№ 677
гр. Б., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично
заседание на дванадесети май,
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: М.
Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 511/2022
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Ж.А.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. М.С.Г.,***,
офис 3А срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0299-000010/16.02.2022 година, издадена от А.Д.П.- полицейски инспектор към
ОДМВР гр.Б., РУ - М.Т., с която на Ж.А.Г., на осн. чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца, считано
от 16.02.2022 год.”, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А8097
ММ.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и неправилна. Излагат се възражения, че липсват мотиви защо
ПАМ е наложена точно за 6 месеца, както и че АНО не е посочил конкретната норма
от ЗДвП, заради нарушението на която е приложена санкционната норма
на чл.171,
т.2а, б.а ЗДвП. Заявява се, че е допуснато нарушение на административно-производствените
правила, както и че не е спазено изискването за форма, предвидено в чл.172, ал.1
от
ЗДвП, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че
процесният лек автомобил не е собственост само на Ж.Г., а и на нейният съпруг Д
К. Г., тъй като е придобит в режим на СИО, като същият не е предоставил реално
управлението върху процесното МПС на неправоспособния водач С. В. Й.. В заключение се
твърди и нарушение на принципа за съразмерност и се иска от съда да отмени
издадената ПАМ. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Ж.А.Г., редовно и
своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. М.Г., която поддържа
жалбата и ангажира гласни доказателства. Моли за уважаване на жалбата и отмяна
на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък,
който представя. Депозира и писмена защита, в която преповтаря и доразвива
възраженията си.
Ответникът - А.Д.П.- полицейски инспектор към ОДМВР
гр.Б., РУ - М.Т., редовно уведомен, се явява лично и оспорва жалбата. Моли за
оставяне в сила на заповедта.
По делото е
постъпила административната преписка.
В хода на
съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан Х.И.Ц., живущ на
семейни начала от 20 години с дъщерята на жалбоподателя Ж.Г. - А. Г.. Свид. Ц.
в разпита си е посочил, че през месец февруари жалбоподателката му е позвънила
да го попита дали той е взел автомобила й, а по-късно през деня е получил
обаждане от другата дъщеря на Ж.Г. - К. Г., която го е уведомила, че тя е взела
автомобила на майка си. Разказала му е, че е отишла на разходка в Странджа
планина със свой приятел, който е управлявал МПС- то, като са били спрени от
патрул на КАТ, който е свалил регистрационните табели. Свид. Ц. е потвърдил
заявеното в жалбата, че автомобилът е семеен, като се ползва и от съпруга на
жалбоподателката – Д Г., като повече се ползва от последния. Посочил е, че К. Г.
е пълнолетна /родена пред 1976 год./ и притежава СУМПС, но вероятно по време на
пътя, заради завоите, се е сменила с приятеля си и именно той е управлявал МПС
преди полицейската проверка.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
от фактическа страна намира следното:
На 16.02.2022 г.,
около 11.58ч., в село Звездец, общ. М.Т. по улица „Петрова нива“ в посока гр. М.Т.
бил спрян за проверка лек автомобил „Нисан“ с рег. №: А 8097 ММ. В хода на проверката, служителите
установили, че автомобилът се управлява от С. В. Й., който е неправоспособен и МПС
е собственост на жалбоподателя Ж.Г.. В автомобила пътувала и дъщерята на Г. - К.
Г., видно от разпита на свид. Х.И.Ц.. За установеното в рамките на проверката Я.
А. – мл. автоконтрольор в РУ – М.Т. съставил на С. В. Й. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 517570 от 16.02.2022 год., за това, че управлява
лек автомобил „Нисан“ с рег. №: А
8097 ММ, собственост на Ж.А.Г., без да е правоспособен водач - административно
нарушение по чл.150 от ЗДвП и без задължителни включени светлини за движение
през деня или с къси светлини – чл.70, ал.3 от ЗДвП. Актът е подписан от С. В.
Й. без възражения.
Така изложената
фактическа обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателя Г. и нейния
процесуален представител и се потвърждава от разпита на свид. Ц..
Впоследствие, със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0299-000010/16.02.2022 година, издадена от А.Д.П.- полицейски инспектор към
ОДМВР гр.Б., РУ - М.Т., на Ж.А.Г., на осн. чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, е била
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца, считано от
16.02.2022 год.”, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А8097
ММ.
Заповедта е
връчена на Ж.А.Г. на 14.03.2022 г., видно от направеното на нея отбелязване и е
обжалвана с жалба УРИ № 2999000-385/25.03.2022 г. по описа на РУ-М.Т. при ОДМВР
гр.Б., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
По делото е
представено Свидетелство за регистрация на МПС, част I, видно от което МПС е
собственост на Ж.А.Г.. Представено е удостоверение за граждански брак между Ж.
