№ 236
гр. Велико Търново, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000139 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №94 от 15.07.2020г., постановено по т.д. №263/2019г.,
Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.327 ТЗ Нико Комерс ЕООД-
гр.Плевен, представлявано от управителя Д. К. Ц. да заплати на Изола Петров
ЕООД-гр.София, представлявано от И. Т. П., сумата 41 670,78 лева,
представляваща неплатена цена на продадени и предадени на купувача
изолационни материали по договора за револвираща стоково-кредитна линия
от 29.10.2012г., отразен в НА №77/2012г. на нотариус В. П., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2019г. – датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Осъдил е Нико
Комерс ЕООД-гр.Плевен да заплати на Изола Петров ЕООД-гр.София сумата
12 700 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
27.11.2016г. до 27.11.2019г. Осъдил е Нико Комерс ЕООД-гр.Плевен да
заплати на Изола Петров ЕООД-гр.София направените разноски по делото в
1
размер на 5 980 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Нико Комерс ЕООД-
гр.Плевен, представлявано от управителя Д. К. Ц. чрез пълномощника
адвокат Т.С., против решението в неговата цялост.
Първоинстанционното решение било неправилно.
Молят Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Плевенския окръжен съд и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове.
Неправилно Първоинстанционният съд бил приел, че вземането на
ищеца в посочения размер е дължимо от ответника, като непогасено по
давност и произтича от договор за револвираща стоково кредитна линия от
29.10.2012г., инкорпориран в нотариален акт от 29.10.2012г., който
представлявал новация на договора за покупко продажба от 01.07.2006г.
Според жалбоподателя не е налице нвация, поради това че не били налице
елементите на такъв договор, и неговите последици, а именно погасяване на
съществуващ дълг и неговите акцесорни задължения, и възникване на негово
място на нов дълг. Вземанията на ищеца по фактурите от 09.05.2012г. до
23.10.2012г. бил погасени с договора за новация, поради което неоснователно
се претендирали именно с договора за новация. В случая нямало обективна
новация, тъй като нямало различие между старото и новото задължение по
основание, а разликата в размера била без значение за съществуването на
новация. Вземанията по фактурите от 09.05.2012г. до 23.10.2012г. били за
задължения на ответника по договора от 01.07.2006г. и не били на основание
договора за новация от 29.10.2012г., поради което и тъй като не е налице
новация, същите са изцяло погасени по давност, от където следва че са
погасени по давност и акцесорните задължения за заплащане на лихва върху
тях. Новацията предполагала нов елемент в облигационното правоотношение
и то относно някой от съществените елементи. При обективната новация това
трябвало да бъде предметът на задължението, а именно длъжникът да поеме
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение и
то по споразумение с кредитора. В случая имало изменение само в размера на
дълга и относно сроковете на погасяването му. Исковата претенция за
2
присъждане на законната лихва три години назад, считано от датата на
завеждане на делото, също била неоснователна, тъй като ищецът не доказал
при условията на пълно и главно доказване да е поканил надлежно ответника,
поради което същият не е в забава
Въззиваемият, ищец в първата инстанция, Изола Петров ЕООД-
гр.София, представлявано от управителя Димитър Иванов Петров, чрез
адвокат И. от САК, в писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна.
Твърди, че видно от сключения между страните нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №77/29.10.2012г., била ясно изразена
тяхната воля да подновят съществуващото към момента задължение на Нико
Комерс ЕООД за получени доставки на хидроизолационни материали по
издадени фактури въз основа на рамков договор от 01.07.2006г. за покупко
подажба на хидроизолационни материали, което към датата на сключване на
акта е в размер на 51 065,35 лева; под формата на стоков кредит с максимален
размер от 55 000 лева и краен падеж на погасяване на цялото задължение,
предмет на стоковия кредит, 30.11.2014г. Договорът за револвираща стоково
кредитна линия се рзличавал от рамковия договор за покупко продажба.
Съществуващото старо задължение по договора за покупко продажба от
01.07.2006г. в размер на 51 065,35 лева, се заменяло с друго задължение,
различно от старото не само по размер, тъй като новото е за 55 000 лева, но и
по основание, което вече е договор за револвираща стоково кредитна линия,
включен в договора за учредяване на договорна ипотека, за обезпечаване на
това ново вземане, оформен с нотариален акт №77 от 29.10.2012г.
Задълженията не били погасени по давност, тъй като видно от нотариалния
акт те не се погасяват, а се новират. Ищецът не се бил отказал от вземането си
по договора от 01.07.2006г., а страните са се съгласили, че на негово място
възниква задължение в размер на 55 000 лева по договора за револвираща
стоково кредитна линия от 29.10.2012г. Акцесорното задължение за
заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД също не било погасено по
давност, с оглед разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД, тъй като било в рамките
на 3-години назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Исковата претнеция била доказана по размер със заключението на съдебно
3
икономическа експертиза, а именно за главница от 46 912,16 лева, както и за
мораторна лихва от 12 700, 06 лева.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните,
съответно адвокат В.Б. И. и адвокат Т.И. С., двамата от Адвокатска колегия-
София, поддържат становищата си, формулирани във вззивната жалба и в
отговора на същата.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която има
интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и
е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Изола Петров ЕООД-гр.София твърди в исковата молба, в
допълнителната искова молба и по делото, че по силата на рамков договор
№18/01.07.2006г. за покупко продажба на хидроизолационни материали са
предали на ответника изолационни материали, от които не им е заплатена
цена в размер на 51 065,35 лева. Във връзка с това на 29.10.2012г. се
съгласили да новират посоченото задължение под формата на револвираща
стоково кредитна линия, което съгласие обективирали в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от третото лице Теодора Трифонова върху
неин собствен апартамент в гр.Плевен, за обезпечение на новото вземане от
55 000 лева, представляващо общ максимален размер на стоковия кредит, с
краен срок на погасяване на целия дълг 30.11.2014г., с годишна лихва върху
усвоената, но неплатена част в размер на оснония лихвен процент на БНБ
плюс 6 пункта надбавка годишно, заедно с неустойка за забава в размер на
0,3% върху размера на забавената сума за всеки ден просрочие, до
окончателното изплащане, при срокове за погасяване и размери на
погасителните вноски по главницата, подробно описани в нотариалния акт, но
4
най-късно в крайния срок от 30.11.2014г. за погасяване на целия дълг.
Страните постигнали съгласие, че при неплащане на дължимата сума в срок,
кредиторът има право да събере вземането си от ипотекирания недвижим
имот по съответния ред. До 30.11.2014г. – крайният срок за погасяване на
новираното задължение на ответника, както и до датата на подаване на
исковата молба в съда, ответникът не изпълнил своето парично задължение в
размер на сумата 46 912,16 лева – цена на доставените хидроизолационни
материали, както и мораторна лихва в размер на сумата 13 087,84 лева, в
размер на законната лихва, за периода 3-години назад, считано от датата на
завеждане на делото – 27.11.2019г.
Предвид изложеното ищецът Изола Петров ЕООД-гр.София моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника Нико Комерс ЕООД-
гр.Плевен да му заплати общо сумата от 60 000 лева, представляваща
дължима главница в размер на 46 912,16 лева по стоков кредит и частична
мораторна лихва за забава въху главницата в размер на 13 087,84 лева за
последните 3 календарни години преди датата на завеждане на исковата
молба, заедно със законната лихва върху главницата от датат на завеждане на
иска до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции.
Ответникът Нико Комерс ЕООД-гр.Плевен, в отговор в срока и по реда
на чл.131 от ГПК, в допълнителен отговор и по делото, моли съдът да
отхвърли изцяло предявените искове, както за претендираната главница от
46 912,16 лева, представляваща неплатена цена на доставени
хидроизолационни материали, така и за мораторната лихва върху нея в
размер на 13 087,84 лева.
Предявените искове били допустими, но неосновеателни и недоказани.
Оспорва ги, както по основание, така и по размер. Исковата претенция била
за заплащане на цената на доставени хидроизолационни материали по рамков
договор за покупко продажба от 01.07.2006г. Страните не били сключили
договор за новация на посочения договор, тъй като не били налице
елементите на същата. С нотариалния акт не възниквало ново, различно по
5
предмет задължение. Тъй като ищецът претендирал вземания за заплащане на
продадени стоки по фактури от преди датата на твърдения от ищеца за
сключен договор за новация, то не била налице новация, тъй като
претендираните вземания по тези именно задължения не са погасени, заедно с
лихвите по тях. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно
тези вземания, тъй като са възникнали по договора от 01.07.2006г., където е
посочено, че цената трябва да се заплаща ежемесечно до 30-число на текущия
месец, поради което вземанията по фактурите от 09.05.2012г. до 23.10.2012г.
са погасени по давност. Задълженията по фактурата от 15.10.2012г. и по
фактурата от 23.10.2012г. били изцяло погасени чрез доброволно плащане.
Новирани били само задълженията по фактурите за продадени стоки след
29.10.2012г. – датата на новацията, а именно тези за периода от 31.10.2012г.
до 16.03.2013г., на брой 6 фактури, с обща цена 9 959,11 лева. Оспорват
ищцовото твърдение, че падежа за заплащане на вземанията по тези фактури е
с дата 30.11.2014г. На тази дата е падежирало вземане само в размер на 7500
лева, последната част от общата продажна цена от 55 000 лева. По
претендираните фактури, издадени в периода от 09.05.2012г. до 16.03.2013г.,
общо за цена от 46 912,16 лева, с плащането на двете посочени по-горе
фактури, оставало задължение на ответника за 41 670,78 лева, която сума е
погасена по давност към 30.09.2019г., по посочен за всяка една от 23-те
фактури от този период начин. Прави възражение за погасено по давност
вземане за мораторна лихва в размер на 13 087,84 лева, колкото е
претнедиран, по същите тези фактури, предвид погасяването по давност на
главниците и на основание чл.111бВ от ЗЗД, или на основание чл.119 от ЗЗД.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото в двете
инстанции.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
6
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената фактическа
обстановка и не намира за необходимо да я възпроизвежда отново в
настоящото въззивно решение.
Правните изводи ва Първоинстанционния съд, формулирани в
обжалваното решение, са направени въз основата на установената от същия
съд фактическа обстановка и са правилни. Апелативният съд, с оглед
разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
В тази връзка Въззивният съд също приема, че правната квалификация
на основния иск е по чл.327 от Търговския закон, както и че предявените
искове на това основание и по чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани до
размера, посочен от вещото лице в заключението на съдебно икономическата
експертиза, а именно за сумата 41 670,78 лева, представляваща цена на
доставени от ищеца, като продавач на ответника, като купувач
хидроизолационни материали по договор за покупко продажба от
01.07.2006г., но която цена не е заплатена досега, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.11.2019г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане, както и за сумата 12 700,06 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
27.11.2016г. до 27.11.2019г.
Безспорно е, че рамковият договор за покупко продажба от 01.07.2006г.
е подписан от легитимните представители на двете страни по делото. Не се
спори, че ответникът като купувач е получил хидроизолационни материали от
7
ищеца като продавач и е заплатил само частично цената, като не е заплатил
сумата от 41 670,78 лева, представляваща цена на част от доставените му
стоки.
Безспорно е, че страните по делото са подписали нотариален акт
№77/29.10.2012г. на Плевенски нотариус, който също го е подписал, и в точка
1 на който е посочено изрично, че страните новират задължението на Нико
Комерс ЕООД към Изола Петров ЕООД за заплащане на сумата 51 065,35
лева, която сума е неплатена цена на доставени от продавача на купувача
хидроизолационни материали по договора от 01.07.2006г. и която неплатена
цена е към датата на подписване на нотариалния акт, както и че това
задължение се новира под формата на револвираща стоково кредитна линия
при общ максимален размер на стоковия кредит 55 000 лева, с краен срок на
погасяване на целия дълг 30.11.2014г., с годишна лихва в размер на основния
лихвен процент на БНБ за периода плюс 6 пункта надбавка годишно, при
посочени срокове за погасяване и размери на погасителните вноски по
главницата. В т.2 от нотариален акт №77/29.10.2012г. за обезпечение на
новвъзникналото задължение третото лице Т. Т. е учредила договорна
ипотека върху собствения си апартамент, намиращ се в гр.Плевен, подробно
описан и конкретизиран.
Освен, че в нотариалния акт е изрично посочено, че страните се
съгласяват да новират задължението на ответника към ищеца по договора за
покупко продажба от 01.07.2016г. т.е. че сключват договор за новация, видно
от съдържанието на точка 1 от нотариалния акт, налице са елементите на
обективна новация, тъй като е променено основанието на задължението, а
именно старото задължение по договора за покупко продажба от
01.07.2006г.е заменено с ново задължение по договор за револвираща стокова
кредитна линия, сключен на 29.10.2012г. и съдържащ се в нотариалния акт,
подписан и от двете страни. Никъде в нотариалния акт не е посочено, че
старото задължение се опрощава, или че се дава кредит. Нотариалният акт е
самостоятелно основание за заплащане на уговорените в него суми и
представлява документ по чл.417 т.3 от ГПК, който би могъл да послужи за
издаване на заповед за изпълнение. Има съществена разлика между договора
за покупко продажба и договора за стокова кредитна линия, който
представлява договор за продажба, но на разсрочено /отложено/ плащане,
8
като получателят /дилър, дистрибутор/ има фиксирана сума като максимален
лимит на стоките, които има право да получи и краен срок за заплащане на
тази сума, но в рамките на този срок има динамика – едни стоки се получават,
плащат, теглят се нови, до запълване на лимита.
Поради това не е изтекла погасителна давност както относно основното
задължение, поради това че е новирано старо задължение, така и по
отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като тази
претенция е за лихва само в рамките на 3-години назад считано от датата на
завеждане на делото, а съгласно разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД погасявт
се лихви, формирани преди този 3-годишен период.
Исковите претенции са доказани по размер със заключението на вещо
лице до размера, в който са уважени от Окръжния съд.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ответник
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на Първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на
предявените искове, които счита тези мотиви че са в съответствие със закона
и съдебната практика.
По изложените съображения предявеният основен иск по чл.327 от ТЗ е
основателен и доказан до размер на сумата 41 670,78 лева, а акцесорният иск
по чл.86 от ЗЗД до размер на сумата 12 700,06 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., по какъвто начин са
уважени от Плевенския окръжен съд.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
9
следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски в тази
инстанция в размер на сумата 2 592,00 лева, договорен и заплатен адвокатски
хонорар, с включен ДДС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и
платежен документ.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №94 от 15.07.2020г., постановено по т.д.
№263/2019г., на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Нико Комерс ЕООД-гр.Плевен, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. К. Ц. да заплати на Изола Петров ЕООД-
гр.София, с ЕИК *********, представлявано от управителя И. Т. П., сумата
2 592,00 лева, направени разноски в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10