№ 37
гр. Бургас, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело №
20232100900451 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на Г. Й. Й. с ЕГН
**********, С. Й. Й. с ЕГН ********** и Д. Й. Й. с ЕГН **********, чрез адв.
Генчо Димов от АК Пловдив, против „СЛЪНЧЕВ БРЯГ ХОТЕЛ ХОЛДИНГС“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“, Обл. Бургас, хотел „Тракия Плаза“, представлявано заедно от
изпълнителните директори Йордан Димитров Йорданов и Пейко Димитров
Янков, с която се обжалват решенията, взети по т.1,т.6, т.7 и т.8 от дневния
ред, приети на извънредно общо събрание на акционерите на ответното
дружество, проведено на 25.10.2023 г., като се иска отмяната им.
Обжалваните решения са със следното съдържание:
по т.1 – „Извънредното общо събрание на акционерите взема решение за
продължаване на срока на съществуване на дружеството, без ограничаването
му във времето и без ограничаване с прекратителни условия“; по т.6 –
„Извънредното общо събрание на акционерите взема решение за
освобождаване на изпълнителния директор Йордан Димитров Йорданов“; по
т.7 – „Извънредното общо събрание на акционерите избира Ивалина
Димитрова Янкова за втори изпълнителен директор, като дружеството ще се
представлява заедно от двамата изпълнителни директори Пейко Димитров
Янков и Ивалина Димитрова Янкова“; по т.8 – „Извънредното общо събрание
на акционерите взема решение да се предяви иск за търсене на отговорност от
изпълнителния директор Йордан Димитров Йорданов за причинени на
дружеството вреди в периода от 2018 г. към момента“.
Ищците твърдят, че са акционери в ответното дружество, че извънредното
1
общо събрание е било свикано на основание Определение № 813/25.08.2023 г.,
постановено по ч.т.д. № 341/2023 г. по описа на БОС и на основание чл. 223 от
ТЗ от акционера П.Д.Я., като притежател на акции повече от 5 % от капитала
на дружеството, с изпратена покана за провеждане на 10.10.2023 г. и посочен
дневен ред. Поради липса на кворум, на 10.10.2023 г. не било проведено
събрание, като същото било отложено за 25.10.2023 г. Излагат се твърдения
във връзка с провеждането на събранието на 25.10.2023 г., свързани с
присъстващите лица и пълномощниците, както и за това, че е възникнал спор
относно правото на ищците, като собственици на акции от номер 1 до 59, да
участват в събранието /правата им били оспорени с твърдението, че джирото,
с което са им прехвърлени акции, е нищожно/, и в исковата молба се навеждат
обстойно доводи защо ищците имат качеството на акционери в ответното
дружество и съответно – право да участват, да изразят становище и да
гласуват в извънредното общо събрание. Твърди се, че ищците са вписани в
книгата на акционерите и това им дава право да вземат участие в общото
събрание и да гласуват, както и че единствено по съдебен ред след и след като
съдът прецени, че прехвърлянето на акции към тях е нищожно, би могло да се
приеме, че същите нямат качеството на акционери в ответното дружество.
Сочат се и многобройни пропуски в книгата на акционерите, водена от
дружеството - И.Я. и П.Я. не били вписани като единствени собственици на
акции с номера от 60 до 118 и също нямали право да участват в събранието.
Въпреки това, събранието било проведено и взетите на него решения по т.1,
т.6, т.7 и т.8 от дневния ред следвало да бъдат отменени, както поради
процесуалната им незаконосъобразност, състояща се в опорочената процедура
по свикване и вземане на решенията, така и поради противоречието на взетите
решения с императивни законови разпоредби и с устава на дружеството, като
се излагат подробни доводи в тази насока. Оспорва се правото на участие в
събранието на И.Я. и П.Я., поради невписването им в книгата на акционерите.
Заявява се, че не е била предоставена възможност на ищците да се запознаят с
необходимата информация, свързана с дневния ред. Сочат се и процедурни
нарушения при провеждане на събранието. Конкретно относно оспорените
решения се излага, че решението за продължаване срока на дружеството
можело да бъде взето само преди изтичането му съгласно чл. 252, ал. 1, т. 2 от
ТЗ, в какъвто смисъл били и относимите разпоредби в устава. Излага се също,
че липсват мотиви досежно решението за освобождаване на Йордан Йорданов
като управител на дружеството, поради което и предвид незапознаване на
ищците с необходимата предварителна информация по тази точка, то също се
явявало незаконосъобразно. Такова било и решението по т.7 от дневния ред за
избор на представителство на дружеството от двамата изпълнителни
директори Пейко Янков и Ивалина Янкова. Решението по т.8 също се явявало
незаконосъобразно, тъй като липсвали доказателства, даващи основание да се
търси отговорност от изпълнителния директор Йордан Йорданов.
С горните мотиви се моли за отмяна на оспорените решения.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Димов, който
2
поддържа исковата молба, сочи доказателства и претендира присъждане на
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез назначения му съгласно Определение № 176/07.02.2024 г. по
т.д. № 451/2023 г. по описа на БОС особен представител адвокат Стела
Петкова, с който се изразява становище за недопустимост на иска, тъй като
ищците не са акционери в дружеството. Излага се, че акционери в
дружеството са Й.Д.Й., П.Д.Я. и И. Д. Я., като се анализират дружествени
книжа, обосноваващите този извод, и вписванията в книгата на акционерите.
Излага се, че извършеното прехвърляне на акции в полза на ищците от страна
на техния *** Й.Й. е нищожно, предвид забраната на чл. 467, ал. 2 от ТЗ за
частично прехвърляне на права по акции, като поради това не бил настъпил
целеният транслативен ефект. Излага се, че ищците нямат правен интерес от
обжалване на атакуваните решения, тъй като е налице интерес от
продължаване дейността на дружеството, което реализира ежегодна печалба
вече седем години след изтичането на срока му. По същество се заявява, че
искът е неоснователен, като се сочи, че не са нарушени законовите изисквания
и тези на устава на дружеството по отношение свикването на процесното
извънредно общо събрание, като се възразява по направеното оспорване на
взетите решения. Излага се също така, че решенията по т.1 и по т.8 са напълно
законосъобразни. По отношение на решението за освобождаване на
изпълнителния директор Йордан Йорданов се сочи, че действително същото е
от компетентността на Съвета на директорите.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от назначения
му особен представител, който моли за отхвърляне на предявените обективно
съединени искове, не ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 372, ал.1 ГПК не е постъпила
допълнителна искова молба от страна на ищците.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От обявените актове по партида на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ
се установява, че същото е учредено през 2002 г., със срок на действие до
31.12.2016 г., видно от Устава на същото. Съгласно учредителния акт на
дружеството, капиталът му е в размер на 6 426 000 лв., който е записан изцяло
от акционерите и е разпределен в 119 бр. налични обикновени поименни
акции с право на глас /чл.6, ал.1 и ал.2 от Устава/. Номиналната стойност на 1
акция е 54 000 лв. /чл.7 от Устава/. Според чл.6, ал.4 от Устава, капиталът се
разпределя между акционерите, както следва: Й.Д.Й. притежава 59 поименни
акции с номинална стойност 54 000 лв. всяка, или на обща стойност 3 186 000
лв.; Р.Щ.Я., Ивалина Димитрова Янкова и Пейко Димитров Янков притежават
по наследство от починалия акционер Д. Пейков Янков 59 поименни акции с
3
номинална стойност 54 000 лв. всяка, или на обща стойност 3 186 000 лв., при
следните квоти: Р.Щ.Я. – 2/3 от 59 поименни акции с номинална стойност
54 000 лв. всяка, или на обща стойност 3 186 000 лв., И.Д.Я. - 1/6 от 59
поименни акции с номинална стойност 54 000 лв. всяка, или на обща стойност
3 186 000 лв., и П.Д.Я. - 1/6 от 59 поименни акции с номинална стойност
54 000 лв. всяка, или на обща стойност 3 186 000 лв. Същевременно,
акционерът Й.Д.Й. и акционерите Р.Щ.Я., И.Д.Я. и П.Д.Я. /последните трима –
като наследници на починалия Д.П.Я./ притежават общо в съсобственост една
поименна акция с номинална стойност 54 000 лв., при следните квоти: Й.Д.Й.
- 1/2 от една поименна акция с номинална стойност 54 000 лв., и Р.Щ.Я.,
И.Д.Я. и П.Д.Я. - 1/2 от една поименна акция с номинална стойност 54 000
лв., при квоти: 2/3 от 1/2 от една поименна акция с номинална стойност
54 000 лв. - за Р.Щ.Я., и по 1/6 от 1/2 от една поименна акция с номинална
стойност 54 000 лв. – за И.Д.Я. и П.Д.Я.. Съгласно чл.4, ал.5 от Устава, за
целите на същия са формирани условно две групи акционери: първа група
акционери: Р.Щ.Я., И.Д.Я. и П.Д.Я., и втора група акционери - Й.Д.Й..
Съгласно чл.13, ал.1 от Устава, в дружеството се води книга за
акционерите, в която се записват името и адреса на притежателите на
поименните акции и се отбелязва видът, номиналната и емисионната
стойност, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните
удостоверения. В книгата за акционерите се отбелязват и всички последващи
прехвърляния на акциите. Съгласно чл.14, ал.1 от Устава, прехвърлянето на
поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на
поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. Поименните
акции се залагат с джиро с уговорка „за гаранция“, „за залог“ или друг израз,
който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от
вписването му в книгата на поименните акционери – чл.14, ал.2 от Устава.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 и на чл. 14, ал.1 и ал.2 от Устава са
аналогични на разпоредбите на чл. 179, ал.1 от ТЗ и чл.185, ал.2 и ал.3 от ТЗ.
Прехвърлянето на акциите между акционерите и/или на трети лица е
допустимо само след предварително изрично и конкретно решение на Съвета
на директорите, взето с единодушие от всички членове. Сделки, извършени в
нарушение на това правило, не пораждат действие по отношение на
дружеството /чл.14, ал.4 от Устава/. Това ограничение не се прилага в
случаите, когато акционер прехвърля свои акции на свой роднина по права
линия /низходящ или възходящ/, както и когато акции се наследяват по закон
/чл.14, ал.5 от Устава/.
Основният спор по делото е свързан с това дали ищците имат
качеството на акционери в ответното дружество. Именно с оглед отреченото
им такова качество от страна на ответника е и направеното възражение
относно допустимостта на производството.
Съдът намира, че въпросът дали ищците имат качеството на акционери,
е въпрос по същество, а не по допустимостта на иска. Достатъчно да обоснове
4
активна процесуална легитимация за ищците по делото е вписването им в
книгата за акционерите, което има декларативно значение и обвързва
ответното дружество. В този смисъл е и практиката на ВКС.
Така в Решение № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г., ІІ т.о. на ВКС,
е прието, че безспорно акционерното дружество е обвързано от вписването в
Книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от
неговия капитал именно лицата, вписани в Книгата, като обвързването се
отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции.
Обвързващото действие на вписването в Книгата на акционерите при
провеждане на Общото събрание на акционерите се изразява в това, че до
участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея
като акционери. Това, обаче, не означава, че вписването в Книгата на
акционерите e неоспоримо. Предмет на спор може да бъде както качеството
на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него
права, т. е. броят на притежаваните акции, като в зависимост от органа на
дружеството, оспорващ претендираните от акционера права, спорът следва да
бъде решен или в производството по чл. 71 ТЗ /когато оспорването е от орган
на дружеството, различен от Общото събрание/, или в производството по чл.
74 ТЗ /когато оспорващият орган е Общото събрание/. Именно чрез тези
изрично предвидени в закона искове се реализира защитата на правата на
акционера по отношение на самото дружество. Въпросът за членството на
ищеца и за обема на притежаваните от него права следва да бъде решен с
оглед конкретните факти и доказателства, във връзка с което са допустими
всякакви доводи и възражения на страните, в т. ч. и възражение за нищожност
на джирото, чрез което е извършено прехвърляне на акции от капитала на
ответното акционерно дружество. Допустимостта на посоченото възражение
произтича от това, че същото касае обстоятелства, които са от решаващо
значение за изхода на спора. Пак в същото решение е прието, че преценката за
допустимост на посочения иск следва да бъде извършена единствено с оглед
качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на
провеждане на Общото събрание, чиито решения се атакуват и съответно с
оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. Всички
други доводи и възражения на страните касаят основателността, а не
допустимостта на иска.
Вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл.185, ал.2 ТЗ не
е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само
декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като джирото
поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от
момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции
права – лични и имуществени, възникват за титуляра независимо от
последващото вписване в книгата на акционерите. С акта на прехвърляне на
поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в
ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на
дружеството – чл.220, ал.1 ТЗ. В този смисъл е съдебната практика по ГПК
5
/отм./ и ГПК – Решение № 327/14.04.2003 г. по гр.д. № 2650/2002 г. на ВКС,
Решение № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г. на ВКС, Решение №
220/14.02.2012 г. по т.д. № 839/2010 г. на ВКС, Решение № 52/25.04.2013 г. по
т.д. № 472/2012 г. на І т.о. на ВКС.
Съществуването на материалните права по акциите може да бъде
оспорено в процеса чрез правоизключващи възражения от страна на ответното
дружество, насочени към отричане валидното възникване на тези права /напр.
нищожност на джирото/ или погасяването им в даден момент преди
събранието, доказването на които възражения вече би имало за последица
отхвърляне на иска поради недоказана активна материална легитимация. При
липса на оспорване от страна на ответното дружество или при недоказването
му, съдът следва да зачете транслативния ефект на джирото тогава, когато то е
извършено преди датата на събранието, и да приеме иска за допустим, като го
разгледа по същество /Решение № 159/12.12.2017 г. по т.д. № 375/2016 г. на І
т.о. на ВКС/.
В случая, видно от представената по делото с исковата молба книга за
акционерите на ответното дружество, ищците са вписани като акционери.
Оспорените решения са по т.1,т.6, т.7 и т.8 от дневния ред на проведено на
25.10.2023 г. извънредно ОС на ответното дружество, което е било свикано на
осн.чл.223 от ТЗ от Пейко Янков и Ивалина Янкова съгласно Определение №
813/25.08.2023 г. по ч.т.д. № 341/2023 г. по описа на БОС с дневен ред съгласно
покана, обявена в ТРРЮЛНЦ по партида на дружеството на 07.09.2023 г.,
видно от справката за обявени актове по партида на ответника. Исковата
молба е входирана в съда на 03.11.2023 г., в рамките на преклузивния 14-
дневен срок по чл. 74, ал.2 ТЗ от проведеното на 25.10.2023 г. събрание, за
което ищците са редовно поканени.
С оглед на горното, съдът намира, че предявените искове по чл. 74 от
ТЗ са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първото възражение, което следва да бъде разгледано, е това на
ответника във връзка с активната материалноправна легитимация на ищците
по делото, тъй като, ако същото бъде уважено, е безпредметно обсъждането на
останалите възражения по съществото на спора. Ответникът твърди, че
джирото, с което *** на ищците Й.Д.Й. им е прехвърлил права върху акции в
дружеството, е нищожно и не е породило транслативен ефект, поради
противоречието му с имтеративната разпоредба на чл. 467, ал.2 ТЗ, съгласно
която частичното джиро е нищожно.
Видно от вписванията в книгата за акционерите на ответното
дружество, на 12.03.2018 г. акционерът Й.Д.Й., притежаващ акции от номер 1
до 59, всяка с номинална стойност от 54 000 лв., на осн.чл.14, ал.5 от Устава е
прехвърлил с договор за дарение правата си общо на Г. Й. Й., Д. Й. Й., С. Й. Й.
и К.Й.Й.-Т., като е вписано, че всеки от тях е станал собственик на ¼ от 59
поименни акции. На 11.01.2021 г. на осн.чл.14, ал.5 от Устава, с договор за
дарение и джиро от страна на Й.Д.Й. са били прехвърлени правата върху 1/2
6
от 1 поименна акция с № 119 общо на Г. Й. Й., Д. Й. Й., С. Й. Й. и К.Й.Й.-Т.,
като същите са вписани като собственици на по ¼ от ½ от 1 акция. На
27.09.2023 г. К.Й.Й. прехвърлила с джиро на С.Г.Й. на осн.чл.14, ал.5 от Устава
правата си по акция № 119, след което на същата дата с джиро С.Г.Й.
прехвърлила правата си по акция № 119 общо на Г. Й. Й., Д. Й. Й. и С. Й. Й..
Съгласно чл. 177 от ТЗ, акциите са неделими. Когато акцията
принадлежи на няколко лица, те упражняват правата си по нея заедно, като
определят пълномощник. Според чл. 467, ал.1 от ТЗ, частичното джиро е
нищожно. Джирото прехвърля всички права по менителницата /чл.469, ал.1
ТЗ/. Джирото не може да се отнася до част от правата по менителницата, като
в противен случай то би било нищожно - Решение № 1067/07.01.2008 г. по т.д.
№ 638/2007 г., ІІ т.о. на ВКС, на което се позовава и самият ответник в
отговора на исковата молба.
В настоящия случай, обаче, съдът намира, че не е налице хипотезата на
чл. 467, ал.1 ТЗ и че джирото, с което акционерът Й.Д.Й., притежаващ акции
от номер 1 до 59, всяка с номинална стойност от 54 000 лв., на осн.чл.14, ал.5
от Устава е прехвърлил с договор за дарение правата си общо на Г. Й. Й., Д. Й.
Й., С. Й. Й. и К.Й.Й.-Т., не е нищожно, тъй като джиратарят е прехвърлил не
част от правата си по акции от 1 до 59, а всички тези акции, но на повече от
едно лице. В този случай транслативният ефект е настъпил, но е възникнала
съсобственост върху акциите между четиримата приобретатели по сделката -
Г. Й. Й., Д. Й. Й., С. Й. Й. и К.Й.Й.-Т., които съгласно чл. 177 ТЗ следва да
упражняват правата си по нея заедно, като определят пълномощник.
В този смисъл, основателно се явява възражението в отговора на
исковата молба за нищожност на частичното джиро, с което К.Й.Й. е
прехвърлила през 2023 г. на С.Г.Й. на осн.чл.14, ал.5 от Устава идеална част от
правата си по акция № 119, след което на същата дата с джиро, отново
нищожно, С.Г.Й. е прехвърлила правата си по акция № 119 общо на Г. Й. Й.,
Д. Й. Й. и С. Й. Й.. Тези две джира не са породили транслативен ефект, тъй
като К.Й.Й. не е разполагала с частта от акциите, предмет на сделката, с оглед
императивната разпоредба на чл.177 ТЗ и липсата на изрично пълномощно от
всички акционери, които притежават акцията, респ. С.Г.Й. също не е
придобила съответната идеална част от тази акция и не би могла да я
прехвърли впоследствие на Г. Й. Й., Д. Й. Й. и С. Й. Й..
По тези съображения, съдът намира, че вследствие валидни
прехвърлителни сделки от страна на Й.Д.Й. с джира съответно от 2018 г. и от
2021 г., като акционери и притежатели на поименни на акции от номер 1 до
номер 59 в ответното дружество, както и на акция № 119 /последната в
съсобственост с наследниците на Д.П.Я./ се легитимират Г. Й. Й., Д. Й. Й., С.
Й. Й. и К.Й.Й.-Т. на осн.чл.177, изр.2 от ТЗ, като същите следва заедно да
упражняват правата си по тях чрез пълномощник.
Моментът, към който се преценява качеството на акционер при иск по
чл. 74 ТЗ, е датата на проведеното ОСА /Решение № 204/06.06.2012 г. по т.д.
7
№ 898/2010 г. на ВКС, II т.о./. Искът за отмяна по чл.74 ТЗ е предоставен на
всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото
му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или
на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата
предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към
момента на провеждане на събранието /Решение № 128/19.11.2009 г. по т.д. №
269/2009 г. на ВКС, I т.о./.
Предвид доказаната активна летигимация от страна на ищците по делото,
следва да бъдат разгледани по същество останалите възражения от страна на
ответника и на самите ищци във връзка със законосъобразността на
оспорените решения по т.1,т.6,т.7 и т.8 от ИОСА, като съдът дължи
произнасяне само по заявените в исковата молба пороци. Както е прието и в
Решение № 109/25.06.2010г. по т.д. № 860/2009г. на ВКС, II т.о., процесуално
недопустимо е съдът да отменя решение на общото събрание на търговско
дружество по иск/искове на съдружник с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ
поради порок на решението, който не е посочен от ищеца в обстоятелствената
част на исковата молба и в рамките на срока по чл.74, ал.2 от ТЗ.
По отношение на взетото по т.1 от дневния ред решение за
продължаване на срока на съществуване на дружеството без ограничаването
му във времето и без ограничаване с прекратителни условия, в отговора на
исковата молба е направено възражение, че ищците нямат правен интерес да
оспорват същото, тъй като е в техен интерес запазване на дружеството,
доколкото през годините след 2016 г., когато е изтекъл срокът, за който е било
учредено, същото е продължило да функционира и да генерира печалба.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като константна е
практиката на ВКС, че по конститутивните искове по чл. 74 ТЗ по принцип
винаги е налице правен интерес от оспорване решенията на ОС. Доколкото
законът не е обвързал правото на акционера или съдружника да атакува
решенията на Общото събрание с естеството, респ. съдържанието на тези
решения, то липсва основание същото да се приеме за обуславящо по
отношение допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ /Решение № 204/06.06.2012г.
по т.д. № 898/2010г. на ВКС, II т.о./. Ето защо, съдът намира оспорването с
исковата молба досежно това решение по т.1 от дневния ред за допустимо и
следва да бъдат разгледани възраженията по същество от страна на ищците
досежно това оспорване.
В исковата молба е направено възражение, че не са били предоставени
материалите, свързани с проведеното ИОСА, на пълномощника на ищците –
акционерът Д. Й., при направено от него искане в тази връзка. За да докажат
това твърдение, ищците са ангажирали по делото гласни доказателства, чрез
разпит на св. А.П.С. – съдружник в „Хермес Груп“ ООД, което от своя страна
е съдружник в ответното дружество, от чиито показания се установява, че
непосредствено преди самото ИОСА, в деня на провеждането му, *** на
акционера Й.Й. е отишъл до счетоводството на ответника, за да се запознае с
документите във връзка със събранието, но след като попитал за това
8
счетоводителката, тя му отговорила, че няма такива документи.
Съгласно чл. 224, ал.1 ТЗ, писмените материали, свързани с дневния
ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на
акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите
за свикване на общото събрание. Според ал.2, когато дневният ред включва
избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет,
материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и
професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това
правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл.
223а. При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер
безплатно – ал.3. Съгласно чл. 223, ал.4, т.5 ТЗ, поканата за ОСА следва да
съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и
конкретни предложения за решения.
В случая ищците правят възражения както за това, че не са били
надлежно информирани за събранието съгласно чл. 224, ал.3 ТЗ, тъй като са
нямали достъп до документите, така и че с решението по т.7 е бил подменен
дневният ред, тъй като е било гласувано не по предварително обявения проект
на решение, а съдържанието му е било подменено в хода на събранието.
Относно решенията по т.6 и т.7 се сочи, че същите са приети от компетентен
орган, тъй като съгласно Устава, право да взима такива решения има само
Съветът на директорите.
В практиката си ВКС застъпва становището, че правото по чл.224, ал.1
и ал.3 от ТЗ е императивно, но не е абсолютно и следва неспазването му да се
преценява във всеки конкретен случай. Така например, в Решение №
959/07.11.2006 г. по т.д. № 526/2006 год. на ІІ т.о. на ВКС е формиран извод за
неабсолютизиране изискването на чл.224, ал.1 ТЗ по отношение на всички
възможни точки от дневния ред на ОС, т.е. че не е задължително изготвянето
на писмени материали по всяка точка от дневния ред. Споделен е изводът, че
нарушение на правото на акционера по чл. 224, ал.1 ТЗ би било налице
относно решения на ОС, освен тези с предмета по чл.224, ал.2 ТЗ, когато
самият дневен ред съдържа конкретни предложения за решения /очевидно
визирайки необходимостта от писмени материали в обосноваване на същите/.
В Решение № 216/20.01.2014 г. по т.д.№ 45/2013г. на ВКС, I т.о., е прието
следното: изричното изброяване в чл.224, ал.2 ТЗ /избор на членове на Съвета
на директорите и на Надзорния съвет/ не изчерпва решенията на ОС, които с
оглед съдържанието си и оттук - необходимостта от предварителна преценка и
мотивиране, предпоставят изготвяне на писмени материали в помощ на
обосноваване предложенията за решения. Изричното посочване в ал.2
въвежда императивност в изискването за минимално необходимата,
предварително изготвена информация относно предлагания състав на
органите за управление на АД . Освен конкретните хипотези на чл.224, ал.2 ТЗ
/ избор на членове на СД и НС/, дружеството следва да изготви и предостави
на разположение на акционерите, в срока по чл. 224 ал.1 ТЗ, писмени
9
материали в случаите, когато самият закон установява задължение за
изготвянето им в писмен вид, както и когато по включените в дневния ред на
Общото събрание точки изготвените конкретни предложения за решения
предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в
писмен вид, освен ако, с оглед обема и съдържанието на тази информация,
предоставянето й на самото ОС не би затруднило упражняване правото на
глас на акционера.
С оглед на горните разрешения, дадени от касационната инстанция,
настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на чл.224, ал.2
и ал.3 ТЗ по отношение на решението по т.1 от дневния ред на ИОСА, тъй
като самата точка по дневния ред не предпоставя необходимост от изготвяне
на писмени материали в помощ на обосноваване на посоченото решение.
Налице е, обаче, нарушение на изискването на чл. 223, ал.3, т.5 ТЗ по
отношение на останалите оспорени решения по т.6,т.7 и т.8 от дневния ред на
ИОСА – за освобождаване на изпълнителния директор Йордан Димитров
Йорданов, за избор на Ивалина Димитрова Янкова за втори изпълнителен
директор и за взимане на решение да се предяви иск за търсене на отговорност
от изпълнителния директор Йордан Димитров Йорданов за причинени на
дружеството вреди в периода от 2018 г. към момента, тъй като по тези точки
не са представени доказателства материалите по чл. 224, ал.1 ТЗ да са
включвали данни за имената, постоянния адрес и квалификацията на лицето,
предложено за втори изпълнителен директор съгласно чл. 224, ал.2 ТЗ, като е
нарушено и правото на ищците на информираност по чл. 224, ал.3 от ТЗ.
Отделно от това, решенията по т.6 и т.7 са взети от некомпетентен орган –
ОСА, вместо от Съвета на директорите, както изискват Уставът на
дружеството и ТЗ, в какъвто смисъл има наведени в исковата молба
възражения.
Наред с това, по недопустим начин с решението по т.7 от проведеното
ИОСА е бил подменен и предварително обявеният дневен ред по тази точка,
както и проектът на решение, които са били с друго съдържание /да бъде
избрана К.Й.Й.-Т. за втори изпълнителен директор, като дружеството ще се
представлява заедно от двамата изпълнителни директори Пейко Димитров
Янков и К.Й.Й.-Т./.
Горното налага извод за незаконосъобразност на приетите по т.6,т.7 и т.8
решения на ИОСА, проведено на 25.10.2023 г., които следва поради това да
бъдат отменени.
Неоснователно се явява възражението на ищците, че на проведеното
ИОСА не е било зачетено изобщо извършеното от тях гласуване. Както става
ясно от протокола за проведеното ИОСА, на същото са присъствали само част
от притежателите на поименни акции от номер 1 до номер 59 – ищците Г. Й.
Й. и Д. Й. Й., като последният е бил представляван от пълномощника си
адвокат Димов. Не е отразено в протокола ищецът Д. Й. Й. да е действал като
пълномощник на всички притежатели на поименни акции от номер 1 до номер
10
59, както изисква чл. 177, ал.2 ТЗ, като в исковата молба се твърди, че Д. Й. Й.
е бил овластен да гласува като пълномощник на ищците. Дори да се приеме за
вярно това твърдение, отново не е изпълнено императивното изискване на чл.
177, ал.2 ТЗ, тъй като нито се твърди, нито се доказва Д. Й. Й. да е имал
пълномощно и от името на четвъртия акционер, притежател на поименни
акции от 1 до 59, а именно - К.Й.Й.-Т.. Ето защо, притежателите на тези акции
не са били надлежно представлявани чрез общ пълномощник на проведеното
ИОСА, поради което и негативният им вот по оспорените решения по
т.1,т.6,т.7 и т.8 правилно не е бил отчетен от общото събрание.
Относно законосъобразността на приетото по т.1 решение на ИОСА:
Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал.1, т.2 ТЗ, акционерното дружество
се прекратява с изтичане на срока, за който е било образувано, като общото
събрание може да вземе решение за продължаване на срока преди изтичането
му.
В случая дружеството е било учредено със срок до 31.12.2016 г.
съгласно Устава, като решението за продължаването му е взето след
изтичането на срока. Това, обаче, не противоречи на повелителните
разпоредби на закона, тъй като съгласно чл. 274, ал.1 ТЗ, когато дружеството е
прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните
дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е
започнало разпределение на имуществото. В случая не е започнало такова
разпределение на имуществото на ответното дружество, поради което
приемането на решение за продължаване на неговия срок е допустимо. Според
разпоредбата на чл. 274, ал.2 ТЗ, за акционерни дружества това решение
следва да бъде взето с мнозинство най-малко ¾ от представения капитал. Това
изискване е изпълнено, тъй като видно от протокола за проведеното събрание,
„ЗА“ предложенията по т.1 от дневния ред са гласували И.Д.Я. и П.Д.Я.,
притежатели на поименни акции от номер 60 до номер 118 от капитала на
ответното дружество, чрез общия им П.Д.Я., т.е. с пълно мнозинство. Спазени
са изискванията на чл. 274, ал.1 и ал.2 от ТЗ, поради което това решение е
законосъобразно.
Несъстоятелни са възраженията на ищците, че И.Д.Я. и П.Д.Я. не са
упражнили правомерно правото си на глас на събранието и не е следвало да
гласуват, тъй като записванията в книгата на акционерите относно
притежателите на акции от номер 60 до номер 118 не били редовни и
последователни, тъй като липсвало съответно отразяване в книгата на факта,
че другият съсобственик на тези акции – тяхната *** Р.Я., е починала, както и
с оглед на това, че същите е следвало да се снабдят с ново временно
удостоверение с посочване на съответното основание за придобиване от
двамата в съсобственост на всички 59 акции от капитала на ответното
дружество с номера от 60 до 118. След като е безспорен фактът, че другият
притежател на тези акции Р.Я. е починала /което обстоятелство, между
впрочем, се установява и от приложеното по делото удостоверение за
11
наследници на лицето/, то спазено е изцяло изискването на чл. 177, ал.2 ТЗ,
след като единствените притежатели на тези акции, а именно - И.Д.Я. и
П.Д.Я., са гласували чрез общ пълномощник, и правилно е бил зачетен
техният глас от общото събрание.
В настоящото производство ответникът по иск с правно основание чл.
74 ТЗ следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на
които следва законосъобразността на взетите от общото събрание на
търговското дружество решения /Решение № 1618 от 5.12.2003 г. на ВКС по
гр. д. № 2488/2002 г./. Такова успешно доказване се проведе единствено по
отношение решението по т.1 от дневния ред, поради което в тази част искът по
чл. 74 ТЗ следва да се отхвърли като неоснователен, като следва да бъде
уважен в останалата част, като се отменят като незаконосъобразни взетите
решения по т.6,т.7 и т.8 на ИОСА на ответното дружество, проведено на
25.10.2023 г.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищците за присъждане на
разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да им заплати сумата от 3 090 лв., представляваща направени от същите
разноски съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. Й. с ЕГН **********, С. Й. Й. с ЕГН
********** и Д. Й. Й. с ЕГН **********, против „СЛЪНЧЕВ БРЯГ ХОТЕЛ
ХОЛДИНГС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Обл. Бургас, хотел „Тракия Плаза“,
представлявано заедно от изпълнителните директори Йордан Димитров
Йорданов и Пейко Димитров Янков, иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението
по т.1 от дневния ред, прието на извънредно общо събрание на акционерите на
„СЛЪНЧЕВ БРЯГ ХОТЕЛ ХОЛДИНГС“ АД с ЕИК *********, проведено на
25.10.2023 г.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 74 ТЗ решенията по т.6, т.7 и т.8 от дневния ред,
приети на извънредно общо събрание на акционерите на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ
ХОТЕЛ ХОЛДИНГС“ АД с ЕИК *********, проведено на 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ БРЯГ ХОТЕЛ ХОЛДИНГС“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Обл.
Бургас, хотел „Тракия Плаза“, представлявано заедно от изпълнителните
директори Йордан Димитров Йорданов и Пейко Димитров Янков, да заплати
на Г. Й. Й. с ЕГН **********, С. Й. Й. с ЕГН ********** и Д. Й. Й. с ЕГН
**********, направените от тях разноски в размер на 3 090 лв. съразмерно на
уважената част от иска.
12
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13