№ 19
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Д.
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000576 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
ЗД„Бул инс“АД, ЕИК *********, чрез адв.М.Г. от САК насочена против Решение №
260457/16.03.2021 г., постановено по т.д. № 1206/2019 г. по описа на СГС, ТО, с която
предявеният против въззивника иск с правно основание чл.432, а.1 КЗ от
„Аутотехника“ООД, ЕИК ********* е уважен за сумата от 18 080 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени щети на собствения на ищцовото дружество
л.а.м.“Рено Клио“, с ДК № ********, претърпени в резултат на ПТП на Автомагистрала
Тракия, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П. Н. М. – ЕГН **********, управлявал
автомобил „Мицубиши Каризма“ с ДК № ********, при съдържание на алкохол в кръвта
2,87%, съгласно съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-
14255/04.12.2017 г. от М. М. – мл.автоконтрольор при ОД на МВР гр.Стара Загора, който
водач управлявал автомобил със сключена със ЗД“Бул инс“АД застраховка „Гражданска
отговорност на МПС и във връзка с което събитие била образувана щета № ********** по
описа на ЗД“Бул инс“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на молбата – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в жалбата, че в обжалваната му отхвърлителна част първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване на фактите по
делото, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа се, че в случая ищецът в производството не установил при пълно и главно
доказване така, както му е вменено от съда, кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане, съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД – че е
извършено виновно от деликвента противоправно деяние – застрахователно събитие, в
срока на действие на застрахователния договор, от което са настъпили вреди, техния размер,
както и че същите са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие.
1
Поддържа се и че от събраните по делото доказателства не се установил механизма на
настъпване на процесното ПТП, поради която причина и неустановено останало наличието
на един от елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – виновното и противоправно
поведение на застрахования при въззивното дружество водач П.М..
Акцентира се, че нито една от изслушаните по делото автотехнически експертизи –
единична и тройна, не е отговорила на въпроса какъв е механизма на настъпване на
процесното ПТП, а в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ в приобщения констативен
протокол било отразено „поради употреба на алкохол над 1,2 промила“.
В този смисъл изведен в разрез с установените съдопроизводствени правила и
необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е основателен и
доказан.
По подробно изложени доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и по съществото на спора да
отхвърли предявените от въззиваемата страна искове против ответника застраховател.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея
доводи и поддържа правилност на атакуваното решение.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове по
чл.432 КЗ, във вр. с чл.498, ал.3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Аутотехника“ООД, чрез адв.Р. К.
против ЗД „Бул инс“АД.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищцовото дружество е официален вносител на
автомобилите с марка „Сеат” за българския пазар и същевременно
е франчайзингов партньор на „Херц Интернешънъл Лимитид”, САЩ (франчайзополучател),
част от групата „HERTZ”.
Основна част от неговата дейност била съсредоточена върху отдаването на лизинг
(оперативен или финансов) и наем на широка гама моторни превозни средства на различни
физически и юридически лица, като именно във връзка с предмета си на дейност
дружеството притежавало множество автомобили, един от които на 01.12.2017 г. участвал в
ПТП, за причиняването на което вина имал другият участник в инцидента. Последният
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното
застрахователно дружество /застрахователна полица № BG/02/117002187326/, поради което
и „Аутотехника” ООД предявило претенции за заплащане на застрахователно обезщетение
срещу застрахователя, който завел Щета №********** за л.а.м. „Рено Клио“, с ДК №
******** и рама № VF17RBF0A57716881
Твърдяло се е, че щетата била резултат от настъпило на АМ - Тракия транспортно
произшествие, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П. Н. М., който управлявал
автомобил „Мицубиши Каризма“, ДК № ******** със съдържание на алкохол в кръвта
2,87%. Последният факт бил установен от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1228р-14255/04.12.2017 г. от М. М. - мл.автоконтрольор при ОД на МВР- гр. Стара
Загора.
Застрахователят направил оглед на повредения автомобил и по реда на чл. 496 от КЗ е
обявил “тотална щета" като е поискал от дружеството прекратяване на неговата регистрация
по реда на чл. 390, т. 1 от КЗ. Това било сторено на 02.04.2019 г., като всички документи
във връзка с това били предадени на застрахователя.
Твърдяло се е и че към настоящия момент ответникът застраховател все още не е
заплатил дължимото обезщетение по посочената щета и съответно не е определил неговия
размер.
Поради обявената тотална щета и прекратена регистрация на автомобила е
поддържано, че стойността на застрахователното обезщетение възлиза на действителната
стойност на увреденото МПС, определена към момента на ПТП – 01.12.2017 г., към който
момент същото било почти ново - датата на първата му регистрация била 31.03.2017 г.
2
Затова застрахователното обезщетение било в размер на 26 000 лева.
Въпреки многократно водените разговори не се достигнало до извънсъдебно
разрешаване на спора между страните по делото.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника застраховател
да заплати на ищцовото дружество сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесените на собствения на „Аутотехника“ООД л.а.м.“Рено Крио“, с ДК №
******** в резултат на настъпило на АМ Тракия на 01.12.2017 г. ПТП по вина на П.М.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяването
иска занапред и заедно с всички разноски по делото.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по
основание и размер.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца, че на 01.12.2017 г. е настъпило
ПТП на АМ „Тракия“ между посочените в исковата молба автомобили, както и наличието
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ /“ГО“/ между ЗД“Бул инс“АД и собственика на л.а.м.„Мицубиши Каризма“ с
ДК № ******** към 01.12.2017 г.
Оспорило е останалите твърдения, касателно причината за настъпване на ПТП -
противоправното и виновно поведение на водача П.М., поради липсата на доказателства,
установяващи такова.
Възразило е, че от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба не
ставало ясно при какъв механизъм е настъпило процесното ПТП, а отделно от това липсвали
и доказателства, установяващи причините за настъпването му. Липсвали и такива,
установяващи наличие на вина и противоправно поведение на водача П.М..
Отделно от изложеното е оспорил предявеният иск и като неоснователно завишен по
размер, предвид че претендирания такъв от 26 000 не отговарял на действителния размер на
щетите по средно пазарни цени. Оспорил е и твърдението, че действителната стойност на
увреденото МПС, собственост на ищеца, е 26 000 лева към датата на неговото увреждане -
01.12.2017 г.
Поддържал е, че е имало останали запазени части, равняващи се на 25 % от
действителната стойност на увреденото МПС, които били собственост на увреденото лице и
ако то получи обезщетение, същото следва да се намали със стойността на запазените части.
Последното с оглед избягване възможността за неоснователно обогатяване на ищеца за
сметка на ответника.
Възразил е, че при налична „тотална щета“ на увреденото МПС обезщетението, което
се дължи, е в размер на 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП -
01.12.2017 г.
В хода на производството като трето лице помагач на страната на ответника е
привлечен и водачът на л.а.м. „Мицубиши Каризма“ П.М..
Същият не е взел становище по предявените искове и не е ангажирал доказателства.
С определение на първоинстанционния съд от о.с.з. от 07.02.2021 г. по искане на
ищеца е допуснато изменение на размера на предявения главен иск, който е намален до
сумата от 18 080 лева.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, при надлежно упражнено право на иск в
лицето на ищеца, в съответната форма.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност, въззивната инстанция
съобрази следното от фактическа и правна страна:
3
Страните не са спорили и с доклада си по реда на чл.146 ГПК първоинстанционният
съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване релевантните за предмета на спора
факти, че ищецът-въззиваем е собственик на л.а.м.“Рено Клио“ с ДК № ********; че на
01.12.2017 г. между същото и л.а.м.“Мицубиши Каризма“ с ДК № 1262 КА, управляван от
П. Н. М. е настъпило ПТП; че гражданската отговорност на последния от посочените
автомобили е била застрахована при ответника-въззивник по договор за задължителна
застраховка „ГО“, валидна и към датата на произшествието.
По отношение на останалите спорни между страните факти, а именно – механизма на
настъпване на ПТП-то, вкл. – поведението на водачите на автомобилите по повод на
същото, по делото са събрани писмени доказателства и са допуснати единична и тройна
съдебно автотехнически експертизи.
Така според отразеното в приобщения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1228р-14255/04.12.2017 г., изготвен от мл.автоконтрольор при ОД на МВР гр. Стара
Загора на 01.12.2017 г. около 21,00 ч., на посочената дата на АМ Тракия , км 221+500
настъпило ПТП, в което са участвали три автомобила – съответно л.а.м.
„Мицубиши Каризма“ с ДК № ********, управляван от П. Н. М.; л.а.м. „Рено Каптур“ с ДК
№ ******* и л.а.м.“Рено Клио“ с ДК № ********.
Отразено е в протокола, че е констатирана тотална щета, без да е конкретизирано по
отношение на кой от леките автомобили, вкл. са посочени имената на пострадалите при
произшествието лица, общо четири на брой.
В графа обстоятелства и причина за РТР е посочено единствено – „поради употреба на
алкохол над 1,2%“, без да е конкретизирано за кой от водачите на участвалите в
произшествието автомобили се отнася посочената констатация и въз основа на какви данни,
като е отразено, че е взето отношение към участник № 1 /П.М./, за който е издаден АУАН №
0288126/02.12.2017 г.
Видно е от приложеното към Писмо с изх.№ 122800-23829/26.09.2019 г. на ОД на МВР
Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ заверено копие на Наказателно постановление № 17-
1228-004314/03.01.2018 г., че същото е издадено въз основа на посочения по-горе АУАН №
0288126/02.12.2017 г. срещу П. Н. М..
Според мотивационната част на постановлението на 01.12.2017 г. около 20.50 ч. П.М. е
управлявал л.а.м.„Мицубиши Каризма“ с ДК № ******** в община Раднево на път
Автомагистрала А-1 същият , км 221+500, собственост на Я. Д., след употребата на алкохол
с концентрация 2,87 на хиляда промила на издишания въздух, изпробван с техническо
средство - Алкотест дрегер 7510-001, с проба № 07079 в 22.064 ч. на 01.12.2017 г., не носи
свидетелство за управление на МПС контролен талон към него и е причинил ПТП-ЗМ
№319.
За извършените от него нарушения на ЗДвП – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред, не носене на свидетелство
за управление на МПС от съответната категория, не носене на контролен талон и на
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, са му наложени административни
наказания, като за първото от нарушенията преписката е прекратена и е изпратена с данни за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК на РП Раднево.
Отразено е върху наказателното постановление, че е не е обжалвано и е влязло в сила
на 24.04.2018 г.
Сред приложените по образуваната пред въззивното дружество щета №
********** документи – опис №2 на щета и описи по претенция – 2 бр., е налично и
съобщение за произшествие /л.84 от първоинстанционното дело/, изготвено на 04.12.2017 г.
от Р. Д. – водачът на л.а.м.“Рено Клио“ с ДК № ******** към момента на произшествието.
В частта относно причините за настъпването на щетата /произшествието Д. е посочил
обстоятелството, че в лявата лента за движение по АМ Тракия, в която се движел той, имало
спрял без включени светлини или други светлоотразителни пособия лек автомобил.
Следва да се подчертае, че в обясненията си този водач не сочи с каква скорост се е
движил, кога е възприел спрелия автомобил, вкл. – какво е било участието на третия от
автомобилите – м.“Рено Каптур“ в произшествието, доколкото същият е посочен като такъв
4
в констативния протокол, изготвен от служителя на ОД на МВР Стара Загора.
Освен изложеното според решаващият въззивен състав по правната си природа
обсъжданият документ е частен свидетелстващ, предвид че материализира изявление на
издателя му относно възприети от него факти.
Ето защо и същият следва да се разглежда единствено като извънсъдебно писмено
твърдение на заинтересована страна - участникът в произшествието, управлявал собствения
на ищеца-въззиваем автомобил, т.к. издателят му удостоверява единствено изгодни за себе
си факти.
В този смисъл в обсъжданата му част, касаеща механизма на настъпилото ПТП, същото
не следва да се кредитира, предвид че описаният механизъм на настъпване на
произшествието от единия от участниците в него не се установява по никакъв начин от
останалите събрани и обсъдени по делото доказателства.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и факта, че нито в констативния
протокол, изготвен от служител на ОД на МВР Стара Загора, нито в обсъденото наказателно
постановление /АУАН не е представен по делото/, на водача на л.а.м.“Мицубиши Каризма“
не е вменено извършване на нарушение по смисъла на ЗДвП по смисъла на чл.94 ЗДвП или
друг текст от същия закон.
В хода на първоинстанционното производство са били изслушани единична и тройна
съдебно автотехнически експертизи, като само първата е отговорила на релевантните за
предмета на производството въпроси относно механизма на настъпване на процесното ПТП
и причинно-следствената му връзка с настъпилата щета за собствения на въззиваемото
дружество лек автомобил.
Експертизата е съобразила факта, че от обсъдения вече Констативен протокол за ПТП
не могат да се почерпят данни за механизма на настъпване на произшествието.
Съобразила е и обясненията на водача на л.а.м. „Рено Клио“, също обсъдени по-горе и
в този смисъл на втория от поставените му въпроси – относно наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП - неговия механизъм и нанесените върху
автомобила „Рено Клио“ щети е отговорило, че съобразно констатираните увреждания
/изключително в предната част/ и обясненията на водача описаните увреждания могат да
бъдат получени при процесното ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с него.
За разлика от първоинстанционния съд въззивната инстанция счита, че в посочената
й част единичната експертиза не следва да се кредитира, доколкото решаващите й изводи са
основани единствено на данните, почерпени от изложените в писмен вид твърдения на
единия от участниците в процесното произшествие, който, както вече се посочи, също не се
кредитират.
В останала част от това вещото лице е докладвало, че определената от него пазарната
стойност на процесния автомобил възлиза на 18 900 лв. с ДДС, а стойността на запазените
части - в размер на 15% от действителната стойност на автомобила.
И т.к. размерът на дължимото обезщетение при условията на тотална шега се
определя, като действителната стойност на автомобила се намали със запазената част,
размерът на дължимото обезщетение е определен на 16 065 лв.
Изслушаната тройна експертиза е дала различен отговор на поставените й въпроси
относно пазарната стойност на процесния автомобил, с вкл. ДДС, както и процентът на
запазените части, съответно тяхната стойност към датата на увреждането - 01.12.2017 г.
Според нея средно пазарната стойност на пазарен аналог на л.а.м.„Рено Клио“, с рег.
№ ******** към датата на събитието е 22 600 лв. с ДДС, а средно стойността на запазените
части - около 20% от действителната стойност или 4 520 лв. с вкл. ДДС.
Експертизата не е била оспорена от страните и следва да се кредитира, като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Същата е съобразена с установеното от приобщените писмени доказателства,
установяващи безспорно фактът, че по отношение на л.а.м.„Рено Клио" с рег.№ ******* е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.1 от КЗ /разменена кореспонденция между
страните, свидетелство част І за посочения автомобил, върху което е отразено, че същият е
5
прекратена на 02.04.2019 г. регистрация, удостоверение рег. № 194134005277/02.04.2019 г.
на Отдел ПП-при СДВР/.
С оглед така установеното от фактическа страна въззивната инстанция приема за
основателни възраженията във въззивната жалба относно необосноваността на извода на
първоинстанционния съд за установяване наличието на фактическия състав на чл.432, ал.1
КЗ в конкретния казус.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ сочи, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като чл.432, ал.1 КЗ установява право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента, при спазване изискванията на чл.380 КЗ /което в
случая безсъмнено е установено, че е налице/.
Така за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по смисъла на чл.432, ал.1
КЗ, следва да се установи наличието на сложния фактически състав, включващ: 1/ наличие
на валидно застрахователно правоотношение, основано на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между застрахователя и деликвента; 2/ наличие на
предпоставките на чл.45 ЗЗД, които пораждат отговорността на прекия причинител на
вредите спрямо увреденото лице, а именно: извършено от застрахования противоправно
деяние, настъпване на вреди за пострадалия от последното, които да са в причинно
следствена връзка с вредоносния резултат, като вината на деликвента се предполага и е в
тежест на оспорващия наличието й да обори тези установена от закона презумпция.
В конкретния казус в отлика от първоинстанционния съд решаващият състав приема,
че ищецът-въззиваем не е установил при условието на пълно и главно доказване наличието
на посочените по-горе в п.2 елементи от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 КЗ, а
именно – че застрахованият при въззивното дружество водач на л.а.м. „Мицубиши
Каризма“ е осъществил виновно и противоправно процесното ПТП, имащо характер на
настъпило застрахователно събитие и че от последното за „Аутотехника“ООД са произтекли
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане до степен на тотална щета на собствения му
лек автомобил м.“Рено Клио“.
Горният извод се налага поради обстоятелството, че ищецът-въззиваем, който носи
доказателствената тежест да установи при условието на пълно и главно доказване
твърдените по-горе факти, не е ангажирал в хода на процеса доказателства за това.
Подробно обсъдените констативен протокол и наказателно постановление не
установяват по никакъв начин твърденията въззиваемата страна, че конкретно посочено и
констатирано от органите на МВР виновно и противоправно поведение на третото лице
помагач П.М. е довело до настъпване на застрахователното събитие.
Те установяват безсъмнено единствено, че на 01.12.2017 г. М. е управлявал
л.а.м.“Мицубиши Каризма“ с ДК № ******** , извършвайки няколко конкретно посочени в
Наказателното постановление адм.нарушения по смисъла на ЗДвП – след употребата на
алкохол с установена концентрация в кръвта над 1,2 промила на хиляда, като не е носил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, както и свидетелство за
регистрация на автомобила.
Именно за тези нарушения са му наложени и административни наказания, а за
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 преписката е изпратена на РП Раднево, поради установените
данни за извършено престъпление.
В хода на съдебното производство и пред двете инстанции обаче не се установи
гореизброените виновно и противоправно извършени от М. административни нарушения
при управление на автомобила му да имат някакво конкретно отношение към настъпилата
6
вреда за „Аутотехника“ООД, изразяваща се в нанасяне на технически повреди на
собствения на дружеството автомобил, до степен на тотална щета.
За такова поведение няма данни в констативния протокол – в същия липсва
отразяване настъпилото ПТП да е причинено от конкретни противоправни
действия/бездействия на М., от една страна. От друга – в наказателното постановление също
не са посочени такива действия/бездействия, който да са квалифицирани като
адм.нарушение и за него да му е наложено съответното наказание.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му, удостоверяващ възприетите от него факти и ползващ се поради това с
формална доказателствена сила.
В конкретния случай обаче в този официален свидетелстващ документ не се съдържа
удостоверителни възприятия на длъжностното лице относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, респ. – констатации относно това виновното и противоправното
поведение на кой от водачите е станало причина за последното, още повече че според
отразеното в него в произшествието освен собственият на „Аутотехника“ООД автомобил и
този, управляван от третото лице помагач, е участвал и трети – л.а.м.“Рено Каптур“ с ДК №
*******.
В този смисъл и виновното и противоправно поведение на П.М., изразяващо се в не
носенето на изброените в НП документи, както и в това че е управлявал автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда не може само по себе си да има пряко
отношение към причиняването на материалните щети на л.а.м.“Рено Клио“, изброени в
описните документи.
Затова и решаващият състав счита, че ангажираните доказателства по никакъв начин не
установяват наличието на причинно-следствена връзка между безсъмнено установеното
виновно и противоправно поведение на М. и причинените на въззиваемото дружество
имуществени вреди.
Такава, както вече се посочи, не може да се приеме за установена и с оглед данните от
приобщения доклад за инцидент /л.85 от първоинстанционното дело/, предвид че в частта
относно причината за настъпване на процесното ПТП същият съдържа удостоверителни
изявления на участващо в произшествието лице, а като частен свидетелстващ документ би
могъл да се цени в процеса единствено, ако установява неизгодни за издателя му факти.
С оглед изложеното несъстоятелни се явяват доводите на „Аутотехника“ООД в
отговора по въззивната жалба, че съвкупният анализ на писмените доказателства
установявал безсъмнено както противоправното поведение на П.М., така и причинната
връзка между него и настъпилите имуществени вреди за въззиваемото дружество, а вината
на извършителя се предполага до доказване на противното, по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД, като
ответникът-въззивник не ангажирал доказателства за оборването й.
За пълнота на изложението в отговор на същите следва да се допълни, че действително
в хипотезата на осъществен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД вината на деликвента са
презюмира, но в случая горната презумпция не може да намери приложение, доколкото
обсъдените писмени доказателства - всяко едно по отделно и в тяхната съвкупност, не
установяват противоправно поведение – било то действие или бездействие от страна на
П.М., за което да се предположи и вината му до доказване на противното.
По изложените съображения решаващият състав приема, че предявеният главен иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли, а въпросът относно действителната стойност
на увреденото имущество, собственост на въззиваемата страна, не следва да се обсъжда по
същество.
Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв
за заплащане на законната лихва върху претендираната като главница сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Затова и първоинстанционното решение подлежи на отмяна изцяло.
По отношение на разноските.
7
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.1
ГПК в тежест на въззиваемата страна ще дължи разноски на въззивника за производството
както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, претендирани съответно и пред
двете инстанции и установими по размер от приложените списъци по чл.80 ГПК и
доказателствата за извършването им, приложени към тях.
Затова и следва да се съобрази и редовно въведеното възражение на насрещната страна
за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на въззивника
адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ пред първоинстанционния съд.
При съобразяване цената на главния иск и нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая дължимото
минимално такова е в размер на 1 072 лв.
ЗД“Бул инс“АД е ангажирало доказателства, че е заплатило адвокатско
възнаграждение на процесуалния си представител за първоинстанционното производство в
размер на 1 500 лв., поради което и решаващият състав приема, че същото не е прекомерно,
отнесено към минималния дължим се размер за казуси като настоящия, вкл. действителната
фактическа и правна сложност на спора.
Ето защо и възражението на насрещната страна за прекомерност на платеното
възнаграждение в посочения размер е неоснователно, като претендираното такова следва да
се присъди именно до установения размерът от 1 800 лв., от приложения договор за правна
защита и съдействие – л.47 от пръвоинстанционното дело и удостоверението за регистрация
на адв.М.Г. по ДДС /л.48 от същото дело/.
Разноски на въззивника се дължат и за производството пред настоящата инстанция,
съобразно изходът от спора, в претендирания и установен от приложените доказателства за
извършването им размер на 1 800 лв. за заплатено адв.възнаграждение и 361,60 лв. платена
ДТ по въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260457/16.03.2021 г., постановено по т.д. № 1206/2019 г. по описа на
СГС, ТО, с която предявеният иск с правно основание чл.432, а.1 КЗ от „Аутотехника“ООД,
ЕИК ********* против ЗД“Бул инс“АД, ЕИК ********* е уважен за сумата от 18 080 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени щети на собствения на ищцовото
дружество л.а.м.“Рено Клио“, с ДК № ********, претърпени в резултат на ПТП на
Автомагистрала Тракия, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П. Н. М. – ЕГН
**********, управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“ с ДК № ********, при
съдържание на алкохол в кръвта 2,87%, съгласно съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М. М. – мл.автоконтрольор при ОД на МВР
гр.Стара Загора, който водач управлявал автомобил със сключена със ЗД“Бул инс“АД
застраховка „Гражданска отговорност на МПС и във връзка с което събитие била образувана
щета № ********** по описа на ЗД“Бул инс“АД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на молбата – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта, с която ЗД“Бул инс“АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Аутотехника“ООД, ЕИК ********* сумата от 2 852,79 лв. разноски по делото пред СГС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно основание чл.432,
а.1 КЗ от „Аутотехника“ООД, ЕИК ********* против ЗД“Бул инс“АД, ЕИК ********* за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 18 080 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени щети на собствения на ищцовото дружество л.а.м.“Рено Клио“, с
ДК № ********, претърпени в резултат на ПТП на Автомагистрала Тракия, реализирано на
01.12.2017 г. по вина на П. Н. М. – ЕГН **********, управлявал автомобил „Мицубиши
Каризма“ с ДК № ********, при съдържание на алкохол в кръвта 2,87%, съгласно съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М. М. –
мл.автоконтрольор при ОД на МВР гр.Стара Загора, който водач управлявал автомобил със
8
сключена със ЗД“Бул инс“АД застраховка „Гражданска отговорност на МПС и във връзка с
което събитие била образувана щета № ********** по описа на ЗД“Бул инс“АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата – 26.06.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Аутотехника“ООД, ЕИК ********* да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК
********* сумата от 1 900 лв. разноски по делото, сторени пред първоинстанционния съд,
от които 100 лв. за платен депозит за САТЕ и 1 800 лв. за платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител, както и сумата от общо 2 161,60 лв.
сторени разноски пред въззивната инстанция, от които 1 800 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител и 361,60 лв. платена държавна такса по
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9