О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….02.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….февруари две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз. частно търг.дело №
100 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 84932/21.12.2018г.
/депозирана с писмо с пощенско клеймо от 19.12.2018г./, подадено от „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, срещу Разпореждане № 46129/23.11.2018г., постановено
по ч.гр.д. № 15843/2018г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
представляваща сумата от 652.57 лв. –стойност на такси и комисионни за
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2872099 от 17.04.2017
г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Е.Р.А., като вземането
по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор
за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с
Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********.
В частната жалба се твърди, че
разпореждането е неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на
погрешни изводи, доколкото в производството по чл.410 от ГПК съдът не проверява
дали вземането съществува. Изтъква се, че съдът дължи проверка на формалната
външна редовност и необходими реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, като
споровете по обективераните в него материални субективни права, като този
относно претеднираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги,
следва да се решават по исков ред, в случай, че длъжникът входира възражение по
чл.414 от ГПК. Пояснява се, че таксите и комисионните за допълнителни услуги
включват „такса за оценка на досие“ и „такса за услугата „кредит у дома““,
които са в съответствие с предвидената с чл.10а от ЗПК възможност кредиторът да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Твърди се, че дължимостта на таксата е
свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ.да предостави
услугата, за която се дължи тя. В тази насока се твърди, че след като има
плащания по договора, то следва, че и услугата по тяхното събиране от дома на
длъжника е извършена реално. Твърди се, че действително за съда съществува
задължение да се произнася служебно относно наличието на неравноправни клаузи в
договорите, но това правомощие може да бъде упражнено само в исковото
производство, в хода на което след като уведоми за това страните да им даде
възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по
предвидения от националната правна уредба ред. В обобщение се твърди, че като е
обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в
настоящото производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Настоява
се да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови
издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.
Жалбата е подадена в срок (по
поща с клеймо от 19.12.2018г.), от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на намира частната жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 12286/2018г. на
Районен съд - Варна е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Валя
Кирилова Иванова с адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро 14 ет.1 за суми по Договор за
потребителски кредит № 2872099 от 17.04.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и Е.Р.А., като вземането по договора е прехвърлено от
кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а
на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********.
В обяснителната част на заявлението
заявителя е посочил, че с подписване на договора кредитополучателят се е
съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги –
такса за оценка на кредитното досие и такса Кредит у дома. Последната
представлява услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. В т.12 от заявлението кредиторът също е
посочил, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на длъжника при
подписване на договора, с което кредиторът е изпълнил основното си задължение
по договора. Освен това посочено е, че по договора е извършено частично плащане
в общ размер от 208 лева. Вземането, индивидуализирано като такси и комисионни
за допълнителни услуги, е заявено в размер на обща сума от 652.57 лева.
Доколкото съдът е констатирал нередовност в
заявлението с разпореждане № 41867/24.10.2018 г. е дал указания на заявителя да
посочи каква част от общия размер на вземането представлява такса за оценка на
кредитно досие и каква част такса „кредит у дома“, както и да наведе твърдения
предоставил ли е реално последната услуга на кредитополучателя. В отговор на
дадените указания е постъпила уточняваща молба от 15.11.2018 г., с която обаче
същите не са изпълнени. Посочено е, че таксата оценка е в размер на 50 лева, а
таксата услуга Кредит у дома е в размер на 652 лева, и представлява остатък
след приспадане на плащания в размер на 208 лева. Така с уточнителната молба се
внася допълнителна неяснота относно вида, характера и размера на заявеното
вземане под формата на такси и комисионни за допълнителни услуги.
Настоящият
състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация
на всяко едно от претендираните вземания в достатъчна степен по вид, основание
и размер.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите
се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова
молба. В процесното заявление претендираното вземане, представляващо такси за
различни видове услуги е посочено в общ размер. С уточнителната молба не са отстранени указаните от съда нередовности,
като са посочени суми, които не кореспондират с първоначално заявената сума
като общ размер от стойността на видовете услуги.
Предвид основната цел на производството по чл.410 от ГПК да
се провери дали вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили
защитата на ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще
доведе до иницииране на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в
рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със
заповедта за изпълнение като условие за допустимост.
По изложените съображения
съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото
заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение не следва
да бъде издадена.
Като е достигнал до същия
извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане.
Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 46129/23.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 15843/2018г. на РС Варна, с
което е отхвърлена част от искането на „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, представляваща сумата от 652.57 лв. – стойност на такси и
комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2872099
от 17.04.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Е.Р.А.,
като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет
Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД
ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.