Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 19.02.2019 година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 24.01.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3055 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с
чл.415,ал.1, т.2, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД .
Ищецът "Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД, гр.София твърди, че на основание сключен Договор за кредит №
*********/14.07.2015 г. между "Провидент Файненшъл България" ООД и А.Б.С., на кредитополучателя е предоставен кредит в
размер на 300 лева, който е следвало да се върне на 45 седмични вноски.
Договорени са лихви и такси в описания
размер. Заявява, че падежът на вземането е настъпил на 20.08.2015 г. , но
ответникът не изпълнявал задълженията си по договора. На 28.07.2016 г. е сключен договор за цесия
между кредитодателя и ищцовото дружество. На длъжника е изпратено
уведомление за цесията с писмо, върнато
като непотърсено. Поискана е и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 276,33 лева главница, ведно със
законната лихва от подаване на на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане; сумата от 34,52 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 5.08.2015 г. до 20.08.2015 г.;
сумата от 17,18 лева лихва за забава за периода от 5.08.2015 г. до 31.05.2018
г. и сумата от 128,45 лева такси за периода от 5.08.2015 г. до 20.08.2015 г.
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена
молба поддържа исковите претенции.
Ответникът
А.Б.С. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор на
исковата молба, не е взела становище по иска. В съдебно заседание се явява
лично. Заявява, че не оспорва исковата молба и дължи претендираните суми, но не
може да ги заплати поради липса на доходи.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за установено следното :
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
попълнила формуляр за кандидатстване за кредит на 14.07.2015 г., след което е
сключен договор за потребителски кредит
от 14.07.2015 г., по силата на който
"Провидент Файненшъл България " ООД ,гр.София е предоставило
на А.Б.С. кредит в размер на 300 лева , при общ размер на фиксирана лихва от
40,98 лева , такса оценка на досие от 15 лева и такса за услугата "Кредит
у дома" в размер на 174,84 лева. Общият размер на дължимата сума е 530,82
лева, които следва да се заплатят на 45 седмични вноски, всяка от които по 11,80 лева, при последна уравнителна вноска
от 11,62 лева. Договорът за кредит е подписан и от двете страни. С договор за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. "Провидент Файненшъл
България" ООД е продал вземанията си срещу длъжници по списък-Приложение №1 , едно от които е
вземането по договор № *********, сключен с А.Б.С.. До длъжника е изпратено
уведомление за извършената цесия, за което няма данни дали е получено на
изпратения адрес. В съдебно заседание ответницата заяви, че е получила сумите
от "Провидент ФайненшълБългария", а впоследствие е разбрала, че дължи
връщането им на "Фронтекс Интеренешънъл".
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим. По същество е частично
основателен.
Ищецът, който пълно и главно следваше да докаже качеството си на
кредитор, основанието и размера на вземанията си , чрез приложените писмени
доказателства установи, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания е придобил от "Провидент Файненшъл България" ООД вземането
на последния срещу А.Б.С.. Ответникът не отрича, че е разбрал за прехвърлянето
на вземането на новия кредитор, отделно от това е получил уведомление по реда
на чл. 99,ал.3 от ГПК с връчения препис от исковата молба и доказателствата към
нея. Облигационното правоотношение между цедента "Провидент Файненшъл
България" ООД и ответника се доказва от приетия като доказателство писмен
договор за кредит, видно от който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 300 лева главница , която е следвало да се върне на
45 седмични вноски, ведно с договорените лихви и такси. В съебно заседание
ответникът призна, че дължи връщане на сумите, тъй като не ги е платил поради липса на средства. С оглед горното
съдът счита, че ищецът доказа качеството си на кредитор спрямо ответника, който
поради настъпилия падеж на 20.08.2015 г.
и неизпълнение на всички свои задължения
за заплащане на седмичните вноски в договорения срок и размер, дължи връщане на
получените суми. Следва да се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 276,33 лева главница , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК- 26.06.2018 г. до
окончателното изплащане. Дължи се и сумата от 34,52 лева, представляваща
договорна лихва , дължима за периода 5.08.2015 г.- 20.08.2015 г., както и
лихвата за забава в размер на 17,18 лева за периода от 5.08.2015 г./ падежът на
първата неплатена седмична вноска/ до 31.05.2018 г. Тези задължения произтичат
от договора между страните, като възнаградителната лихва представлява цената,
която заемополучателят заплаща на заемодателя за предоставените му парични
средства, независимо дали същите са върнати на падежа, или не. Лихвата за
забава в случая има санкционен характер и служи като обезщетение за вредите,
които кредитора е претърпял във връзка с неизпълнението. По отношение
претенцията за сумата от 128,45 лева, представляваща такси за периода от
5.08.2015 г. до 20.08.2015 г. за услугата "Кредит у дома" същата е
недължима, поради нищожност на клаузата, с която е уговорена. Макар да няма
възражение от длъжника за нищожността съдът следи служебно. Анализирайки
характера на претендираната такса "Кредит у дома" настоящия състав
намира, че клаузата, която я урежда е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като
заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.
Таксата е уговорена в чл.25 от договора за потребителски кредит, според
който 30% от нея е равна на разходите,
свързани с изпълнение на услугата "Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на клиента , както и
събиране по местоживеене на месечните погасителни вноски. Останалата част
следователно е свързана с печалба на кредитора, скрита под формата на такса,
вероятно с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на ЗПК, предвиждаща максималния размер на ГПР
/чл.19,ал.4 от ЗПК/ да не е пет пъти по-висок от размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на МС. Включвайки таксата в
договорения ГПР същият ще надвиши законоустановения размер, поради което договорката за
плащане ще бъде нищожна. Начинът, по който кредиторът е решил да събира
задълженията си посещавайки дома на клиента е негов избор, за който липсва
основание да се дължи възнаграждение под формата на такса, доколкото клиентът
би могъл да погасява вноските си на каса, по банков път, или чрез запис, без да
дължи отнапред определена сума, при това
договорена в размер надвишаващ половината от чистата стойност на кредита. Отделно от това ищецът не ангажира
доказателства да е изпълнявал задълженията си, предоставяйки сумата по кредита
на клиента по неговото местоживеене и събирайки ежеседмично погасителните
вноски пак по местоживеене на клиента. Обявявайки нищожността на тази клауза от
договора, претендираната въз основа на нея сума се
явява недължима. Иска в тази му част подлежи на
отхвърляне, като неоснователен.
При този изход на делото
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената
част от предявените искове. Същите възлизат на 197,61 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение. С решението по установителния
иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 53,89 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2026/2018 г. на ВТРС.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че А.Б.С. с ЕГН ********** *** дължи на
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ " ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район "Лозенец", ул. "Хенрик
Ибсен" №15, ет.7
сумата от 276,33
/двеста седемдесет и шест лева и 33 ст./
главница , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по реда
на чл.410 от ГПК- 26.06.2018 г. до окончателното изплащане ; сумата от 34,52 /тридесет и четири лева и 52 ст./ представляваща договорна лихва за за периода
5.08.2015 г.- 20.08.2015 г.; сумата от
17,18 / седемнадесет лева и 18 ст./ представляваща лихва за забава за периода 5.08.2015 г.- 31.05.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение №
966/27.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 2026/2018 г. на ВТРС , като в частта за
претендираната сума от 128,45 / сто двадесет и осем лева и 45 ст./
представляваща такси за периода 5.08.2015 г.-20.08.2015 г. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Б.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ " ЕАД с ЕИК *********,седалище и
адрес на управление гр. София, район "Лозенец", ул."Хенрик Ибсен" №15 ,ет.7 сумата от 197,61 / сто деветдесет и седем лева и 61
ст./ разноски по исковото производство и сумата от 53,89 / петдесет и три лева
и 89 ст./ разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението
след влизането му в сила да се приложи по ч.гр.д.№ 2026/2018 г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: