№ 236
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100502164 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Бургас, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа,
ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж.Ганчо
Тенев, подадена чрез гл.юрисконсулт Д З, против решение № 261144 от 15.10.2021 г. ,
постановено по гр.д.№ 615/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен
предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* против Р. В. ИВ.
и СТ. В. СТ. иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят разделно сумата от 1571.82 лв., представляваща главница за
доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес гр.Карнобат, ЖПГ, за което
задължение е издадена фактура на 25.10.2017 г. с отчетен период от 11.07.2017 г. до
11.10.2017 г., сумата от 366.34 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от
26.11.2017 г. до 04.06.2020 г., като всеки един от тях да плати сумата от 785.91 лв. –
главница и сумата от 183.17 лв. – лихва за забава, начислена до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й плащане.
С решението „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* е осъдено
да заплати на Р. В. ИВ. и СТ. В. СТ. сумата от 800 лв. за направените по делото
разноски.
1
Въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас изразява
недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на районния съд, че
ищецът не е ангажирал доказателства, че В С В е бил собственик на имота, респ.
наследниците му Р. В. ИВ. и СТ. В. СТ. са собственици на имота по наследство. В тази
връзка се сочи, че по делото не е имало спор, че ответниците са собственици на имота,
като направените от тях възражения касаели размера на иска, поради което се счита за
неправилен извода на БРС, че е имало формулирани изрични възражения по
отношение на собствеността и затова според въззивника събирането на доказателства
относно собствеността не се явявало необходимо. Отделно от това се сочи, че към
отговора на исковата молба са представени разписки за извършени плащания за
предоставени ВиК услуги, от които несъмнено се установява, че В С В е титуляр на
партидата и съответно потребител на ВиК-услуги, като липсва възражение от
ответниците в този смисъл. Предвид това, въззивникът счита, че решението на БРС не
е съобразено със събрания доказателствен материал, поради което моли същото да
бъде отменено от въззивния съд. Не се правят доказателствени искания. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите СТ.
В. СТ. и Р. В. ИВ. , подаден чрез пълномощник адв.Г.С., в който са изложени подробни
съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват
изложените в нея твърдения. Молят решението на РС-Бургас да бъде потвърдено. Не
се правят доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни
разноски.
С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Производството по гр.д.№ 615/2021 г. по описа на БРС е образувано по
исковата молба, уточнена с допълнителни молби, на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД гр.Бургас против Р. В. ИВ. и СТ. В. СТ., за осъждането им да заплатят разделно
сумата от 1571.82 лв., или по 785.91 лв. за всеки ответник, представляваща главница за
доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес гр.Карнобат, ЖПГ, за което е
издадена фактура от 25.10.2017 г. с отчетен период от 11.07.2017 г. до 11.10.2017 г., и
сумата от 366.34 лв., или по 183.17 лв. за всеки ответник, представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.11.2017 г. до 04.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са наследници на В
2
С В, който е бил клиент на „ВиК“ ЕАД по правоотношение за доставка на ВиК-услуги
до обект в гр.Карнобат, ЖПГ, абонатен № 836548, в който е монтиран един водомер.
По силата на наследственото правоприемство ответниците са придобили имота от своя
баща и притежават качеството потребители в отношенията с дружеството на основание
чл.3 Наредба № 4/2004 г. за посочения водоснабден обект. Твърди се, че за периода от
11.07.2017 г. до 11.10.2017 г. по партидата на абоната са налице неплатени задължения
за ползвани ВиК-услуги на обща стойност от 1571.83 лв., за които е издадена фактура
от 25.10.2017 г. Сочи се, че абонатите са длъжни да заплащат потребените услуги в 30-
дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия на дружеството, поради което и с оглед неплащането на задълженията,
ответниците дължат и лихва за забава в общ размер от 366.34 лв., начислена за периода
от 26.11.2017 г. до 04.06.2020 г., както и законната лхва върху главницата от подаване
на исковата молба до окончателното й плащане. За събирането на посочените вземания
е предявен и настоящия иск, като от всеки ответник се претендира половината от
сумите, съобразно квотата им в съсобствеността.
В писмения отговор ответниците не са оспорили, че като наследници на В С В
са потребители на ВиК-услуги за процесния имот. Оспорили са, че не дължат
посочените суми, тъй като началните и крайните показатели не отговарят на
действително изразходваното количество вода в имота, като отчетеното количество от
1149 куб.м. не може да бъде потребено за период от три месеца, тъй като имотът е
необитаем, представлява полу-срутена постройка и нормалното месечно потребление
за имота е 15-16 куб. Според ответниците, не може да се достигне до месечно
потребление от 383 куб.м., каквото е отчетено от служителя като действително
преминало количество вода, а не е служебно начислено. Поради това, оспорват
представените от ищеца писмени доказателства относно отчетените количества вода,
тъй като са частни документи, които не носят техните подписи и не обвързват съда и
страните. Сочи се също, че след смъртта на наследодателя ответникът С. е погасил
всички налични към 09.10.2017 г. задължения за процесния имот, а на 21.07.2017 г. е
подал заявление за закриване на партидата и по данни на ищеца на 31.07.2017 г.
водомерът е бил свален, но въпреки това процесната сума била начислена, което
накарало ответника С. да подаде жалба до Обществения посредник на гр.Бургас с
оплакване за недължимост на сумата.
В доклада на делото по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че приема за
безспорно твърдението, че наследодателят на ответниците е бил абонат на ищцовото
дружество. Този доклад е приет от страните без възражения.
Едва в съдебно заседание, процесуалният представител на ответниците е
оспорил имотът да е собственост на В С В, като е заявил, че те не са признали да са
собственици на имота, за който е начислена вода и плащането не означавало, че са
собственици.
3
Фактите по делото са следните:
Между страните е безспорно, че Р. В. ИВ. и СТ. В. СТ. са наследници по закон
– син и дъщеря на В С В, починал на 13.03.2008 г. Не се спори също, че наследодателят
на ответниците е бил абонат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за доставка на
ВиК-услуги до водоснабден имот, находящ се в гр.Карнобат, ЖПГара, с абонатен №
836548. Безспорно е и обстоятелството, че на 21.07.2017 г. ответникът С. в качеството
си на наследник на В В е подал заявление до „ВиК“ ЕАД-Бургас за закриване на
партидата на процесния имот, открита на името на наследодателя му с аб.№ 836548,
във връзка с което на 31.07.2017 г. служители на ищцовото дружество са прекъснали
водоподаването и са демонтирали водомера, за което на същата дата са съставени
съответните протоколи. Видно от протокола за демонтаж на водомера, отчетените към
този момент показания са: ново – 2262 и старо 1113, т.е. разлика 1149 куб.м., като е
посочено, че демонтажът е извършен в присъствието на М П Ц – живуща в имота. Този
протокол е подписан от инкасатора Н П Т и от М Ц, като е отразено, че на 20.09.2017 г.
водомерът е предаден на клиента С.С., което е удостоверено с неговия подпис.
По делото не се спори, че на 09.10.2017 г. ответникът С. е заплатил на ищеца
натрупани задължения за ползвани ВиК-услуги за процесния имот за периода от
07.10.2015 г. до 10.07.2017 г., за което са представени доказателства към писмения
отговор на исковата молба – служебни и фискални бонове на името на н-ци на В С В,
гр.Карнобат, ЖПГ, къща, клиент № 836548.
На 25.10.2017 г. от страна на „ВиК“ ЕАД е издадена фактура на наследници на
В С В, клиент № 836548, на стойност от 1571.82 лв., за доставена, отведена и
пречистена вода в обем 1149 куб.м. до процесния имот, с отчетен период от 11.07.2017
г. до 11.10.2017 г.
От заключението на извършената пред първата инстанция СТЕ се установява, че
към момента на огледа процесният имот е необитаем и представлява полуразрушена
сграда; има съставен електронен карнет за отчетеното доставено и консумирано
количество вода, съгласно който преминалото през измервателното устройство
количество вода е 1149 куб.м. При изслушването на вещото лице, същото е заявило
пред съда, че е възможно да изтече такова количество вода за около това количество В
съдебно заседание допълва, че за да премине през водомера такова количество вода са
необходими между 5 и 10 дни при потребяване на вода по 20 часа в денонощието.
Според експерта, отчетеното количество е много голямо и затова предполага, че е
имало някаква авария, която не е била забелязана.
Според заключението на приетата СИЕ, счетоводството при ищцовото
дружество е редовно водено, процесната фактура е надлежно осчетоводена по сметка
411 – партидата на н-ци В С В. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху
главницата от 1571.83 лв. възлиза на сумата от 403.03 лв. за претендирания период.
4
И двете страни са ангажирали гласни доказателства. От показанията на св.Т
(инкасатор при ищеца) се установява, че тя е отчитала водомера в процесния имот и
когато е имала достъп е извършвала реални отчети, отразявано в карнета като
„видяно“, като й отваряла М П, която живеела на адреса. Последният отчет е бил на
31.07.2017 г. по повод заявление на ответника С.С. за прекратяване на водоподаването
и демонтаж на водомера, съставени били два протокола с отбелязване на кубиците, на
място присъствала и М П, която със семейството си ползвала имота при предходните
отчитания. Св.Т е заявила, че за демонтажа ответникът С. е бил уведомен от нея по
телефона, но той не можел да присъства и си взел на водомера в по-късен момент – на
20.09.2017 г. От показанията на св.С. (първи братовчед на ответниците) се установява,
че наследодателят е живял в процесния имот и след смъртта му не е живеел там, като
свидетелят не е посещавал имота в последните 3-4 години.
При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
ищецът не е провел успешно доказване на легитимацията на ответниците като
потребители на ВиК услуги. В тази връзка е прието, че въпреки изричните оспорвания
на ответниците и указаната от съда доказателствена тежест, ищецът не ангажирал
доказателства, че В С В е бил собственик на водоснабдения имот, респ. че децата му –
ответниците Р.И. и С.С. са собственици на имота по наследство. Прието е, че този факт
не се установява от подаденото на 21.07.2017 г. заявление от С. за закриване на
партидата на неговия наследодател, в качеството му на наследник на титуляра, тъй
като същото не представлява признание, че лицето е собственик на имота доколкото не
съдържа изявление на заявителя за такива факти, свързани с притежаване правото на
собственост върху недвижим имот. Няма приложен и документ с такова изявление в
сигнала до Обществения посредник на Община Бургас, тъй като сигналът е бил
изложен устно и е целял единствено разрешаване на проблема с издадената фактура.
Поради това, районният съд е приел, че по делото не е установено ответниците да са
потребители на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.е. задължени към
ищеца лица, тъй като не доказано ответниците, респ. техния наследодател да са
собственици на водоснабдяван обект с адрес гр.Карнобат, ЖПГ, като няма данни по
делото нито един от ответниците да е ползвал имота на каквото и да е правно
основание.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за основателна, а обжалваното
решение за неправилно. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, че
5
по делото не е установена материално-правната легитимация на ответниците като
длъжници на ищцовото дружество, което е дало основание за отхвърляне на исковата
претенция.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани
имоти. С така посочената разпоредба са нормативно определени лицата, с които се
счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги.
В случая, по делото не е имало спор относно обстоятелството, че
наследодателят на ответниците е бил потребител на ВиК услуги досежно процесния
имот в гр.Карнобат, ЖПГ, за което на негово име е била открита партида с абонатен №
836548. Възражения в този смисъл не са направени от ответниците в срока по чл.131
ГПК, което е било съобразено от БРС като безспорен факт при изготвянето на доклада
по чл.140 ГПК, приет без възражения от страните, поради което и за установяването на
този факт не се налага събиране на доказателства. Направените от ответниците
възражения едва в съдебно заседание са преклудирани на основание чл.133 ГПК,
доколкото са заявени след изтичане на срока за отговор, поради което не е следвало да
бъдат вземани предвид от съда. Отделно от това, настоящият съд намира, че
действията на ответника С. по закриване на партидата на наследодателя и заплащането
на натрупаните за имота задължения за ВиК услуги, както и изявленията в писмения
отговор на исковата молба, по достатъчно красноречив начин водят до извод, че
наследодателят В е бил потребител и абонат на ищцовото дружество, като собственик
на процесния водоснабден имот, респ. по силата на наследственото правоприемство
ответниците са станали собственици и съответно потребители на ВиК услуги, поради
което същите са задължени лица по смисъла на Наредба № 4/2004 г. Тези действия на
ответника по естеството си съставляват извънсъдебно признание на неизгодни факти и
следва да бъдат преценявани от съда на основание чл.175 ГПК при съвкупна преценка
на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. С така извършените от ответника
плащания също е налице извънсъдебно признание на обстоятелството, че за отчетния
период е налице облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ищецът е доставил ВиК услуги до процесния водоснабден имот, като по делото не са
налице доказателства в опровержение на извършеното признание, поради което няма
пречка то да бъде ценено от съда. Както бе посочено по-горе, в конкретния случай, в
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците не са оспорили
качеството си на потребители на ВиК услуги като собственици по наследство на
имота, поради което и доказателства за установяването на този факт не е необходимо
да се събират, а наведените впоследствие възражения относно собствеността са
6
обхванати от преклузията по чл.133 ГПК и не следва да се обсъждат.
С оглед горното, въззивният съд приема, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение и на това основание ответниците са потребители на
доставените до наследствения им имот ВиК услуги, поради което дължат тяхното
заплащане. Приетият в обратния смисъл извод от районния съд е неправилен, като
изложените в тази връзка възражения в жалбата са основателни.
Предвид изложените съображения и с оглед приетите пред първата инстанция
експертизи и гласните доказателства, съдът намира, че изразходеното количество вода
в периода на претенцията е на стойност от 1571.83 лв., както е отчетено и начислено от
ищеца. В тази връзка, следва да се посочи, че становището на вещото лице по СТЕ за
евентуално наличие на авария, предвид голямото количество отчетена вода, е основано
на предположение, без да е подкрепено по никакъв начин от други доказателства,
поради което не може да обоснове извод за недължимост на стойността на доставената
и преминала вода през водомера в имота. Ответникът не е доказал да е разходвано
количество питейна вода, различно от обективираното в представената справка и
осчетоводено при ищеца, като това количество е установено и от неоспорените по
делото експертни заключения. Ето защо, съдът приема, че ответниците дължат
заплащане на количеството потребена вода за процесния период от 1149 куб.м. на
стойност от 1571.82 лв., или по 785.91 лв. дължими от всеки от ответниците, поради
което предявеният главен иск е основателен и доказан в претендирания размер и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, като основателна следва да се уважи и
акцесорната претенция за лихва за забава в претендирания размер от 336.34 лв. за
претендирания период, доколкото установената от вещото лице мораторна лихва е в
по-голям размер и не е направено увеличение на претенцията. Следва да бъде уважена
и искането за заплащане на законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата.
Предвид горното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на районния съд, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено
изцяло, вкл. и в частта за разноските и вместо него предявените искове следва да бъдат
уважени в претендираните размери.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски,
съдът намира, че на въззиваемите такива не им се дължат, като на основание чл.78, ал.1
ГПК същите следва да заплатят на въззивното дружество направените съдебни
разноски в двете инстанции в общ размер от 840 лв. (590 лв. – пред БРС за д.т.,
свидетел, експертизи и юк възнаграждение, 250 лв. – пред БОС за д.т. за въззивното
обжалване и юк възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261144 от 15.10.2021 г. , постановено по гр.д.№
615/2021 г. по описа на РС-Бургас, изцяло, включително и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. В. ИВ., ЕГН********** и СТ. В. СТ., ЕГН **********, на
основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Бургас, ЕИК *********, разделно сумата от 1571.82 лв., представляваща главница за
доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес гр.Карнобат, ЖПГ, за което
задължение е издадена фактура № **********/ 25.10.2017 г. с отчетен период от
11.07.2017 г. до 11.10.2017 г., и сумата от 366.34 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.11.2017 г. до 04.06.2020 г., като всеки един от тях да плати
сумата от 785.91 лв. – главница и сумата от 183.17 лв. – лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.06.2020
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Р. В. ИВ., ЕГН********** и СТ. В. СТ., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Бургас, ЕИК *********, сумата от 840 лв. с включено юрисконсултско
възнаграждение, представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции
(590 лв. – пред БРС и 250 лв. – пред БОС).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8