Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  17.04.2019 г.                         гр.Разград

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                   състав

На седемнадесети  април                                         две хиляди и деветнадесета година           

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар     Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№577 по описа за 2019 г.

 

Р Е Ш И :

 

НАЛАГА мярка за  ЗАЩИТА на  А.П.Д., ЕГН ********** *** за извършено домашно насилие от П.Д.Н., ЕГН **********   на 04.03.2019 г., като:

            ЗАДЪЛЖАВА  П.Д.Н., ЕГН **********   да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на  А.П.Д., ЕГН ********** ***.

            ОТСТРАНЯВА  П.Д.Н., ЕГН **********  от съвместно обитаваното жилище в ********************за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

            ЗАБРАНЯВА на П.Д.Н., ЕГН **********   да приближава жилището на А.П.Д., ЕГН ********** ***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, като не я доближава на разстояние по-малко от 20 метра  за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

            ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Д.Н., ЕГН **********   за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението  задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

            Решението подлежи на незабавно изпълнение.

            Да се издаде заповед за съдебна защита.

            ОСЪЖДА П.Д.Н., ЕГН **********   ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие  и по сметка на РРС държавна такса 50 лв. /петдесет лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от днес.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение № 197  от 17.04.2019 г., постановено по  гражданско дело №577/2019 г. на РРС.

 

 

            Производството е по реда на Закона  за защита  от домашно насилие.

            Постъпила е молба от А.П.Д., в която сочи, че на 04.03.2019 г. е преживяла домашно насилие, упражнено от  сина й П.Д.Н.. Иска спрямо него да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1,т.2,  т. 3  и т.5 от ЗЗДН. Сочи, че  на тази дата след 22,00 часа ответникът е наричал внук й с обидни думи, че тя се разплакала и той започнал да я удря с юмруци по главата и по гърба, ритал я в областта на кръста и я обиждал с думите „курва“, „мърша“, „кучка“, както и че ответникът й взел телефона и не могла да се обади за помощ, като всичко това се случило след като ответникът е бил употребил алкохол.

            Ответникът   признава, че ищцата е негова майка, че отношенията между двамата са изострени, че  в последните месеци живеят заедно и на 04.03.2019 г. между тях имало скандал, но твърди, че майка му го е предизвикала, а той я ударил, за което съжалявал.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:     Страните по делото са майка и син.

            Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила декларация. В нея същата е посочила, че на 04.03.2019 г. след 22,00 часа ответникът е наричал внук й с обидни думи, че тя се разплакала и той започнал да я удря с юмруци по главата и по гърба, ритал я в областта на кръста и я обиждал с думите „курва“, „мърша“, „кучка“.

            На 12.03.2019 г. на ответника е бил съставен акт за предупреждение от органите на МВР, с който е предупреден да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие  по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на майка си А.П.Д..

            Като свидетели по делото са разпитани П. А. Д. и Д. А. Ч. По отношение на първия свидетел се твърди, че е биологичен син на ответника и е настанен за отглеждане при ищцата по реда на Закона за закрила на детето. В показанията си същият съобщава, че учи в гр. Попово и живее на общежитие, като в края на всяка седмица се прибира при ищцата, която счита за своя баба.  В седмицата между 4 и 8 март не успял да се свърже по телефона с баба си. На 8 март в петък се прибрал на село и баба му разказала, че баща му я набил и й взел телефона. Тогава свидетелят видял синини по гърба на ищцата. Според Д. ищцата и ответникът често се карат, обикновено след като ответникът е употребил алкохол, като повод за спор бил именно свидетелят. Свидетелката Ч. съжителства на съпружески начала с ответника. Тя не е била очевидец, но знае, че на 04.03.2019 г. между ищцата и ответника е имало конфликт, тъй като и двамата й споделили това. В други ситуации, които са се развили пред свидетелката, ищцата била предизвиквала ответника. За 04.03.2019 г. ответникът й разказал, че майка му го заплашвала, че ще го вкара в затвора и ще извика полиция, а той дръпнал телефона и я ударил. Намерението си да вкара в затвора ответника ищцата споделила и със свидетелката, като дори казала, че ще накара внук си да набие сина й. Според свидетелката ищцата настройва ответника и сина му един към друг.

            Така подадената молба е допустима предвид наличието на родствена връзка по права линия между страните. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Представените по делото доказателства не опровергават, а доказват декларираните от молителката обстоятелства, като обаче дават различни обяснения за тях.

Съдът следва да наложи мерки за защита, тъй като посоченото в декларацията и установено от доказателствата по делото поведение на ответника се квалифицира като физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Вероятно и ищцата в известна степен е помогнала за развитието на конфликта, но това не е извинение за нанесените удари и за казаните обидни думи. Влошените отношения между двамата, според свидетелите са от години и ответникът е бил наясно с това, когато се е върнал в дома на майка си.

            По отношение на мерките за защита, съдът счита, че същите следва да бъдат наложени за срок над средния, предвиден в закона, а именно за срок от една година. Отношенията между двамата са изключително влошени и не би могло в рамките на няколко месеца да се очаква подобрение.

            При определяне размера на глобата съдът отчете поведението на ищцата при конфликта, поради което наложи санкция в размер на минимума от 200 лв. Размера на глобата е съобразена и с обстоятелството, че няма никави доказателства за размера на доходите на ответника.

            По отношение на искането за задължаване на ответника да посещава специализирана програма, съдът счита, че не следва да налага мярката по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН, тъй като ответникът живее в село в Община Цар Калоян, където няма такава възможност. Освен това в случая е необходима по-скоро семейна медиация за подобряване на отношенията между майка и син.

            В този смисъл Съдът постанови решението си.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: