№ 7764
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110157431 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от искова молба от Р. С. З. срещу *********“
ЕАД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 275 лева –
претърпени загуби за заплатени курсове по рехабилитация, сумата от 800
лева – пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното от
ищеца трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение от НОИ за
периода от 27.01.2021 г. до 23.09.2021 г. и сумата от 20000 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и трите суми,
вследствие на претърпяна на 27.01.2021 г. трудова злополука ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 06.10.2021 г. Ищецът твърди, че
била служител на ответника по силата на трудов договор. На 27.01.2021 г.
пристигнала на работното си място в 7:00 часа. Отивайки към реанимацията,
вътре в операционния блок около 7:15 часа се спънала на плочка, която била
разместена и стояла по-високо от останалите, и паднала. Това се случило на
около 2-3 метра пред вратата на реанимацията. При падането се ударила в
стената, като веднага изпитала силна болка в областта на лявото рамо. С
влязло в законна сила Разпореждане № 30266 от 09.02.2021 г. на ТП на НОИ
София - град, декларираната злополука с вх. № 84 от 04.02.2021 г., била
призната за трудова. На 17.05.2021 г. на ищеца бил направен ядрено-магнитен
резонанс, от който се установили увреждания на лявата раменна става -
„излив, костномозъчен оток и ръбове остеофоти в съседство с
артикулиращите повърхности на акромиоклавикуларната става; излив в
субкоракоидната бурса; излив в субдулдоидната бурса; количество течност в
сулкуса на сухожилището на дългата глава на muse, biceps brachii”, „болест на
ротаторния маншон“, тендиноза и парциална лезия muse. Supraspinatus”,
инсерционит на muse. Infraspinatus и на muse. Subscapularis; тендинит на
дългата глава на muse. Biceps branehii; субкоракоиден и субделтоиден бурсит;
артроза на акромиоклавикуларната става. За лечение на увреждането била
1
необходима оперативна намеса, проведена успешно във ВМА на 11.06.2021 г.
След операцията на ищеца била определена рехабилитация и контролни
прегледи. Във връзка със злополуката на ищеца били издадени и редица
болнични листове, които били обжалвани от ответника пред ТЕЛК и НЕЛК.
Ищецът твърди, че заплатила за реабилитация сумата от 275 лева, за които
била издадена фактура № ********** от 31.08.2021 г., издадена от МЦ
„Артромедика Едно“ ЕООД, ведно с Фискален бон от 31.08.2021 г. за
заплатената сума. Счита, че разликата между получаваното от нея
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение,
което би получила, ако не беше злополуката за периода от 27.01.2021 г. до
23.09.2021 г. е 800 лева, които претендира като пропусната полза. Твърди, че
през периода от датата на злополуката – 27.01.2021 г. – до датата на
операцията – 11.06.2021 г. – носела шина и за този период не могла да движи
ръката си. Била депресирана, притеснена на състоянието си и за евентуалното
протичане на операцията. Не могла да се грижи пълноценно за себе си, което
създала много грижи за семейството си, не можела да спи. Счита, че до края
на живота си ще изпитва затруднения при използването на ръката си.
Причинените неимуществени вреди оценява на 20000 лева. Моли съда да
осъди ответника да заплати исканите суми, претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове. Не оспорва
наличието на трудово правоотношение с ищеца. Оспорва причинно-
следствената връзка между злополуката и претърпените от ищеца вреди.
Твърди, че в деня на злополуката били предприети множество действия за
установяване на причините за възникване на инцидента с ищеца, както и
такива по събиране на документация, нужна за деклариране на злополуката
като трудова. Оспорвам изцяло и твърдението на ищцата, че от повторно
направената рентгенова снимка не става ясно дали същата има фрактура или
няма. В деня на злополуката, по желание на ищеца, в ответното дружество
били извършени две рентгенови изследвания с цел уточняване на травмата и
изключване на вероятността ищецът да е получила фрактура в следствие на
злополуката. След направените рентгенови снимки било категорично
изключено съмнението за счупване. Ответникът твърди, че оказал пълно
съдействие на ищеца в процедурата по обявяване на злополуката за трудова.
Твърди, че ключицата на ищеца не била счупена, а единствено имала
контузия на раменен пояс и мишница. Оспорва претендираните суми за
имуществени и неимуществени вреди по основание и размер. Моли за
отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните, са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си. На основание чл. 214, ал. 1
ГПК процесуалният представител на ищцата увеличи размера на иска си за
имуществени вреди от 1075 лева на 6915,11 лева. Видно от исковата молба на
1075 лева бяха оценени два иска: един за претърпени вреди за сумата от 275
лева и един за пропуснати ползи за сумата от 800 лева. Увеличението на
размера на иска беше направено вследствие на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която определи 6915,11 лева за размер на пропуснатите ползи. С
оглед на това съдът намира, че увеличение е претърпял единствено вторият
иск. Доколкото от процесуалния представител на ищеца сумата от 6915,11
лева беше представена общо, като увеличаване размера на двата иска, съдът
приема, че първият иск е запазил стойността си на 275 лева, а размерът на
втория е увеличен от 800 лева на 6640,11 лева – разликата между 6915,11 лева
и 275 лева.
2
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни са фактите, че между страните е било налице трудово
правоотношение, както и че на 27.01.2021 г. ищецът е претърпял трудова
злополука. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 30266 от
09.02.2021 г. на НОИ – ТП София-град (л. 8 от делото). С болничен лист №
Е20210450792 от 18.02.2021 г. на ищеца е била определена временна
нетрудоспособност поради счупване на ключицата. Болничният лист е
потвърден с Експертно решение № 0116-030 от 11.03.2021 г. на ТЕЛК към ІV-
та МБАЛ София ЕАД от 11.03.2021 г. и с Експертно решение № 1084-096 от
25.05.2021 г. на НЕЛК. (л. 12 – л. 14 от делото). С болничен лист №
Е20210451009 от 16.03.2021 г. на ищеца отново е била определена временна
нетрудоспособност поради счупване на ключицата. Болничният лист е
потвърден с Експертно решение № 0272-063 от 10.05.2021 г. на ТЕЛК към ІV-
та МБАЛ София ЕАД от 10.05.2021 г. и с Експертно решение № 1140-101 от
02.06.2021 г. на НЕЛК. (л. 15 – л. 17 от делото). От ответника е представено и
Експертно решение № 1815-182 от 06.10.2021 г. (л. 89 от делото) с което се
установява, че на ищеца е била определена временна неработоспособност от
11.04.2021 г. до 10.05.2021 г. Продължаващата неработоспособност на ищеца
се установява и от представените допълнителни четири броя болнични
листове (л. 18 – л. 21 от делото). За ищеца е изготвена етапна епикриза от
23.06.2021 г. (л. 29 от делото). Поставена е основна диагноза „Синдром на
ротаторния маншон на рамото“, като е назначена терапия „мека
имобилизация“. Поставена е и втора етапна епикриза от 25.08.2021 г. (л. 30 от
делото). Поставена е същата диагноза, като е назначена терапия
„физиотерапия и лечебна физкултура“. От ищеца е проведена такава терапия,
видно от представената фактура № 99 от 31.08.2021 г. (л. 27 от делото) на
стойност 275 лева, фискален бон за заплащане на тази сума (л. 28 от делото) и
физиопроцедурна карта (л. 33 от делото).
От ********* са предоставени указания (л. 57, л. 58 и л. 61 от делото) за
даване на обяснения от служители на болницата във връзка с процесната
трудова злополука. Такива обяснения са дадени, но доколкото същите
представляват по съществото си свидетелски показания, които не са събрани
при условията на непосредственост от съда, същите нямат доказателствена
стойност. Със Заповед № 34 от 28.01.2021 г. (л. 68 от делото) ответникът е
назначил комисия за разследване на процесната трудова злополука. Със
Заповед № 37 от 29.01.2021 г. (л. 69 от делото) на комисията е назначено да
проведе такова разследване и да състави протокол за това.
В рамките на производството, по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК бяха
събрани множество медицински документи от трети по делото лица –
Медицински център Спектър ЕООД, Военно-медицинска академия, Столична
регионална здравна инспекция и ГППМП Здраве 999 ООД. Доколкото същите
бяха събрани с цел предоставяне на информация за изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, настоящият състав не намира на необходимо
да ги анализира пространно в решението си.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза. Установява, че при процесната трудова злополука на
ищцата са причинени следните травматични увреждания: Контузия на
раменния пояс и мишницата, провокирала синдром на ротаторния маншон на
ляво рамо, доказано с МРТ и артрскопска операция на увредените структури.
3
Установено е, че част от диагнозите са с посттравматичен характер на фона на
дегенеративните изменения, обострени от травмата, с клинична изява на
персистиращ болков синдром и ограничена функция като е обусловена
временна нетрудоспособност. Болките и страданията са били продължителни,
което е довело до провеждане на МРТ и артроскопска операция на 17.06.2021
г. Болковият синдром и ограничената функция в лява раменна става не са се
повлияли съществено от проведеното лечение. Възстановителният период е
продължил от 27.01.21 г.-23.09.21 г. Болковият синдром е намалял, а
функционалността на ръката е рехабилитационен проблем. Налице са
дегенеративни/възрастови/ промени в областта на лява раменнна става, като
част от тях имат посттравматичен характер и по съвкупност са причинили
болков синдром и ограничена функция, предполагащи временна
нетрудоспособност. Няма предшестващо травмата изследване на лява
раменна става, което да даде информация за състоянието на същата.
Забавеното диагностициране е довело до продължителна временна
нетрудоспособност. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че по
принцип лезията на мускулас суперсинатос тендините има травматична нокса,
която и НЕЛК признава. Няма предшествани инцидента изследвания, които
да докажат докъде е травматичната нокса, те са възникнали на вече променен
терен, т.е. при вече съществуващи дегеративни заболявания, които се
признават, че са налице. Има и посттравматични, заболявания които никой не
може да каже с каква давност са. При синдром на ротаторния маншон,
възстановяването обикновено продължава между два и половина и три
месеца. Удължената временна нетрудоспособност, е във връзка с
недостатъчното диагностициране на синдрома на ротаторния маншон, няма
фрактура на ключицата. Болковия синдром е продължил. Съществува лезията
на мускулас суперсинатос, но това е възникнало на фона на дегеративни
изменения, които са подробно описани, травмата най–вероятно е провокирала
обострянето, но не може да се изясни докъде са травматичните изменения и
каква е границата с дегенеративните. Дегенеративните са налице, те са и
възрастови. Лезията е вследствие на травматичен момент. Ищцата е била
преглеждана непрекъснато като ТЕЛК и НЕЛК, признават, че част от тези
диагнози са посттравматични.
По делото беше приета и оспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако не беше трудовата
злополука, би възлизало на 6915,11 лева, ако се вземе предвид брутното
трудово възнаграждение и сумата от 2934 лева, ако се вземе предвид нетното
такова.
Като свидетел по делото беше разпитана *** З. – дъщеря на ищцата.
Заявява, че инцидентът с ищцата се случил на 27.01.2021г. в болницата, в
която тя работела. Свидетелката получила обаждане от майка си, че е
наранила рамото си. Р.З. се прибрала в дома си след няколко часа. Веднага
щом се прибрала, казала на свидетелката, че в болницата са помогнали
доколкото могат и трябва допълнително да се направят прегледи в
последствие. Изпитвала силна болка в рамото, не можела да го вдига, да го
движи, били казали да го остави обездвижено, имала сложена шина.
