Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 14.01.2022 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд,
наказателно отделение, пети състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
при секретаря Неделина Божилова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 142 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по повод жалба на С.М.В. против Наказателно постановление №
20-0804–003822/09.11.2020 год., издадено от Началник сектор към ОДМВР С. сектор
„Пътна полиция” С., с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 98,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева.
В с.з. жалбоподателят редовно призован,
не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована в с.з., не изпраща представител.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 31.08.2020
год., полицейските служители И.Б. и А.А. били изпратени на адрес ***, по
подаден сигнал за паркирани автомобили, създаващи пречка за движението. На
място, полицейските служители установили подалите сигнала, сред които и св. Л..
Установили и паркирани, пред вход Б на бл.30 три автомобила - „Хюндай Санта Фе“,
с рег. № СН **** АК, „Хонда Сивик“ с рег. № СН **** АС и автомобил марка
„Ауди“. Полицейските служители преценили, че трите автомобила, така както са
паркирани, пречат на движението и след извършена справка за собствениците им
съставили глоба с фиш на всеки един от тях. На място дошли свидетелите Диян Стоянов,
собственик на л.а. „Ауди“ и В. В., брат на собственика на леките автомобили „Хюндай“
и „Хонда“. В последствие жалбоподателят оспорил съставения му фиш с глоба.
Издаден бил АУАН, въз основа на който и обжалваното НП, в което било посочено,
че на жалбоподателя като водач на процесния л.а. „Хонда“ за извършено нарушение
на чл. 98, ал.1, .1 от ЗДвП, за това, че създава опасност, пречка за движението
се налага административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева на основание
чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства жалбоподателят е собственик на процесния л.а.
„Хонда“. Същият е собственик и на лек автомобил „Хюндай“, за който му е
съставен още един АУАН. Автомобилът „Хюндай“ се управлява от неговия брат – св.
В. В.. По отношение на автомобила „Хонда“ не се събраха безспорни и категорични
доказателства от кой от двамата братя се управлява. Действително, редовно
съставените по ЗДвП актове се ползват с доказателствена сила, но все пак
настоящият случай следва да се преценява и от гледна точка на това, че
полицейските служители не са присъствали при управлението и паркирането на
лекия автомобил „Хонда“. Те са съставили фиш, а после и АУАН на базата на това
кой е собственик на автомобилите. Така и двата АУАН са съставени на
жалбоподателя С.В., въпреки че за лекия автомобил „Хюндай“ още при проверката е
било безспорно, че се управлява от св. В. В., а не от жалбоподателя. Така св. Б.
сочи, че жалбоподателят е заявил, че той е управлявал л.а. „Хонда“, но в същото
време свидетелите В. В. и Д.С. са категорични, че Хондата се управлява от В. В.,
а не от жалбоподателя. Св. Л. не е видяла и не можа да отговори кой е паркирал
лекия автомобил „Хонда“. Житейски нелогично е и ако жалбоподателят управлява
лекия автомобил „Хонда“ да го паркира на адреса на брат си и то постоянно,
доколкото св. Л. заявява, че автомобилите на С. винаги се паркират така че
пречат, а самият той да живее на съвсем друг адрес. Отделно от това не се
установи по безспорен начин, че на
31.08.2020 год. /когато е установен паркиран на съответното място, за което е
съставен АУАН/ автомобилът е управляван именно от жалбоподателя и той е лицето,
което го е паркирало неправилно.
Поради всичко
изложено по-горе, съдът намира, че следва да отмени НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът
намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на жалбоподателя
направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на
чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева /какъвто е настоящият
случай, - размерът на наложената глоба е 20.00 лева/ е фиксиран именно на
300.00 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0804–003822/09.11.2020 год., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен
сектор „Пътна полиция” С., с което на С.М.В. ЕГН ********** за извършено
нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Сливен да заплати на С.М.В. ЕГН ********** сумата от 300.00 лева,
представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Сливен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: