Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 10, 26.06.2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на шестнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 69 по описа на РС Котел за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е охранително
и се движи по процесуалните правила, установени в чл.530 и сл. от ГПК. Молбата е подадена
от ДСП Котел с правно основание чл.28, ал.1 вр. чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет. Молителят моли съда да
постанови решение, с което да се
продължи настаняването на детето М.Х., роден на ***г., в семейството на неговия роднина В.Х.С., тъй като майката
Ш.Х.С. продължавала без основание да не
полага грижи за детето. Детето
било настанено в семейството на В.С. по силата на решение № 2/26.01.2018 г., постановено по гражданско дело
№ 563/2017 г. на РС Котел за
срок от две
години, след изтичане
на който детето било настанено в същото семейство по административен ред до произнасяне
на съда. Постановяване на посочената мярка
за закрила била изцяло в интерес
на детето.
В
съдебно заседание за молителя не се явява представител.
Детето М.Х., конституирано като
заинтересована страна, се представлява от адв. А.Г. ***,
назначена като особен представител по реда на чл.29, ал.4 от ГПК, която пледира
за уважаване на молбата, тъй като предложената мярка за закрила била в негов
интерес.
Майката на детето Ш.С., конститиурана като заинтересована страна, моли молбата да
се уважи.
В.С., конституиран като заинтересована
страна, моли молбата да бъде уважена.
От
доказателствата събрани по делото, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Детето М.Ш.Х. е родено на *** ***.
Майка на детето е заинтересованата страна Ш.С.. Детето е с неустановен произход
откъм баща. Ш.С. е майка на още четири деца – Н. на 19 години, вече пълнолетен,
Н. на 14 години, Х.на 4 години и Ю.– на 2 години.
Ш.С. е сестра на В.С..
Ш.С. съжителства на съпружеска начала с
Д. Х. Д. в село Малко село, от връзката си с когото са родени децата Х.и Ю. Живеят
в едно домакинство с майката и сестрата на Д.Д. При
майката живеят децата Н., Х.и Ю.. Тъй като роднините на съжителя ù се
противопоставяли на установеното съжителство, през 2016г. майката Ш.С. оставила
децата Н. и М. на грижите на брат си В.С. ***. След като Н. навършил
пълнолетие, се установил да живее в Германия.
С решение № 2/26.01.2018г, постановено
по гражданско дело № 563/2017г. на РС Котел, в сила от 09.02.2018г., детето М.
е настанено в семейството на В.С. за срок от две години.
След изтичане на срока за настаняване,
със заповед № ЗД/Д-СН-К-001/10.10.2020 г. на
Директора на ДСП гр.Котел детето М. е настанено временно по административен ред
в семейството на В.С. до произнасяне на съда. Прието е, че е в интерес на
детето същата мярка за закрила да бъде продължена, тъй като майката и към
момента не желае да поеме грижите за детето.
В.С. е баща на две деца – Х. на 11
години и Ш. на 9 години. Бракът на В.С. с майката на децата Ф. С. е прекратен с
решение № 61/25.09.2015 г., в сила от 24.11.2015 г., по силата на което
упражняването на родителските права е възложено на бащата, на майката е
определен режим на лични контакти и е осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на 110.00 лева за детето Х. и 100.00 лева за детето Ш. Бившата съпруга
напуснала семейството още през 2012 г. и оттогава не се интересувала от децата,
нито е давала издръжка.
В.С. *** с двете си деца Х. и Ш., с
детето М., както и със сестра си Г. С.. Къщата е наследствена, останала след
смъртта на родителите на В.С.. В къщата са осигурени задоволителни условия за
отглеждане на децата, и в частност на детето М.. Грижите по поддържане на
хигиена, приготвяне на храна и пр. са поети от В.С. и сестра му Ш.. И трите
деца помагат в къщната работа. Майката Ш.С. посещава къщата всяка седмица и
също се включва в домакинските задължения.
Детето М. е завършил с добър успех
шести клас в ОУ „Н. Вапцаров“ в село Ябланово. В.С. осигурил и на трите деца
възможност за дистанционно обучение по време на извънредното положение след
13.03.2020г., обявено във връзка с коронавирусната
инфекция Ковид-19.
Понастоящем вече са отшумели проявите
на агресия, депресивни симптоми, хиперактивност и
суицидни идеи, регистрирани през 2016-1017г., когато детето е било изоставено
от майката и се е страхувало, че може да бъде настанено в специализирана институиция. Детето вече спокойно, уверено и положително
настроено, но продължава да тъжи за майка си. Положително му се отразява
общуването с децата на В.С., които са приблизително на неговата възраст.
Макар и с големи трудности, В.С. успява
да се грижи и издържа трите деца. Регистриран е като безработен и активно
търсещ работа от 2018г. Подпомаган е по реда на чл.7 от ЗСПД за децата Х. и Ш.
в размер на 130.00 лева на месец и по чл.49 от ППЗЗД в размер на 222.00 лева. В
съдебното заседание заяви, че бившата му съпруга изпълнява задължението да
плаща присъдената издръжка за децата. Работи като строител, но заетостта му не
е постоянна. Приема работа само в село Ябланово, тъй като трябва да полага
непосредствените грижи за трите деца. Поддържа животновъдно и земеделско стопанство, като
източник на хранителни продукти. В.С. е декларирал, че е собственик на 1/5
идеални части от жилищния имот, в който живее семейството му. Бил е ответник по
гражданско дело № 119/2018г., образувано
по иск за делба на земеделски имоти в село Ябланово. На съда е служебно
известно, че делото е прекратено с определение № 313/10.09.2019г., в сила от
19.06.2020г.
С цел установяване на годността на В.С. да се грижи
за детето М., съдът изиска данни за съдимостта му. Установи се, че е осъждан
два пъти – през 1998 г. и през 2002 г. за престъпления кражби. И по двете
осъждания са били били наложени наказания лишаване от
свобода условно. В.С. е реабилитиран и по двете осъждания. Оттогава срещу него
не са били образувани наказателни дела, което води до извод за преодоляване на
нагласите, доВ.до извършване на престъпленията. Не са
образувани наказателни дела, по които В.С. да е привлечен като обвиняемо лице.
При изслушване на детото
в съдебно заседание съдът установи ниво на развитие, обичайно за тази възраст,
емоционално, живо и общително дете, което е наясно с проблемите в семейството
си и за ситуацията, в която се намира. Приема с разбиране случващото се и
сподели надеждата си да отиде да живее отново при майка си, когато това е
възможно.
От така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Молбата е основателна и доказана и като
такава следва да се уважи. Съдът следва да настани детето М. в семейството на
неговия роднина В.С., тъй като приема, че това е в негов интерес. ДСП, чрез
специално създадения по силата на ЗЗДет. орган –
Отдел за закрила на детето, осъществява, съгл. чл.6, т.2 закрилата на детето,
която се основава на принципите, залегнали чл.3 от закона, според които
закрилата на детето се изразява в
осигуряване по най – добър начин на интересите на детето, зачитане и уважение
на личността му, отглеждане в семейна среда и др. В настоящия случай е счетено,
че за да се запазят по най-добрия начин интересите на детето, следва да бъде
продължен срокът на мярката за закрила.
От
писмените и гласните доказателства явства, че майката
продължава да отказва грижи за детето. Пред социалните работници от ДСП Котел,
както и в съдебно заседание тя заявява съгласието си брат ù да продължи
да се грижи детето М., изхождайки от интересите му. Невъзможността на майката
да се грижи за детето си е факторът, налагащ настаняването му извън семейство.
Детето се е оказало в риск по отношение на здравето си, развитието си и
психологическия си комфорт. Това води до извод, че са налице основанията на чл.25
от ЗЗДет,
налагащи настаняването на детето извън семейството.
Преценката се
по чл. 27 от ЗЗД се извършва
в посочената в текста поредност - в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция. В.С. е брат
на майката, поради което се явява
роднина по смисъла на ЗЗДет.
Условията, предлагани на детето, от страна
на семейство на В.С., са задоволителни и може да се приеме,
че покриват стандартите на "добри условия". Най-същественото в
случая е, че В.С. е осигурил сигурна семейна среда на детето М., който
живее постоянно на едно и също място
и не се налага
да бъде прехвърлян
от една къща
на друга или да бъде настанен
в специализирана институиция,
от което детето най-много се страхува. В.С.
реализира скромни доходи, но натуралното
стопанство, с помощта на което основно осигурява
прехраната на разширеното семейство, не поставя
детето в ситуация да се страхува
за физическото си оцеляване. От значение е и фактът, че В.С. отглежда сам своите деца,
при пълно отсъствие и незаинтерисованост на
майката им, от което може
да се направи
извод, че разполага с "родителски качества“. В съдебно
заседание В.С. заяви, че се грижи
за М. така, както се грижи
и за своите две деца.
Настаняването на детето в семейството
на неговия роднина В.С. най–добре би защитило правата му, прогласени в чл.10 –
правото за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
С оглед разпоредбата на чл.28, ал.5 от ЗЗДет. съдът следва да определи срок на предоставяне на
мярката на закрила до навършване на пълноление на
детето.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА детето М.Ш.Х.,
ЕГН **********, роден на *** *** от майка Ш.Х.С., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, с неустановен произход откъм баща, в семейството на негов роднина –
Вели Х.С., ЕГН **********,***, за срок до навършване на пълнолетие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС Сливен в седемдневен от съобщаването му
на молителя и заинтересованите страни, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :