100.22лв. Срокът на договора бил
уговорен в седмици, с 60 бр.седмични плащания, като размера на седмичното плащане
било в размер на 35.01лв., а на последното седмично плащане било в размер на
34.63лв.. Според договора първото седмично плащане се дължало на 08.11.2016г.,
а денят от седмицата бил определен в неделя.
Към договора ищцовото
дружество е представило и формуляр за
кандидатстване за кредит и стандартен
европейски формуляр.
Не се спори, че сумата от
1000.00лв., предмет на договора е предадена на ответника.
Видно от писмените доказателства, представени по делото, на 16.11.2010 г. в
гр. София е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„И.А.М." АД с ЕИК *** в качеството му на цедент
и „Агенция за събиране на вземания" ООД с ЕИК *** – цесионер
(като последната е преобразувана в
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***). Предмет на договора за
цесия е прехвърляне на станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, което е
неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
На 01.11.2017г. е подписано
допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г., с което страните разширяват предмета на рамковия
договор, и продавача прехвърлил на купувача ликвидни и изискуеми вземания и от „Ф.Б.“ ЕООД (с
предходно наименование „П.Ф.Б."
ООД), които продавача
е придобил по силата на договор за цесия от 01.07.2017г., ведно с всички акцесорни претенции и обезпечения. Видно от Приложение №
1/01.06.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
вземането на „И.А.М." АД, придобито от „Ф.Б.“ ЕООД, от ответника М.К. по договор за кредит №***/308104.2016г.,
в размер на 1000.00лв. е прехвърлено на ищеца. От това приложение се
установява, че остатъка на дължимата
сума към 01.06.2018г. е в размер на 1403.50лв., в т.ч. и лихви за просрочие в размер на 53.48лв.
По делото са приложени и
потвърждения за сключените цесии от 01.07.2017г. и 01.06.2018г. На л.25 от
делото е приложено заверено копие на пълномощно, подписано от пълномощник
на „Ф.Б.“ ЕООД, с което „Агенция за
събиране на вземания“ АД е упълномощено да уведоми от името на дружеството
всички длъжници по вземания на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.07.2017г.
По
делото са приложени
и заверени копия на уведомления
от 25.06.2018г., адресирани до ответника, в която
кредиторите уведомяват длъжника за
извършените прехвърляния на вземането по
посочения договор за кредит. Видно от приложената
обратна разписка, писмото не е потърсено от М.К.
От извършената СЧЕ по делото се
установява, че е
отпуснат кредит от „Ф.Б.“
ЕООД на ответника на 30.10.2016г., в
размер на 1000.00лв., като същата е
получена в брой. Установява се, че ответникът е извършвал плащания
към „Ф.Б.“ ЕООД, в общ размер от 750.20лв., като последното
плащане от него е на 26.03.2017г. Размерът на
неизплатената част от отпуснатия кредит към момента на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, така и към настоящия
момент, вещото лице е изчислило общо в размер на 1478.15лв., от които 690.53лв. – главница,
87.56лв.- договорна лихва от 04.04.2017г. до 26.12.2017г., 31.58лв.- такса за оценка на досие, начислена за периода от 11.04.2017г. до
26.12.2017г.; 162.17лв. - такса за
услуга „К." за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, за периода 04.04.2017г. до 26.12.2017г.; 378.18лв. - такса за услуга „К." за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода
11.04.2017г. до 26.12.2017г. и лихва за забава в размер на 128.13лв.,
за периода от 05.04.2017г. до 01.02.2019г.
Заключението на вещото лице е прието
и приложено по делото, тъй като не бе оспорено от нито една от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия,
валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия
е изправна страна по договора за кредит,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит , и забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/30.10.2016г., сключен между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД (с предходно наименование „П.Ф.Б." ООД), което вземане е било предмет на договор на цесия, с
последен цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът М. Кречев и „П.Ф.Б."