и Д Гърневи, копие от СУМПС на Д Гърнев, справка за нарушител/водач на Ж.Г. и
справка за нарушител/водач на С. В. Й., видно от която същият не притежава
СУМПС. Представена е и Докладна записка от ответника П., адресирана до Началник
РУ-М.Т. при ОДМВР гр.Б., както и Заповед №
251з-3805/26.08.2021 г. на директора на ОД на МВР гр.Б., издадена на основание
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП),
се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на
индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както
по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед е
връчена на жалбоподателя Г. на 14.03.2022 год., видно от направеното върху
заповедта нарочно отбелязване. Жалбата е подадена на 25.03.2022 г. или в рамките
на законоустановения срок, при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0299-000010/16.02.2022 година, издадена от А.Д.П.- полицейски
инспектор към ОДМВР гр.Б., РУ - М.Т., е издадена от компетентен орган,
съобразно нормата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед
№ 251з-3805/26.08.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Б. /л.8 от делото/,
издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи. В т.1.7 от заповедта изрично са посочени полицейските
инспектори в група „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР гр. Б., какъвто е
издателят на процесния административния акт.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми,
съгласно чл.59, ал.2 АПК
реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, като
изложените в тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни. Като правно
основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата
на чл.171, т.2а, б. а ЗДвП, предвиждаща: "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; ". Посочен е вида и
срока на наложената ПАМ. Като фактическо основание в ЗППАМ са описани датата и
мястото на констатираното управление на МПС, като изрично е посочено, че
собственото на жалбоподателката МПС лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. №:
А 8097 ММ е управлявано от неправоспособния С. В.
Й., с посочено в ЗППАМ ЕГН на водача, което в случая е безспорно установено.
Т.е. индивидуализиран е лекия автомобил, посочен е неговия собственик – лицето,
вписано в Свидетелството за регистрация на МПС, част I и е описано, че
се касае за хипотезата на управление на МПС, собственост на лицето, на което се
налага ПАМ, от неправоспособен водач. Предвид изложеното, съдът намира, че ПАМ
не е издадената в нарушение на принципа на чл.35 от АПК, като и че непосочването
на конкретната разпоредба от ЗДвП, която С. В. Й. е нарушил управлявайки
процесното МПС, без да е правоспособен водач, не е нарушило правото на защита
на жалбоподателя Г., поради което изложените в тази връзка възражения, се
явяват неоснователни.
Заповедта е и материално законосъобразна.
Нормата на чл.171, т.2а, б. а ЗДвП съдържа няколко
основания за прилагането на ПАМ, като в оспорената пред настоящия състав
заповед се установява едно от тях - управление на МПС без водачът да притежава
съответното свидетелство за управление. В заповедта това основание изрично е упоменато.
В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две -
заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от
лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Следователно адресат на този вид ПАМ
е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените
хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността
по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и
чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от
съответната категория.
В случая, от материалите по делото, в т.ч. справка за нарушител/водач на С.
В. Й., се установява, че водачът на МПС – С. В. Й., е управлявал лекия автомобил без да притежава свидетелство за управление
на МПС. Този факт не се отрича нито от жалбоподателя, нито от разпитания по
делото свидетел.
Следователно, в случая
посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са
били налице, като е изпълнено изискването моторното превозно средство да е
управлявано от лице, което е неправоспособно. Субективното отношение на
собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав,
следователно твърденията, че не жалбоподателката Ж.Г. и нейният съпруг Д Г., а
дъщеря им - К. Г. е предоставили управлението на МПС на неправоспособния водач,
са ирелевантни за прилагането на ПАМ. Приложимата правна уредба не обвързва
мярката с установяване на вина на собственика, поради което обстоятелството
дали жалбоподателят лично е предоставила управлението на собственото си МПС,
дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това е без правно
значение. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане
на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП, а именно: опазването на
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения.
В разпоредбата
на чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна
мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая, компетентният
орган е определил минималния срок - шест месеца, като настоящият съдебен състав
намира, че с така определения срок е постигнат справедлив баланс между правата
на засегнатото лице и интереса на обществото, поради което възраженията за
допуснато нарушение на принципа за съразмерност, са неоснователни. Съдът намира за неоснователно и твърдението,
изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, че липсата на мотиви
относно размера на приложената ПАМ обосновава незаконосъобразност на мярката,
като счита за необходимо да посочи, че за органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, като в случая административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока, която съдът не
е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по
отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като
в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност
на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се
заключи, че ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено
наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не
накърнява правото му на защита, а оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от
страна на административния орган - ответник по делото, чийто акт се оспорва,
разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, пр. последно
от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.А.Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, чрез адв. М.С.Г.,***, офис 3А срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0299-000010/16.02.2022 година, издадена
от А.Д.П.- полицейски инспектор към ОДМВР гр.Б., РУ - М.Т., с която на Ж.А.Г.,
на осн. чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца, считано от 16.02.2022 год.”, като
са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А8097 ММ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: