Определение по дело №380/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 726
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20233100500380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 726
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500380 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 77089/09.11.2022 г. на П. М. Т., против решение №
3144/19.10.2022 г., /поправено с решение № 112/12.01.2023 г./, постановено по
гр.д. № 2873/2022 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което е прието за
установено, че жалбоподателят П. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.В., ж.к.
М. *, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, ДЪЛЖИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 81, вх. „В“, ет. 8, сумата от 173.52 лева /сто седемдесет и три лева и 0.52
ст./, представляваща главница за предоставени електронни съобщителни
услуги, дължима за периода от 22.11.2018 г. до 21.03.2019 г., по
Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015 г.; 04.01.2017 г. и 17.01.2017
г. към договор с клиентски № 11740238001, сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и П. М. Т., за което са
издадени следните фактури: фактура № **********/22.12.2018 г.; фактура №
**********/22.01.2019 г.; фактура № **********/23.02.2019 г. и фактура №
**********/22.03.2019 г., като вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК *********, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 24.02.2020 г. и от „С.Г.Груп“ ЕАД на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК:*********, /със сегашно наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
10.03.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6511/19.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16588 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД.

1
В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност на
обжалваното съдебно решение. Оспорва решаващия извод на съда, че
действително са му предоставени електронни съобщителни услуги за
процесните периоди, като счита че от събраните по делото доказателства
сочените обстоятелства не се установяват по безспорен начин. Релевира общо
оплакване за непроизнасяне от първоинстанционния съд по въведените с
отговора на исковата молба доказателствени искания, оспорвания и
възражения. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемото дружество „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД,
представлявано от пълномощника адв. В. Г., в депозирания в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна
и подчертава, че повторното оспорване на факти, обстоятелства и
представени доказателства, без да се сочи алтернативна фактическа
обстановка или да се представят други доказателства противоречи на чл. 3,
вр. с чл. 131 от ГПК. Сочи, че в първоинстанционното производство са
разгледани всички оспорвания и възражения на ответника. Твърденията са за
установена облигационна връзка между страните по делото чрез
представените писмени доказателства - Допълнителни споразумения от дати
05.06.2015 г.; 04.01.2017 г. и 17.01.2017 г. към договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски № 11740238001 и фактура №
**********/22.12.2018 г.; фактура № **********/22.01.2019 г.; фактура №
**********/23.02.2019 г. и фактура № **********/22.03.2019 г. Сочи, че
процесните договори по съдържанието си отговарят на законовите изисквания
за договори, сключени при общи условия, които са приети от абоната –
настоящ жалбоподател, чрез полагането на подпис върху същите, който не е
оспорен от него, поради което страните са валидно обвързани от договора за
предоставяне на мобилни услуги. Излага, че претендираните месечни
абонаментни такси са дължими, като задължението за заплащането им не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги. Като се позовава на
фактическите констатации и правни изводи, формирани от
първоинстанционния съд, въззиваемото дружество твърди, че
жалбоподателят е неизправна страна по договора, тъй като не е заплатил
таксите за предоставения му достъп до мобилни услуги за процесния период.
Сочи се също и че възражението за погасяване на претенцията по давност
правилно е прието от първостепенния съд за неоснователно. Поради
изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт и
присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.

Не са направени доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните
2

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 380/2023 г. на
06.03.2023 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3