№ 470
гр. Пазарджик, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103438 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „ **" ЕАД, ЕИК **, гр. **,
представлявано от изп. директори ** и б В.ева чрез адв. А. Б. - САК, съдебен адрес: гр. **
срещу **”, адрес: гр. С**, представлявана от **в - председател на УС на АПИ с цена на иска
272,90 лева /двеста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ - регресно вземане по щета
№ **. В подадената искова молба се твърди, че на 13.04.2020 г. при движение по АМ
„Тракия" с посока от гр. Пловдив към гр. София, в района на гр. Пазарджик, водачът на лек
автомобил марка „**" с рег. ** - М. К. преминал през несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано пътнотранспортно
произшествие, при което били нанесени имуществени вреди на посочения по-горе
автомобил. Твърди се, че към момента на настъпване на застрахователното събитие за лек
автомобил марка „**" с рег. ** имало сключена валидна застраховка „Каско +" в „**" ЕАД -
полица № 440119213112279 и след подадено уведомление в „**" ЕАД била образувана щета
№ **, изготвени били опис - заключение и ликвидационен акт, въз основа на които на
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в размер на
257,90 лева, с преводно нареждане за кредитен превод от 12.04.2021 г. Сочи се в исковата
молба, че увреждането било настъпило поради наличието на необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, което не могло да се вмени във вина на водача, като се твърди, че
пътят, по който се е движил автомобилът при настъпване на произшествието бил част от
републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът **". Твърди
се, че произшествието било настъпило в резултат на неизпълнение на произтичащо от
закона задължение на **" да поддържа пътя в изправно състояние, с което да осигурява
безопасното придвижване на участниците в движението, да сигнализира за наличието на
1
опасности по него, респективно да предприема мерки за тяхното ограничаване и
отстраняване. Твърди се, че във връзка с гореизложеното и на основание КЗ, до **" била
изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 272,90 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ** в размер от 257,90
лв. с включени 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата и, че към
поканата били приложени всички необходими доказателства за установяване на
горепосочената щета. Твърди се, че предвид обстоятелството, че **“ отказала да изплати
претендираното обезщетение ищецът предявява настоящата искова молба за възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение, доколкото същият отказа като приема за
изцяло неоснователен. Сочи се банкова сметка, на основание чл. 127, ал.4 от ГПК, за
заплащане на претендиралата сума, а именно: IBAN: ** В!С: UBBSBGSF при БАНКА ОББ.
Във връзка с гореизложеното и представените с исковата молба доказателства, се
моли съдът да постанови решение, с което да осъди **“ да заплати на „**" ЕАД сума в
размер на 272,90 лева / двеста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ - регресно
вземане по щета № **, както и да осъди ответника да заплати и дължимата законна лихва от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума,
както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
По делото е постъпила и конкретизация на исковата молба с вх. № 26012/15.12.2022
г., от адв. Лидия И.ова, съдебен адрес: гр. София, ул. „Юнак“ 24, ет. 2, ап. 4, тел. 02/987 63
39, в качеството й на процесуален представител на „**“ ЕАД, във връзка с допусната в
същата техническа грешка, с която моли съдът да има предвид следното уточнение, а
именно, че пътният инцидент бил настъпил на АМ „Тракия“ с посока от гр. Пловдив към гр.
София, в района на гр. Пазарджик, като водачът на МПС марка „**“ с рег. № ** е преминал
през паднал предмет на пътя, а не през дупка на пътното платно, както погрешно било
посочено в исковата молба.
В законно установения срок чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил отговор на
исковата молба с вх. № 25968/15.12.2022 г., от **” с адрес на управление: гр. Соф**,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на АПИ - инж. и И.ов, Областно
пътно управление - Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "**0, чрез пълномощник и
процесуален представител: юрист, началник отдел „Административно обслужване” Я. Г. Б.,
в който се изразява становище, че така предявеният иск е допустим, а по основателността на
иска, че предявеният иск е неоснователен, поради което се оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер. Поддържа се, че от представените писмени доказателства не се
установява наличието на причинно - следствена връзка между твърдяното пътно
произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила, не бил
установен по безспорен начин и механизма на осъществяване на 13.04.2020 г. на ПТП при
движение по Автомагистрала „Тракия”, посока от гр. Пловдив към гр. София, в района на
гр. Пазарджик. Твърди се, че нямало данни за размерите на дупката по дължина, широчина
и дълбочина, /ако е имало такава/, нито къде се е намирала, както и, че така описаният
2
механизъм на произшествие също бил недоказан.Твърди се, че не била установена и
скоростта, с която се е движил шофьорът, както и това дали същата е била съобразена с
условията на видимост. Твърди се, че водачът на МПС при избиране скоростта на
движението е бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя и на превозното средство,
с конкретните условия на видимост, трябвало било да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Твърди се, че било възможно
неспазването на правилата за движение да са довели до процесното ПТП, от което са
настъпили и щетите по автомобила. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, /така Решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV
г. о., ГК; Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2015 г., III г. о., ГК и др./.
Твърди се още,че не се установявало протиправно поведение на **” /АПИ/, Областно пътно
управление /ОПУ/ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата за поддържане на пътното платно на
територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е в
причинна връзка е настъпилите повреди по автомобила. Твърди се, че АПИ, ОПУ -
Пазарджик полагало системни грижи за поддържане на републиканските пътища, че
поддържането на процесния участък - Автомагистрала „Тракия“, посока Пловдив - София, в
района на гр. Пазарджик било възложено с договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-1/30.08.2019 г., сключен между **” и „а” ЕАД. Твърди се, че съгласно договора, на
изпълнителя били възложени дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации / на АМ „Тракия“ от км. 0+000 до
км. 208+181 по обособена позиция № 3 на територията на ОПУ- Пазарджик, където попада
и процесния участък - Автомагистрала „Тракия“, посока Пловдив - София, в района на гр.
Пазарджик.Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора, Възложителят възлагал, а
Изпълнителят приемал да извърши дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно
и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ „Тракия“ на
територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора е дължина
на пътната мрежа 241.904 км. По делото е постъпил допълнителен отговор от ответника
**”,в който с оглед направеното уточнение от ищеца с допълнението към исковата молба се
изразява становище, че без да се посочва видът, количеството и размерът на падналия на
платното предмет, това било недоказано. Твърди се, че АПИ, ОПУ - Пазарджик полагало
системни грижи за поддържане на републиканските пътища и съгласно действащия към
момента договор за обществена поръчка за поддържане на автомагистралата № РД-38-
1/30.08.2019 г. **“ /АПИ/ била възложила на „а“ ЕАД с месечно задание за месец април 2020
г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т. ч. сметка №
1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки; както и сметка № 1, шифър 1010 -
Извършване па периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
Твърди се, че възложените дейности са били изпълнени от поддържащата фирма и платени
3
от АПИ. Твърди се, че ПТП било станало на 13.04.2020 г., в 22.00 ч. АПИ, ОПУ - Пазарджик
не била имала обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно
отстраняване най- вероятно на случайно изпаднал предмет от предходно превозно средство.
Твърди се, че водачите били длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, като според ответника по обратния иск се
касаело за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което било настъпило ПТП, по
независещи от АПИ причини, поради което не следвало да се ангажира отговорността им,
тъй като липсвало виновно бездействие от тяхна страна. Сочат се доказателства и се
претендират съдебно- деловодни разноски.
В молбата с вх. №1993/25.01.2023 г. от ответника **”, относно привличане на трето
лице - помагач „а” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618,
област София /столица/, община Столична, р**, представлявано от И. С. С., на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК, ответникът моли съдът да допусне привличането на „а” ЕАД, ЕИК **,
като трето лице - помагач, като обосновава искането си за привличане на третото лице -
помагач с оглед на обстоятелството, че съгласно договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г., сключен между **” и „а” ЕАД, са били възложени на
изпълнителя по договора - дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ „ Тракия“ на
територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора с дължина
на пътната мрежа 241.904 км, където попадал и процесният участък. Твърди се, че в
договора за възлагане на обществена поръчка за поддържане - чл. 28 било договорено, че
при причиняване на ПТП и/или възникне щета в резултат на неизпълнение или некачествено
изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят „а” ЕАД носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Предвид горе
изложеното, се моли съдът да допусне привличането на „а” ЕАД, като трето лице - помагач.
В подадената искова молба с вх. №1994/25.01.2023 г. от **”, срещу „а” ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, област София /столица/, община Сто**
4, представлявано от И. С. С. предявява обратен иск с цена на иска - 272.90 лв. Поддържа
изложените по-горе обстоятелства за ангажиране на третото лице помагач за заплащане на
исковата сума във връзка със сключен между страните договор за обществена поръчка.
Твърди се, че с оглед на възможността да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на застраховането във вр. чл. 49 от ЗЗД спрямо АПИ и същата да бъде осъдена да заплати
обезщетение в размер на 272.90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
предявяване на исковата молба, то за **“ се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящия иск на основание на чл. 219, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Моли се
съдът, да приеме за съвместно разглеждане по настоящото дело, обратният иск срещу
третото лице, който да бъде разгледан при условията на евентуалност - ако бъде уважен
предявеният по настоящото дело против АПИ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на застраховането във вр. чл. 49 от ЗЗД, да бъде осъдено третото лице помагач - „а”
4
ЕАД, привлечено на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и ответник по този иск, да заплати
сумата от 272.90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на
исковата молба, както и да се присъдят направените съдебно деловодни разноски по
настоящия иск спрямо третото лице.
Съдът с Определение № 319/09.02.2023 г., на основание чл. 219 от ГПК е привлякъл
„а“ЕАД с ЕИК ** като трето лице помагач на страната на ответника А**а“, Областно пътно
управление Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, и е приел на основание чл.219, ал.3 от ГПК за
съвместно разглеждане предявения обратен иск.
В законно установения срок по чл. 131 от ГПК от третото лице помагач „а” ЕАД,
ЕИК **, по делото е постъпил отговор, в който се оспорват фактите и обстоятелствата в
главния, респективно в обратния искове и изцяло се оспорват исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Моли се съдът да ги отхвърли, като се излагат следните
аргументи : Твърди се, че липсват доказателства, които по безспорен начин да установят, че
събитието било настъпило на цитираното в исковата молба място. Поддържат се
направените от ответника по главния иск АПИ възражения в отговора на исковата молба в
частта относно неоснователността на главния иск. На следващо място се твърди, че
предявеният обратен иск от АПИ също бил неоснователен, тъй като липсвали доказателства,
които по безспорен начин да установят отговорността на „а“ ЕАД за настъпване на
събитието. Оспорва се и привличането на „а” ЕАД, като трето лице помагач, като се твърди,
че не била налице пряка причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение на
дружеството и настъпване на процесното произшествие. Оспорват се изцяло
обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са били причина за
уврежданията. Оспорва се представеното по делото Уведомление за щета ** от 15.04.2020 г.,
тъй като върху него липсвали подпис на лицето, както и данни за лицето, което го било
подало, поради което липсвало валидно иницииране на производство по уведомяване за
наличие на щета на застрахования автомобил. Липсвали данни посоченият като водач на
автомобила, да е бил упълномощен от собственика да извършва такива действия. На
следващо място се оспорва Опис - заключение по щета ** от 15.04.2020 г., доколкото
същият е бил подписан от Кирил Атанасов, като се твърди, че не са били представени
доказателства за упълномощаването му. Твърди се още, че приложеното по делото
Възлагателно писмо №237170/25.11.2020г. било до „Автосервиз Марг-валт“ ЕООД и в него
било посочено, че било съгласно сключен със същото договор, но този договор не бил
индивидуализиран - липсвали номер и дата на договора. Твърди се, че в тази насока не били
представени доказателства, както и, че по делото, не бил представен и съответния договор,
за да бъде направен обоснован извод, че в действителност е налице сключен такъв договор.
Оспорва се съдържанието и на : Фактура №**********/30.03.2021 г. за извършен ремонт по
щета № 0**/20 г. на стойност 257.90лв. и Фактура №**********/ 25.01.2021 г. на стойност
34,04лв. и Калкулация на претенция №0**/15.04.2020 г., като се излагат подробни
съображения. Оспорва се също така механизмът на ПТП, при твърдения, че същият бил
протиречив, доколкото било посочено, че бил в следствие на преминаване „през
5
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно“ /съгласно исковата молба/ и
„през паднал предмет на пътя“ (съгласно Уведомление за щета№**). В случай, че съдът
приеме, че процесното транспортно произшествие се е осъществило, да се счита, че
неговото реализиране се дължало на поведението на водача, като се твърди, че с
поведението си водачът на МПС бил допринесъл за настъпването на произшествието, като е
управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл.20. ал. 2 от ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случаи на необходимост да спрат, косато възникне опасност за движението.“
С оглед изложените съображения и поради недоказаност, на основната предпоставка
по предявения обратен иск - неизпълнение на договора от ответника по иска, което да се
намирало във връзка с процесното ПТП, според третото лице помагач, същият като
неоснователен следвало да бъде отхвърлен. Моли се съдът да отхвърли изцяло предявените
претенции по главния, респективно по обратния иск като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представените и неоспорени от страните писмени доказателства се установява
съществуването на валидно застрахователно правоотношение/ по застрахователна полица /
за лек автомобил марка „**" с рег. ** по застраховка „Каско +" в „**" ЕАД - полица №
440119213112279 със срок на действие 29.10.2019 г. до 28.10.2020 г. – т.е. включително и
към датата на настъпване на застрахователното събитие / 13.04.2020 г./ Безспорно при
излагане на обстоятелствата в исковата молба в част от съдържанието са допуснати
технически грешки относно твърдяната причина за настъпване на ПТП, които грешки са
отстранени и коригирани в хода на процеса с допълнение към първоначално предявената
искова молба.След корекцията се претендира, че пътният инцидент бил настъпил на АМ
„Тракия“ с посока от гр. Пловдив към гр. София, в района на гр. Пазарджик, като водачът на
МПС марка „**“ с рег. № ** е преминал през паднал предмет на пътя, а не през дупка на
пътното платно, както погрешно било посочено в исковата молба.
Установява се безспорно, че след като е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие с уведомление за щета № ** от 15.04.2020 година,
застрахователят е образувал преписка по щета № **. Повредите по автомобила и степените
на увреждане са констатирани с първоначален опис-заключение по щета: №**/ 15.04.2020
година, както и калкулация на претенция №**/ 15.04.2020 г.
6
На 25.11.2020 година „**Е" ЕАД е издало възлагателно писмо за извършване на
ремонт, като този ремонт на автомобила е бил извършен в автосервиз „ Март-валт „ ЕООД.
Слез отремонтирането автомобилът е предаден на водача му М. К., с приемо- предавателен
протокол от 30.03.2021 г. и е приет от същия без забележки и възражения. За ремонта на
автомобила е била издадена фактура № **********/30.03.2021 г. от „ДЗИ - 03" ЕАД за
сумата от 257,90 лева с ДДС.На същата стойност е определена щетата по процесния
автомобил съгласно ликвидационен акт от 06.04.2021 г., като посочената по-горе сума е
била заплатена от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на автосервиза„ Март – Валт „
ЕООД на 12.04.2021 г.
С регресна покана от 09.07.2021 г., ищецът е поканил Областно пътно управление
гр. Пазарджик да му възстанови заплатена по щетата сума в размер на 257,90 лв., както и
15,00 лв. ликвидационни разходи. С писмо изх. № 53-00-688/21.07.2021 г. директорът на
ОПУ гр. Пазарджик е отказал заплащането на посочената сума.
Няма данни, както и твърдения, ответникът в настоящото производство да е
заплатил тази сума на застрахователя.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят М. С. К.
поддържа, че на процесната дата 13.04.2020 г. той е управлявал автомобил с рег. № **, като
поддържа, че той се движел по АМ Тракия в посока гр. Пловдив към гр. София и в пътния
участък където са входовете за гр. Пазарджик видял в последния момент нещо дребно на
пътното платно – като скоба или метална пластина. Тъй като гумата на автомобила
настъпила това парче, тя гръмнала и от парчетата каучук се счупил подкалника на калника и
прага на автомобила. Уточнява, че се касае за предна дясна гума. Водачът успял да остане на
платното и спрял за да си смени гумата. Продължил пътя с резервната. Поддържа, че видял
в последния момент предмета на платното и не успял да отреагира по друг начин. Движел се
с разрешена скорост по магистралата 120-130 км/ч. Времето било сухо и слънчево. На пътя
не е имало знаци, които да обозначават препятствието. Препятствието по негов спомен
представлявало дребно парче метал, може би с големината на цигарена кутия. Не е
категоричен за времето на ПТП, но поддържа, че е било през деня. Не може да даде по-
точно описание на обстоятелствата. Не си спомня преди него да е имало друго ПТП. Не си
спомня от къде е изпаднал предмета на пътя. Забелязал предмета непосредствено преди
удара. Не е сигнализирал полицията, просто извадил резервната гума и я сменил.
Заключението на допуснатата по делото СТЕ е прието без възражения от страните и
съдът цени това заключение изцяло като компетентно изготвено и надлежно обосновано.
Според експерта най- вероятния механизъм на протичане на процесното ПТП в посока от
гр. Пловдив към гр. София в района на гр. Пазарджик движейки се в дясната лента за
интензивно движение при благоприятни пътно- климатични условия и ненатоварен график
със скорост около 120 км./ч л.а. „**“ с рег. № СА ** с водач М. К. е преминал с дясна
предна гума през неустановен метален предмет с размери 10-15 см. Най- вероятно
предметът е бил с остър режещ ръб и се е вклинил в предна дясна гума, при което тя
внезапно се е спукала. От нея се отделят структурни отломки, които в резултат на
7
инерцията при въртенето и смачкването на гумата, удрят и увреждат прилежащия преден
десен подкапник и предния край на облицовката. ВЛ Ф. дава заключение, че необходимата
сума за възстановяване на щетите по автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на сумата в размер от 257,9 лв.,
плюс 15,00 лв. обичайни разходи за приключване на щетата от застрахователя. Получените
повреди на автомобила и описани в щетата от ДЗИ, съответстват да са получени по
изяснения механизъм на произшествието. Заключението е, че е налице причинно-
следствена връзка между щетите нанесени на автомобила и изяснения механизъм на
произшествието.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното : Предявеният
главен иск е регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на
вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната А**а” с
правно основание основание чл.49, във връзка с чл. 410 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Правото на застрахователя по застраховка “Автокаско” да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е
платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне – чл.410 ал.1 от КЗ.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и протиправното поведение,
вреди и причинна връзка между протиправното поведение на причинителя и претърпените
вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на А**а”,
гр.София по чл.49 от ЗЗД, при която възложителят като юридическо лице не отговаря заради
своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Анализът на събраните по делото данни, писмени доказателства и заключението на
ВЛ Ф. дава основание на съда да приеме за безспорно установено, че на 13.04.2020 г. е
настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на процесния автомобил на
препятствие върху пътното платно - метален предмет с неголеми размери / около 10-15 см. /
на автомагистрала „Тракия „ в посока гр. София, в близост до изходите за гр. Пазарджик.
В случая не се твърди и не се установява, при настъпването на ПТП да са
сигнализирани служителите на КАТ и да е съставен протокол за ПТП. Поначало обаче,
непротиречива е съдебната практика, в която се приема, че дори при съставянето на такъв
документ в частта относно механизма на настъпилото ПТП, той не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, съставило акта. Обстоятелствата очертаващи този механизъм могат да
се доказват с всички допустими от закона доказателствени средства.
От ангажираните в хода на настоящото производство писмени, гласни доказателства
и заключението на допуснатата СТЕ може обосновано да се приеме, че механизмът на
настъпването му е такъв какъвто е очертан в показанията на водача на л.а. М. К.. Същият
твърди, че е управлявал пострадалото МПС по АМ „Тракия“ и е достигнал до участък, в
8
близост до изходите за гр. Пазарджик. Вярно е, че показанията на свидетеля не са
достатъчно точни и той има колебания относно посоката на движение / дали в посока
София или в посока Пловдив/, като съдът държи сметка за продължителния период от
време, изтекъл от процесното събитие / около четири години /. Но от друга страна взема
предвид, че тези гласни доказателства са изключително точни и последователни за мястото
на ПТП / при движение по автомагистралата в близост до изходите за гр. Пазарджик / и за
другите релевантни към механизма обстоятелства, а именно – процесното ПТП е настъпило
в светлата част на деня, при сухо време и добра видимост, при движение в дясната лента и
при сравнително слаба натовареност на пътя. Точно в платното, в което се е движел с
разрешена скорост по магистралата, автомобилът управляван от св. К. се натъкнал на
сравнително малък метален предмет на пътя и след като автомобилът преминал през него –
пукнал предна дясна гума. От високата скорост при движението, парчетата от каучука
причинили и допълнителни щети по предкалника и праг на автомобила в тази му част.
Съдът съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК, след анализ на показанията на този
свидетел, който е водачът на пострадалия автомобил, но при съпоставката им с останалите
събрани доказателства счита, намира че същите следва да бъдат ценени, тъй като са ясни,
непротиречиви, последователни и отразяват лични впечатления.Доказателствената сила на
тези показания не се опровергават от други събрани в настоящото производство
доказателства. Заключението на ВЛ Ф. също дава категорични изводи затова, че получените
повреди на автомобила и описани в щетата на ДЗИ съответстват да са получени от
изяснения механизъм на произшествието и е налице причинно- следствена връзка между
щетите нанесени на процесния автомобил и механизма на ПТП.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, като вещото лице е приело, че необходимата сума за възстановяване на щетите
по автомобила с включен ДДС към датата на ПТП съответства на определената в
представената по делото калкулация и фактура № **********/ 30.03.2021 г. и е в размер от
257,90 лв. Не са събрани каквито и да било доказателства, от които съдът да направи извод,
че произшествието е било предотвратимо при поведение на водача различно от описаното
в неговите показания.
С оглед на така събраните по делото доказателства, които не са оспорени от
страните, съдът приема за доказано по делото, че причината за настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден застрахования при ищеца
автомобил, е намиращото се на пътя подвижно препятствие - метален предмет с неизяснен
произход с големина около 10-15 см.
Затова съдът приема,че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за
настъпило ПТП в пътен участък, за който той отговоря за безопасността на движението и
9
изправността на този магистрален участък и за незабавно отстраняване на предмети и
обекти в обхвата на магистралата., които по своя характер и естество застрашават
сигурността на движението. Съгласно чл. 29 от Закона за пътищата, Агенцията и Общините
поддържат републиканските и общинските пътища, а съгласно чл. 30 ал.1 ЗП, само
Агенцията осъществява дейностите по изграждането и ремонта и поддръжката на
републиканските пътища. В конкретния случай е налице неизпълнение на задълженията на
Агенция пътна инфраструктура за поддържането на републиканските пътища, в частност -
не е извършила дейности в процесния магистрален участък по отстраняване на обекти в
обхвата на магистралата, които обективно пречат за нормалното движение и преминаване
на пътните средства. Не е налице протиречие между декларираните от водача на
автомобила щети пред застрахователя и реално отстранените такива от доверения сервиз
извършил ремонта на повредените части и детайли на автомобила. Експертът е категоричен,
че средствата вложени за отстраняване на щетите съответстват на процесната сума.
Стойността на извършените дейности от сервиза, които са заплатени от застрахователя са
надлежно установени и същите съответстват на реално извършените ремонтни дейности и
цени. Сумата е надлежно изплатена от застрахователя на доверения сервиз / обстоятелство,
които ответникът изрично е заявил, че не оспорва /. В резултат на това за застрахователя е
възникнало правото да се суброгира в правата на застрахования собственик на автомобила
и да иска възстановяването на средствата от причинителя на увреждането, който отговаря за
сигурността и безопастността на движението по републиканската пътна мрежа на основание
чл. 410 ал.1 КЗ . Претенцията е основателна и следва да бъде уважена в претендирания
размер от 272,90 лв., от които 257,90 лв. заплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв.
обичайни разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По предявения от „Агенция пътна инфраструктура „ против третото лице помагач
„а“ ЕАД обратен иск.
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален и разглеждането
му е поставено в зависимост от произнасянето на съда по спора във връзка с предявения
първоначален иск. Доколкото настоящият съдебен състав намира първоначалния иск за
основателен, следва да разгледа и предявения от ответника срещу третото лице, обратен иск.
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че
съгласно действащия към момента на процесната събитие договор за обществена поръчка за
поддържане на автомагистралата № РД-38-1/30.08.2019 г., страните АПИ и „а „ ЕАД са
уговорили ежемесечно да се извършва охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на магистралата, която следи и за възникнали нередности. Ежемесечно се извършва
също и периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата / съгласно чл.
1 превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации
на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ
Стара Загора с дължина на пътната мрежа 241.904 км.
**“ /АПИ/ е възложила на „а“ ЕАД с месечно задание за месец април 2020 г.
10
изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т. ч. сметка № 1,
шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки; както и сметка № 1. шифър 1010 -
Извършване па периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
Не е спорно, че възложените дейности са изпълнени от поддържащата фирма и
платени от АПИ, видно от: сертификат № 17 по месечно задание за м. април 2020 г. за
действително изпълнени и приети ремонтни работи по сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на
пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, протокол от 13.05.2020
г. между ОГГУ - Пазарджик и „а“ ЕАД за проверка на охраняваните пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на магистралата, участъка на ОПУ - Пазарджик - за месец април
2020 г., шифър 1008;обобщена и подробна количествени сметки за установяване на
извършените работи от поддържащата фирма /охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата/ - организационни мероприятия - сметка 1 за
м. април 2020 г.; сертификат № 17.2 по месечно задание за м. април 2020 г. за действително
изпълнени и приети ремонтни работи вкл. по сметка № 1, шифър 1010 - Извършване на
периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата, протокол от м.
05.2020 г. между ОПУ - Пазарджик и „а“ ЕАД за извършен периодичен оглед /месец април
2020 г./ и отстраняване на обекти в обхвата на участъка на ОПУ - Пазарджик от АМ
„Тракия“, шифър 1010; обобщени и подробни количествени сметки за установяване на
извършените работи от поддържащата фирма /периодичен оглед и отстраняване на обекти в
обхвата на магистралата/ - организационни мероприятия - сметки 1 за м. април 2020 г.
В чл. 28 от същия договор е уредено, че при причиняване на ПТП и/или възникване
щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както
и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, изпълнителят „а” ЕАД носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди.
При тези фактически данни, районният съд намира, че предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 54 ЗЗД във връзка с чл. 28 от сключения между страните договор – е
основателен.
Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1т.1 от ЗП републиканските
пътища се управляват от **“. По настоящото дело не е спорно, че процесната АМ е част от
републиканската пътна мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП **“ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно чл.3 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според чл.167, ал.1
от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най- кратък срок. В разпоредбата на пар.1,т.19 от ППЗДвП се
сочи, че „препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и
11
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. По настоящото дело е установено, че на АМ е имало метален предмет с
неустановен произход с размери 10-15 см., който представлява препятствие по смисъла на
цитираната разпоредба и създава опасност от възникване на ПТП.
От анализа на сключения между жалбоподателя и третото лице-помагач договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-17/01.09.2015 г. се установява, че дейностите по
поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни допълнителни и
извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число
на месеца, предшестващ изпълнението като при забава от страна на възложителя да
представи заданието в този срок, срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата.
Допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко време, но в срок не по-
малък от три работни дни преди началото на работите. Извънредни задания - в случаи на
настъпване на непредвидени обстоятелства възложителят и/или директорите на съответните
Областни пътни управления имат право да възлагат писмено възникналите работи, които са
пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на движението.
Изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи. В
срок от три дни от възникване на непредвиденото обстоятелство, разпоредените работи се
оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя.
Установява се от представените и неоспорени от страните писмени доказателства, че
с месечно задание за м.април 2020 г. на изпълнителя е възложено да извършва периодичен
оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата. От това следва, че задължение на
изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка е било да следи за наличие на
препятствия по пътния участък, за който отговаря, в т.ч. и мястото, на което е възникнало
процесното ПТП. Самият факт, че е възникнал пътен инцидент – с намиращ се на пътното
платно метален предмет сочи, че изпълнителят не е изпълнил задължението, възложено му
с месечното задание за м.април 2020 г., да отстранява всички препятствия и предмети на
поверения му пътен участък. Тъй като това задължение му е било възложено с месечно
задание, не е било необходимо на изпълнителя да бъде възлагано извънредно задание да
следи за предмети и препятствия на пътя. На основание чл.28 от договора за възлагане на
обществена поръчка отговорността в този случай се носи от изпълнителя, поради което
предявеният осъдителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума от 272,90 лв.
– считано от датата на подаване на обратния иск - 25.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението
му спрямо ищеца по първоначалния иск, респ. условно, тъй като ответникът по обратния
иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск
изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се
12
присъдят в полза на ищеца, както следва : Ответникът АПИ следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер от 573,00 лв., от които държавна такса в размер от 50,00
лв., възнаграждение на ВЛ в размер на 350,00 лв., такса за издаване на удостоверение в
размер от 5,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 168,00 лв. с ДДС. Ответникът по
обратния иск – „а „ ЕАД ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск
възнаграждение за юрисконсулт в размер от 300,00 лв., а по сметка на ПзРС държавна такса
в размер от 50,00 лв. по уважения обратен иск.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСЪЖДА **А – София, със съдебен адрес на управление: гр. **, чрез своето
подразделение – специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с адрес на
управление: гр. **, да заплати на „**е“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, район **, представлявано от ** и б В.ева, със съдебен адрес: гр. С**4 чрез
адв. Б. / с участие на „а „ ЕАД гр. София, като трето лице помагач / по искове с правно
основание чл.410 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - сумата от 272,90 лв.
– представляваща регресно вземане по щета ** на основание чл.410 ал.1 от КЗ за
изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при ПТП на автомагистрала
„Тракия“ на 13.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сторените в настоящото
производство разноски в размер от 573,00 лв.
ОСЪЖДА „ а „ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** да заплати
на **А – София, със съдебен адрес на управление: гр. **, чрез своето подразделение –
специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с адрес на управление: гр. **, по
предявен обратен иск сумата в размер на 272,90 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на обратния иск - 25.01.2023 г. до окончателното изплащане, ПРИ
УСЛОВИЕ, че тази сума, ведно със законната лихва бъде платена от **А – София на „**е“
ЕАД, ЕИК: ** като регресно вземане по щета ** на основание чл.410 ал.1 от КЗ за
изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при ПТП на автомагистрала
„Тракия“ на 13.04.2020 г.
ОСЪЖДА „ а „ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** да заплати
на **А – София, със съдебен адрес на управление: гр. **, чрез своето подразделение –
специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с адрес на управление: гр. **
сторените по делото разноски в размер от 300,00 лв.
ОСЪЖДА „ а „ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** да заплати
по сметка на ПзРС държавна такса по уважения обратен иск в размер от 50,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14