Решение по дело №15114/2012 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 07.12.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15114 по описа на 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че с ответникът на 21.12.2007 год. сключили договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 31786/21.12.2007 год. в размер на 38 338 швейцарски франка и със срок на издължаване 420 месеца, който бил напълно усвоен. Твърди, че с оглед преустановяване на плащане на дължимите вноски в продължение на три месеца и на основание чл.18, ал.2 от договора обявили кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.03.2010 година. По реда на чл. 417 от ГПК се снабдили със Заповед за изпълнение по гр. дело № 51891/10 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответника, като последният е направил възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответникът да бъде прието за установено, че вземането му в размер на 35 459.58 швейцарски франка главница  по договор за кредит от 21.12.2007 год.; 261.96 швейцарски франка, представляващи такса; 4 246.82 швейцарски франка, договорна лихва за периода от 02.01.2010 год. до 14.10.2011 год. и такси в размер на 227.89 лева съществува, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 28.10.2010 година до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.  

Ответникът Ц.А.М. оспорва изцяло исковете, като твърди недължимост и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 47756/2010 год. по описа на СРС, 70 състав, на ищеца „Ю. И Е.Д.Б.“ АД против Ц.А.М. е издадена заповед от 21.12.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги за задължения по договор за кредит № HL 31786 от 21.12.2007 год. Присъдени са следните суми: 35 459.58 швейцарски франка главница  по договор за кредит от 21.12.2007 год.; 261.96 швейцарски франка, представляващи такса; 4 246.82 швейцарски франка, договорна лихва за периода от 02.01.2010 год. до 14.10.2011 год. и такси в размер на 227.89 лева, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 08.11.2011 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 2 675.25 лева. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Представен е по делото договор за кредит № HL 31786, сключен на 21.12.2007 год. между „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, като кредитор и Ц.А.М., като кредитополучател, от които е видно, че на последният е предоставен кредитен лимит от 38 338 швейцарски франка за срок от 420 месеца. По договора и Общите условия към него подробно са отразени сроковете за плащане на дължимите падежни вноски и лихви за просрочие, както и при какви обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем. Поради незаплащане на дължимите задължения, на основание чл.18, ал.2 от договора, банката – кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.03.2010 година.

По делото са приети заключения на съдебно-счетоводната експертиза, изготвени от вещото лице М., които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните и от които се установява, че размерът на задължението на кредитополучателя към датата на депозиране на заявлението в съда е в следните размери: 35 459.58 швейцарски франка главница; 261.96 швейцарски франка начислени такси и 4 246.82 швейцарски франка, договорна лихва за периода от 02.01.2010 год. до 14.10.2011 год.

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът  приема  от  правна  страна  следното:

В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по  чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, че кредитът е усвоен изцяло, че ищецът е изправна страна по договора, а длъжникът - възраженията си срещу претенцията на ищеца.

В конкретния случай, безспорно е установено, че на 21.12.2007 г. между страните е сключен договор за кредит № HL 31786, като ответникът е усвоил сумата 38 338 швейцарски франка

 

 

 

 

От страна на ищецът не се оспорва обстоятелството, че покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е изпращана и съответно не достигнала да ответницата, тъй като това не е необходимо съгласно чл.18, ал.2 от договора, с която клауза страните са се съгласили, че Банката може едностранно, без да дължи покана или уведомление, да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, при настъпване на което и да е от условията, визирани в цитираната разпоредба.

Настоящият състав намира, че към датата на подаване на заявлението кредитът не е бил изискуем, тъй като липсват доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост. Следва да бъде съобразено, че по делото не се доказва длъжницата да е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.

 По въпроса изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК и ЗКИ, е налице произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК НА ВКС. ВКС е приел, че вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 от ГПК ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящият случай  за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем следва да е налице обективният факт на неплащането, но и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което предполага изявление на банката, че ще счита целия кредит или непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В противен случай няма подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал.2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. 

Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен. Съгласно т.18 от Тълкувателното решение, след като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Поради това, само на това основание предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните, както и събраните във връзка с тях доказателства, които биха били от значение ако са налице признати в заповедното производство парични вземания, по повод на които да е налице спор относно съществуването им, което съставлява предмет на иска по  чл. 422, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание  чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата сторените разноски в размер на 2 500 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. 

 

 

 

 

Водим  от  горното  съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю. И Е.Д.Б.“ АД с ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. срещу Ц.А.М. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване съществуването на изискуемо парично вземане в размер на 35 459.58 швейцарски франка главница  по договор за кредит № HL 31786 от 21.12.2007 год.; 261.96 швейцарски франка, представляващи такса; 4 246.82 швейцарски франка, договорна лихва за периода от 02.01.2010 год. до 14.10.2011 год. и такса в размер на 227.89 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2011 год. до изплащане на вземането,  както и 2 675.25 лева, разноски по заповедното производство, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю. И Е.Д.Б.“ АД с ЕИК ********* за заплати на Ц.А.М. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, разноски по делото.

Решението  подлежи  на   обжалване  пред  САС в  двуседмичен  срок  от  съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: