Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/28.11.2017г.
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4263 по описа за 2007г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ТСЛА –ЦДВ“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ******** и адрес:
град С., бул. „********, Т.дом, кантора 407, с която се иска осъждането на ответниците К.Д.П., ЕГН********** и
адрес: *** и съдебен адрес:*** и Д.П.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплатят на основание чл. 72 ЗС сумата от 20 000,00 лева –
представляваща стойността на извършените подобрения в УПИ VIII-315, находящ се в град С., кв. 209, м. Н.*част,
цялото с площ от 251,00 кв.м.
В исковата молба
и уточнителни молби от 17.12.2007г и от 05.03.2010г. ищецът твърди, че по
силата на нотариален акт №47, дело № 15760/1998г на нотариус с рег. № 056 на
нотариалната камара и район на действие района на – СРС, ответниците са му
учредили право на строеж върху УПИ VIII-315, находящ се
в град С., кв. 209, м. Н.*част, цялото с площ от 251,00 кв.м., срещу
задължението да построи в този имот жилищна сграда с апартаменти, гараж и
магазин. След извършване на проучвателна дейност започнал през 1998г строежа на
жилищната сградата в имота, но поради редица финансови и административни
причини започнал строителството без разрешение за строеж, който в последствие
бил спрян от органите на ДНСК. По тази причина строежът бил изграден само до
сутеренния етаж на предвидената по проект четириетажна жилищна сградата. През
2005г собствениците на земята завели дело за установяване, че правото на строеж
е погасено по давност, поради неупражняването му в предвидения в закона
5-годишен давностен срок. С решение по гр.д. № 8778/2005г на СРС, 39-ти състав
по отношение на ищеца е признато, че правото на строеж е погасено по давност.
Въпреки погасяването на правото на строеж ищецът счита, че има право да получи
извършените в имота подобрения на обща стойност 20 000,00 лева изразяващи
се в: извършване на геоложки проучвания; изработване на комплексен проект
/идейна и работна фаза, конструктивна, отопление, вентилация, ВиК,
електрификация/; събаряне на стара сграда; разчистване на строителна площадка; извършване
на изкоп за основите; изграждане на подпорни стени; изготвяне на фундамент и
противоземетръсни шайби; кофраж на плочи и греди. По изложените съображения се
иска уважаване на иска, ведно със разноските за производството.
Ответникът К.Д.П.
не оспорва, че е страна по договора за учредяване на право на строеж съгласно нотариален
акт №47, дело № 15760/1998г на нотариус с рег. № 056 на нотариалната камара и
район на действие района на – СРС, относно УПИ VIII-315,
находящ се в град С., кв. 209, м. Н.*част, цялото с площ от 251,00 кв.м.; както
и че срещу отстъпеното право на строеж ищецът е следвало да построи в този имот
жилищна сграда с апартаменти, гараж и магазин; както и че с влязло в сила
решение по гр.д. № 8778/2005г на СРС, 39-ти състав е признато, че правото на
строеж е погасено по давност, поради неупражняването му от строителя. Оспорва,
че е налице хипотеза на добросъвестно владение, тъй като по негова вина
учреденото право на строеж не е упражнено. От техническата документация по
делото следва, че извършените строително монтажни дейности представляват незаконен
строеж и не следва да бъдат остойностявани като подобрения на имота. отделно от
това извършените СМР са амортизирани във времето и не увеличават стойността на
имота. Оспорва, че поделото е доказано със технически или счетоводни документи,
извършените дейности, вложените материали и труд. По изложените съображения се
иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноските за производството.
Ответникът Д.П.М.
не взема отношение по исковете.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страната:
Между страните
не е спорно, а това се установява и от представения нотариален акт №47, дело №
15760/1998г на нотариус с рег. № 056 на нотариалната камара и район на действие
района на – СРС, че ответниците К.Д.П. и Д.П. Димитрова като собственици на УПИ
VIII-315, находящ се в град С., кв. 209, м. Н.*част,
цялото с площ от 251,00 кв.м., при граници: улица „Свети Никола нови“; парцел IX-316, парцел II-313,
парцел I-314, заедно със изградената в имота едноетажна
жилищна сграда с площ от 70,00 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и
антре, учредяват на „ТСЛА –ЦДВ“ ООД право на строеж върху дворното място, на
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен с мазета, абонатно помещение и
помещение за чистачка, партерен етаж с четири гаража, помещение за малък
магазин и входно преддверие на сградата, с три жилищни етажа в североизточната
й част и четири жилищни етажа в югозападната част, едно ателие, един тристаен
мезонетен апартамент в подпокривното пространство, като ателието е разположено
в първото подпокривно ниво, а мезонетния апартамент на първо и второ
подпокривно ниво, съгласно одобрен архитектурен проект, с обща разгърната
застроена площ от 1103,30 кв.м., като собствениците запазват за себе си и
учредяват помежду си имотите описани в точка втора на нотариални акт, като
разходите за проектирането и строителството са за сметка на поемателя.
С решение от
02.05.2006г постановено по гр.д. № 8778/2005г на СРС, 39-ти състав по отношение
на ищеца е признато, че правото на строеж учредено с цитирания по-горе
нотариален акт е погасено по давност, поради неупражняването му в предвидения в
чл. 67 ЗС 5-годишен давностен срок.
С констативен
акт №5/09.01.2003г (лист 15 от делото) съставен от комисия на СО, район „Н.“ е
прието, че в УПИ VIII-315, находящ се
в град С., кв. 209, м. Н.*част, цялото с площ от 251,00 кв.м е извършено
строителство на: изкоп с приблизителни размери в план 12/21 м и дълбочина от
3,0 метра, в който са изпълнени частично фундаменти. Строителството се извършва
без необходимите строителни книжа, тъй като: не е представена виза за
проектиране, не е представено разрешение за строеж; не са представени протоколи
за откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво. Внесен е проект
изготвен във фаза т.п. за одобряване, който е върнат с протокол № 3/22.02.2002г
за отстраняване на забележки. С оглед изложеното комисията приема, че е налице
незаконен строеж съгласно чл 224, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и е отпочнато
административно производство за спиране на строежа.
Съгласно писмо изх.
№ С-94-Т-1604/17.05.2005г на Столична община, район „Н.“ (лист 154 от делото) ищеца
и ответниците са уведоми, че могат да внесат проектна документация за
узаконяване на извършеното до момента незаконно строителство в УПИ VIII-315, находящ се в град С., кв. 209, м. Н.*част,
цялото с площ от 251,00 кв.м, без провеждане на административно-наказателна процедура,респ.
заплащане на глоби и проектна документация за одобряване на бъдещото
строителство. След представяне на проектната документация и положително мнение
на Експертния съвет на СО – Район Н., ще се издаде акт за узаконяване на
незаконния строеж и разрешение за строеж на бъдещото строителство.
По делото са
приети и множество писмени доказателства, за установяване на вложените труд и
материали от ищеца в извършеното в имота на ответниците строителство. От тях единствено
документите: договор от 09.11.1998г между ищеца и „Г.“ ЕООД; квитанция за виза
за сумата от 431,00 лева от 24.04.1996г фактура № 1206674/26.09.1997г за сумата
от 11960,00 лева; експедиционна бележка от 17.11.1998г за 6165 кг арматура,
както и части от работен проект касаят имотът в град С., ул. *********Останалите
писмени доказателства съдът приема за неотносими, тъй като не е доказана
връзката им с процесния недвижим имот.
По делото са
изслушани едно основно заключение на еднолична СТЕ на вещото лице С.Я. и основно
и допълнително заключения на повторна тричленна СТЕ изготвена от вещите лица инж.
П.Я., инж. Т.Д. и инж. С.Я.. Едноличното заключение на вещото лице С.Я., не се
кредитира от настоящата инстанция, в частта относно остойностяването на
извършените в имота на ул. С.Н.нови №6 строително-монтажни дейности, тъй като
то е извършено към дата на съставяне на заключението или 24.11.2015г., а не към
момента на извършване на СМР. По същите съображения съдът не кредитира и
основното заключение на тричленната СТЕ в т. 1 и т.2. Вещите лица посочват в
отговора на задача 2а, че след допълнителни мерки, предписани от конструктор, е
възможно продължаване на строителството. Подпорната стена към съседния имот е
изпълнена качествено и не се нуждае от допълнителни укрепителни дейности. Една
част от вътрешните стоманобетонни стени е необходимо да се укрепят. В допълнителното
заключение е посочено, че изпълнението в имота СМР по вид, количество и
стойност към 1997-1998г възлизат общо на 5433146,00 неденоминирани лева. Сумата
е стойността на труда и материалите по извършване на следните
строително-монтажни дейности: направа на машинен изкоп и транспорт; направа на
ръчен изкоп, машинно товарене на земни маси;извозване на земни маси на депо;
обратен насип ст.бетон М150 за фунд. плоча, колони, шайби, греди, превоз на
бетон, кофражни работи в основи и стени; заготовка доставка и монтаж на СТ.АIи СТ.III. Според вещите
лица увеличената стойност на имота към 1997-1998г е в размер на стойността на
извършените СМР. В откритите съдебни заседания вещите лица уточняват, че количествата
са определени въз основа на огледа на място и въз основа на приложената в
кориците на делото проектна документация (проекти, по част „Конструктивна“).
Изготвената от вещите лица количествено-стойностна сметка е направено въз
основа на измервания и проектосметна документация за обекта. По делото няма
количествено-стойностни сметки, но количеството на необходимия бетон, който е
вложен е определено въз основа на огледа на място, сравняване на изграденото с
предвиденото съгласно приложените проекти и въз основа на изчисления. Определянето
на качеството на бетона не може да се извърши от външен оглед. По външен оглед
може да се направи само констатация за видимото състояние на бетона, а по
отношение на неговата якост и други характеристики е необходимо проучване от
специализирана лаборатория и изследвания, които не са направени.
Въз основа на
така установените по делото факти съдът намира исковете за частично
основателни, по следните съображения:
Претенцията на
ищеца е за стойността на извършените от него подобрения в имота на ответниците.
В основата на това субективно право както на добросъвестния, така и на
недобросъвестния владелец, а също и на обикновения подобрител на чужд имот,
стои принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Спорът между
страните се концентрира относно въпросите: владелец ли е ищецът на имота на
ответниците или е държател; извършени ли са и какви подобрения в него и каква е
тяхната стойност, пречка ли е за обезщетяването им обстоятелството, че
строителството е незаконно.
С т.1 на ТР № 1
от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК се прие, че суперфициарят има
правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, ако е придобил правото на
строеж на валидно законно основание. За ликвидацията на отношенията със
собственика на земята в този случай следва да намерят приложение разясненията,
дадени в ППВС 6/74 г. т. IV като суперфициарят ще има право да получи
увеличената стойност на имота.
Приетите по
делото доказателства безспорно установяват, че на ищеца валидно е било учредено
от ответниците по силата на нотариален акт №47, дело № 15760/1998г на нотариус
с рег. № 056 на нотариалната камара и район на действие района на – СРС, право
на строеж върху УПИ VIII-315, находящ се
в град С., кв. 209, м. Н.*част, цялото с площ от 251,00 кв.м., срещу задължението
да построи в този имот жилищна сграда с апартаменти, гаражи и магазин.
Договорът е сключен със собствениците на имота. Не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност или унищожаемост. Правото на строеж, което е учредено с него
дава възможност на ищеца освен да се изгради сграда върху чуждата земя и да
придобие собствеността върху индивидуално посочените в договора обекти, за
които му е учредено правото на строеж. Следователно строителя извършва СМР в
имота на ответниците с намерението, че ще придобие правото на собствеността върху
изгражданите индивидуални обекти. Ето защо следва да се приеме, че в случая
ищецът извършва СМР в имота на ответниците като добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 72 ЗС.
Съгласно
заключенията на вещите лица, които съдът кредитира в имота на ответниците
ищецът влага труда и материалите за: направа на машинен изкоп и транспорт;
направа на ръчен изкоп, машинно товарене на земни маси;извозване на земни маси
на депо; обратен насип ст.бетон М150 за фунд. плоча, колони, шайби, греди,
превоз на бетон, кофражни работи в основи и стени; заготовка доставка и монтаж
на СТ.АIи СТ.III. Според вещите
лица вложените СМР по вид, количество и стойност към 1997-1998г възлизат общо
на 5433146,00 неденоминирани лева, с която стойност се увеличава и стойността
на имота на ответниците.
Извършеното от
ищеца строителство е незаконен строеж съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, тъй
като за него не са съставени и предварително одобрени от общинската
администрация строителни книжа като: виза за проектиране, разрешение за строеж;
протоколи за откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво,
архитектурен проект. Незаконността на строежа е констатирана и с актове на
РДНСК и Столична община.
По въпроса за
подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.ІІ.7 на ППВС № 6/74г. е
посочено, че незаконните строежи не се
заплащат като подобрения, ако
подлежат на премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на
действащото законодателство. В решение № 432 от 19.06. 2009г по гр.д.№ 6086/
2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че незаконният строеж подлежи на премахване
когато има издадено предписание за това
от компетентните органи. В този смисъл е и по- новата практика на ВКС,
намерила израз напр. р.№ 315/ 25.10.2012 г по гр.д.№ 1189/ 2011 г. на ВКС, І
г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, опр.№ 281/ 17.04.12 г. по гр.д.№ 466/
11 г. на І г.о. и опр.№ 1017/ 27.10.2010 г. по гр.д.№ 1142/ 10 г. на ІІ г.о.
По делото липсва
предписание на техническите органи- заповед по чл.225 ЗУТ, поради което не може
да се приеме, че строежът подлежи на премахване. Нещо повече от писмо изх. №
С-94-Т-1604/17.05.2005г на Столична община, район „Н.“ (лист 154 от делото), се
установява, че административно-наказателното производство е прекратено и не е
пречка да се узакони извършеното до момента незаконно строителство в УПИ VIII-315, находящ се в град С., кв. 209, м. Н.*част,
цялото с площ от 251,00 кв.м, без заплащане на глоби, след представяне на
проектна документация и положително мнение на Експертния съвет на СО – Район Н.,
ответниците могат да получат акт за узаконяване на незаконния строеж и
разрешение за строеж на бъдещото строителство.
При това
положение и независимо, че извършеното съставлява незаконен строеж, след като
не подлежи на премахване за него се дължи обезщетение като за подобрение на
имота. следователно по делото се установи, че ищецът е добросъвестен подобрител
на имота на ответниците, като в резултата на извършените от него СМР, той е
повишил стойността си със сумата от 5433146,00 неденоминирани лева. Прилагайки
Закона за деноминацията на лева, следва да се приеме, че увеличената стойност
на имота е в размер на 5433,15 лева.
Ответниците не
твърдят и не доказват осъществяване на способ за погасяване на задължението,
поради което и съдът не може да приеме, че такова е налице.
Следователно
исковете по чл. 72 ЗС са доказани по основание до размера на сумата от 5433,15
лева. За разликата над сумата от 5433,15 лева до пълния предявен размер от
20 000,00 лева исковете следва да се отхвърлят.
По разноските.
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва
разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозити за СТЕ и ДТ по
частни производства в общ размер на 4903,00
лева. Съдът намира за частично основателно възражението за прекомерност на
уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед на
фактическата и правна сложност на делото, като се отчете и продължителността на
производството, съдът намира, че уговореното възнаграждение следва да се намали
до двукратния размер на минималния размер на адвокатското възнаграждение или до
сумата от 2260,00 лева. Така от сумата 3413,00 лева съразмерно на уважената
част от исковете, ответниците дължат 927,17 лева. ((5433,15/20000)х3413,00=927,17).
От ответниците
само ответника К.П. доказва направата на разноски за депозити за СТЕ в общ
размер на 750,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи 546,26 лева. (((20000-5433,15)/20000)х750=546,26).
След съдебна
компенсация на разноските ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца
разноски в размер на 380,91 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН********** и адрес: *** и
съдебен адрес:*** и Д.П.М. с ЕГН **********
и адрес: *** да заплатят на „ТСЛА
–ЦДВ“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ******** и адрес: град С., бул. „********, Т.дом,
кантора 407, на основание чл. 72 ЗС сумата
от 5433,15 лева – представляваща стойността на извършените подобрения в УПИ
VIII-315, находящ се в град С., кв. 209, м. Н.*част,
цялото с площ от 251,00 кв.м., а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
380,91 лева – разноски съразмерно на уважената част и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 5433,15 лева до пълния
предявен размер от 20 000,00 лева.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
СЪДИЯ: