Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на седми
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Петър Петров и
с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Николаева в.гр.д. №86 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №306
от 11.12.2017г., постановено по гр.д.№806/2017г. по описа на Районен съд – Червен
бряг, съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България да
заплати на Х.И. *** сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем по
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.206,
ал.1, вр. с чл.26, ал.2 от НК, по ДП №527/2011г. по описа на РУ „Полиция“,
МВР-гр.Троян, представляващо прокурорска преписка №1549/2011г. по описа на РП –
Троян за периода 02.11.2011 г. - 01.09.2017 г., като за горницата до 20 000 лв.
е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република България, представлявана
от Главния прокурор на Република България да заплати на Х.И.Х. сумата от 720
лв., представляваща направени от него съдебни разноски, съобразно уважената
част от иска.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България, чрез прокурор при
Района прокуратура – Червен бряг, в която са наведени доводи, че същото е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
предявеният от Х.И.Х. иск е неоснователен и недоказан. Твърди се, че по делото
не били доказани наличието на претърпени от него неимуществени вреди, като
обжалваното решение било постановено при превратно тълкуване на депозираните
свидетелски показания. Изложени са подробни съображения за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд, с които бил приел, че повдигнатото
обвинение било рефлектирало върху семейните отношения на ищеца, възпрепятствало
го да упражнява професията си, предопределило по-висока степен на интензивност
на негативните преживявания, поради това, че станало достояние на
обществеността в малко населено място, където Х. живеел. Посочено е още, че
продължителността на разследването била единствено по вина на отсъствието на
другия обвиняем по досъдебното производство. Алтернативно се сочи, че дори и
при основателност на изводите на първоинстанционния съд, определеният размер на
обезщетението бил завишен, като не съответствал на критерия за справедливост
при определянето му. Моли се атакуваното решение да бъде отменено, като
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, алтернативно, присъденият
размер на обезщетението да бъде намален.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемия Х.И.Х., който в законоустановения срок
е депозирал писмен отговор по нея. Наведен е довод за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното
решение било в съответствие със събраните по делото доказателства, като
правилно било прието наличието на обстоятелства, в причинна връзка с
повдигнатото незаконно обвинение, довели до негативни изживявания у ищеца.
Наведен е довод, че размерът на присъденото обезщетение бил законосъобразно
определен и отговарял на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Иска
се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В проведеното
пред въззивния съд заседание, Прокуратурата на Република България се
представлява от прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, който поддържа
изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на решението на
РС-Червен бряг. Моли същото да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен, алтернативно да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение.
Въззиваемият се
представлява от упълномощен от него адвокат, който поддържа изложеното в
отговора на въззивната жалба, като счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
Плевенски
окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Пред Районен
съд – Червен бряг е предявен осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление, наказателното
производство по което е било прекратено.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното решение
на РС-Червен бряг е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените
във въззивната жалба доводи, същото е частично неправилно, поради следните
съображения:
Неоснователни
са наведените с въззивната жалба доводи за това, че по делото не било
установено наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него негативни изживявания, които да са в причинно-следствена
връзка с повдигнатото му незаконно обвинение.
Безспорно установено по делото е от
приложените материали по досъдебно производство №527/2011г. по описа на Районна
прокуратура – Троян, че същото е образувано на 02.11.2011 г. и водено срещу
ищеца Х.Х. за престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.2 от НК.
Установява
се, че с Постановление от 16.11.2012г. на разследващ полицай при ОДМВР –
гр.Ловеч, ищецът Х.И.Х. бил привлечен в качеството му на обвиняем по същото
досъдебно производство за това, че за времето от 01.01.2009г. до 01.03.2011г.,
в гр.Троян, обл.Ловешка, при условията на продължавано престъпление,
противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел – пари, предназначени
за плащане на данък общ доход и осигурителни вноски на работници на ЕТ „**“, с.***,
обл.Ловешка, в общ размер на 631,31 лв. – престъпление по чл.206, ал.1, пр.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години. Със същото постановление спрямо него била взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
В
хода на досъдебното производство били проведени претърсвания и изземвания,
включително в обитаваното от ищеца жилище, от което са били иззети вещи, имащи
отношение към предмета на делото. С Постановление от 04.01.2012г. прокурор при Районна
прокуратура – Троян отказал да бъдат върнати по молба на ищеца Х. иззети от
дома му вещи, като постановлението било потвърдено с определение на Районен съд – Троян.
Установява
се, че с постановление от 09.05.2012г. като обвиняем по същото досъдебното
производство била привлечена и Т.Т.Д.за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК. Установява се, че на 05.12.2012г. същата била обявена
за общодържавно издирване с мярка принудително довеждане. С постановление от
19.12.2012г., на основание чл.199, чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, т.2 от НПК наказателното производство било спряно, тъй като разглеждането на делото в
отсъствие на обвиняемия би попречило за разкриване на обективната истина.
С
Постановление от 09.02.2016г. на прокурор при Районна прокуратура – Троян, след
установяване на обвиняемата Д., досъдебното производство било възобновено на
основание чл.245, ал.2, пр.2 и ал.3 от НПК
С
влязло в законна сила Постановление от 27.09.2016г. на Прокурор при Районна
прокуратура – Троян, воденото срещу ищеца Х.И.Х. наказателно производство било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК – поради липсата на доказателства
за извършено престъпление, както и била отменена постановената по отношение на
него мярка за неотклонение „подписка“.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели – В.П.Т.и Х. П.Б.– приятели на
ищеца, се установява, че след 2012г. същият бил унил, споделял, че има
финансови проблеми, тъй като нещо станало със счетоводната му фирма, качвал
кръвно и не се чувствал добре. Свидетелите заявяват, че знаели, че Х. не
работел. В подкрепа на изложените от свидетелите факти за наличието на
здравословни проблеми у ищеца, е представения с исковата молба амбулаторен лист
от 18.07.2017г., издаден от д-р Б.Д.– специалист кардиолог.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, налице са материалноправните
предпоставки на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността
на Прокуратурата на Република България, съответно за уважаване на предявената
от Х.Х. искова претенция.
С
оглед наведените във въззивната жалба доводи не е спорно пред въззивния съд
обстоятелството, че ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
осъществено от него престъпление, като наказателното производство спрямо него
било прекратено поради това, че инкриминираното му деяние не било извършено.
Спорно пред настоящата съдебна инстанция е дали Х. е претърпял неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му от
прокуратурата обвинение, което впоследствие е било прекратено.
Действително,
както се сочи във въззивната жалба, необосновано първоинстанционният съд е
приел за установени от приобщените гласни доказателства част от наведените в
исковата молба твърдения, доколкото такива факти не са изложени от разпитаните
по делото свидетели, включително относно влошаване на семейните отношения на
ищеца, както и това, че повдигнатото обвинение е станало достояние на хората от
гр.Троян и региона, поради което лица, с които ищецът е имал приятелски и
служебни отношения са започнали да странят от него.
Въпреки
това, въззивният съд намира крайните изводи на Районен съд – Червен бряг за
правилни, тъй като по делото са установени претърпяни от ищеца неимуществени
вреди в резултат на повдигнатото му обвинение.
Депозираните свидетелски показания са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на това, че след 2012г., когато Х. е бил
привлечен като обвиняем, същият не се е чувствал добре, бил е унил, вдигал е
кръвно. Предвид на това, въззивният съд намира за доказани по делото изложените
в исковата молба твърдения за емоционалното и здравословното състояние на ищеца
след привличането му като обвиняем, а именно - че бил затворен и притеснен и
започнал да поддържа високо кръвно налягане, което в момента овладявал с
медикаментозно лечение. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства
се установява още, че действително в хода на наказателното производство е било
проведено претърсване и изземване в дома на ищеца, от където са били иззети
вещи, необходими му за осъществяваната от него дейност като счетоводител, както
и че след 2012г. същият е преустановил извършването на такава и към настоящия
момент не работи.
В допълнение към изложеното, следва да се има предвид и обстоятелството,
че самият факт на повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на
престъпление, както и вземането по отношение на него на мярка за неотклонение,
неминуемо водят до претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се засягане
на неговите лична чест и достойнство, ограничаване на гражданските му права при
реализирането на съответната мярка за неотклонение, както и претърпяването на
стрес, притеснение и напрежение, свързани с последиците от незаконното
обвинение. Настоящият съдебен състав възприема виждането, застъпено и в
практиката на ВКС, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да се
приеме, че обвиняемият е претърпял вреди, засегнали неговата чест и
достойнство, като до това заключение се стига посредством един логически извод,
основан на опитните правила и по-конкретно на тези на житейския опит, дори и
без ангажирането на гласни и писмени доказателства за това.
Въззивният съд намира за основателен наведения с
въззивната жалба довод за това, че размерът на присъденото от районния съд
обезщетение за причинените на ищеца неимуществено вреди е завишен и не отговаря
на изискването за справедливост.
В процесния случай първоинстанционният съд е приел за
основателен искът до сумата от 18 000 лв., като за горницата от
20 000 лв., претендирана от ищеца, е отхвърлил иска, като неоснователен.
Така определеният размер на обезщетението не съответства на конкретните
обстоятелства по делото.
При определяне на дължимото се на ищеца обезщетение
въззивният съд взе предвид тежестта и характера на престъплението, за което Х.
е бил обвинен, срокът на висящност на наказателното производство, вида на
наложената мярка за неотклонение, конкретно изживяните от ищеца страдания. Престъплението
по чл.206, ал.1 НК, за което Х. е бил привлечен като обвиняем се отличава със
сравнително висока степен на обществена опасност, като същото е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК, доколкото за него е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години. Отчетено бе и обстоятелството, че на Х. е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление в областта, в която е
професионалната му реализация - за това да е присвоил парични суми, които
владеел, в качеството му на счетоводител на ощетения едноличен търговец, като
съгласно практиката на върховната съдебна инстанция това обстоятелство с оглед
критерия за справедливост предполага присъждането на един по-голям размер на
обезщетение. Установява се, че наказателното производство е продължило дълъг
период от време от около пет години, през който ищецът е търпял негативни
последици от повдигнатото обвинение, въпреки че това обстоятелство не се дължи на
бездействие на органите на досъдебното производство, а на това, че същото е
било спряно за издирване на другия обвиняем по делото. Въззивният съд отчете и
не високият интензите на ограничаване на личните права на обвиняемия през този
период, доколкото спрямо него е била взета най-леката мярката за неотклонение
„подписка“, както и конкретно установените по делото негативни преживявания от
ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение – засягане на честта и
достойнството му, изживяване на стрес, притеснение и напрежение, невъзможност
за професионална реализация, без по делото да бяха доказани допълнително
посочените в исковата молба негативни последици, представляващи претърпяни от Х.
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение.
След съвкупната оценка на изложените по-горе
обстоятелства, въззивният съд намира, че обосновано и отговарящо на критерия
„справедливост“, заложен в чл.52 ЗЗД, се явява обезщетение в размер на
10 000 лв., което би компенсирало в необходимата степен причинените на
ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение.
Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която Районен съд – Червен бряг е уважил предявения иск
за разликата от 10 000 лв. до 18 000 лв., като вместо това да бъде
постановено в тази му част искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна
инстанция, решението на Районен съд – Червен бряг следва да бъде отменено и в
частта му относно разноските, като ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, а именно сума в размер на
400 лв.
В останалата му обжалвана част, решението на Районен съд
– Червен бряг следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Пред въззивният съд не са направени искания за разноски
за тази съдебна инстанция, предвид на което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№306 от 11.12.2017г., постановено по гр.д.№806/2017г. по описа на Районен съд –
Червен бряг, В ЧАСТТА МУ, с която
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на
Република България, е осъдена на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да
заплати на Х.И.Х. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие
привличането му като обвиняем по незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.2 от НК по ДП №527/2011г.
по описа на Районна прокуратура – Троян, за
разликата над 10 000 лв. до 18 000 лв., както и в частта му относно
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.И.Х., ЕГН:**********, с адрес: *** против Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България,
с адрес: гр. София, бул***, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат
на привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр.
с чл.26, ал.2 от НК по ДП №527/2011г. по описа на Районна прокуратура – Троян,
което е било прекратено, за разликата
над 10 000 лева до 18 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор
на Република България, с адрес:
гр. София, бул***
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Х.И.Х., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.