Следващите няколко дни почти не можела да движи ръката си, трябвало да я
държи постоянно в шината, не можела да се къпе, да се обслужва
самостоятелно, да се преоблича сама, трябвало да се помага за всичко. В
началото помагала свидетелката. В последствие, когато на ищцата била
4
назначена кинезитерапия, съпругът я карал всяка сутрин на терапия,
изчаквал я да свърши, след което я връщал вкъщи. В следващите няколко дни
след инцидента, ищцата не можела да спи, плачела вечер, стояла будна и
постоянно мислела за това как не може да се върне на работа и че няма да
може да се пенсионира. Работела за ответника от 36г. Притеснявала се, че
инцидента ще повлияе за пенсионирането , тъй като била получила
информация от колеги от болницата, че ако декларира злополуката като
трудова може да настъпят проблеми – да не може да се пенсионира и да
загуби заплатите, които трябва да получи като дългогодишен служител.
Свидетелката била чула част от разговор по телефона, в който на ищцата се
предлагат пари, заплашват я да не декларира инцидента. През месец юни на
ищцата била назначена операция, под пълна упойка, което също много я
притеснило. Страхувала се, че оже да изгуби живота си, имала кошмари
нощем. Била изпаднала в депресия мислейки, че повече няма да получи
плащания от болницата и ще остане бреме за семейството си. Болничните
листове, издадени на нейно име, постоянно се обжалвали. В последствие се
оказало, че има проблем с първоначалната диагноза. От самото начало на
инцидента нататък ищцата не можела нищо да върши самостоятелно, не
можела да се облича, да готви, най-трудно било да ходи до тоалетна и да си
взима душ. За всичко трябвало да се помага. Основно помагала свидетелката,
но също така и баща и сестра . Вечерно време ищцата се обръщала на една
страна, защото рамото много я боляло, сънувала кошмари, не можела да спи.
Отделно натискът от болницата, упражнен върху нея, създавал проблеми,
започнала да се депресира, започна да има неясна представа дали може да
постигне нещо с исковата молба и делото. Операцията се извършила във
ВМА. След като била приета в болницата, няколко дни не можело да се
пристъпи към изпълняване на операцията, защото ищцата имала твърде
висока кръвна захар от притеснение. Когато влязла в нормата, направили
операцията и я посъветвали да не натоварва рамото, защото при такива
болести било възможно да настъпи второ разкъсване при възстановяването .
След операцията имало проблеми при движението, до момента на разпита не
можела да вдига рамото. Не била способна да достига високи места – шкаф,
гардероб. За всяко нещо имала нужда от помощ дори след успешна операция.
Към момента на разпита можела да се храни с оперираната ръка, но към
момента на инцидента не можела. Злополуката повлияла върху
взаимоотношенията в семейството. Имало напрежение вкъщи. Отношенията
между свидетелката и ищцата се влошили. От финансова гледна точка
семейството имало проблеми, издържали се основно на заплатата на
свидетелката. Свидетелката живеела с майка си, но нейната сестра не. Тя се
преместила при останалите, за да спестява от наем и сметки и за да започне
работа. С тях живеел и бащата на свидетелката. Основната ръка, с която
ищцата извършвала дейности била дясната, а увреждането е било на лявата.
Злополуката била декларирана пред НОИ като трудова от ищцата и адвоката.
Ищцата имала предишни операции, а именно на жлъчката, оперирана била и
от перитонит и херния, като операциите били направени през дълъг период от
време. Тези операции били извършени с пълна упойка и тогава ищцата имала
същите притеснения. В деня на злополуката, в болницата в която работи на
ищцата била оказана помощ и я насочили за допълнителни прегледи, като
направили рентген на рамото, но свидетелката не помни къде. Веднага след
инцидента тя беше в лошо състояние и нямало как веднага да се потърси
помощ. Най-основно в първоначалния период били изписани лекарства за
5
обезболяване и било предписано да носи шина, с която да се обездвижи
рамото. Ищцата носила шината, повече от 1 месец. Извършената операция
била спешна. Въпреки предписаните лекарства и шината, болката не
отминавала. За ядрено магнитен резонанс, също трябвало да се чака още два
месеца. След това ищцата се срещнала лично с професора, който я оперирал и
той на базата на ядрено магнитния резонанс и на база на прегледа казал, че
спешно се нуждае от операция. Изчакването беше заради здравната каса.
Наличието на евентуална заинтересованост на този свидетел от изхода
на делото, налага извършване на преценка на показанията им по реда на чл.
172 ГПК. Настоящата съдебна инстанция ги приема за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и
правно логични, като не се доказа този свидетел да е заинтересован от изхода
на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в
някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост,
нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с
оглед изминалия период от време някои свидетели, да си спомнят дадени
случаи по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват
с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че
субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Редно е да се
отбележи също така, че всеки свидетел дава показанията си под страх от
наказателна отговорност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
родствената вързка между свидетеля и ищеца по делото не може да изключи
изначално възможността същите да свидетелстват и да дават достоверни
показания. Това обстоятелство е само индиция, поради която съдът при
преценка на свидетелските показания следва да подходи с по-завишена
критичност. Напротив, именно тази връзка и позицията на житейска близост
на свидетеля спрямо ищеца дават основание да се приеме, че показанията са
придобити непосредствено и предават адекватно последиците от трудовата
злополука за ищцата. В случая по делото липсват индиции, че свидетелят е
недобросъвестен, респ. че показанията му изопачават фактите за които
свидетелстват. Поради това съдът намира, че следва да цени тези показания в
цялост.
Като свидетел по делото беше разпитан и **** – лекар в *********.
Заявява, че работи към ответника като хирург и има втора работа в ДКЦ 6 –
София, отново като хирург. Познава ищцата като колега от МБАЛ „Княгиня
Клементина“ – София. Не знае защо се води настоящото дело. Чувал за
претърпян инцидент от Р.З. по време на работа. Знае, че имало инцидент и че
била паднала. Доколкото знае, била засегната ключицата. По повод това
травматично действие, г-жа З. попаднала при него в ДКЦ 6 – София, по повод
продължаване на временна нетрудоспособност и в тази връзка той извършил
преглед. При извършване на преглед и за продължаване на временна
нетрудоспособност ищцата дошла с направление или талон в който бил
описан статуса от колега ортопед или травматолог. Свидетелят не бил виждал
рентгенови снимки при извършване на прегледа, само по документи на които
не бил оспорвал истинността. Диагнозата била „фрактура“, като свидетелят
не помни в коя част. При прегледа му били предоставени документи.
Лекарската консултативна комисия се помещавала в ДКЦ 6 - София и се
състояла от други двама хирурзи. Свидетелят поставил диагноза, каквато била
поставена в предходен документ – „пренесъл“ диагноза. Месеци след
издаването на болничните листове бил уведомен, че издадените болнични
6
листове от ЛКК комисията към ДКЦ 6 – София се обжалвали. Диагнозата
„фрактура“ била оспорвана и била променена на друга диагноза. Свидетелят
извършил приблизително два прегледа най-малко на г-жа З.. Притежава
Специалност „обща хирургия“. А уврежданията в областта на рамото –
фрактури, натъртвания и др. са от специалността на ортопедията и
травматологията. Свидетелят прегледал г-жа З.. По документа, който му бил
предоставен, тъй като ЛКК комисията се състояла от двама хирурзи, в нея
също нямало специалист ортопед и се позовавали единствено на документ,
издаден от колега ортопед или травматолог, който е удостоверил тази
диагноза, комисията проверявала истинността и внасяла диагнозата.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
или служителя. Неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща
от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на
вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени
вреди, включително и пропуснатата полза. Възникването на тази отговорност
зависи от осъществяването на следните юридически факти: трудово
правоотношение между работника и работодателя, злополука, признаване на
същата за трудова по надлежния ред, временна или трайна
неработоспособност, претърпени от работника неимуществени вреди – болки
и страдания. В случая първите три факта не са спорни между страните.
Наличието на временна неработоспособност съдът намира за доказано от
представените по делото болнични листове, потвърдени с експертни решения
на ТЕЛК и НЕЛК, приетата неоспорена съдебно-медицинска експертиза и
свидетелските показания на свидетеля З.. Въпреки че този свидетел няма
медицински познания, описаните от нея промени във всекидневението и
ограничаването на двигателните възможности на ищеца водят до
категоричния извод, че за периода на възстановяване от травмата Р.З. не би
могла да полага труд, особено взети в съвкупност с всички останали
доказателства в тази насока. Причинно следствената връзка между травмата и
временната нетрудоспособност, съдът намира за доказана отново от приетата
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че забавеното
диагностициране на получените именно от падането травми е довело до
временна нетрудоспособност. С оглед на изложеното съдът намира, че
фактическият състав на обективната работодателска отговорност по чл. 200,
ал. 1 КТ е осъществен и исковете са доказани по основание.
По отношение размера на иска за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби за сумата от 275 лева – физиотерапия:
както се установи от приложената по делото медицинска документация –
втората етапна епикриза от 25.08.2021 г. (л. 30 от делото) – на ищцата е
поставена е диагноза „Синдром на ротаторния маншон на рамото“, като е
назначена терапия „физиотерапия и лечебна физкултура“. От приетата
съдебно-медицинска експертиза е установено, че именно това е увреждането,
което ищцата е претърпяла вследствие на злополуката, осъществена на
27.01.2021 г. Провеждането на физиотерапия и лечебна физкултура е било
препоръчано от медицински специалист, поради което съдът намира за
доказана причинно-следствената връзка между трудовата злополука и
проведената от ищцата кинезитерапия. Издадената фактура и касов бон към
нея доказват заплащането на сумата от 275 лева, поради което този иск следва
7
да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи за разликата между трудовото възнаграждение, което
ищцата би получавала, ако не беше претърпяла трудова злополука и
полученото от нея обезщетение от общественото осигуряване: по всички
съображения, изложени по-горе, този иск също е доказан по основание. За
определяне на размера му беше назначена и изслушана оспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която даде заключение в два варианта:
според брутното и според нетното трудово възнаграждение. Тъй като именно
брутното трудово възнаграждение е това, което ищцата би получила при
полагане на труд, то това е сумата спрямо която трябва да се съпостави
полученото от общественото осигуряване обезщетение. Поради това съдът
кредитира представения от вещото лице първи вариант на дължимо от
работодателя обезщетение. Възражението, направено от ответника за
неточност на експертизата поради наличие в този вариант на суми за положен
нощен и извънреден труд, съдът намира за основателно. По делото не се
доказа Р.З. да е полагала нощен или извънреден труд преди настъпване на
злополуката. Дори и да беше доказано извършването на такъв е невъзможно
да се установи, дали тя щеше да продължи да полага такъв, ако злополуката
не беше осъществена и тя беше продължила да упражнява работата си
редовно. Дължимостта на тези суми е напълно хипотетична, поради което
съдът не счита, че те следва да се присъждат в тежест на ответника. От
посочените в Таблица № 2 на експертизата данни става ясно, че при
определянето на възнаграждението, което Р.З. би получила, ако злополуката
не се беше осъществила, за нощен труд са определени 608 лева, а за
извънреден труд – 2817,62 лева. С оглед недължимостта на тези суми,
техният сбор – сумата от 3425,62 лева следва да се извади от
възнаграждението, което ищцата би получила, ако злополуката не се беше
осъществила – сумата от 16805,97 лева. Получената разлика – сумата от
13380,35 лева е действителният размер на това хипотетично възнаграждение.
По делото се доказа, че изплатеното от общественото осигуряване
обезщетение възлиза на 9890,86 лева, т.е. размерът на пропусната от ищцата
полза възлиза на 3489,49 лева. До този размер искът за присъждане на
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, е основателен и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълният претендиран
размер от 6640,11 лева или за сумата от 3150,62 лева.
По отношение на иска за претърпени неимуществени вреди: размерът на
обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
по справедливост и съдебната практика при аналогични случаи, като
същевременно се съобразят конкретните и относими обстоятелства досежно
действителните болки и страдания на ищеца. Изхождайки от понятието
"неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от
време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост,
визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства. Тя/справедливостта/ се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
8
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения и др. В случая по делото е
безспорно, че ищцата е била на шейсет и две ненавършени години към
момента на настъпване на злополуката. Установено е, че същата е изпитвала
множество болки и значителен дискомфорт, както непосредствено след
инцидента, така и с напредването на времето. Телесните увреждания често
пъти имат тенденцията да се влошават с времето, което е нормална последица
от тяхната сложност и въздействието им върху организма. В случая следва да
се вземе предвид и ненавременната диагностика на увреждането и
значителното влошаване на състоянието като последица от това.
Продължителните болки, ограниченото движение на ръката, което не се е
възстановило напълно към момента на приключване на съдебното дирене,
депресията и обтегнатите отношения в семейството, значителните финансови
затруднения са все обстоятелства, които обосновават наличието на
съществени неимуществени вреди, претърпени от ищцата. С оглед на
изложеното съдът намира, че сумата от 20000 лева представлява справедлив
размер на обезщетение, поради което този иск също е основателен и следва да
бъде уважен в цялост.
С оглед предмета на делото – присъждане на обезщетение за работа, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от
18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца не се
дължат разноски, тъй като от него не са сторени такива. С оглед представения
по делото договор за правна помощ и съдействие – л. 2 от делото – на
процесуалния представител се дължи възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2
ЗАдв, според който размерът на това възнаграждение се определя от съда с
оглед фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от
минимума, определен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Пълният размер на предявените искове
възлиза на 26915,11 лева, т.е. минималният размер на адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е 1337,45 лева.
Поради броя на проведени заседания, приетите доказателства и
необходимостта от анализ, съдът намира, че подходящ размер на
адвокатското възнаграждение е сумата от 1500 лева. Съобразно с уважената
част от исковете, на процесуалния представител на ищеца се дължи сумата от
1324,41 лева. От ответника са доказани сторени разноски в размер на 150 лева
– депозит за експертиза и 360 лева – юрисконсултско възнаграждение. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на исковете и като
съобрази разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че исканото юрисконсултско възнаграждение
не е прекомерно и не споделя съображенията на ищцовата страна в тази
връзка. С оглед отхвърлената част от иска на ответника следва да се заплатят
59,70 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сторените по делото разноски, а
именно: държавна такса и депозити за експертизи в размер на 500 лева
съобразно с уважената част от иска. Държавната такса възлиза на 950,58 лева,
а депозитите за експертизи – на 441,47 лева.
9
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********“ ЕАД, ЕИК: *** с адрес гр. София, ж.к. *** да
заплати на Р. С. З., ЕГН: ********** с адрес гр. София, ул. *** кантора № 12
на основание чл. 200, ал. 3, вр. ал. 1 КТ сумата от 20000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука,
претърпяна от ищеца на 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА *********“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати на Р. С. З., ЕГН:
********** с на основание чл. 200, ал. 3, вр. ал. 1 КТ сумата от 275 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца на 27.01.2021
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА *********“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати на Р. С. З., ЕГН:
********** с на основание чл. 200, ал. 3, вр. ал. 1 КТ сумата от 3489,49 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца на 27.01.2021 г.
– разлика между трудовото възнаграждение, което Р. С. З., ЕГН: **********
би получила, ако трудовата злополука не се беше осъществила и полученото
от нея обезщетение от Националния осигурителен институт за периода от
27.01.2021 г. до 23.09.2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.01.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за сумата от 3150,62 лева – разлика между присъденото обезщетение
и пълният размер на иска за сумата от 6640,11 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА *********“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати на адв. Г.Г. от САК с
адрес гр. София, ул. *** кантора № 12 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1324,41 лева – адвокатско възнаграждение съобразно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. С. З., ЕГН: ********** да заплати на *********“ ЕАД,
ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 59,70 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА *********“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 950,58 лева – държавна такса и
сумата от 441,47 лева – депозити за експертизи, заплатени от бюджета на
съда, съобразно с уважената част от исковете.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните с частна жалба по реда на Глава ХІХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10