ООД е сключен договор за потребителски
кредит № ***/30.10.2016г., по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 1000.00лв.,
срещу задължението на последния да я върне на 60 седмични вноски, с първа погасителна вноска на
08.11.2016г., и последна погасителна вноска на 26.12.2017г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че сумата, предмет на
договора му е предадена, в брой.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
валидно облигационно правоотношение между ответника и „П.Ф.Б." ООД основано на цитирания по-горе договор за
кредит, както и изпълнение на задължението на кредитодателя
да предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на кредитоплучателя- ответник да върне предоставената
му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) е валиден, и в Приложение
№1/01.06.2018г. фигурира вземането,
което „П.Ф.Б."
ООД има от ответника по договор за потребителски
кредит № ***/30.10.2016г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо
ответника, доколкото същия е уведомен за нея в хода на съдебното производство,
с приложено към ИМ уведомление, което е връчено от ответника със съдебните
книжа. В този см и Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78/
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., в които категорично
се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо
от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по
договори за потребителски кредити
за извършеното прехвърляне
на вземанията. Ищецът към
исковата молба е приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Факт е че длъжника не е уведомен за тази цесия преди завеждане на исковата молба, но с получаване на съдебните книжа, и приложените към тях уведомления по настоящото дело, длъжника се счита за уведомен, съгласно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква
задължението да престира на цесионера,
на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне
изцяло така предоставената
му кредит.
Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
Съдът намира предявения иск за главница за основателен до размера от
447.05лв. В конкретния случай, не се спори, а и от заключението на в.л. се
установява, че от страна на ответника по договора за паричен кредит е заплатена сума в размер от 750.20лв., което
обстоятелство следва да се прецени. Съдът не е обвързан от
начина на погасяване на задължението от страна на кредитора, така, както е
посочено в ИМ, още повече, че същия не е съобразен с реда, уговорен в
договора. Затова съдът намира, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл.76 от ЗД за отнасяне на
платеното в погасяване на дълга. След прилагането й, съдът намира че платената
от ответника сума в размер на 750.20лв. покрива договорната лихва в размер на 197.25лв.,
както и част от главницата в размер от 552.95лв., като след приспадане на тези
суми същия дължи на ищцовото дружество остатъка от
главницата в размер на 447.05лв., и за тази сума искът за главница се явява
основателен и доказан. С оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че ответника не дължи договорна лихва,
доколкото същата е погасена от ответника, и иска за признаване за установено, че същия дължи
договорна лихва в размер на 87.56лв. се явява неоснователен.
Съдът намира за неоснователен
предявения иск и в частта за признаване
за установено, че ответникът дължи
сумата от 31.58лв.-такса оценка на досие, за сумата 162.17лв. - такса за
услуга „К." за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, за периода 04.04.2017г. до 26.12.2017г., както и за сумата от 378.18лв.
- такса за услуга „К." за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, за периода 11.04.2017г. до 26.12.2017г. по следните съображения:
Няма спор по делото, че
сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, съдът дължи служебна проверка относно действителността
на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съобразяването на
договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Именно поради това с определението за
насрочване на с.з. по делото съдът е обявил на страните, че ще извърши проверка
относно съответствието на клаузите в договора за кредит със ЗПК.
Предвидената в т.Д от
договора за кредит Такса за услугата „К.“ е част от договора за кредит, макар
съгласно приложения Стандартен европейски формуляр, подписан от ответника, да
се определя като допълнителна услуга, за да се заобиколи
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно
от отразеното в б. „Г“ от договора за кредит ГПР е 48.00 % , като същият включва
само такса досие и общия размер на фиксираната лихва - б. Б. и В от договора) .
В същото време допълнителната услуга „К.“ се изразява в домашна доставка на
заетата сума в брой по местоживеенето на длъжника и седмично домашно събиране
на вноските по кредита. Така определената такса е в размер на 852.97лв., и е
свързана пряко с договора за кредит, и поради това възнагражденията за тези
допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. В случая дори не става ясно и
каква част от сумата в посочения общ размер се дължи за всяка от услугите.
Отделно от това не са представени доказателства за реалното предоставяне на
тези услуги от страна на кредитодателя. Посоченият
размер на т.н. допълнителна услуга е почти равен на сумата на отпуснатия
кредит, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на
добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Обстоятелството, че тези разходи за
допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява
самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл.19,ал.4 от ЗПК- над петкратния
размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10%
годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което клаузите,
които предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са нищожни, и на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК.
Нищожна е
клаузата за начисляване и събиране на
такса за оценка на досие в размер на 50.00лв. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. Съдът намира, че договарянето на тази такса е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което, и на осн.чл. 21,
ал.1 от същия закон се явява нищожна. Оценката на досие е действие по
проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора.
Таза дейност на кредитодателя по необходимост е
свързана с усвояването на дълга.
По
изложените съображения иска в
частта за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 31.58лв.-такса оценка на досие, сумата 162.17лв. - такса за услуга „К." за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода 04.04.2017г.
до 26.12.2017г., както и за сумата от
378.18лв. - такса за услуга „К."
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за
периода 11.04.2017г. до 26.12.2017г., също се явява неоснователен, и като такъв
подлежи на отхвърляне.
По отношение вземането за лихва за забава, съдът съобрази,
че конкретен размер на такова вземане не е уговорен в процесния
договор за кредит, но с оглед императивната уредба на чл. 33, ал.2 от ЗПК това
вземане не може да надвишава размера на законната лихва.
По отношение
периода, за които е начислено вземането, съдът намира, че от представените
доказателства не се установява, че ищецът е носител на акцесорното
вземане за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
договора за цесия не се установява за цесионера да
възниква право да продължи да начислява дължимата на първоначалния кредитор
лихва за забава. Изрично в §.2, т.2.3 от
договора за цесия е посочено,
че общия размер на вземания, подлежащи
на прехвърляне включва всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. и с
изтеклите лихви, засени към дата на подписване на Приложение №1. Още повече с
договора за цесия не настъпва промяна
по страните по кредитното
правоотношение. Цедентът не придобива качеството
страна по договора, а само правото на вземане, в обема му към датата на
прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за
цесия, съотв. Приложение №1. Самата лихва безспорно
няма характер на обезпечение и други принадлежности, по см. на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да има друго основание за начисляването й. Аргумент в тази насока може да се черпи от
факта, че съобразно приложението №1 към договора за кредит размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на
1403.50лв., в т. и лихвви
за просрочие в размер на 53.48лв., а общия претендиран размера на вземанията по делото е в размер на 1449.07лв.
В заключение съдът приема,че на ищеца се следва
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 02.04.2017г. ( първата
неплатена вноска) до 01.06.2018г. (датата на прехвърляне на вземането), и то
върху остатъка от посочената по-горе главница, която съдът изчисли в размер на
52.91лв., с помощта на он-лайн калкулатор ( www.calculator.bg). За разликата над 52.91лв., до претендираните 99.05лв., за периода от
02.06.2018г. до 31.01.2019г. искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 27.25лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 105/2019г. на ПпРС, както и сумата от
96.25лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Л.К.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,
действащи чрез ю.к.К.К., СУМАТА
447.05лв. (четиристотин четиридесет и седем лева и 05ст.) –главница
по договор за потребителски
кредит № ***/30.10.2016г., сключен с „П.Ф.Б." ООД и СУМАТА 52.91 лв. (петдесет и два лева и
91ст.)- лихва за забава, за периода
от 02.04.2017г. до 01.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №105/2019г. по описа на ПпРС, КАТО ОТХВРЪЛЯ предявения
иск за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца следните
суми: за разликата над 447.05лв. до предявената сума от 690.53лв.-главница по
договора за кредит, за сумата 87.56лв. - договорна лихва, за периода от 04.04.2017г. до 26.12.2017г.;
за сумата 31.58лв.- такса за оценка на досие, за периода 11.04.2017г. до
26.12.2017г.; за сумата 162.17лв. -
такса за услуга „К." за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, за периода 04.04.2017г. до 26.12.2017г.; за сумата 378.18лв.
- такса за услуга „К." за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, за периода 11.04.2017г. до 26.12.2017г.,
както и за разликата над 52.91лв. до предявената сума от 99.05лв -обезщетение за забава, за периода 02.06.2018г. до 31.01.2019г.
ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., действащи чрез
ю.к.К.К., СУМАТА
27.25лв. (двадесет и седем
лева и 25 ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №105/2019г. по описа
на ПпРС, както и СУМАТА 96.25лв. (деветдесет и шест лева и 25ст.), представляващи
разноски настоящото дело, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Т..
СЪДИЯ: