РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1095/1.6.2021г.
Гр. Пловдив, 01. 06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
секретаря Д. Й. и с участието на
прокурора И. ДЖ., като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 165 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 предл.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от "Сити кеш"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от
управителя – Н.П., чрез пълномощника си юриск. К., срещу Решение № 67 от 21.08.2020
г., постановено по а. н. д № 13 по описа за 2020 г., на Районен съд – Първомай,
I н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002781/20.12.2019
г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" /Д“ИТ“/ - Пловдив, с
което на "Сити кеш" ООД, на основание чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000.00
лв.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното
нарушение е установено безспорно от обективна и субективна страна. Твърди се,
че районният съд неправилно е анализирал събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, в резултат на което неправилно е приложил разпоредбите на КТ. Иска
се отмяна на акта, евентуално – намаляване на наложеното административно
наказание. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Д „ИТ“ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител началник
отдел Н.К., поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли
съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендират се разноски за юрисконсултска
защита.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Районният
съд е сезиран с жалба, предявена от касатора срещу НП № 16-002781/20.12.2019 г.
на директора на дирекция "Инспекция по труда" /Д “ИТ“/ - Пловдив.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002781 от 21.11.2019
г., съставен от В. И. Б. – на длъжност старши юрисконсулт при Д „ИТ“. –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 22.10.2019 г., около 09:40 ч., длъжностни лица при Д “ИТ“
– Пловдив извършили проверка в офис, намиращ се в гр. Първомай, ул. „Княз Борис
I“ № 1А, магазин № 17, стопанисван от „Сити кеш“ ООД, с оглед
спазване разпоредбите на трудовото законодателство. Констатирано е, че там се
намират няколко служители на дружеството-жалбоподател, един от които А. И. В.,
който в момента обслужва клиент – разяснява кредитни условия и се попълва
документи. При проведен разговор В.съобщава на Б., че работи в офиса, има
договорено възнаграждение от 2 до 8 процента от кредитите, с които е успял да
сключи договори, като последното си плащане в размер на 890 лева е получил по
банков път на 10.10.2019 г., а почивните му дни са събота и неделя, но няма
сключен трудов договор, а друг такъв, след което заявените от него
обстоятелства сочи писмено в декларация по чл.402 от КТ. Проверяващият провел
разговор и с другите служители на „Сити кеш“ ООД, в който същите споделят, че
при започване на работа в дружеството-жалбоподател, също първата половин или
една година са били на граждански договори, а след това сключват трудови
такива, като изпълняваните задължения не се различават съществено.
От Б.е изготвена призовка, с която са изискани документи,
свързани с правоотношението на А.В.със „Сити кеш“ ООД, и трудовите досиета на
останалите работници в обекта, и след едно-две отлагания, на 08.11.2019 г.
дружеството-жалбоподател депозира по пощата в д „ИТ“ – Пловдив съответните
книжа, между които договор за поръчка и сътрудничество № 12340/13.08.2019 г. на
кредитен консултант А. И.В. – офис Първомай.
От представените документи, проверяващият констатира липсата
на трудов договор при трудови правоотношения между А.В.и „Сити кеш“ ООД и
изпраща покана за съставяне на акт на адреса на седалището на дружеството, но
тъй като в посочения ден, до края на работното време, не се явява представител,
на 21.11.2019 г. , при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, е съставен АУАН №
16-002781, връчен на 25.11.2019 г. по реда на чл.416 ал.3 от КТ.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложил на "Сити
кеш" ООД имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан
актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
При така установената фактическа обстановка районният съд е
приел, че нарушението е установено безспорно от обективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като "маловажен
случай". Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното
наказание.
По отношение на въведените в обстоятелствената част на
касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота, както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221 ал.2 изр.
второ от АПК ги възприема като свои.
Според чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а
трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа (така чл.61 ал.1 и чл.62 ал.1 от
кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че, за да е
налице нарушение по чл.62 ал.1 от КТ е
достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор,
сключен в писмена форма между него и съответния работодател. Няма съмнение, с
оглед данните по делото, че, в случая, към момента на установяване на
нарушението не е сключен трудов договор. От друга страна, макар и да се твърди,
че работният резултат е престиран по гражданския договор, респ. договор за поръчка
и сътрудничество, както в попълнената декларация, така и в разговора с Б.по
време на проверката, неоспорен от представляващия дружеството-жалбоподател,
потвърждава извода, че към момента на проверката е А.В.е извършвал работа в офис
на работодателя "Сити кеш" ООД – гр. Първомай, ул. „Славянска“ № 29,
ет.7, пет дни от седмицата, с уговорено трудово възнаграждение и с получено
последно такова по банков път в размер на 890 лв. Показанията и данните,
изхождащи от работника са последователни, логични и кореспондиращи с
установената от контролните органи фактическа обстановка. Същите се открояват с
конкретика по релевантните за спора факти, които по никакъв начин не са оборени
от дружеството. При това положение правилно районният съд е придал тежест на
показанията на актосъставителя. Ценени в съвкупност с останалия доказателствен
материал същите обосноват несъмнен извод, че от 13.08.2019 г. между А. И.В. и
работодателя "Сити кеш" ООД са осъществени признаците на трудово
правоотношение.
За да е налице престиране на работна сила по трудово
правоотношение е нужно наличието на редица белези, основните от които са: да се
предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя
и работника, работникът/ служителят да работи при фиксирани работно време,
място и характер на работа, работникът/ служителят да спазва установената от
работодателя трудова дисциплина и работникът/ служителят да изпълнява
задълженията си с материали, предоставени му от работодателя. Наличието на
такива безспорно се установява от събраните по делото доказателства. От същите
безспорно се установява, че В.има работно време – от понеделник до петък
(почивни дни – събота и неделя), обособено работно място в офиса на ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, предоставил е работната си сила чрез изпълнението на
трудови задължения от името на „Сити кеш“ ООД, като кредитна институция, а
именно: - представяне на условия на кредити, оферирането им, сключването на
договори за кредит, събиране вноски по кредитите, работа с материали на
дружеството, включително и печати на същото, като срещу това, помесечно е
получавал сума в размер от 2 до 8% от стойността на кредита, т.е. налице е
заплащане срещу постоянно предоставен труд, а не инцидентно.
Предвид изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че гражданският договор се сключва задължително за изпълнение на определена
работа или предоставяне на определена услуга. Тя може да се предоставя
еднократно или периодично – както се случва в действителност, но в никакъв
случай не бива да е обвързана с непрекъснато присъствие на лицето през цялото
време при работодателя. Отчитането на работата следва да става чрез попълване
определен вид отчетна форма, която е вътрешна за предприятието, и служи като
удостоверение, че работата наистина е свършена.
В случая изводът на наказващия орган не е основан единствено върху декларацията,
попълнена от А.Василев, а и въз основа събраната устна информация от
проверяващия, не само от самия Василев, но и от други служители, която каза се,
не е оборена от страна на дружеството-касатор.
Не се установяват пороци и в съдържанието на наказателното
постановление. Последното съдържа съществените обстоятелства, при които е
установено и извършено нарушението, в съответствие с отразената в АУАН
фактическа обстановка.
При тази фактическа и правна установеност настоящият състав
намира за безспорно, че в конкретния случай в отношенията между дружеството
"Сити кеш" ООД и лицето А. И.В. са проявени елементите на трудово
правоотношение – установени са работно време и място, уговорено е трудово
възнаграждение. Опитите на жалбоподателя за всяване на съмнения относно
безспорно установената фактическа обстановка не са достатъчни, за да се
обоснове незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление. При
проявени елементите на трудово правоотношение, разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ не предвижда и не
допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че, дори и временно да се
осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на
задължението на работодателя, съгласно чл.62 ал.1 от КТ
/какъвто е дружеството нарушител по смисъла на § 1 от КТ/.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил издаденото
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят
сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от
21.08.2020 г., постановено по а. н. д № 13 по описа за 2020 г., на Районен съд
– Първомай, I н. с.
ОСЪЖДА "Сити кеш"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от
управителя – Н.П., да заплати на дирекция "Инспекция по труда" -
Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.