РЕШЕНИЕ
№ 484
гр.Перник 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател :
Милена Даскалова
при секретаря Катя
Станоева_____________________ и в присъствието на прокурора Моника Любомирова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 260 по описа за 2019г. година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
С.С.С. моли да бъде осъдена Прокуратура на Република
България да му заплати сумата от 60 000 лв., съставляващи обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано
от 04.03.2014г.
Прокуратура на Република България оспорва иска с
твърдения, че ищецът не е доказал, че е търпял неимуществени вреди. Поддържа че
претенцията е в размер, несъответстващ на критериите по чл. 52 ЗЗД. Твърди се,
че наказателното производство е приключило в разумен срок, като за съдебната
фаза не следва да се ангажира отговорността на ответника. Наведени са доводи,
че срещу ищеца са водени и други наказателни производства, по които е осъден с
влезли в сила присъди и не е установено, че описаните в исковата молби вреди са
претърпени в резултат на наказателното производство, по което е постановена
оправдателна присъда. Оспорва се и началният момент, от който се претендира
лихва за забава.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приложеното НОХД № 842/2014г. по описа на Специализирания
наказателен съд, се установява, че с постановление от 27.02.2013г. на ВОП-
София, по досъдебно производство № 80- СЛ/ 2011г.е постановено принудително
довеждане на 28.02.2013г на С.С.С., като в мотивите е посочено че същият е бил обявен
за общодържавно издирване.
С постановление от 28.02.2013г. на ВОП- София, ищецът е привлечен
като обвиняем за извършване на престъпление по чл. З21,ал. 3, т. 2, вр. ал. 2
от НК и е задържан за срок от 72 часа. В последствие с определение № П 56/28.02.2013г.
по ЧНД П 56/2013г. на Софийския военен съд, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Определението е потвърдено с определение
П-7/07.03.2013г. по чнд № П-14/2013 на ВАпС.
С постановление от 25.03.2013г. на ВОП-София, по ДП № 80-
СЛ/2011г.е постановено изпращане на досъдебното производство на Специализирана
прокуратура – София по компетентност срещу организирана престъпна група, състояща
се от В.В.С., М.А.С. и С.С.С.. С постановление от 24.04.2013г., СП е отказала
да приеме материалите и е върнала делото на ВОП, който отказ е потвърден на
13.05.2013г. от Апелативна специализирана прокуратура.
В постановлението от 24.04.2013г. на СП като приложение е
описана жалба от адв. М. – пълномощник на С.С. за изменение на мярката за
неотклонение.
На 16.05.2013г. в Софийски военен съд е внесено искането
на С. за изменение на наложената му мярка за неотклонение и с определение от
18.05.2013г. по ЧНД № П132/2013г. на Софийския военен съд мярката за
неотклонение „задържане под стража” е изменена в „парична гаранция”. С
определение от 23.05.2013г. по чнд № П 27/2013г. на Военно- апелативния съд е потвърдено
определението на Софийския военен съд.
С постановление от 21.08.2013г. доразследването е
възложено на следовател от Следствен отдел при Специализираната прокуратура и е
образувано ДП 41/13г. на СП- СО .
С постановление от 13.03.2014г. по ДП 41/13г. на СП- СО
ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. З21,ал.
3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1
т.2, т. 3 пр. 2, т. 4. пр. 2 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1вр. чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. На същата дата е разпитан като обвиняем, а
разследването е предявено на 27.03.2014г.
Обвинителният акт е изготвен на 15.04.2014 г. и на същата
дата е внесен в съда, когато е и образувано НОХД №477/2014 г. по описа на Специализирания
наказателен съд. С разпореждане от 16.04.2014г. е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
С постановление от 17.06.2015г. на СП, производството е
частично прекратено. С постановление от 25.06.2014г. ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. З21,ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и за престъпление
по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1 т.2, , т. 4. пр. 2 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и на посочената дата е
разпитан като обвиняем. Разследването е предявено на 25.06.2014г.
Обвинителен акт е изготвен на 07.07.2014 г. и на 09.07.2014г.
е внесен в съда, когато е образувано НОХД №842/2014 г. по описа на Специализирания
наказателен съд.
По делото са насрочени и проведени общо 12 съдебни
заседания, на девет от които ищецът се е явявал лично
На 28.09.2016г. е постановена присъда, с която С.С.С. е
признат за невиновен по повдигнатите обвинения и е оправдан.
Против присъдата не е постъпил протест.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Д.Г.,
която живее на съпружески начала с ищеца, се установява, че двамата са заедно
от около пет години и няколко месеца и от началото на запознанството им той е
бил стресиран, неспокоен и е имал проблеми със закона, като за последните знае,
че датират отпреди запознанството им. Свидетелката сочи, че в дома им постоянно
са идвали полицаи, за да го търсят, че е имало случай, при който са пътували и
са спрени, а автомобилът им е бил претърсен. Свидетелката заявява : „Полицаите
все нещо намират и се заяждат, заключват го. Решават нещо и го заключват.”
Същата установява, че през времето, в което е имало дело срещу него в гр. София
той е бил стресиран, изнервен, с него не е можело да се разговаря, пиел е успокоителни,
не е можел да си, много пушел от нерви, не е обръщал достатъчно внимание на
детето им. Твърди, че заради проблемите му с полицията не може да си намери
работа, а съседите им са се отдръпнали от тях.
Свидетелят Б.Д.М. установява, че познава ищеца от много
години. Бил е спокоен, а сега е много изнервен, постоянно се заяжда. Промяната
в поведението му датира от момента, когато е започнал да има проблеми с
полицаите. Според свидетеля те са го набелязали, започнали да го издирват, през
2-3 дни го задържали. Свидетелят сочи, че промяната в поведението му датира от
около 5-6 години.
Видно от заключението на съдебно психиатричната експертиза,
то не се установяват паталогични болестни изменения на физическото и емоционалното
състояние на ищеца. Проявява добра адаптивност и справяне с житейските
ситуации.
От приложената справка за съдимост се установява, че
ищецът е осъждан 4 пъти за престъпления от общ характер. Три от осъжданията са
от 08.04.2013г., 16.07.2013г. и 13.10.2015г., т.е. в периода, в който е било
повдигнато обвинението по процесното дело.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че искът е доказан по своето основание.
Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Т.е. за да се ангажира отговорността на ответника, то
следва да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер, че наказателното производство е приключило с
постановяване на оправдателна присъда, че ищецът е претърпял вреди, както и че
между незаконното действие на правозащитните органи и претърпените вреди е
налице причинна връзка.
По настоящето дело е установено, че срещу ищеца е имало
образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, като той е
бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наред с това се
установява, че същият в хода на наказателното производство е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в причинените му стрес и неудобства във връзка с това.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определянето му следва да се съобрази
вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и
предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните
им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство,
последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и
интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му положение. В
конкретния случай е установено, че наказателното производство против ищеца е
продължило около 3 година и 6 месеца, като досъдебната фаза три пъти е
привличан като обвиняем, два пъти му е предявявано разследване, а в съдебната
фаза се е явил на девет съдебни заседания, което несъмнено му е причинило стрес
и неудобство. Упражнената процесуална принуда се изразява в мярка за
неотклонение "задържане под стража" продължила 3 месеца. Увреждането
се изразява в понасяне на неудобства, свързани с ограничаване на личната
свобода и изолиране от обществото през този период от време в пълен обем. Следва
да се отчете също фактът че поради изпращането на делото от ВП на СП и обратно,
молбата за изменение на мярката за неотклонение, за която има данни, че е била
депозирана към 24.04.2013г., е внесена в съда след повече от 20 дни - на
16.05.2013г., което сочи на неизпълнение на задължението по чл. 65, ал.2 НПК за
незабавно изпращане на делото в съда и съответно има за последица удължаване
срока на приложение на вече взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража”. Също така трябва да се вземе предвид и тежестта на престъплението, за
което е обвинен ищецът по процесното дело – за престъпление, което е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК,
което несъмнено сочи на извод, че самият факт на повдигане и поддържане на
такова обвинение причинява притеснения и неудобство.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 6 000 лв., за която сума искът следва
да се уважи, като за разликата до пълния размер от 60 000 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователени и недоказан.
При формиране на горния извод, съдът взема предвид и
обстоятелството, че през периода, през която е продължавало процесното
наказателно дело, ищецът е осъден по три други дела за престъпления от общ
характер. Т.е. не може да се приеме, че всички настъпили вреди, свързани с
накърняване на доброто име и авторитет, както и преживените страх и
притеснения, се дължат единствено и само на процесното наказателно
производство. Негативните последици, настъпили в личната сфера на ищеца и
свързани с наказателното му преследване, са в резултат на всичките дела,
образувани срещу него, едно от които е процесното, като съдът намира, че в не
по- малка степен ищецът е увреден от трите влезли в сила присъди през този
период, с които е признат за виновен.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
също, че по делото не е доказано наличието на увреждания, имащи трайна
последица за психичното и физическото състояние на ищеца и за претърпени други
вреди над обичайните такива.
Върху така определеното обезщетение следва да се присъди
и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, постановена спрямо ищеца - 14.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претенцията да присъждане на законна лихва
за периода 04.03.2014г.- 14.10.2016г. е неоснователна и следва да се отхвърли.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 201 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1
т. 3 ЗОДОВ Прокуратура на Република България да заплати на С.С.С.***,
ЕГН ********** сумата от 6 000 /шест хиляди лева/ лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. З21,ал. 3, пр. 2, т.
2, вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1 т.2, , т. 4.
пр. 2 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1от НК, вр. с
чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №842/2014
г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва върху
главницата от 6 000 лв., считано от 14.10.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 201 лв., представляващи направени по делото разноски, като отхвърля
като неоснователен и недоказан иска за разликата до пълния предявен размер от
60 000 лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху главницата
за периода 04.03.2014г.- 14.10.2016г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :